№ 16738
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110139425 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „КРБ” ЕООД срещу Д. Б. К., с
която е предявен осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 вр,
чл. 99 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че между „4Ф“
ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника, в качеството на кредитополучател, е
сключен Договор за кредит № **********/29.01.2016 г. за сума в размер на 350 лв.
Поддържа се, че кредитът е сключен за период от 30 дни, с падежна дата – 28.02.2016
г., като сумата е предоставена същия ден срещу разписка. Изложено е, че съгласно
клаузите на договора и т. 13.2 от Общите условия от 01.03.2016 г., след изпадане на
длъжника в забава кредитора е започнал да начислява наказателна лихва и са
изпращани напомнителни писма до ответницата. Твърди се, че на 23.11.2018 г. между
„4Ф“ ЕООД, в качеството на цедент, и ищеца, в качеството на цесионер, е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който вземанията по
горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е
надлежно уведомен.
Съобразно изложеното е направено искане Д. Б. К. да бъде осъдена да плати на
ищеца сумата в размер на 350 лв., представляваща главница по горепосочения договор
за кредит, ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба
– 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ответникът Д. Б. К. в указания законоустановен срок по реда чл. 131 ГПК не е
подала отговор на исковата молба. Същата й е надлежно връчена чрез работодател на
06.07.2021 г., видно от приложената разписка, находяща се на л. 55 от делото.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 05.10.2023 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждането по реда чл. 131 ГПК за връчване на
препис от исковата молба /л. 27 от делото/ е бил предупреден за последиците по чл.
1
238 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. от ищеца е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице
предвидените в закона основания.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановените по делото
разпореждане по реда на чл. 131 ГПК и определение № 26793/31.07.2023 г. за
насрочване на делото, които са редовно връчени на ответника. Вероятната
основателност на иска следва от приложените по делото писмени доказателства –
искане за отпускане на кредит от 29.01.2016 г., договор за кредит №
**********/29.01.2016 г., сключен между ищеца и „4Ф” ЕООД, разписка за изплатена
сума по кредита от 29.01.2016 г., подписана от ответника, договор за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018 г., сключен между „4Ф” ЕООД и „КРБ” ЕООД и приложение №
1 към него, уведомление за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването на
неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока, следва да бъде постановено решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса, и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца разноски в размер на 100 лв., от които 50 лв. – платената
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, УЛ. ....., да
заплати на „КРБ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище в град София и адрес на управление:
2
ул. „ШП” №...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 вр, чл. 99 ЗЗД, сума в
размер на 350 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/29.01.2016 г., сключен между нея и „4Ф” ЕООД, вземането по който е
прехвърлено на „КРБ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) № BGF-
033/23.11.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град С-ИЯ, УЛ. ....., да
заплати на „КРБ” ЕООД, ЕИК ....., със седалище в град София и адрес на управление:
ул. „ШП” №...., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сума в размер на 50 лв. –
платена държавна по делото, и сума в размер на 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3