РЕШЕНИЕ
№ 10286
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110104874 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу /СО/. Предявен е иск
по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1169,62 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение по застраховка “Булстрад Каско Стандарт” за вреди, причинени
от пътно-транспортно произшествие.
Ищецът твърди, че обезщетените вреди настъпили в резултат на осъществено в
с. Я., район К., /адрес/, на 07.12.2020 г. ПТП, причинено поради попадането в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на влекач „ДАФ”, рег. №
*********, собственост на /фирма/, управляван в момента на настъпване на инцидента
от Г. К. С.. За настъпилия инцидент бил съставен Протокол за ПТП №
********/******* г. Към датата на събитието увреденият влекач бил застрахован по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ищцовото дружество, полица №
***********, с период на валидност от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г., поради което за
причинените от ПТП-то вреди в /фирма/ била образувана преписка по щета №
************. Извършен бил оглед на автомобила, за което бил съставено опис-
1
заключение. Ремонтът бил възложен на доверен сервиз на застрахователя (/фирма/), на
който – след отстраняването на вредите – била изплатена стойността на ремонтните
дейности в размер на 1169,62 лева с платежно нареждане от 15.03.2021 г. Ищецът
твърди, че с изплащането на обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, който се явявал именно ответникът, тъй като процесното ПТП
настъпило на общински път, задължението за поддръжката на който било на Столична
община. Дружеството отправило регресна покана до Столична община, получена на
07.06.2021 г., за изплащане на процесното обезщетение, но Общината отказала да
удовлетвори претенцията. По тази причина ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Такава била издадена по ч. гр. д. № 54273/2021
г. по описа на СРС, 47-ми състав, но срещу нея било подадено възражение по чл. 414
ГПК. Предвид изложеното, /фирма/ твърди, че за него бил налице правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции по реда на чл. 422 ГПК и отправя искане
за уважаването им в цялост, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който Столична община оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Твърди се, че не било доказано наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
влекач, поради липса на доказателства за заплатена четвърта вноска от дължимата чрез
разсрочено плащане застрахователна премия. Ответникът оспорва описания механизъм
на настъпване на процесното ПТП, както и доказателствената стойност на съставения
за произшествието протокол за ПТП. Излагат се доводи, че вина за инцидента носел
водачът на автомобила, тъй като не съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка. Ответникът сочи, че преди датата на инцидентна в района на настъпването
му били извършвани ремонтни дейности от /фирма/ по възлагане от Столична община,
съгласно Договор № ********** от 31.05.2019 г. Столична община не оспорва
изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1169,62 лева.
Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове, а в условията на
евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение.
Третото лице-помагач /фирма/ изразява становище за неоснователност на
предявените искове по подробни доводи, изложени в молба с вх. № 271310 от
07.12.2022 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложената към
исковата молба застрахователна полица № 470420051000050 от 01.02.2020 г., че между
2
ищеца /фирма/ (като застраховател) и /фирма/ (като застрахован) е сключен
застрахователен договор, по силата на който притежаваното от „Уникредит Лизинг“
МПС „ДАФ”, рег. № *********, рама № ***** е застраховано по застраховка „Каско“
на МПС с период на застрахователно покритие от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г.
Уговорено е дължимата застрахователна премия в размер на 1354,29 лв. да бъде
заплатена разсрочено на четири вноски, както следва: в размер на 338,58 лв., дължима
до 01.02.2020 г.; в размер на 335,57 лв., дължима до 01.05.2020 г.; в размер на 338,57
лв., дължима до 01.08.2020 г.; в размер на 338,57 лв., дължима до 01.11.2018 г.
Съгласно договора, покритият риск е определен чрез клауза „Пълно каско“, като видно
от Глава втора от приложимите Общи условия на ищцовото дружество, в него се
включват и щети, причинени от ПТП, като не са посочени ограничения относно вида
на ПТП, причините за настъпването му или произлезлите щети.
По делото е представен Протокол за № ********/******* г., съставен от
служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДП, от който се установява, че при
движение от АМ – Хемус към фирма ********, район К., /адрес/, с. Я., процесният
влекач попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, от което са
настъпили материални щети.
