№ 295
гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело №
20254000500455 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265 / 12.06.2025 г. по гр. д. № 384 / 2023 г. по описа на ОС –
Русе е осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на В. С. М., по
сметка BG90STSA9300********** в „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП на 04.05.2019 г. на
територията на Р Румъния, окръг Гюргево, с участието на управлявания от С.
Й. М. лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“ с ДК № Р 61****, при
което е настъпила смъртта на майка му Т. В. М., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез
процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в
осъдителната му част за сумата над 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, като неправилно
– постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано. Релевира се оплакване
1
за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като
се твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение било
завишено. Неправилно били оценени датата на ПТП - 04.05.2019г., социално-
икономическото положение в страната, възрастта на починалата (60г.) и
възрастта на сина й (35г.), както и данните за съдържанието на конкретната
житейска връзка между лицата, която не била особено близка, като ищецът
бил вече самостоятелен и живеел в отделно домакинство. В тази връзка се
коментират събрани по делото доказателства. Поддържа се направеното пред
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат /починалата била без предпазен колан/, като се излагат доводи, че
неправилно окръжният съд не го уважил. Искането до въззивния съд е за
отмяна на решението в обжалваната част над присъдените 100 000 лева и за
отхвърляне на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди над този
размер, ведно със законната лихва върху него. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - В. С.
М., чрез процесуалния му представител, за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат се подробни съображения за топлата връзка между майката и
син, който нямал съпруга и деца, като се твърди, че правилно
първоинстанционният съд кредитирал изслушаните свидетелски показания в
тази насока. Определеният размер на обезщетението бил в съответствие със
съдебната практика по аналогични случаи, като се цитират съдебни решения.
Оспорва се възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД, направено от застрахователя,
като се твърди, че обезопасителният колан не би предотвратил получените от
починалата травми, довели до смъртта й. Предвид това, се изразява
становище, че решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
правилно. Претендират се разноски за въззивната инстанция. Прави се
възражение по чл. 78, ал.5 ЗЗД.
Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в частта, с която е
уважен предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди до сумата от 100 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й
изплащане, поради което в тази част, то е влязло в законна сила и е изключено
от въззивен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо.
2
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл.271, ал.1 ГПК на
правилността на решение в обжалваната му част, съобразно правомощията си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и
иск с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. С. М. против ЗАД
“ОЗК - Застраховане“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие смъртта на майка му Т. В. М., настъпила в резултат на
ПТП на 04.05.2019 г., на територията на Република Румъния, окръг Гюргево,
причинено виновно и противоправно от баща му С. Й. М., при управление на
лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, по
отношение на който е действала валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП – то, със застраховател –
ответникът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за
наследници, след настъпилата на 04.05.2019 г. смърт на Т. В. М., родена на
07.06.1959 г., нейни законни наследници са съпругът С. Й. М. и синовете им
В. С. М. (ищецът) и Д. С. М..
Видно от приетата, като писмено доказателство по делото, влязла в
законна сила на 21.02.2025 г., присъда № 2038/04.10.2024 г. по нак. дело №
9848/236/2023 г. по описа на Районен съд – Гюргево, Румъния (в заверен
препис на български език), С. М. е признат за виновен в извършване на
престъпление - убийство по непредпазливост, като му е наложено наказание
лишаване от свобода от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от
3 години, за това, че на 04.05.2019 г., около 17:50 ч, на територията на
Република Румъния, пo национално шосе DN5, км.50+600, извън населено
място Дая, в посока към гр. Гюргево, при управление на лек автомобил, модел
и марка „Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, в който били лицата В. М. (на
предна дясна седалка), А. М. (на задна дясна седалка) и Т. В. М. (на задна лява
седалка), нарушил правилата за движение, като навлязъл в насрещното
движение, влизайки в сблъсък с друг лек автомобил, модел и марка
„Фолксваген Каравеле“, управляван от М. Н. Ф., като в резултат на този
сблъсък е настъпила смъртта на Т. В. М..
