Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 123, 11.03.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и първи март две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Михаил П.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1789 описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск от П.М.П. с ЕГН-********** ***, чрез а.. М.П. ***, с която е предявен иск по чл.124 от ГПК, за недължимост на сумата от 2069.63лв., представляваща неизплатено задължение по издадена фактура № ********** от 14.06.2019г. за консумирана ел.енергия в обект с кл.№********** и аб. № ********** за обект в *****************, за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г., против „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна.
В исковата молбата ищецът твърди, че с ответника са в договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на договор за обект находящ се в ***********************, кл.№ ********** и аб.№ **********. През м.юни 2019г. получил писмо с което ответното дружество го уведомило, за извършена на 12.06.2018г. проверка на точността на измерване на обслужващата я измервателна система и свързващите я ел.инсталации, за което бил съставен КП № 1400855. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване му е направено преизчисляване на количеството потребена ел.енергия. С писмото му бил изпратен и КП № 1034/04.06.2019г. на БИМ – Русе. В последствие получила писмо ведно с фактура № **********/14.06.2019г. за начислени 2069.63лв. и становище за начисляване на ел.енергия за периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. С исковата молба ищцата оспорва изцяло процедурата въз основа на която е извършена корекция на сметката му, като твърди, че няма основания за това и ответното дружество не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Оспорва констатациите от извършената проверка на СТИ, както и становището въз основа на което и е начислена. В съдебно заседание, процесуалният му представител поддържа иска. Претендира разноски.
Ответната страна „Енерго – Про Продажби” АД предявения иск, като неоснователен в депозирания отговор по чл.131 от ГПК. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се, че на 12.06.2018г. е извършена проверка на средството за измерване при която са снети показанията на електромер в обект находящ се в *****************, кл.№ ********** и аб.№ 01000303130. От тях в тарифен регистър 1.8.3 са установени 011231.441 кВТч доставени и потребни от абоната. Твърдят, че това количество ел.енергия не е служебно начислено, а реално ползвано но неотчетено, доколкото се съхранява в паметта на регистър 1.8.3. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. СТИ е изпратено за експертиза в БИМ-Русе, за която е съставен КП № 1034/04.06.2019г. Въз основа на него е издадена фактура № **********/14.06.2019г. на стойност 2069.63лв. за начислени 11231 кВТч за периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г. Сумата се дължи на осн. чл.200, ал.1, пр.1 от ЗЗД.В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани в хода на процеса писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект ***************** с клиентски №********** и аб.№ **********. От представения по делото КП за техническа проверка №1400855/12.06.2018г., се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ служители на „Енерго-Про Мрежи” АД 8 ново име „Енергоразпределение Север“ АД са констатирали, че то измерва извън класа си на точност. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ-Русе и подменено с изправно. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза №1034/04.06.2018г., при проверката не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клеменния блок на електромера. Електромерът съответства на технически характеристики. При софтуерното четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-011231.441 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
От становище за начисляване на ел. енергия от 12.06.2019г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 11231Квт.ч., за периода 13.06.2017г. – 12.06.2018г., както следва: 554 кВТч за периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г.; 10677 кВТч за периода от 01.07.2017г. до 12.06.2018г. Не е посочено основанието на корекцията по ПИКЕЕ въз основа на което е начислена електроенергията.
Представена е и фактура №**********/14.06.2019г., досежно корекция на ел. енергия за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г. на стойност 2069.63лв.
От заключението на приетата без възражения от съда и страните съдебно –техническа експертиза на в.л. инж.П.П. се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Снетите показания по тарифи 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3, са реално потребена ел.енергия, която в следствие на софтуерно претарифиране на електромера е натрупана в невизуализиращите се на екран регистър – 1.8.3 Налице е софтуерно въздействие през инфрачервения порт на електромера. СТИ –тип МЕ 162-„ISKRA Emeco” е било в срок на годност към датата на проверката. Монтиран е с протокол за монтаж/демонтаж № 4005491/12.08.2018г.. В процесната фактура №**********/14.06.2019г. е отразено количество ел.енергия, колкото са показали скритият регистър 1.8.3. Начислените 011231.441 кВТч ел.енергия са математически вярно изчислени и коректно извършени. Начисленото количество енергия може реално да бъде доставено до абоната с оглед пропусквателната способност на присъединителните комутационни проводници и тези на процесния електромер и е преминал през измервателната система на СТИ.
