№ 20477
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110162475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е.М.” ЕООД против Т. В. Т.. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в рамките на
законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора. По доказателственото искане на ищеца за
назначаване на ССчЕ, съдът отлага произнасянето си за о.с.з., с оглед предоставяне на
възможност на ищеца да се запознае с постъпилия отговор, за да заяви поддържа ли
доказателственото си искане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът „Е.М.” ЕООД твърди, че на 30.11.2010 г. между „П.“ АД и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 7900 евро. За ползвания кредит
кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката за
евро, плюс надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора, приложимият
БЛП бил в размер на 7,99 % годишно. Към датата на сключване на договора ГПР е 20,63 %.
Общата дължима сума по кредита била в размер на 17 272,12 евро, а крайният срок за
погасяването му 15.11.2020 г. По кредита останало непогасено задължение в размер на
16 733,67 евро. На 07.12.2018 г. бил сключен договор за цесия между „П.“ АД и „С.Г.“ ООД,
които придобили вземането по процесния договор. На основание сключен Договор за цесия
от 11.12.2020 г. между „С.Г.“ ООД и „Е.М.” ЕООД, вземането по кредита било изкупено от
ищеца. По повод на подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д.
№ 21510/2022 г. по описа на СРС, 141 състав. С оглед на постъпило възражение от
длъжника, ищецът предявява исковата си претенция. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
1
процесните суми – сумата 2 243,83 евро (двe хиляди двеста четиридесет и три евро и 83
евроцентове), представляваща главница за период от 10.05.2017 г. до 10.04.2019 г., ведно със
законна лихва за период от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 337,16 евро
(триста тридесет и седем евро и 16 евроцентове), представляваща договорна лихва за период
от 10.05.2019 г. до 15.10.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Т. В. Т. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва да са налице доказателства затова, че процесното вземане по
договор за кредит е било предмет на сключените договори за цесия. Оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца, като твърди, че той не е носител на процесното
вземане, тъй като процесните вземания са били прехвърлени от „П.“ АД на „Д.И.“ АДСИЦ
още през 2012 г., за което представя доказателства. Предвид настъпилата още през 2012 г.
предсрочна изискуемост на вземанията по договор, счита, че същите са погасени по давност.
Отделно възразява, че предвид погасяването на вноски, всяка вноска става изискуема с
настъпване на договорения падеж, поради което всички вземания с настъпил падеж до 5 г.
от датата на подаване на заявлението са погасени по давност.
Съдът намира, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване, че по силата на договор за
потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, както и че вземането по
договора за кредит е било валидно прехвърлено с три последователни договори за цесия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасявен на
задължението на падежа.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора.
ПРИЛАГА към доказателствата ч.гр.д. № 21510/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното (извънсъдебно)
уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г. от
14:00 часа, за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2