От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
(КСМАТЕ) се установява по безспорен начин гореописания механизъм на
процесното ПТП и настъпилата, вследствие това, смърт на Т. В. М.. Вещото
лице - автоексперт е посочило, че от техническа страна, причина за
произшествието е навлизането на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген
3
Голф“, рег. № Р 61****, в съседната му лява лента за движение, която е за
насрещно движение, в който момент по нея се е движил автомобил
„Фолксваген Каравеле“ и че ако водачът на лек автомобил, марка и модел
„Фолксваген Голф“, рег. № Р 61****, не бе навлязъл в лентата на насрещно
движение, а се беше движил в полагащите му се ленти за движение, е могъл да
предотврати настъпването на произшествието. Платното за движение е било
двупосочно, с по две ленти за движение, в двете посоки. Към момента на ПТП
- то пътната настилка е била суха, без денивелации, светлината е била
нормална, небето - безоблачно, а трафикът - интензивен. Видимостта за водача
С. Й. М. към мястото на произшествието е било около 100 м., а видимостта за
водач на л. а. „Фолксваген Каравеле“ към мястото на произшествието - около
и над 200 м.. Според вещото лице – съдебен лекар, вследствие ПТП – то, Т. В.
М. е получила травматични увреждания: открито счупване на черепа вляво с
липса на костни фрагменти и мозъчно вещество, размачкване на мозъчното
вещество, чуждо метално тяло в черепната кухина, разкъсване на
околосърцевата торбичка, счупване на лявата ключица, травматично
разкъсване на белите дробове с контузии на същите и излив на кръв двете
плеврални пространства, счупване на седем ребра вляво по различни линии и
десет ребра вдясно по окологръбначната линия, счупване в областта на
дясната акромиоклавикуларна става, кръвонасядания на междуребрените
мускули, охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото рамо, горния и
долния ляв крайник, счупване на стави на долни крайници, като не е уточнено
коя става и кой крайник. Посочено е, че не може по безспорен начин да се
установи, дали починалата е била с предпазен колан, но и при правилно
поставен такъв, не може да се изключи получаване на увреждания с
установения вид и характер, поради факта, че инерционните сили при
произшествието са изтласкали тялото към задната лява врата, а предпазният
колан ограничавал движението на тялото напред. Нямало данни чуждото тяло
в мозъчното вещество от кой автомобил е било, като същото е навлязло в
черепната кухина и е предизвикало летален изход. Вещото лице е посочило
още, че от протокола за аутопсията не били установени болестни състояния и
остри болестни процеси във вътрешните органи и тъканите, само за умерено
изразени склеротични промени в сърдечните съдове.
За търпените от ищеца болки и страдания, вследствие загубата на майка
му, са разпитани като свидетели С. Й. М. (баща му) и В. В. К. (вуйчо), от
чиито показания се установява, че В. С. М., баща му, по – малкият му брат и
майка му са живеели в общо домакинство към датата на инцидента и че Т. и В.
са имали особено силна връзка майка - син, обусловена и от общите им
интереси в хуманитарната област (тя е била учител по български език и
литература и под нейно давление ищецът станал журналист, учил и владеел
езици) и в областта на музиката (майка му свирила на китара, композирала
песни, а под нейно влияние – той на мандолина), като смъртта й била особено
стресираща за него, тъй като присъствал на мястото на настъпването и бил в
шок. Свидетелят К. разказва подробно за състоянието, в което е видял В. в
4
болницата – с неадекватен поглед и говорещ несвързано. Свидетелят М. казва,
че Т. била по – стойностния и полезния родител за В.. И двамата свидетели
разказват, че след кратък период от време след ПТП – то, В. се изнесъл от
семейното жилище в гр. Русе, като отишъл да живее при баба си по майчина
линия, защото обвинявал баща си (свидетеля М.) за катастрофата и за смъртта
на майка му. Свидетелят М. казва още, че синът му преустановил отношения с
него, които и понастоящем не били възстановени. И двамата свидетели
разказват, че след смъртта на майка си, В. станал по – затворен и тъй като не
можел да преживее загубата, ходил на психотерапевт, сънувал я често, като
свидетелят М. уточнява, че знае това от другия си син, който поддържа
контакт с брат си. Свидетелят М. изнася данни и за това, че В. 6 години е учил
в София и около 6 – 7 години работил там, като след това се е прибрал в гр.
Русе и живеел с тях и към датата на ПТП – то.
Въззивният съд също кредитира, обсъденото по – горе, заключение на
КСМАТЕ, като добросъвестно и компетентно изготвено, пълно, ясно и
съответно на останалия събран доказателствен материал. Дава вяра и на
изслушаните свидетелски показания, като еднопосочни и взаимодопълващи
се, вътрешно непротивопречиви и житейски логични, преценени през
призмата на чл. 172 ГПК. По делото не са събрани други доказателства, които
да оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.
По делото са приети от окръжния съд за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите, че по отношение на управлявания от С. Й. М. лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № Р 61****, е действала
валидна към датата на ПТП – то застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател - ответното дружество. Не е спорен и
фактът на отправяне на претенция от ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение до застрахователя на 22.06.2023 г., като застрахователят не е
уважил искането.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
В случая, приложимо е българското материално право по силата на
изключението, предвидено в чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ).
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение
на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. Съгласно чл.
5
498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана
с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на срок, не по -
дълъг от три месеца, от предявяването на претенцията пред застрахователя или
негов представител, в който застрахователят не е платил, отказал е да плати
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Тъй като първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта,
с която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди до сумата от 100 000 лева, както и предвид
обвързаността на гражданския съд от влязлата в законна сила присъда (чл.
300 ГПК и ТР № 5 / 05.04.2006г. по тълк. д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС), то
настоящият съдебен състав приема за доказано основанието на предявения
осъдителен иск, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/.
Следователно отговорността на ответника, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана.
Всъщност правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се свежда до това дали първоинстанционният съд правилно
е приложил критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и налице ли е
принос на починалата за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г.
на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. (деца, родители и съпруг) и ППВС №
5/24.11.1969 г. (отглеждано, но неосиновено дете, респ. отглеждащият, и
фактическият съжител на съпружески начала), и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД
се определя по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки
и страдания да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива при причиняването на смърт са
обстоятелствата, при които е настъпила, възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочената задължителна
за съдилищата практика е доразвита в редица, постановени по реда на чл. 290
6
ГПК, решения на ВКС - решение № 242 /12.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
3319/2015 г., II т. о., ТК, решение № 15 /19.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
146/2019 г. , II т. о., ТК, решение № 50041 от 7.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
915/2022 г., II т. о., ТК, и много други, в които е прието, че правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата
на предявен пряк иск срещу застраховател, е обусловено от съобразяване на
указаните в горецитираните Постановления общи критерии – датата и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта и общественото
положение на починалия, степента на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения, интензитета и продължителността на психическите страдания,
както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие
на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната към датата на смъртта, а като ориентир за последните – нивата на
застрахователно покритие към същия момент, макар последните да нямат
самостоятелно значение, както и следва да бъдат съобразени и обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи. Правнорелевантните, общи
и специфични за отделния спор, факти и обстоятелства следва да бъдат
обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид посочените по – горе релевантни критерии, възприети в
съдебната практика, преценени на плоскостта на конкретните обстоятелства:
- ищецът е рожден син на починалата Т. В. М., който към датата на
смъртта на майка си е бил на 35 години, без собствено семейство;
- починалата Т. В. М. е била на 59 години, в много добро здраве, без
заболявания, деен човек с афинитет към хуманитарните науки и изкуството –
учител по български език и литература, свирела е на китара, композирала е
песни, с авторитет в обществото и в семейството, грижовна и любяща майка;
- приживе отношенията между майката и сина са били изключително
силни и топли, като освен обичайните за българското общество такива,
основани на обич, доверие и грижа, в случая Т. е била по - значимия за ищеца
родител според показанията на св. М. (бащата), имали са особено силна
връзка, обусловена от общите им интереси в хуманитарната област (под нейно
влияние ищецът станал журналист) и в областта на музиката (под нейно
влияние започнал да свири на мандолина). Към датата на смъртта на Т.,
семейството е живеело заедно в едно домакинство в гр. Русе, а преди това В. е
бил студент и е работил в гр. София (общо около 12 - 13 години);
- внезапността и ненадейността на смъртта на Т., вследствие ПТП, при
което тя е била пътник на задна седалка, ищецът – неин син е бил в същия този
автомобил, управляван от баща му, като непосредствено е възприел смъртта
на майка си и е изпаднал в шок от видяното, бил е много стресиран, говорел е
7
неадекватно в болницата /свидетелски показания на К./, което е житейски
логично с оглед гореописания механизъм на ПТП – то и причината за смъртта
/проникване на чуждо тяло в черепната кухина/;
- след смъртта й, ищецът бил силно разстроен, станал затворен, като
поради невъзможност да преработи сам травмата, потърсил психиатрична
помощ, преустановил отношенията с баща си и напуснал жилището, в което са
живеели заедно всички, поради това, че го обвинявал за смъртта на майката
/данни, съдържащи се с показанията и на двамата разпитани по делото
свидетели/;
- и като отчете икономическата конюнктура към първата половина на
2019г. и застрахователните покрия към тази дата, макар последните да не са
самостоятелен ориентир;
- и обичайно присъждани обезщетения в сходни случаи /към 2019 г.
