Решение по адм. дело №1276/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от Д. Г. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу решение № 2153-03-92/05.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, в частта с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-3778/03.04.2025г. подадена от жалбоподателката срещу разпореждане № 031-00-4807-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067,55 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г.

В жалбата се релевират доводи за нищожност, поради липса на компетентност и неспазване на установено форма, а в условията на евентуалност неправилност, поради материална незаконосъобразност на оспореното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката счита, че решаващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 115 от КСО. С подробно изложени доводи в жалбата, се оспорва спиране на погасителната давност по 7 административни производства – извършени проверки на работодателя „Де Консулт 13" ЕООД. Сочи се, че със задължителни предписания, дадени към трето лице неучастващо в настоящето производство - „Де консулт 13" ЕООД, не може да се засягат негативно вече придобити право, включително и правото й да получава обезщетението за безработица. Оспорва се размера на определената сума за възстановяване. С оглед на изложеното, моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. Б., поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че позоваването на 11 производства, представляващи проверки извършвани на работодателя „Де консулт 13“ ЕООД, в голямата си част от ТД на НАП, нямат характер на производства, визирани в чл. 115 от КСО. Тези проверки, относно възстановяване на данъци, не касаят жалбоподателката. За пръв път тя е уведомена по повод конкретен протокол през 2023 г., но към този момент давността по отношение на подлежащата за възстановяване сума е изтекла. Сочи, че административния орган не е доказал в производството и размерът на подлежащата за възстановяване сума. Моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Л., оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата на Д. Б. срещу оспореното решение да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като бъдат потвърдени изцяло обжалвания административен акт, като правилно и законосъобразно постановен по мотиви, изложени в същия. Сочи, че извършените проверки на ТД на НАП са по спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Въз основа на тях са извършени допълнителни проверки от контролните органи в ТП на НОИ-Варна, установяващи, че получената от жалбоподателката сума, представляваща парично обезщетение за безработица е изплатена без правно основание и следователно следва да бъде върната. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в производството е Решение № 2153-03-92/05.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, в частта с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-3778/03.04.2025г. /изписана погрешно с вх. № 1012-03-3778/03.04.2025г. с действителен вх. № 1012-03-377/03.04.2025г./ подадена от Д. Б. срещу разпореждане № 031-00-4807-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ, в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067,55 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г.

От доказателствата в преписката се установява, че със Заповед № 7812-2/18.07.2016г. издадена от управителя на „Де Консулт 13“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Д. Г. Б. с длъжност – технически сътрудник, считано от 20.07.2016 г.

От жалбоподателката е подадено заявление вх. № 031-00-4807 от 09.08.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С Разпореждане № 031-00-4807-1 от 08.11.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ /л. 150 от адм. преписка/ на Д. Г. Б. за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 32.39 лв. дневно.

В хода на административното производство е установено, че с Писмо изх. № 1042-03-355#2 от 05.08.2019 г. на Изпълнителния директор на НОИ до Директора на ТД на НАП Варна /л. 88 от адм. преписка/ е поискано извършването на проверка на дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД, с цел установяване упражнявана ли е била стопанска дейност и имало ли е основание за възникване на осигуряване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за наетите по трудово правоотношение лица за периода от 07.2013 г. до 05.08.2019 г. Посочено е още, че от 25.06.2013 г. управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Д. Г. Б., собственик на още 185 дружества. През периода 01.07.2013 г. до момента са сключени трудови договори с 50 лица, като за всички липсват внесени осигурителни вноски.

При извършена проверка на „Де консулт 13“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, приключила с Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. /л. 56 – 75 от адм. преписка/, ТД на НАП – Варна установява, че липсват доказателства за полагане на труд от Т. Г. Г., И. Н. П., В. П. И., В. М. П., В. Г. В., респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички за всички осигурителни социални рискове, както и произтичащите от това права.

С писмо изх. № 36183-5/13.12.2019 г. от Директора на ТД - Варна на НАП, /вх. №1042-03-355#4/17.12.2019 г. в ТП на НОИ Варна/ /л. 53-55 адм. преписка/, Директора на ТП - Варна на НОИ е уведомен, че на дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД е извършена проверка относно спазване на осигурителното законодателство, приключила с издаването на Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП. Установено е, че липсват доказателства за полагане на труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички за всички осигурителни социални рискове, както и произтичащите от това права. Приложен е Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП и копия на ГДД за 2014 и 2016 г.