От приложените към исковата молба уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 07.12.2020 г. и опис-заключение по щета № ************, се установява, че
след извършен оглед и опис на причинените щети, е съставен опис на претенция №
*********/****** г. и опис-заключение по претенция № *******/******* г. за
определяне на имуществените вреди. Размерът на застрахователното обезщетение,
включващо стойността за отстраняването на вредите на увредения автомобил и
извършените ремонтни услуги, е определена по фактурна стойност от автосервиз
/фирма/. От доклад на застрахователя от дата 12.03.2020 г. и фактура № ********* от
********г. с доставчик /фирма/ и получател /фирма/ за сумата 1169,62 лв. с ДДС, се
установява, че във връзка с вредите, причинени на влекач „ДАФ”, рег. № *********, в
резултат на процесното произшествие, е образувана щета при ищцовото дружество с
№ ************, като по същата дружеството е заплатило застрахователно
обезщетение на застрахованото лице в размер на 1169,62 лева.
Ищецът /фирма/ е изпратил покана с изх. № 02773/ 01.06.2021 г. до ответника за
заплащане на регресно обезщетение в размер на така изплатената сума. Поканата е
получена от Столична община на 07.06.2021 г. Общината е изпратила писмо-отговор с
вх. № 7948 ог 13.12.2021 г., в което е обективиран изричен отказ на ответника да
заплати претендираното от ищцовото дружество регресно обезщетение.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол
3
№********/******* г. и начертаната схема към него. Стойността на причинените щети
по автомобила, според експерта, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 1308,13 лева. Така изготвеното заключение съдът кредитира
изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено.
По делото (по делегация) като свидетел е разпитан Г. К. С. – водачът на влекач
„ДАФ”, рег. № *********, към момента на настъпване на процесния инцидент.
Относно ПТП-то Г. С. заявява, че същото е настъпило в с. Я., район К., на 07.12.2020 г.,
след като водачът разтоварил стока във фирма „Технопанел“. На тръгване от фирмата
той „паднал“ в дупка, която не се виждала, защото имало локва. Свидетелят посочва,
че ПТП- то се е случило вечерта, като липсвало обозначение на мястото, където се
намирало препятствието. Лицето заявява, че превозното средство се движело с много
ниска скорост – 5 км./ч., защото е имало „огромна локва“, чийто размер бил до „над
коляното“. С. установил дълбочината на дупката, тъй като му се наложило да търси
регистрационния номер на МПС-то, който паднал след попадането в дупката. По време
на ПТП-то свидетели и други МПС-та нямало на мястото. Относно метеорологичните
условия свидетелят твърди, че било студено и валял лек дъжд. Свидетелят не може да
посочи какви са били конкретните щети към момента на инцидента, поради липса на
спомен. Така дадените показания съдът приема за достоверни и ги кредитира изцяло,
като логични, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото.
От правна страна:
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното процесното
произшествие, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
4
му е именно ответникът Столична община. Предвид характеристиките си на
юридическо лице тя осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП. Явно е, следователно, че именно
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Следва
да се отбележи, че Столична община, като собственик на пътя, е била длъжна
незабавно да сигнализира препятствието по пътното платно и да го отстрани в най-
кратък срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозните средства по него (вж. чл. 167, ал. 1 ЗДвП).
Общината е релевирала възражението, че по процесния пътен участък били
извършвани ремонтни дейности въз основа на Договор № СОА19 – ДГ55-359 от
31.05.2019 г. с /фирма/, въз основа на който дружеството следвало да поддържа пътя в
изправно състояние. Представените от ответника с отговора на исковата молба
доказателства – посоченият договор от 31.05.2019 г. и приложения към него, както и
документи за възлагане и извършване на ремонтни дейности – не установяват
безусловно, че третото лице-помагач е имало задължение да извърши ремонт имено на
процесния участък от пътното платно. Съгласно доказателствения материал по делото,
процесното ПТП е настъпило на /адрес/, с. Я., при движение от АМ – Хемус към
фирма „Технопанел“. Видно от Приложение № 6 към Договор № СОА19 – ДГ55-359 от
31.05.2019 г. и документите за възлагане на ремонтни дейности, представени от
ответника, на /фирма/ е било възложено извършването на ремонт на кръстовището на
ул. „Заводска“ и ул. „Буховско шосе“ в с. Я.. Не са ангажирани, обаче, доказателства за
идентичност между посочените участъци от пътното платно на ул. „Заводска“, поради
което не може да се приеме за безспорно доказано, че на третото лице-помагач е било
възложено извършването на ремонт именно на пътния участък, на който е настъпило
процесното ПТП. Нещо повече – Столична община не би се освободила от
задължението си за поддръжка на пътя, дори и да се установи, че по него са били
извършвани ремонтни дейности преди настъпването на произшествието. Общината,
като собственик на пътя, върху който се намира препятствието, е била длъжна
незабавно да сигнализира същото по пътното платно и да го отстрани в най-кратък
срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните
средства.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. Напротив –
съгласно представената по делото застрахователна полица № 470420051000050 от
01.02.2020 г., че между ищеца /фирма/ и /фирма/ е сключен валиден застрахователен
договор, в изискуемата от закона писмена форма, по силата на който притежаваният
5
влекач „ДАФ”, рег. № ********* е застрахован по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ с период на застрахователно покритие от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г.
