ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 19.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от И. Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600319 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Делото е образувано по подадена жалба от осъдения Я. В. П. срещу
Протоколно определение № 508 от 13.06.2023 г. по ЧНД № 623/2023 г. на
Окръжен съд – Стара Загора.
С определението на окръжния съд, на основание чл.306, ал.1, т.1 от
НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е постановено осъденият Я. В. П. да
изтърпи едно общо и най-тежко наказание, измежду наказанията наложени му
с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 238/2023г. по описа на РС – Стара
Загора и НОХД № 474/2023г. по описа на ОС – Стара Загора от 4 години
„Лишаване от свобода“, което на основание чл.24 от НК е увеличено с още 2
години, т.е. същото да се счита за определено в размер на 6 години при
първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато от така наложеното общо
и най-тежко наказание, изтърпяното наказание по делата, включени в
съвкупността.
В жалбата се изразява недоволството на осъдения Я. П. срещу
неправилното и незаконосъобразно приложение на чл.24 от НК. Основният
1
довод се състои в това, че при определянето на едно общо най-тежко
наказание, което е било увеличено по чл.24 от НК, всъщност на практика са
били присъединени двете наказания лишаване от свобода. В тази връзка се
моли да не се прилага чл.24 от НК или алтернативно да се намали
завишаването на 6 месеца.
ОП – Стара Загора не е възразила по подадената частна жалба.
В съдебно заседание осъденият Я. П. се явява лично и с назначения му
служебен защитник – адв. И. Х. от АК - *, като молят да бъде преразгледано
приложението на чл. 24 от НК.
Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
провери правилността на атакуваното определение, приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по
предложение на Окръжна прокуратура – Стара Загора за определяне при
условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК спрямо осъдения Я. В. П. на
едно общо най-тежко наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ във
връзка с постановените актове по НОХД № 238/2023г. по описа на РС – Стара
Загора и НОХД № 474/2023г. по описа на ОС – Стара Загора, както и да се
приложи чл. 24 от НК.
Окръжният съд, обосновано на база събраните по делото
доказателства е приел за установено, че осъденият П. е бил осъждан
многократно, но относими към въпроса за налагането на едно общо най-
тежко наказание са само последните две от тях, както следва:
- по НОХД № 238/2023 г. на РС – Стара Загора с присъда е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години, чието изпълнение е постановено да стане при първоначален
строг режим. Престъплението е извършено на 01.11.2022 г., а присъдата е
влязла в сила на 15.03.2023 г.
- по НОХД № 474/2023 г. на ОС – Стара Загора с одобрено от съда
споразумение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК
2
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, а за
престъпление по чл.249, ал.1 от НК му е наложено наказание за срок от 1
година и 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.1 от НК
му е определено едно общо и най-тежко наказание от 4 години лишаване от
свобода, чието изпълнение е постановено да стане при първоначален строг
режим. Деянията са извършени на 08.11.2022г., а съдебният акт е влязъл в
сила на 01.06.2023г.
Законосъобразно по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК е преценено от
окръжния съд, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за
поисканото от прокуратурата групиране на наказанията наложени на
осъдения Я. П. по горепосочените две осъждания, като последна по ред се
явява присъдата по НОХД № 474/2023 г. на ОС – Стара Загора.
Това е видно от данните за съдимост, защото първи по време са
извършени деянията, за които е образувано НОХД № 238/2023 г. на РС –
Стара Загора на 01.11.2022 г. Впоследствие са извършени деянията по НОХД
№ 474/2023 г. на ОС – Стара Загора, на 08.11.2022г., но тогава все още не е
влязла в сила присъдата по предходното НОХД № 238/2023 г. на РС – Стара
Загора, съответно на 15.03.2023 г.
Измежду тези две присъди, най-тежко е наложеното наказание по
НОХД № 474/2023 г. на ОС – Стара Загора от 4 години „Лишаване от
свобода“ и правилно същото е определено като общо, съгласно изискванията
на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира за обосновано становището на
окръжния съд, че в настоящия случай са налице всички предпоставки на чл.
24 от НК за увеличаване размера на наложеното общо и най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ спрямо осъдения П., но не и в рамките на
максимално възможния размер с още 2 години.
В тази връзка аргументирано е съобразено, че Я. П. през по-голямата
част от съзнателния си живот е извършвал престъпления, преобладаващо
засягащи чуждата собственост, но има и деяния по чл.346, ал.2 от НК, по чл.
354а, ал.3, т.1 от НК и участие в ОПГ.
Обстоятелството, че голяма част от наложените спрямо П. наказания
лишаване от свобода впоследствие са били кумулирани, т.е. общият брой от
3
осъжданията му се счита за по-малък, не би могло да промени този извод. И
това е така, защото повечето от деянията са били извършени при условията на
продължавано престъпление, т.е. инкриминираните прояви на П. са
многократно повече. Съобразено е и обстоятелството, че само веднъж при
определянето на едно общо и най-тежко наказание е била приложена
разпоредбата на чл.24 от НК, въпреки което след излизането си от затвора
през 2016г., след прекъсване за срок от около 3 години, осъденото лице е
продължило да извършва нови кражби при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, като неизменно налаганите му наказания са
били в изключително нисък размер – към минимума или под същия при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Обсъдено е подробно и естеството на деянието по НОХД № 238/2023г.,
при което осъденият се е възползвал от оказаното му доверие като е
извършил кражба, прониквайки в офиса на работодателя си с отнемането на
оборотните му средства. От подобен характер са и деянията по НОХД №
474/23г., извършени само няколко дни по-късно, при които при извършения
вечерта грабеж, насила са били отнети вещите от беззащитната пострадала Р..
Всичко това безспорно сочи, че осъденият П. са очертава като личност със
завишена лична степен на обществена опасност, като налаганите му през
годините наказания лишаване от свобода, очевидно не са изиграли своята
поправителна роля по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.36 от НК.
Настоящият въззивен състав обаче не споделя виждането на окръжния
съд, че би следвало при условията на чл.24 от НК да се завиши определеното
му общо и най-тежко наказание от 4 години с максимално предвидения от
законодателя срок с ½, т.е. от 2 години. В съвкупността от престъпления са
били включени само две от осъжданията на П.. В кориците на настоящото
производство е проследим факта, че и по двете съдебни дела същият
неизменно е признавал вината си и не е възпрепятствал скорошното им
приключване. Отделно от това, действително при подобно увеличаване на
определеното общо и най-тежко наказание за максимално предвидения в
закона срок, на практика се обезсмисля идеята за приложението на подобен
институт, защото всъщност са присъединени изцяло наложените поотделно
наказания на П., включени в съвкупността. И това е така, защото ако
органите на реда бяха своевременно задържали заподозрения осъден след
4
първото деяние, не би се стигнало да извършването и на втората поредица от
деяния. В този смисъл би следвало да се измени атакуваното определение
единствено по отношение на определения максимален срок на увеличаване по
реда на чл.24 от НК на наложеното общо и най-тежко наказание лишаване от
свобода от 2 години като се намали с 6 месеца, т.е. същият да изтърпи още 1
година и 6 месеца лишаване от свобода. Неговото още по-сериозно
намаляване, така както се иска в жалбата, не би могло да постигне заложените
от закона цели за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице.
Така коригираното, увеличено, общо и най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 5 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, на
основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, ще следва да се изтърпи от него
при правилно определения първоначален „Строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най-тежко
наказание, трябва да се приспадне времето, през което осъденият е
изтърпявал наказание по делата включени в съвкупността, което
законосъобразно е било сторено от окръжния съд.
В този смисъл атакуваното определение следва да се измени единствено
в частта за приложението на чл.24 от НК, като се намали определения по този
ред срок, като се уважи частично жалбата на осъдения Я. П..
Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Протоколно определение № 508 от 13.06.2023г., постановено
по ЧНД № 623/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта за
приложението на чл.24 от НК като намалява размера на увеличеното общо и
най-тежко наказание на осъдения Я. В. П. от 6 години на 5 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Потвърждава определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6