Решение по дело №69/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 98

гр. Видин, 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и девети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

69

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от „Аве строй плюс“ ЕООД, гр.Видин, представлявано от Е.К.С. – управител против решение № 3 / 22.01.2021г. по АНД № 228/2020г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е изменено НП № 05 - 0001116 от 09.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ, като е намален размерът на същата на 1 500 лева.

В жалбата се развиват съображения, че решението на БРС е неправилно. Твърди се от касатора, че БРС е направил неправилни правни изводи, като не е съобразил представените доказателства, както и не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на БРС, както и обжалваното НП.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като посочва, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушението е безспорно доказано. Моли съда да остави в сила решението на БРС. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано и няма допуснати процесуални нарушения в административно наказателното производство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е пред БРС, че на 12.08.2020г. и на 27.08.2020г. била извършена проверка на „Аве строй плюс“ ЕООД, гр.Видин, като на последната дата проверката е извършена по документи. При проверката на място, на 12.08.2020г. в 12:05 часа, е установено, че ЕООД, като работодател, не са предоставили преди постъпването му на работа като „общ работник“ на И. П. К., копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Събрани са доказателства, че уведомлението и копие от справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, са предоставени на работника на 12.08.2020г. в срещу подпис, а трудовият договор с него е сключен на същата дата – 12.08.2020г.. Видно от уведомлението е, че то е заверено от ТД на НАП на 12.08.2020г. в 14:27:30 часа.

В декларацията, която е попълнило лицето в момента на проверката, същият е посочил, че работи на трудов договор, като „общ работник“ във фирмата от 1 година. Последното е констатирано и в протокола за извършена проверка изх. № ПР2022769/ 11.09.2020г.. Тези доказателства са приети и не са оспорени по делото.

Разпитан в с.з. като свид. К. заявява, че при попълването на декларацията се е объркал, тъй като е работил в друга фирма със сходно име от 1 година, а не в процесната такава. Доказателства, подкрепящи последното твърдение, обаче не са ангажирани.

Въз основа на направените констатации на 11.09.2020г. на търговеца бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ. След това въз основа на него било издадено и НП № 05 – 0001116/ 09.10.2020г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Аве строй плюс“ ЕООД, гр.Видин, в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е изменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е преценил, че нарушителите са осъществили състава на административното нарушение по чл.62,ал.3 от КТ. Установено е, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да не допуска до работа работник, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП.

Безспорно е доказано по делото, че касаторът, в качеството си на работодател е допуснал до работа свид. К., преди да му предостави копие от уведомлението до ТД на НАП. Правилно е прието от БРС, че показанията на свид.К. целят да оневинят неговия работодател и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, които са приети, като такива и не са оспорени по надлежния ред, поради което и съдът няма основание да не ги кредитира.

Неизпълнението на задължението по чл.63,ал.2, вр. с ал.1 от КТ води до налагане на наказание по чл.414,ал.3 от КТ, според който текст работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2, се наказва.

Правилно БРС е преценил, че НП е незаконосъобразно само в частта, в която е определено наказанието „имуществена санкция”, тъй като е наложен по – висок размер, без да са налице основания за това, поради което е намалил същия до законовия минимум от 1 500 лева.

В този смисъл искането на касатора за отмяна на обжалваното решение се явява неоснователно. Нарушението е категорично доказано, тъй като видно от събраните пред БРС писмени и гласни доказателства, дружеството – касатор, в качеството си на работодател, е нарушило забраната за допускане до работа на работник преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. По делото са представени достатъчно доказателства в тази насока, които са преценени и обсъдени от районният съд. Дружеството, макар и да твърди, че е налице объркване от страна на работника, който се е намирал на място, поради това, че е работил при работодател, със сходно име, не са ангажирали доказателства в тази насока, освен разпита на свидетеля, чиито показания са обсъдени от БРС.. Т.е. събраните доказателства, включително и тези ангажирани от касатора, не опровергават, констатациите на контролните органи, съответно извършването на нарушението, нито пред въззивната, нито пред настоящата инстанция.

Неоснователно е твърдението на касатора, че са налице съществени процесуални нарушения. Напротив НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като в него е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая става въпрос за невръчване на конкретни документи, преди допускане на работника до работа, които обстоятелства са установени и надлежно удостоверени.

Нарушението е формално, а не резултатно такова, поради което същото се счита извършено само с факта на допускане на лицето до работа без да му е връчено уведомлението до ТД на НАП, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. В случая няма как да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С налагането на санкция органът е счел, че случаят не е маловажен, а с налагането на санкция в минимален размер от страна на въззивната инстанция, са отчетени обстоятелствата, че деянието е формално и не предпоставя настъпването на вреди.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Белоградчик е правилно.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на БРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане разноски по реда на АПК. На основание чл.63,ал.5 от ЗАНН, във връзка чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на ответника, като тези разноски следва да бъдат възложени на дружеството касатор.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                     Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 / 22.01.2021г. по АНД № 228/2020г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което е изменено НП № 05 - 0001116 от 09.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Аве строй плюс“ ЕООД, гр.Видин е наложено административно наказание „имуществена санкция”, чийто размер е изменен на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „Аве строй плюс“ ЕООД, гр.Видин да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Видин сумата от 100 лева /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.