О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №1500
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав,
в закрито заседание на двадесет и втори
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №1637 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.М.К., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че Районна прокуратура
– гр.** е постановила множество постановления, с които отказва да разглежда и
да се занимава с оплакванията на ищеца, че спрямо него са извършени
престъпления – измама, посредством която са му взели къщата, заплахи за живота.
От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 200 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – стрес, психически
тормоз, притеснение и страх, които вреди са причинени от бездействието на Прокуратурата,
изразяващо се в отказ да образува надлежна проверка по подавани от ищеца жалби
за извършени спрямо него престъпления.
Съдът счита, че така предявеният иск е
недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда, в конкретно изброените в текста хипотези, а
именно: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен
арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при
всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, пар.1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; нарушаване на
права, защитени от чл.5, пар.2-4 от Конвенцията; обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано; налагане на наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или
административното наказание бъде отменено; прилагане от съда на административна
мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на
наложено наказание след определения срок или размер; незаконосъобразно
използване на специални разузнавателни средства.
В настоящия случай ищецът се оплаква
от бездействие на Прокуратурата, изразяващо се в отказ да извърши проверки и да
започне наказателно преследване срещу лица, посочени в неговите жалби. За
такива деяния законът не предвижда възможност за ангажиране отговорността на
ответника за вреди, поради което и на основание чл.130 от ГПК исковата молба
като недопустима следва да се върне, а производството да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл.130, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх.№22007/18.07.2019г.
на А.М.К., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1637/2019г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, ХV гр.с.
Определението подлежи на обжалване пред
Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на
ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: