№ 2258
гр. София , 18.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502442 по описа за 2021 година
С определение от 28.05.2021 г. по гр. д. № 12 508 от 2020 г., СГС, I-13, оставя без
уважение молбата на „Юробанк България“ АД за изменение на определение от
2.03.2021 г. в частта му за разноските.
Срещу определението е депозирана частна жалба от „Юробанк България“ АД, в
която претендира отмяна на акта на СГС и присъждане на разноски, съставляващи
7498,36 лв. заплатена държавна такса. Твърди се, че банката е предявила иска си в
указания срок от съда, който е допуснал обезпечение на този бъдещ иск.
Ответниците С. А. Б., Р. Е. П., Р. Т. И. и „Румибел“ ЕООД оспорват частната
жалба. Считат, че разноски биха се дължали само ако производството продължи и
приключи с решение, с което се уважи предявения от банката отрицателен
установителен иск за вземането. Изтъква, че ищецът сам е поискал да се прекрати
производството.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира
следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Юробанк
България“ АД срещу С. А. Б., Р. Е. П., Р. Т. И. и „Румибел“ ЕООД. Баката сочи, че
отпуснала кредит на С.Б. и в дълга встъпили Р.П. и Р.И.. Поради неплащане от
длъжниците банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК. Тъй като длъжниците оспорили вземането, банката предявила иск по чл. 422
ГПК, който е частично уважен с решение на САС № 1007 от 18.05.2020 г.,т.д. №
26/2020 г. за падежиралите вноски, а за остатъка исковата претенция на банката е
1
призната за неоснователна. Междувременно банката образувала изпълнително
производство и събрала суми от длъжниците, но последните поискали издаване на
обратен изпълнителен лист за част от събраната стойност – 187 459,38 лв. и се
снабдили с такъв. Твърди се, че това вземане по обратния изпълнителен лист е
прехвърлено с договор от физическите лица на „Румибел“ ЕООД, като според банката
така се цели увреждане на интересите й. Образувано било изпълнително производство
срещу банката. Като сочи, че сумите по обратния изпълнителен лист не са дължими,
поради противоречие на изпълнителния титул с разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК,
както и поради нищожност на договора за цесия поради привидност, банката
претендира да се признае, че тя не дължи на ответниците процесната сума.
С молба от 6.01.2021 г. банката е посочила, че обратния изпълнителен лист е
обезсилен и поради това производството следва да се прекрати, поради липса на
предпоставка за съществуването на правото на иск. С тази молба е поискано
присъждане на разноски, тъй като ответниците с поведението си са дали повод за
предявяване на отрицателния установителен иск.
С определение от 2.03.2021 г. СГС е прекратил производството поради отпаднал
интерес, като съдът е формирал теза, че ответниците не са дали повод за предявяване
на иска, поради което и не дължат разноски. Това последно становище е възприето и в
обжалваното определение.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Според чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а според ал. 2 ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца.
Отговорността на страните за разноски при прекратяване на производството по
делото е в зависимост от основанието за прекратяване, като в хипотезата на предявен
изначално недопустим иск, т. е. недопустимостта не е настъпила поради отпадане на
интереса от търсената защита, дължащо се на поведението на ответника, разноските
за производството остават в тежест на самия ищец. (определение № 455 от 12.11.2010 г.
по гр. д. № 40582010 г. на ВКС, ІІ г. о. и определение № 538 от 26.09.2011 г. по гр. д. №
438/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 412 от 16.02.2015 г. по ч. т. д. № 1720/2015
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Това разрешение, възприето с оглед спецификите на
настоящия казус, следва да намери приложение и в разглеждания спор.
Недопустимостта на процеса (твърдяна от банката в молба от 6.01.2021 г. и приета от
съда, като условие за прекратяване на производството), не е настъпила по вина на
2
ответниците. Последните са основали правата си в изпълнителния процес въз основа на
издаден от съд изпълнителен лист, който в последствие е бил обезсилен. В този смисъл
не следва разноските да се възлагат на ответниците по иска. Отделен и неподлежат на
обсъждане в настоящото производство е въпросът дали искането на банката за
прекратяване на производството има характер на волеизявление за десезиране на съда
(отказ, оттегляне), което би поставило въпроса за разноски в полза на ответниците.
При така изложените аргументи следва да се приеме, че разноски на банката-
ищец не се дължат, а подадената частна жалба срещу определение, с което е отказано
тяхното присъждане е неоснователна.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу
определение от 28.05.2021 г. по гр. д. № 12 508 от 2020 г., СГС, I-13.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3