Никоя от страните по застрахователния договор не оспорва действителността на
изявлението на насрещната страна, поради което и никоя от тях не може да се позове
на нищожност на същия (чл. 293, ал. 3 ТЗ). На още по-голямо основание не може да се
позове на такава трето лице за договора лице, каквото в случая се явява ответникът
Столична община. Видно от събраните по делото доказателства, всяка от страните по
договора е изпълнявала поети с него задължения във връзка с процесното ПТП, от
което следва извод, че страните се смятат обвързани от договора. В този смисъл, дори
да се приеме, че действията по сключване на договора са извършени от лица без
представителна власт, както се сочи в отговора на исковата молба, то с одобряването на
същите и изпълняването на произтичащите от договора задължения, тези действия са
били потвърдени.
Видно от събраните доказателства, в частност Протокол за № ********/*******
г., съставен от служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДП, който е посетил мястото
на инцидента, се посочва, че влекачът „попада в необозначена, несигнализирана и
необезопасена дупка на пътя, което причинява щети на автомобила“. В частта, в
която са описани наличието на дупка на пътното платно и вредите по автомобила,
протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като обективира
непосредствено установени от компетентен държавен орган обстоятелства, които
полицейският служител е възприел лично.
Във връзка с оспорванията, направени от ответника в отговора на исковата
молба, относно механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между него и причинените вреди, съдът намира следното:
В хода на процеса са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин
механизма на настъпване на процесното произшествие. От неоспореното от страните
заключение на изготвената по делото автотехническа експертиза се налага изводът, че
процесният пътен инцидент е настъпил именно в резултат на пропадане в дупка на
пътното платно. Съгласно заключението по изготвената в производството
автотехническа експертиза, обезщетените от ищцовото дружество вреди отговарят и са
в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол №
********/******* г. и начертаната схема към него.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил. От показанията на разпитания свидетел се установява,
че именно поради липсата на обозначаване и сигнализиране на дупката и наличието на
вода в нея водачът на влекача не е могъл да възприеме наличното на пътното платно
препятствие, въпреки ниската скорост, с която е управлявал превозното средство.
6
Доказателства за твърдяното съпричиняване от страна на ответника не са ангажирани.
Наличието на констатираните вреди по застрахования по застраховка „Каско“
автомобил, намиращи се – съгласно констатациите на автотехническата експертиза – в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, и заплащането на обезщетение от
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и установеното в хода на
производството задължение на Столична община да обезопаси пътното платно, на
което е настъпил инцидентът, обуславя наличието на материално-правните
предпоставки за уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността на щетите по влекач „ДАВ“, рег. № *********, причинени в
резултат на процесното произшествие, възлиза на сумата от 1308,13 лева, определена
по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, на база на описанието на
вредите в изготвения от ищцовото дружество опис. Заплатеното от /фирма/
застрахователно обезщетение, чието изплащане дружеството претендира от ответника
на регресно основание, е в по-малък размер – 1169,62 лева, от определената от вещото
лице стойност на ремонта на причинените от процесното произшествие щети. Поради
тази причина предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1169,62 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в размер на 680,00 лева,
съобразно искането, обективирано в представения списък по чл. 80 ГПК, както следва:
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство – общо
325,00 лв.; за държавна такса, депозит за съдебно техническа експертиза и депозит за
разпит на свидетел в исковото производство – общо 355,00 лв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, ал. 1, т. 2 КЗ, че Столична община,
БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. С., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 1169,62 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско
7
Стандарт“, полица № ***********, за вреди, причинени на влекач „ДАФ“, рег. №
*********, от настъпило на 07.12.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.09.2021 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, за които
на 20.12.2021 г. по ч. гр. д. № 54273/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, БУЛСТАТ:
********, с адрес гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 355,00 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в хода на исковото производство, и сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски, сторени по ч. гр. д № 54273/2021 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
Решението е постановено при участието на /фирма/ като трето лице-помагач на
страната на ответника Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8