На 21.02.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ е съставен Констативен протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г. /л.51-52 от адм. преписка/, във връзка с получен сигнал с вх. № 4022-03-206/30.08.2019 г. от ТП на НОИ – Разград за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „Де Консулт 13“ ЕООД за лицето В. М. П..

С Констативен протокол № КВ-5-03-00819946/05.10.2020г. /л. 47-48 от адм. преписка/ за извършена проверка на „Де Консулт 13“ ЕООД е установено, че липсват доказателства за полагане на труд от В. М. П. и И. Н. П., респ. трудова дейност и осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД. Прието е, че в случая се касае за злоупотреба със средства на ДОО и следва заличаване на данните с информация в декларация обр. 1 в РОЛ за лицата. На 05.10.2020 г. са издадени Задължителни преписания № ЗД-1-03-00819962 /л. 49 от адм. преписка/ за заличаване на неправилно подадени данни с информация в декларация обр. 1 за лицата В. М. П. и И. Н. П..

С Констативен протокол № КВ-5-03-00853380/11.12.2020г. /л. 44-45 от адм. преписка/ за проверка на „Де Консулт 13“ ЕООД е установено, че липсват доказателства за полагане на труд от Т. Г. Г., респ. трудова дейност и осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД. Сочи се, че дружеството единствено е подавало информация с декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски на висок осигурителен доход, като декларираните задължения за осигурителни вноски не се внасят. С оглед установеното, следва заличаване на данни с декларация обр. 1 за Т. Г. Г..

С Протокол № П-03000320019046-073-001/30.04.2020г. на ТД на НАП – Варна /л. 35 – 43 от адм. преписка/ е установено, че „Де Консулт 13“ ЕООД за периода 01.09.2019 г. – 31. 03.2020 г. подава декларации обл. 1 и обр. 6 за лицата В. М. П., Т. Г. Г., В. П. И., В. Г. В. и И. Н. П., като осигурителните задължения не се внасят.

С протокол № П-03000321007089-073-001/05.02.2021г. на ТД на НАП – Варна /л. 31 – 33 от адм. преписка/, във връзка с подадени данни с декларации Обр. 1 от НОИ по реда на Наредба Н-13/17.12.2019 г. за заличаване на осигурителен стаж и доход за лицата В. М. П. и И. Н. М., е извършено служебно коригиране на подадените декларации обр. 6 от „Де Консулт 13“ ЕООД за дължими осигурителни вноски на ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД за периода от 02.2018 г. до 03.2020 г. Формираните лихви в ДОС на ЗЛ по изпълнително дело **********/2014 г. да бъдат променени съгласно приложената справка.

За извършена проверка от ТД на НАП – Варна е съставен Протокол № П- 03000321133923-073-001/26.10.2021г. /л. 14 – 30 от адм. преписка/, в който е прието, че липсват доказателства за полагане на труд от лица, респективно липсва упражняване на трудова дейност, респективно осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО. В хода на проверката е установено, че липсват документална обоснованост на отчетените разходи за персонал /възнаграждения и осигуровки/, не е установено кога, в какъв размер и на кои лица са предоставени парични средства. От дружеството не са представени доказателства, удостоверяващи получени приходи и направени разходи.

Извършена е и втора проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, завършила с издаването на Констативен протокол № КВ 5 03 01403136/03.08.2023 г. /л. 143 – 145 от адм. преписка/. Проверката е установила, че за 15 лица, включително и за Д. Г. Б., липсват доказателства за полагане на труд за периода от 01.11.2015 г. до 19.07.2016 г., т.е. не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не са извършвали трудова дейност при осигурителя. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. /л. 145 гръб – 147 от административната преписка/ и на основание чл.4, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните подадени по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период са служебно заличени.

С Разпореждане № 031-00-4807-2/25.01.2024 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ е отменено разпореждане №031-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б. от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.29 лева дневно /л. 123 от адм. преписка/. Като мотиви са изтъкнати нови доказателства, установени след извършена проверка на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, [населено място] по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ гр. Варна завършила с Констативен протокол №КВ-5-03-01403136/03.08.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

С разпореждане № 031-00-4807-3/25.01.2024 г. на ръководител ОБ при ТП-Варна на НОИ на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви идентични с тези на Разпореждане № 031-00-4807-2/25.01.2024 г. Връчено е на жалбоподателката на 18.04.2024 г. видно от известие за доставяне на писмо с обратна разписка /л. 122 от адм. преписка/. Срещу разпореждането от Д. Г. Б. е подадена жалба вх. № 1012-03-290/02.05.2024 г., отхвърлена с Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. на директор на ТП – Варна на НОИ. Решението е обжалвано по съдебен ред, като е образувано адм. дело № 1405/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С Решение № 12660/27.11.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на Д. Г. Б. срещу Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. на директор на ТП – Варна на НОИ. Решението е окончателно и е влязло в сила на същата дата.

На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО Ръководител „Осигуряване за безработица“ в ТП – Варна на НОИ е издал Разпореждане № № 031-00-4807-4 от 06.02.2025 г. /л. 12 от адм. преписка/, с което е разпоредено Д. Г. Б. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 6102.81 лева. Изложени са мотиви, че след извършена проверка на осигурителя "Де Консулт 13" ЕООД по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ гр. Варна, завършила с Констативен протокол № КВ-5-03-01403136/03.08.2023г. и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

Срещу Разпореждане № № 031-00-4807-4 от 06.02.2025 г. е подадена жалба, по която е постановено Решение № 2153-03-92 от 05.05.2025 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което:

1./ Отхвърля жалбата срещу Разпореждане № 031-00-4807-4 / 06.02.2025 г. в частта, с което на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, Б. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 3067.55 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 19.04.2017 г.

2./ Отменя Разпореждане № 031-00-4807-4 / 06.02.2025 г. в частта, в която на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, Б. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 3035.26 лв. за периода от 20.07.2016 г. до 31.12.2016 г.

Изложени са мотиви, че с влязло в законна сила Разпореждане № 031-00-4807-4/ 06.02.2025 г. на Ръководител осигуряване за безработица при ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 114, ал. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 6102.81 лв., за периода от 20.07. 2016 г. до 19.04.2017 г. Сочи се, че на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО са налице основанията за спиране на давността, като са посочени конкретните периоди, през които са провеждани административни производства, както и съдебното производство по адм. дело № 1405/2024 г., от които зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по КСО. Прието е, че давността за задължението за периода 20.07.2016 г. до 31.12.2016 г. е започнала да тече на 01.01.2017 г., спира за период от 2 години, 1 месец и 10 дни и е изтекла на 26.03.2024 г. Давността за задължението за периода 01.01.2017 г. до 19.04.2017 г. е започнала да тече на 01.01.2018 г., спира за период от 2 години, 1 месец и 10 дни, изтича на 26.03.2025 г. Прието е, че задължението не е погасено по давност, поради което жалбата в тази част е отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е връчено лично на Б. на 13.05.2025 г., жалбата до съда е подадена на 27.05.2025 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното Решение № 2153-03-92/05.05.2025г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КСО – Т. И. Т., изпълняващ длъжността Директора на ТП на НОИ – Варна, съгласно Заповед за заместване № 10278/22.04.2025 г., с оглед на което решението е издадено от териториално и материално компетентен орган.

При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна.

При преценката за съответствие на решението в обжалваната част с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Между страните няма спор, а и от събраните доказателства се установи, че с Разпореждане № 031-00-4807-1/08.11.2016 г. на жалбоподателката е отпуснато ПОБ за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 6102,81 лева. С влязло в законна сила Решение № 12660/27.11.2024г. постановено по адм. дело № 1405/2024 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на Д. Г. Б. срещу Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № 031-00-4807-2 / 25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което е отменено Разпореждане № 031-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б., и срещу Разпореждане № 031-00-4807-3/25.01.2024 г., с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението й вх. № 031-00-4807 / 09.08.2016 г.

Изложеното обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените от жалбоподателката суми за ПОБ за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г.

Съгласно чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Давността спира да тече, при обжалване - докато продължава спорът относно вземането; или когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс (чл. 115, ал. 5, т. 1 и т. 2 от КСО).

В случая спорът се отнася за парични обезщетения, дължими за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. Съгласно горецитираните правни норми, погасителната давност за периода от 20.07.2016 г. до 31.12.2016 г. е започнала да тече на 01.01.2017 г., респективно 5 годишният давностен срок е следвало да изтече на 31.12.2022 г. вкл. За периода от 01.01.2017 г. до 19.04.2017 г. е започнала да тече на 01.01.2018 г., респективно 5 годишният давностен срок е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл. В рамките на този срок обаче е налице спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО.

С оглед на обстоятелството, че жалбоподателката изрично се е позовала на изтеклата давност в жалбата си против разпореждането за възстановяване на полученото ПОБ, т. е. в първия възможен момент, когато би могла да направи възражението си за погасяване на задължението  по давност, Директорът на ТП на НОИ е бил длъжен да се произнесе по възражението за изтеклата давност по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, като изложи мотиви по отношение на всяко едно административно и съдебно производство, сочени от него като основания за спиране на погасителната давност. КСО поставя като изискване наличието на преюдициалност на производствата по отношение на производството по издаване на разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми за ПОБ. В случая органът е посочил 10 административни производства и една съдебно производство, през времетраенето на които давността според него е спряла да тече, но не е посочил как тези производство са относими към жалбоподателката Д. Б., доколкото в част от тях са извършвани проверки на работодателя , и са издавани актове на други физически лица.

Отделно от изложеното, съдът констатира и несъотвествия между приетия период на спиране на давността в решението по част от административните производства и установените срокове в самите актове по административните производства. Например, в оспорваното решение е прието, че давността е спряла за 2 месеца и 17 дни за периода от 04.12.2019 г. до 21.02.2020 г. по извършена проверка на „Де консулт 13“ ЕООД – Варна от контролните органи на ТП-Варна на НОИ, започнала по сигнал № 4022-03-206 / 30.08.2019 г. на ТП на НОИ – Разград, завършила с издаването на съставен Констативен протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г., издаден въз основа на Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП. Съдът констатира, че в Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. е посочен период на проверката 02.09.2019 г. до 03.12.2019 г., а в Констативен протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г. е посочено, че тя е започнала на 20.02.2020 г. и приключила на 21.02.2020 г. В оспорваното решение липсват мотиви защо органът е приел, че давността е спряла в периода 05.12.2019 г. /датата след съставяне на Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г./ до 20.02.2020 г. /датата посочена за начало на проверката по Констативен протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г./.

Аналогична липса на мотиви съдът констатира и по други административни производства, завършили с Констативен протокол № КВ-5-03-00819946/ 05.10.2020г., с Констативен протокол № КВ-5-03-00853380/ 11.12.2020г., с Протокол № П-03000320019046-073-001/30.04.2020г. на ТД на НАП и административно производство по провеждане на процедура по изпълнение на влезли в законна сила Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/ 03.08.2023 г. към Констативен протокол № КВ-5-03-01403136/ 03.08.2023 г.

Ответникът, макар да е приел, че вземането за периода 01.01.2017 г. до 19.04.2017 г. се погасява по давност на 26.03.2025 г., е отхвърлил жалбата с оспорваното решение от 05.05.2025 г. и е потвърдил разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на ПОБ в тази част, което съставлява противоречие между мотивите и диспозитива на решението. В случай, че органът е приел, че и в това производство е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от КСО, следва това да е изрично посочено в решението с посочен конкретен срок на спиране на давността.

Основателни са възраженията на жалбоподателката относно размера на потвърдената сума. В решението липсват мотиви, а и по делото не се представиха доказателства за начина на изчисляване на определената от органа сума за възстановяване, въпреки наличието на фактическо разминаване в сумата.

Административният орган не е изложил фактите, мотивиращи хипотезата на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, не е обосновал преюдициалността на сочените от него производства, не е посочил начина, по който е формирал давностния срок съобразно началния момент и начина на изчисляване на определената от него сума за възстановяване. Недопустимо е липсата на мотиви в решение по чл. 117, ал. 3 от КСО да бъде преодоляна по пътя на съдебния контрол. Липсата на мотиви възпрепятства съда да извърши преценка по същество относно приложението на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО, нарушава изискванията към съдържанието на административния акт и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО Д. Б. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067,55 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г. следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Административното производство е било инициирано служебно, поради което преписката не следва да се изпраща на компетентния орган за ново решаване на въпроса по същество.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото разноски. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Н. Б., е поискала присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване с разрешенията дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е проведено едно открито съдебни заседание, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е обосновано и справедливо.

Водим от горното и на основание чл. 118 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-92/05.05.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, в частта с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-3778/03.04.2025г. подадена от Д. Г. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица] против Разпореждане № 031-00-4807-4/ 06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ, в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 3067,55 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Н. Б. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.