съдебната практика е ориентирана към определяне на обезщетения за
неимуществени вреди на пълнолетен от загубата на родител в рамките на
около 80 000 – 100 000 лева, като при наличие на по – специфични
обстоятелства и 120 000 – 130 000 лева, а по изключение - 150 000 лева,
например тежка психическа травма или зависимост от грижа на останалия
пълнолетен жив и др. (в този смисъл определение № 1996/27.06.2025г. на ВКС
по т.д. № 868/2025 г., както и цитираните и от двете страни съдебни актове във
въззивната жалба и в отговора на жалбата)/;
то настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на
сумата от 130 000 лева.
Следва да се има предвид, че тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Това е
така, защото няма как едно парично обезщетение да компенсира загубата, в
случая – на родител.
От горното следва частичната основателност на оплакването във
въззивната жалба за завишеност на определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. В случая не се
доказаха, нито настъпили тежки психични травми за ищеца, нито същият да е
бил зависим от грижата на майка си, че загубата необратимо да е променила
живота му. Затова определяне на обезщетение в размер на 150 000 лева,
настоящият съдебен състав намира за несъответно на общоприетите към
първата половина на 2019 г. разбирания за справедливост, изхождайки се
икономическата конюнктура и застрахователните покрия към тази дата, и
обичайно присъждани обезщетения в сходни случаи.
Действително, справедливостта изисква да бъдат обезщетявани по
аналогичен начин аналогичните случаи, а както въззиваемият се позовава в
8
отговора си на въззивната жалба, на брат му Д. (на 28 г. към датата на ПТП -
то) е определено обезщетение по чл. 52 ЗЗД от смъртта на майка им, в размер
на 150 000 лева с влезли в сила решения на Окръжен съд – Русе и Районен съд
– Русе, приложени към отговора, но тези актове, от една страна, не са
задължителни за настоящия съдебен състав и все пак касаят друго лице, а от
друга страна, сам застрахователят (същият този, който е ответник по
настоящото дело) се е поставил в тази ситуация, необжалвайки
първоинстанционните решения.
Определянето на обезщетение в по – нисък размер от 130 000 лева, а
именно както иска застрахователят – 100 000 лева, няма да е съобразено с
доказаните по делото болки и страдания на ищеца, силната приживе връзка с
майката и най – вече с това, че същият е бил очевидец на смъртта и с оглед
начина на настъпването й, въздействието върху него е било по – силно, като
това е рефлектирало и върху отношенията му с бащата. Именно отчитайки
тези специфични обстоятелства, настоящият съдебен състав присъжда по –
високо от обичайните за 2019 г. обезщетения по чл. 52 ЗЗД на пълнолетен от
загуба на родител.
Неоснователен е довода на въззивника за недоказана силна връзка между
майката и сина, предвид това, че същият около 12- 13 години е живял в
отделно домакинство (първо учил, после работил в гр. София), с оглед
установеното, че тази връзка не е прекъсвала в годините и че той се е върнал в
гр. Русе и е живял заедно със семейството си в едно жилище към датата на
ПТП – то. Голословни са и оплакванията във връзка с изслушаните
свидетелски показания и по – конкретно на бащата на ищеца, който нямал
непосредствени впечатления. Същият няма такива за състоянието на сина си
след изнасянето му от жилището и изрично в съдебно заседание е казал, че
информацията му е от брата на В., като казаното от св. М., освен че се
подкрепя от показанията на другия свидетел, е и житейски логично, вътрешно
непротиворечиво и както бе посочено и при изложението на фактическата
обстановка, по делото не се събраха други доказателства, които да оборват или
поставят под съмнение неговите показания.
