№ 7182
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110143860 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Р. Й. Д., ЕГН ********** срещу Е. Р. Д., ЕГН **********, която
се поддържа и в съдебно заседание.
В молбата се твърди, че на 30.07.2023 г. около 22.00 часа вечерта в обитаваното от
страните жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 207, вх. А, ет. 2, ап. 5,
ответникът осъществил спрямо нея актове на домашно насилие. Молителката твърди, че
когато се прибрал синът й започнал да й крещи и да я заплашва. За да избегне скандала, тя се
заключила в стаята, която обитавала, той започнал да блъска по вратата и стъклото на
вратата, както непрестанно я обиждал и псувал, поради което тя извикала полиция.
Наведени са твърдения за осъществяван постоянен и системен психически и икономически
тормоз от страна на ответника спрямо молителката. Тя сочи, че в жилището живеят
страните по делото и внука й, син на ответника, като единствено тя поема всички
материални грижи за издръжка и изхранване на семейството, както и режийните разходи.
Синът й системно злоупотребявал с алкохол и „други субстанции“, кани външни лица в
жилището и безпокои не само семейството си, а и съседите.
Ответникът по молбата взима становище, като в съдебно заседание признава, че на
30.07.2023г., около 22:00 часа е изрекъл обиди по отношение на майка си, че я е заплашвал,
1
че я е псувал и обиждал заради кабела за телевизия, като това се е случило в обитаваното от
тях жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 207, вх. А, ет. 2, ап. 5. Заявява,
че съжалява за стореното и се извинява на своята майка.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е син на молителката и безспорно попада сред кръга лица посочен в чл. 3,
ал.1, т.5 ЗЗДН, срещу които може да се търси защита. Описаните в молбата актове на
30.07.2023 г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо и емоционално насилие спрямо молителката.
Съдът, с оглед направеното признание от ответника, е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения на страните обстоятелствата, че на
30.07.2023г., около 22:00 часа ответникът е изрекъл обиди по отношение на майка си,
заплашвал я е, псувал я е и обиждал заради кабела за телевизия, като това се е случило в
обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля“ № 2, бл. 207, вх. А, ет. 2,
ап. 5 (л. 123 от делото).
Признанието, направено от ответника в открито съдебно заседание, представлява
признание на факт за извършено от него спрямо молителката домашно насилие на
процесната дата, като съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, същото следва да се преценява от съда, с
оглед на всички обстоятелства по делото.
На процесната дата не е имало свидетели, като разпитаният в хода на делото свидетел
Дарина Р.а Д. пресъздава споделеното й от молителката. Въпреки това, с оглед направеното
от ответника признание за осъществените от него действия на 30.07.2023г. по повод
отрязания кабел за телевизия, същият безспорно е проявил вербална агресия спрямо своята
майка.
Изложеното в молбата изцяло кореспондира и с представената по делото декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която актовете са подробно индивидуализирани по време, място и
начин на извършване, като същата е достатъчно основание за уважаване на молбата при
липса на други доказателства (арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН).
С оглед горното, съдът намира, че поведението на ответника на процесната дата
попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване,
съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават
чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на
отношенията в поведението на ответника, което е довело до вербална агресия по повод
конфликт от битов характер. На процесната дата общуването между страните е излязло
извън рамките на добрия тон, разбирателството и взаимното доверие.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за защита за
изцяло доказана.
2
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Е. Р. Д. и неговата майка Р. Й. Д. на процесната дата, съдът намира, че
става въпрос за вербална агресия, изразена от страна на ответника към молителката, с които
свои действия е осъществил домашно насилие под формата на психическо и емоционално
такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена
посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мярката, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие
са настъпили вредни последици за молителката, които обаче не са в степен да застрашат
нейния живот и здраве. Следва да се вземе предвид и изразеното съжаление от страна на
ответника, който в съдебно заседание се е извинил на своята майка, както и заявеното от
процесуалния представител на молителката, че отношенията между страните са подобрени,
като от средата на месец декември отново живеят заедно. Това дава основание на съда да
наложи най-леката мярка.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от извършеното спрямо нея деяние счита, че на Е. Д. следва да
бъде наложена глоба в размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от страните.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в общ размер на 25 лв., на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Е. Р. Д., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Е. Р. Д., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Р. Й. Д., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Е. Р. Д., ЕГН: **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на Е. Р. Д., ЕГН: ********** , глоба в размер
на 200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Е. Р. Д., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер на 25,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4