Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.11.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т.дело № 725 по описа на съда за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба по чл.409 от
Гражданско процесуалния кодекс.
С молбата „О.Л.Б." ЕАД иска съдът да издаде дубликат от изпълнителен лист, изд. на 15.02.2019 г. възоснова на влязло в сила решение по т.дело №725/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, тъй като издаденият му първообраз на този изпълнителен лист е изгубен.
Ответникът по молбата „П.“ ООД, с молба с вх. № 352681 от
05.10.2021 г., изразява становище, че същата е основателна и заявява, че не е направил
плащания за погасяване на задължението,
за което е издаден изпълнителния лист.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, счита заявеното искане по чл. 409, ал. 1 от ГПК за основателно, по следните съображения:
Съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
В случая видно от отбелязването по чл.406, ал.3 ГПК върху съдебния акт, изпълнителният лист е издаден от на 15.02.2019 г., като е получен от упълномощен представител на ищеца на 19.02.2019 г. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Решение № 134/17.03.2011 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 1713/2010 г.; Решение № 263/12.06.2012 г. на ВКС, по гр. д. № 1138/2011 г.; Решение № 45/08.07.2015 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 2585/2014 г. и др., доколкото твърдението на молителя по чл. 409 от ГПК, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен, е отрицателен факт, то доказването на това обстоятелство става чрез ангажиране на доказателства да положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
В случая е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя чрез негов процесуален представител преди повече от две години, като липсват данни, включително и направено от ответната страна възражение, въз основа на изпълнителния лист да е образувано изпълнително производство. Напротив – в тази насока са събрани писмени доказателства справка за образувани изпълнителни дела, удостоверение с изх.№ 50289/06.10.2021 г. от ДСИ при СРС, удостоверение с изх.№ 4930 от 27.09.2021 г. от ЧСИ с рег.№846 О.М.и удостоверения с изх.№№70332 и 73040 от 08.10.2021 г. от ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ Р.С., от които е видно, че „О.Л.Б.“ ЕАД не е присъединен взискател по образувани изпълнителни дела срещу същия длъжник, възоснова на изпълнителен лист по настоящето търговско дело. Ответникът не е направил и възражение, че задължението по изпълнителния лист от 15.02.2019 г. е погасено, дори признава факта, че плащане не е извършено.
Предвид изложеното следва да се приеме, че молителят установява наличието на предпоставките по чл. 409, ал. 1 от ГПК и следва да му бъде издаден дубликат на изпълнителния лист.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл. 409, ал. 1 от ГПК, дубликат на изпълнителен лист, издаден на 15.02.2019 г. от Софийски градски съд, на основание решение №2217 от 06.11.2019 г. по търг. дело № 725 по описа за 2018 г. на СГС, ТО, 14 състав, поправено с решение №2317 от 20.11.2018 г. по търг. дело № 725 по описа за 2018 г. на СГС, ТО, 14 състав, за осъждане на „П.Р. П.-Н“ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.Л.Б.“ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 25 308, 92 лева, представляваща неплатен остатък от цена по Договор от 05.01.2015 г. за изпълнение на инженеринг, доставка и монтаж на осветителни тела и фактура № 330 от 26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 17.01.2018 г. до окончателното й заплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3012, 35 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила да се изготви и издаде дубликата от изпълнителен лист.
СЪДИЯ: