Решение по дело №400/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Светослава Борисова Костова Господинова
Дело: 20202200100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     

 

     гр. Сливен,  20.01.2021г.

 

                                              В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                         ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Пенка Спасова с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 400 по описа на СлОС за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова молба от Й.С.И. против ЗК „Лев инс” АД, в която се твърди, че на 19.06.2017 г., след 13,30 часа, водачът С.Ш. е управлявал лек автомобил марка „м.”, с рег. № ** в посока от гр. Сливен към гр. Нова Загора, като на задната седалка е пътувал пострадалият И. С.Ш., който е брат на ищеца. По същото време, водачът И. А. е управлявал лек автомобил марка „м. С 180”, с рег. № ** в посока към гр. Сливен. Водачът А. е имал намерение да завие наляво за кв. „Речица”, но поради натовареното движение по главен път, след като наближил кръстовището за кв. „Речица”, спрял автомобила от дясно на пътя, в асфалтово уширение, за да изчака преминаващите в двете посоки автомобили. След това, водачът И. А. предприел маневра завой наляво, като е започнал пресичане косо на пътното платно. Твърди се, че водачът не е изчакал преминаването на лек автомобил марка „м. 5”, с рег. № **, управляван от водача С.Ш., в резултат на което е последвал удар между двете МПС-та в лентата за движение на лекия автомобил „м. 5”. В резултат на придобита от удара ротация, е настъпил вторичен удар между двата автомобила, между задната дясна част на лек автомобил м. „м. С 180” и задната лява част на лек автомобил м. „м. 5”. Лекият автомобил „м. 5”, при пълна загуба на управлението от водача С.И.Ш. е продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, при което е достигнал до Т-образното кръстовище на кв. „Речица”, където е последвал трети сблъсък със спрелия на знак „стоп” лек автомобил „р.к.” с рег. № ** с водача Я. щ. А..

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП са възникнали значителни травматични увреждания за И. С.Ш., като автомобилната травма се е изразява в тежки увреждания с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците, което е наложило спешното му приемане в МБАЛ. Въпреки приложените интензивни медицински грижи след настъпили усложнения на 03.07.2017 г. И. С.Ш. е починал.

С Присъда № **г. постановена по НОХД № **г. по описа на ОС - Сливен, И. Н. А. и С.И.Ш. са признати за виновни в извършване на престъпление в условията на независимо съпричиняване. Присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на 16.12.2019 г.

Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачите И. Н. А. и С.И.Ш. при условията на независимо съизвършителство са причинили на ищеца неимуществени вреди във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на своя брат, с когото ищецът се е намирал в особено близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна привързаност. Между ищеца и неговия по-голям брат е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, като смъртта на И. е причинила на ищеца продължителни страдалия и болки с висок интензитет.

Излагат се подробни твърдения във връзка с изградената изключително емоционална връзка между двамата братя.

От съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., в резултат на непозволено увреждане в качеството му на брат на починалия И. С.Ш., в едно със законната лихва, считано от 25.02.2020 година.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество, което в законоустановения срок е депозирало писмен отговор. В същия се заявява становище за допустимостта на иска, но се приема същия за неоснователен. Оспорва се, както по основание, така и по размер, който се счита за прекомерно завишен. Оспорва се процесуалната легитимация на ищеца Й.С.И. да претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като се твърди, че същият не попада в кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение на лицата съгласно Тълкувателно решение № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

Не се оспорва изложения механизъм на процесното ПТП. Не се оспорва наличието на валидна сключена застраховка „гражданска отговорност” за лек автомобил. марка „м.”. Не се оспорва твърдението, че е императивната разпоредба на чл.380, ал.1 от КЗ е спазена и в качеството на увредено лице ищецът е предявил писмена претенция пред застрахователя за заплащане на неимуществени вреди. Твърди се, че на 04.06.2020 г. в ответното дружество е заведена щета, по която е предявен и настоящия иск пред съда. Не се оспорва обстоятелството на постановената Присъда № **г. по НОХД № **г. по описа на ОС Сливен. Твърди се, че безспорно е установена вина на двамата водачи, в резултат, на което е причинена смъртта на пострадалия И. С.Ш..

Твърди се, че незаконносъобразно, необосновано и неправилно е при доказана по безспорен начин вина на двамата водачи за настъпилото застрахователно събитие, да се иска репариране на неимуществени вреди само от застрахователното дружество, с което единият от водачите е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Твърди се, че исковете за репариране на неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП следва да бъдат предявени солидарно срещу двамата водачи, респ. трети лица, носещи договорна отговорност. В тази връзка се оспорва изключителната вина на водача С.И.Ш. за причиняване на вредоносния резултат. Твърди се че вина за получените травматични увреждания има и пострадалото лице Ш., тъй като същият не е имал поставен предпазен волан към момента на настъпване на ПТП-то. Поради непоставянето на предпазния колан пострадалия е допринесъл за настъпването на вредните за него последици, тъй като возейки се без колан, тялото му свободно се е движило в купето на автомобила и в момента на удара при настъпване на ПТП-то се е ударило в повърхностите на купето на автомобила, като по този начин е допринесло за получените наранявания по тялото на пострадалия.

Претендира се намаляване на обезщетението, с оглед процента на съпричиняване. Оспорват се твърденията за настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП-то от пострадалото лице. Оспорва се и предявена по акцесорния иск претенция за присъждане на лихви. Заявени са доказателствени искания.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й в пълен размер. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва изцяло исковата претенция и моли за отхвърлянето й. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. трето лице – помагач не се явява, не се представлява.

 

От фактическа страна се установява следното :

На 19.06.2017 г., след 13,30 часа, водачът С.Ш. е управлявал лек автомобил марка „м.”, с рег. № ** в посока от гр. Сливен към гр. Нова Загора, като на задната седалка е пътувал пострадалият И. С.Ш., който е брат на ищеца. По същото време, водачът И. А. е управлявал лек автомобил марка „м. С 180”, с рег. № ** в посока към гр. Сливен.

Водачът А. е имал намерение да завие наляво за кв. „Речица”, но поради натовареното движение по главен път, след като наближил кръстовището за кв. „Речица”, спрял автомобила от дясно на пътя, в асфалтово уширение, за да изчака преминаващите в двете посоки автомобили. След това, водачът И. А. предприел маневра завой наляво, като е започнал пресичане косо на пътното платно. Водачът не е изчакал преминаването на лек автомобил марка „м. 5”, с рег. № **, управляван от водача С.Ш., в резултат на което е последвал удар между двете МПС-та в лентата за движение на лекия автомобил „м. 5”.

В резултат на придобита от удара ротация, е настъпил вторичен удар между двата автомобила, между задната дясна част на лек автомобил м. „м. С 180” и задната лява част на лек автомобил м. „м. 5”. Лекият автомобил „м. 5”, при пълна загуба на управлението от водача С.И.Ш. е продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока, при което е достигнал до Т-образното кръстовище на кв. „Речица”, където е последвал трети сблъсък със спрелия на знак „стоп” лек автомобил „р.к.” с рег. № ** с водача Я. щ. А..

Автомобилът и седалката на пострадалия са били оборудвани с триточков инерционен колан, но същия не е бил поставен.

С Присъда № **г. постановена по НОХД № **г. по описа на ОС - Сливен, И. Н. А. и С.И.Ш. са признати за виновни в извършване на престъпление в условията на независимо съпричиняване. Присъдата на наказателния съд е влязла в законна сила на 16.12.2019 г.

В резултат на процесното ПТП са възникнали значителни травматични увреждания за И. С.Ш. на 78 години, който е бил със значителни придружаващи заболявания, с поставен постоянен пейсмейкър. Получените травматични увреждания са били локализирани предимно в областта на градния кош, с множество счупвания на ребрата, с контузия на белите дробове, като по – тежки са били уврежданията в областта на лявата половина на гръдния кош, левия бял дроб. Получил е съществени увреждания на долните крайници със счупване на лявата бедрена кост в областта на горния край. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания при възникналото ПТП и настъпилите усложнения, вследствие продължителното му залежаване и увреждане на белите дробове. Получените по – тежки увреждания се дължат на липсата на поставен предпазен колан в автомобила.

Въпреки приложените интензивни медицински грижи след настъпили усложнения на 03.07.2017 г. И. С.Ш. е починал.

От разпита на свидетелите се установява силна и близка връзка между починалия и неговия брат – ищецът Й.С.И.. Поради голямата разлика във възрастта между двамата братя – 10 години, между тях се е изградила връзка на доверие и взаимно зачитане, като възникналите неясноти са разрешавали винаги с мирни разговори, без повишаване на тон. Починалият е полагал грижи за по – малкия си брат, който от своя страна го е възприемал като авторитет и морален наставник. В тежки и трудни моменти двамата братя са разговаряли, помагали са си и са си били взаимна подкрепа. Изградени са близки отношения и между двете семейства на братята, които винаги заедно са се събирали на празници, заедно са ходили на почивки. Внезапната загуба на по – големия брат се отразила негативно на емоционалното и здравословно  състояние на ищеца, който все още се усамотява и разговаря със снимката на своя брат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира изслушаните по делото експертни заключения, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

 

Предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

 Предпоставките за уважаване на иска са следните : настъпването на деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.

В настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват с Присъда № **г. постановена по НОХД № **г. на СлОС. Макар че, в конкретния случай виновните действия са допуснати при независимо съизвършителство на двама водачи на ППС, то по силата на чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно спрямо кредитора. Кредитора може по свой избор да насочи изпълнението спрямо когото пожелае, тъй като задължението е неделимо, а задължените лица са повече от едно..

На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е установен  механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

Не се оспорва от страните валидният застрахователен договор по Застраховка „Гражданска отговорност“. Уведомлението за настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Обща гражданска отговорност“ е заведено при застрахователя на 25.02.2020г.

От изслушаната по делото комплексна СМАТЕ се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, поради липса на поставен обезопасителен колан.

От събраните доказателства по делото се установява наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия брат, починал при процесното ПТП. Поради това следва да се приеме, че ищецът попада в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОС на НГТК на ВКС. Установените близки и топли взаимоотношения са били градени през всички години на братска подкрепа и взаимопомощ. Възрастовата разлика от 10 години е допринесла за изграждане на авторитета на по – големия брат, който е бил пример за подражание, грижил се е и напътствал през целия си живот ищецът Й.С.И.. Внезапната и невъзвратима загуба все още не е преодоляна от ищеца, който мислено разговаря и се допитва до починалия си брат. Тежката загуба се отразила негативно на емоционалното и здравословно състояние на ищеца.

Размерът на застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя от съда общо за всички претърпени болки и страдания на пострадалото лице по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, което ищецът следва да получи - сумата от 35 000 лева. Тази сума обаче следва да бъде намалена, поради констатираното съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице, като с решението бъде присъден размер от 25 000лева – обезщетение за претърпените болки и страдания във връзка с внезапната смърт на починалия брат - И. С.Ш.. Следва да бъде присъдена и дължимата лихва за забава, съобразно разпоредбата на чл.496 ал.1 от КЗ, считано от 25.05.2020г. до окончателното изплащане.

До пълния претендиран размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на дължимите между страните деловодни разноски :

 

На процесуалния представител на ищеца адв. С.К.Т. *** е дължимо възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1280лева.

 

С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл. 78 от ГПК на ответното дружество са дължими деловодни разноски в размер на 600лева.

 

Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС сумата в размер на 1000 лева - държавна такса, както и сумата в размер на 320 лева - възнаграждение на вещи лица.

 

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р Е  Ш  И

 

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ с =======със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата в размер на 25 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия брат И. С.Ш. при ПТП на 19.06.2017г. в района на гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението..

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 40 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ с =======================със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.К.Т. *** дължимо възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство на ищеца - в размер на 1280 лева.

 

ОСЪЖДА Й.С.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЛЕВ ИНС“ с =======================със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата в размер на 600лева, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ =====================със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 1000лева – държавна такса, както и сумата в размер на 320 лева - възнаграждение на вещи лица.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – С.И.Ш. ***, пл.Търговски № 2, ап.5.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :