Определение по дело №1373/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №1098

 

                                                  гр. Пловдив, 10.07.2020 г.

         

         Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, VI - гр.с. в закрито заседание на 10.07.2020г. в състав

                                                                     Председател:  Надежда Дзивкова

Членове:  Виделина Куршумова

Таня Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.д. № 1373 по описа за 2020 г. на VI гр.с., за да се  произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.Й.Р., ЕГН **********,***, Пловдивска обл., ул. „И.А. ІІ“ № 8, чрез пълномощника по делото адв. В.М., против решение № 1365 от 14.04.2020 г. постановено по гр.д.№13586 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което се отхвърлят предявените от А.Й.Р. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от Изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, изречение 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпило на 16.11.2014 г. в гр. Раковски пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“, с ДКН РВ … , управляван от собственика – лицето Б.Г.М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 16.11.2014 г., както и направените разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и А.Й.Р. се осъжда да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, разноските по делото в размер на 120 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

В подготвителното заседание по чл.267 ГПК съдът констатира, че от жалбоподателя не е внесена дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, съгласно  чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която в случая е в размер на 400 лв. В производството не намира приложение нормата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. С представеното споразумение по НОХД № 7319/2015 г. на ПРС, IV н.с. е установено, че пострадал от престъплението е И.Б.Н., но не и ищецът А.Й.Р.. Следователно ищецът не е от кръга на лицата, попадащи в хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК и същият дължи заплащането на държавна такса за производството.

Ето защо, налице е нередовност на подадената въззивна жалба съгласно разпоредбата на чл. 261, ал.1,т .4 от ГПК, поради което делото  ще бъде  върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на жалбоподателя да внесе дължимата ДТ от 400 лв. по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1373 по описа за 2020 г. на VI гр.с. на ПОС.

ВРЪЩА делото на РС – гр. Пловдивл за отстраняване на нередовността на въззивна жалба съгласно мотивната част на определението.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:1.                         

 

 

 

 

 

                                                                                                               2.