Предвид горното, съдът пристъпи към разглеждане и на поддържаното
пред настоящата инстанция възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД на застрахователя -
липса на предпазен колан.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението (действие или бездействие) на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, което поведение задължително следва да противоправно,
като не се изисква вина /ППВС № 17/1963 г./. Може да се изразява в
допринасяне за настъпване на произшествието или в спомагане за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
/Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
9
ОСТК/.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието
на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на
произшествието, пострадалата е ползвала предпазен колан, а в случая такива
доказателства не са налице /решение № 43 от 26.07.2022 г. на ВКС по т. д. №
450/2021 г., I т. о./. От заключението на КСМАТЕ се установява, че
обезопасителният колан не би предотвратил получаването на тежката
черепно-мозъчна травма, която е причина за смъртта, с оглед установени
данни за изтласкване на тялото към задната лява врата, а предпазният колан
ограничава движението на тялото напред и проникване на чуждо тяло (неясно
от кой автомобил) в мозъчното вещество на починалата. Оттук следва
неоснователността на възражението на застрахователя за противното.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част, с която е осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД
да заплати на В. С. М., обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
130 000 лева до присъдената сума от 150 000 лева, като вместо това за
разликата от 20 000 лева, искът бъде отхвърлен, като неоснователен. В
останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено, като
правилно.
Относно разноските:
При този изход на делото, се налага ревизиране и на присъдените
разноски за първа инстанция, както следва:
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. С.
над сумата от 8 520 лева до присъдената от 10 650 лева, както и в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски над сумата от 5 200 лева до
присъдената сума от 6000 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Едновременно с това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Направените от застрахователя такива са 1 200 лева
– възнаграждения за вещи лица и 18 480 лева – адвокатско възнаграждение,
като от насрещната страна е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият съдебен състав го намира за основателно, с оглед правната и
фактическата сложност на делото, цената на иска и обема на извършената
работа от адвоката и го намалява на сумата от 10 700 лева (размер, малко по –
висок от определения такъв на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца). Предвид това, дължимите на застрахователя разноски
за първа инстанция, изчислени, съразмерно с отхвърлената част от иска,
възлизат на 1 586,66 лева.
Разноски за въззивното производство:
Въззиваемият В. С. М. следва да бъде осъден да заплати на въззивника
ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД сумата в размер на 400 лева (1000 (за
ДТ)*20000/50000), представляваща направените от дружеството разноски във
10
въззивното производство, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на застрахователя пред настоящата инстанция не са
представени.
Въззивникът ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД следва да бъде осъден да
заплати на В. С. М. сумата в размер на 2790 лева (4650 (заплатено адвокатско
възнаграждение, като липсва възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК)*30000/50000),
представляваща направените от него разноски във въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265 / 12.06.2025 г. по гр. д. № 384 / 2023 г. по
описа на ОС – Русе, в частта, с която е осъдено ЗАД “ОЗК - Застраховане“
АД да заплати на В. С. М., обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 130 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева (т.е. за
разликата от 20 000 лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв.
С. над сумата от 8 520 лева до присъдената сума от 10 650 лева, и в частта за
присъдените в полза на В. С. М. разноски над сумата от 5 200 лева до
присъдената сума от 6000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:гр. Русе, ***********, против ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Св. София“
№ 7, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 130 000 лева до сумата от 150 000 лева (т.е. за разликата от 20 000
лева), изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Т.
В. М., в резултат на ПТП на 04.05.2019 г., на територията на Република
Румъния, окръг Гюргево, причинено виновно и противоправно от баща му С.
Й. М., при управление на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“,
рег. № Р 61****, по отношение на който е действала валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП – то, със
застраховател – ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 / 12.06.2025 г. по гр. д. № 384 / 2023 г.
по описа на ОС – Русе, в останалата обжалвана част, с която е осъдено ЗАД
“ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на В. С. М. обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 100 000 лева до 130 000 лева, вследствие
11
гореописаното ПТП.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Русе,
***********, да заплати на ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Св. София“
№ 7, сумата в размер на 1586,66 лева, представляващи направените от
застрахователното дружество разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата в размер на 400 лева,
представляваща направените от дружеството разноски във въззивното
производство, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Св. София“ № 7, да заплати
на В. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Русе, ***********,
сумата в размер на 2 790 лева, представляваща направените от него
разноски във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от
въззивната жалба.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12