При така установеното от
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е
основателен. Между страните не се спори, и това се установява от представените
по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което същият
има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия. Възраженията на ответника са свързани с твърдения, че ищецът трябва да заплати консумираната от него енергия според общите условия. Установена е намеса в електромера, за въздействие, което позволява неотчитането на консумираната енергия, съставен е констативен протокол, електромерът е изследван по установения ред и корекцията е извършена според правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Въпреки това обаче, енергията се дължи и на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, защото е реално консумирана от абоната.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка – 12.06.2018г. на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3.
С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК, съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по отношение на всички.
Съгласно чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от 23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд. Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да коригира количествата измерена електроенергия. Поради което към настоящия момент ответника няма законово основание за извършване на корекции.
Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия. Към момента на проверката на съда обаче е отпаднало самото законово основание за корекция, което означава че към настоящия момент при преценка на съда дължи ли се претендираната сума от ищеца или не, следва да се направи извода, че същата не се дължи.
Приложима остава практиката на ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт за това, а приложими се явяват единствено общите условия на електроразпределителните дружества.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Потребителят е битов абонат поради което електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1. за нощна ел.енергия и 1.8.2 за дневна, каквито са и данните при ответника по които са начислявани месечните такси на ищцата. Ответното дружество не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му е отчитал показания за върхова енергия по третата тарифа, приложима само за стопански потребители.
Следователно от приложените по делото писмени доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружество да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ.
В случай, че се приеме, че за настоящата корекция, като осъществена към момента, в който е било налице законово основание за това, следва да се има в предвид следното:
Ответникът твърди и следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна корекция на сметката на ищеца по текстовете на ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че на първо място следва да се докаже наличие на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.
Доколкото ищецът е битов абонат, монтираният в обекта му СТИ следва да отчита по две тарифи 1.8.1. и 1.8.2. явяващи се дневна и нощна тарифи. Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3., която е тарифа за върхова електроенергия и се отчита само за стопански абонати. Няма данни абоната да е сменил предназначението на обекта си или да има друг законен повод да бъде взета в предвид и отчетена тарифа 1.8.3., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, както твърди ответникът в подаденият отговор.
Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.
На второ място - следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая. Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели.
На трето място коригираното количество електрическа енергия следва да бъде изчислено като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й.
В настоящия случай не е ясно кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация. От събраните по делото доказателства /СТЕ/ дадени в съдебно заседание се установява, че няма техническа възможност от вещото лице да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.3. Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата, една година преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на установен период не е възможно ограничаването му до нормативно определения максимален период от една година.
На четвърто място не е установено, че отчетената електроенергия от тарифа 1.8.3. е преминала през СТИ /т.е. че е реално потребена от абоната, съгласно твърденията на ответника/. Вещото лице по изготвената СТЕ не установява, че електроенергията, която е записана в тарифа 1.8.3., действително е потребена. От отговора на този въпрос в СТЕ става ясно, че не може категорично да се установи действителното преминаване на електроенергията през измервателната схема на СТИ, доколкото този извод е чисто хипотетичен. Регистрите на електромера е възможно да се изтрият, за да се занулят, и следователно не съществува техническа пречка същите да бъдат презаписвани. Въпрос на възможности на софтуера е какво ще бъде записано в електромера. С други думи установява се вмешателство, което е софтуерно, а при същото е възможно всякакво „пренаписване“ на показанията на СТИ.
Отделно не може да се установи технически, че тази ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период, нито, че за посочените подпериоди е потребено точно посоченото количество електроенергия, доколкото разпределението по подпериоди е средностатистическо.
В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изводите на съда и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 487.79лв., по приложен списък по чл.80 от ГПК, включващи 87.79лв., внесена държавна такса и 400лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правно защита и съдействие.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.М.П. с
ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез а..М.П. ***, не дължИ на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г, СУМАТА от 2069.63лв.,
представляваща неизплатено задължение по издадена фактура № ********** от
14.06.2019г. за консумирана ел.енергия в
обект с кл.№********** и аб. № ********** за обект в *****************, за
периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на П.М.П. с ЕГН-********** ***, със
съдебен адрес ***, офис 9, чрез а..М.П. ***, сумата от 487.79лв.,
съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: