Р Е Ш Е Н И
Е
№ /19.02.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ДРИНГОВА
мл.с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
при секретар Светлана Т.а, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело
№ 2293 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК и е
образувано по следните жалби: 1/ въззивна
жалба вх. № 40936/20.07.2017г. по описа на ВРС от С.К.С., ЕГН ********** и Й.Д.С., ЕГН **********,*** и В.П.А., ЕГН **********
*** и 2/ въззивна жалба
вх. № 42415/27.07.2017г. по описа на ВРС от „Абсолют реал сървиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, с.о. „Ален мак” 532, вх.А, ет.1,ап.4 срещу решение № 2699
от 03.07.2017г., постановено по гр.дело №
13670/2015г. на Районен съд - Варна, ХХV-ти състав, в частите, с които е
прието за установено по отношение на въззивника, че А.С.С., ЕГН **********
***, Р.И.С., ЕГН ********** ***, С.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** и М.Н.П.,
ЕГН ********** *** са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2522.24 по КК и
КР, находящ се в гр.Варна, район „Приморски”, кв. „Виница”, м-ст „Акчелар”, с
номер по предходен план 1040, с площ от 613 кв.м., при граници: имоти № №
10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, при квоти съответно ½
ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за останалите трима, на основание изтекла в
полза на наследодателите им С.Н.С., починал на 20.10.2006г. и И.А. С., починала
на 14.04.2006г. , наследодателя на последните трима - Н. С.С., починал на
21.02.2012г. и в тяхна полза придобивна давност за периода от 1994г. до 2015г.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК и е отменен КНА от 12.02.2014г. № 11, том I, рег.
№410, дело №11/2014г. на нотариус №11 Я.Н., вписан в СВ под акт №117, том VI,
дело № 1121/2014г., вх.рег. № 2422/13.02.2014г., с който В.П.А., ЕГН **********
е признат за собственик по давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2522.24 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, район „Приморски”,
кв.”Виница”, м-ст” Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с площ от 613
кв.м., при граници: имоти № № 10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Във въззивна
жалба вх. № 42415/27.07.2017г.
е изложено
бланкетно становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение, без посочване на конкретни пороци на същото. Депозираната
на 01.08.2017г. допълнителна молба към въззивна жалба не следва да се
разглежда, тъй като е депозирана извън срока по чл.259, ал.1 от ГПК и не
съдържа доводи за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, както и
за допуснати нарушения на императивна правна норма при постановяването му.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваните му части и за
постановяване на друго, с който предявените искове да се отхвърлят, както и за
присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите, чрез процесуалния им представител адв. Н.И.,
в който е изложено становище за бланкетност на въззивната жалба, в евентуалност
– за нейната неоснователност, макар и при липса на конкретни пороци на
обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните
му части и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивна
жалба вх. № 40936/20.07.2017г.
се сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора факти
и обстоятелства, а се е позовал избирателно на част от тях. Намира за нарушение
на процесуалните правила игнорирането на заключенията на вещите лица по
проведените експертизи за липса на идентичност на процесния имот с
претендирания от ищците. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
части и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявени от A. С.С., Р.И.С., С.Н.С. и М.Н.П. срещу С.С.К., Й.Д.С., „Абсолют
Реал Сървиз” ЕООД и В.П.А. за приемане за установено, че ищците са собственици
на ПИ с идентификатор 10135.2522.24 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски”, кв. „Виница”, м-ст „Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с
площ от 613 кв.м., при граници: имоти № № 10135.2522.23; 10135.2555.221;
10135.2522.25, ведно с всички подобрения и приращения в него, при квоти както
следва – за първия ищец ½ ид.ч., а за останалите ищци по 1/6 ид.ч.
Ищците твърдят да са собственици на
процесния имот въз основа на покупко-продажба от 1956г., обективирана в нот.акт
№118, въз основа на която техните наследодатели са го придобили. В условията на
евентуалност се претендира да са собственици на процесния имот на основание
изтекла в полза на наследодателите им И.А. С., починала на 14.04.2006г., С.Н.С.,
починал на 20.10.2006г. и Н. С.С., починал на 21.02.2012г. придобивна давност,
като сочат, че като наследници са продължили да владеят имота необезпокоявани
от никого. Сочат, че имотът е владян от наследодателите им повече от 60 години
добросъвестно и без прекъсване от 1960г. до 2006г. От 2006г. до 2012г. имотът е
владян и ползван от Н. С., семейството му и брат му А.С. и семейството му. От
2012г. имотът е владян и ползван от А.С. и наследниците на брат му Н. С. - Р.С.,
С.С. и М.П.. Сочи се, че през този дълъг период владението не е прекъсвано от
страна на трети лица. Имотът е деклариран с декларация вх.
№49-27-2409/02.04.2001г., данъците за него са заплащани ежегодно от датата на
декларирането му. Сочат, че при изваждане на скица от служба ГКК гр.Варна
установили, че за собственици на процесния имот са посочени С.С.К. и „Абсолют
Реал Сървиз” ЕООД, които са придобили собствеността от В.П.А. с НА за
покупко-продажба №98, том II, рег. №3405, дело №132 от 08.04.2014г. В.А. е придобил
имота въз основа на издаден му КНА №117, том VI, дело №1121/12.02.2014г.
Твърдят,че ответниците не са владели, нито ползвали процесния имот. Отправят
искане по реда на чл.537,ал.1 ГПК за отмяна на НА за покупко-продажба №98, том
II, рег. №3405, дело №132 от 08.04.2014г. и на КНА№117, том VI, дело
№1121/12.02.2014г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците С.С.
и Й.С. са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на предявените искове. Сочат, че предявеният иск за отмяна на нот.акт за покупко-продажба
от 08.04.2012г. е недопустим. Оспорват твърденията на ищците, че са собственици
на процесния имот на заявените от тях придобивни основания. Сочат, че
добросъвестно са придобили собствеността чрез договор за покупко-продажба от В.А..
Излагат, че праводателят им се легитимира като собственик въз основа на
давностно владение, осъществено непрекъснато и несмущавано за периода от 2000г.
до 2013г., за което е съставен КНА. Сочат, че ищците никога не са упражнявали
фактическа власт върху имота, като същият не е бил ограден или обработван по
някакъв начин от когото и да било, в това число и от ищците или техните
наследодатели, както и че в имота не е имало постройки или трайни насаждения,
индициращи на обработване или ползване на същия. Твърдят, че през 2000г.
праводателят им В.А. във връзка с отпочната от него строителна дейност,
завладял процесния имот с площ от около 600 кв.м., който бил пустеещ към него
момент. Оградил го и до 2013г. складирал в него строителни материали, кофражи и
скелета. Демонстрирал намерение,че е собственик на имота, като в резултат на
осъщественото от него явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години, придобил правото на собственост и се
снабдил с КНА. Заявяват, че дори и да се приеме, че наследодателите на ищците
са упражнявали фактическа власт върху имота преди 2000г., то тяхното право е
отнето със завладяването на имота от праводателя им. Възразяват, че мястото, за
което ищците претендират, че техните наследодатели и самите те са упражнявали
фактическа власт е идентично с процесния имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.П.А.
е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Излага подробни съображения за
неоснователност на претенцията, идентични с обективираните такива в отговора на
ответниците С.С. и Й.С..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Абсолют
Реал Сървиз”ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва, че ищците са
собственици на процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание.
Твърди, че имотът, за който са представени писмени доказателства, не е
идентичен с този, който е придобило дружеството. В условията на евентуалност се
твърди, че праводателят на дружеството В.А. след 2000г. е упражнявал фактическа
власт върху имота. Заявява се, че в този период никой не е оспорвал действията
му, поради което той станала собственик на имота и дружеството го е придобило
на годно правно основание.
С обжалваното решение предявените установителни
искове за собственост въз основа на придобивна давност и за отмяна на КНА са
уважени.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба от
05.05.1955г., обективиран в НА № 118, том II, дело №422/1955г. А.З.П. е продал
на И.А. С. 1800 кв.м. ид.ч. от лозе с площ от 6 дка, находящо се в Сталинските
лозя, местност „Сотира”, при общи граници: А. Д. А., М.Н., Д.С. и път и при
граници на продаваемата част Ат.З.П., М.Н., А. Д. А. и път.
С договор за дарение от 10.01.1966г.,
обективиран в нот. акт №67, том I, дело №149/1967г. И.А. С. е дарила на
синовете си Н. С.С. 600 кв.м. ид.ч. и на А.С.С. 600 кв.м. ид.ч. от собственото
си лозе, цялото с площ от 1800 кв.м., находящо се в местност „Сотира” ,
землището на гр. Варна, при общи граници: Ат.З.П., М.Н., А. Д. А. и път.
От удостоверение за наследници,
издадено на 30.07.2017г. от Община Варна се установява, че И.А. С. е починала
на 14.04.2006г. като е оставила за свои законни наследници съпруга си С.Н.С. и
синовете си А.С.С. и Н. С.С..
От удостоверение за наследници,
издадено на 30.07.2017г. от Община Варна се установява, че С.Н.С. е починал на
20.10.2006г. като е оставил за свои законни наследници синовете си А.С.С. и Н. С.С..
От удостоверение за наследници,
издадено на 30.07.2017г. от Община Варна се установява, че Н. С.С. е починал на
21.02.2012г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Р.И.С. и
децата си С.Н.С. и М.Н.П..
С договор от 01.01.2010г. Н. С.С. е
отдал под наем на Е.И.К. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с адрес Сотира
№ 5 с полезна площ от 200 кв.м.
С договор от 04.01.2012г. Н. С.С. е
отдал под наем на М.Й.П. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с адрес
Сотира №5 с полезна площ от 200 кв.м. На
01.03.2012г. идентичен договор със същия наемател и за същия имот е сключен от А.С.
Стойков и Р.И.С..
С договор от 13.03.2015г. А.С.С., Р.И.С.,
С.Н.С. и М.Н.П. са отдали под наем на М.Й.П. идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.2522.24 и идеални части от ПИ с идентификатор
10135.2522.25, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, м-ст Акчелар с площ за
ползване на двата парцела 500 кв.м., попадаща в границите на лицевата им част.
От представеното удостоверение,
издадено от МЗХ, ИАГ, РДГ –Варна с рег. инд. № 17/09.01.2017г. се установява,
че в регистъра на производствените марки на Държавно лесничейство Варна под
номер 454 е заведена производствена марка № 439/27.0102012г. на фирма „Хрис
Мари
С КНА №11, том I, рег. № 410, дело
№11/2014г. на нотариус Я.Н., който акт е вписан в СВ под № 117, том VI, дело №
1121/2014г., вх. рег. № 2422/13.02.2014г. В.П.А. е признат за собственик по
давност на недвижим имот с идентификатор 10135.2522.24, находящ се в гр.Варна,
кв.”Виница”, м-ст”Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с площ от 631
кв.м., при граници : имоти №№
10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, ведно с всички подобрения
и приращения в него.
С договор за покупко-продажба от
08.04.2014г., обективиран в НА № 98, том II, рег. № 3405, дело № 132/2014г. на
нотариус С.Д., който акт е вписан в СВ под № 128, том XVII, дело № 3468/2014г.,
вх.рег. № 7002 В.П.А. е продавал при равни квоти на „Абсолют Реал Сървиз” ЕООД
и на С.С.С. ПИ с идентификатор 10135.2522.24, находящ се в гр.Варна,
кв.”Виница”, м-ст”Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с площ от 631
кв.м., при граници: имоти № №
10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, ведно с всички подобрения
и приращения в него.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством водените от ищците свидетели – Т.М.Н., В.Б.К. и М.Й.П.,
както и тези на ответниците – Н.Д.Т., И.М.Я. и Д.К.Д., всички без родство и
дела с някоя от страните.
Св. Н. излага, че познавала д-р С. от
съседката си, която му била братовчедка. Съседката ги запознала, защото той
имал място, което не можел да обработва. Мястото се намирало по пътя за Виница
вляво, м-ст „Сотира” № 5. Обработвали това място с мъжа й от 1997г. до 2008г., а
след като той починал - от 2008г. до 2010г. го обработвала сама. Описва, че в имота
имало дървета, старо лозе, имало много трева, нямало постройка, имало един
кладенец, който се намирал в началото, в
дясната половина на имота, на
Св. К. излага, че познава Н. и А. от
малък и е израснал покрай тяхното място, на което бил съсед. Деляла ги е една
граница. Мястото на свидетеля било под мястото на Н. и А. *** като неговото
било на № 3, а тяхното на № 5. Излага, че е там от 1994г., израснал е там и
живее постоянно там. Сочи, че откакто се помни мястото се работи от майка им и
баща им д-р С.. Излага, че вземал мястото да го работи пролетта на 2006г.,
когато помолил Н. да му го даде под наем. Мястото било зеленчукова градина. В
него имало засяти домати, бамя, бакла, имало дървета - ябълки, дюли. Казва, че
имал склад за дървен материал и искал да си направи втори склад. Н. му изкарал
документите - договор за наем и скица за горското, за да можел да продава.
Работил с две форми „Кели
Св. П. излага, че познава А. и Р..
Взела под наем мястото на Сотира 5 през октомври 2011г. от Н.,съпруга на Р., с
който контактували първоначално. След това Н. починал и през 2012г. сключили
със С. и Р. договор за наем. Плащали или на Р. или на С.. В имота имали склад
за дърва. Когато отишли за първи път, имотът бил ограден от всички страни с
мрежа, имал врата. Преди тях имало наемател, който си вземал неговите неща и
тогава те започнали да вкарват техните неща. Зад мястото имало лозе, отпред
нямало нищо. Настилката била чакъл. Наемателят преди тях имал дървени
постройки, които си вземал, те били някакви навеси. Направили си навеси и си
сложили фургон. В дясната страна на имота имало кладенец, който почистили,
сложили му помпа и го ползвали. От едната страна на имота имало автомивка – там
имало стена. От както били в имота не били виждали други хора да идват в него.
След предявяване на скица, приложена на л. 21 от делото свидетелката посочва,
че е ползва имот № 25 и №24. Казва, че в имот № 26 има пункт за желязо и живее Г.,
в имот № 23 има автомивка, а в имот № 22 живее В.. Посочва, че има далекопровод
на границата около имот № 24 и имот № 25, в дъното на имот № 24. Автомивката се
намирала в лявата страна на имота. Излага, че ползват 400 кв.м. от цялото място
с площ от 2 дка и плащат наем за предната част. За дейността си ползвали цялото
лице на имота по протежение на пътя. В задната част на имота също имали достъп.
В имота нямало ток.
Св. Т. излага, че познава В. от 2002г. -
2003г. Тогава свидетелят работил в един вулканизатор във фирма „Корадо” ЕООД
като гумаджия. Този вулканизатор се намирал като се тръгне по баира за Виница,
след като се подминат камерите малко по-нагоре срещу бившия ресторант Лотос,
местност Сотира и от там познавал В.. Под вулканизатора се намирал автосервиз Б.
и отдолу бил В.. Казва, че е влизал в имота. Отсреща имало навес и отвътре били
наредени скелета, талпи, извън навеса имало дървен материал. Имотът бил ограден
с врата откъм улицата. Имало мрежа откъм съседите. Нямало овошки и зеленчуци в
него. Имотът бил около 500-600 квадрата грубо, които били заградени. Работил
във вулканизатора до 2007-2008г. След предявяване на скица, находяща се на л.21
от делото свидетелят посочва, че автосервиз Б. се намира в имот № 29, в имоти №
№ 23, 22, 26 се продавал дървен материал. Имало един Д., който продавал дърва
за огрев. Собственикът на имот № 29 бил Л.. Имало един И., който бил в имоти 20
и 21, който ги продал и вече не бил там. Последно ходил в имота през
2010-2011г. В. още бил там и нямало нищо различно. Дърва се продавали отстрани
на В.. В имот 21, който бил на И. приятел на свидетеля имал гараж. Когато
работил там свидетелят се сприятелил с В. и той му казал, че мястото е негово. В.
се занимавал със строителство тогава, ремонти дейности. Други хора освен В. не
бил виждал там. През по–голямата част от деня В. бил в имота. Внасяли, изнасяли
материали. В имота имало само навес. Нямало постройка, нямало кладенец. Нямало
ток. Не може да каже дали се взема вода от някъде. На земята имало пръст.
Нямало засяти краставици и домати. Не е чувал за наематели в имота, не е чувал
за В.. Казва, че често минава от там и в мястото на В. се продавали дърва като
не знае от кога. Преди продавали до неговото място, в съседното място от
горната страна в дясно, където имало баракички. Сочи, че в мястото има
трафопост някъде в страни. В мястото на В. нямало трафопост или стълбове с
високо напрежение.
Св. ЯН.ва излага, че с В. имали общ
бизнес до 2009г. и се познавали от 91-ва година. Занимавали се с търговия и
почистване, фирмата се казвала Андромеда. Знае, че В. имал имот по пътя за
Виница надолу, в дясната страна, след чешмата. Имотът бил срещу старата
газстанция. Било едно заградено необработено място. Имало един навес. В имота
държали стълби, препарати. Ползвал го като склад, в него държал разни бояджийски
неща. За такива цели ползвали имота през 2001-2002г. до 2009г. Казва, че
пътувала редовно за Виница и много пъти била виждала В. там. Имотът имал телена
ограда откъм другите съседни имоти и имал метална порта откъм пътя. В дъното на
имота имало дървен навес срещу портата насреща. За първи път ходила в имота
през 2001г. Не знае дали в него има ток и вода. В него период от долната страна
нямало нищо, а от горната страна виждала от време на време да продават дърва.
Сега от долната страна имало автомивка. От горната страна имало трафопост. След
предявяване на скицата, находяща се на л.21 от делото свидетелката посочва, че
в имот 26 са се продавали дърва и там имало трафопост. Посочва, че имотът на В.
е с №24. Автомивката била залепена за имота, но преди я нямало. Това, което
ползвал В. не граничело със застроен имот. В. продал имота на О. през 2013г. –
2014г. О. й споделила, че имала проблеми с комшиите. Дърва се продавали в
горния имот от дясно преди В.вия имот. Не знае В. да е плащал наем за имота.
Казва,че последните й впечатления от имота са до 2014г. и до тогава в този имот
дърва не са се продавали.
Св. Д. излага, че познава В.А. от
1998-99г. Той имал имот в посока Виница, където са камерите, второто място след
камерите в посока от центъра на Варна. Две места над В. имало сервиз Б., а пък
до него имало един сервиз – гумаджийница. В. държал в имота строителни
материали, греди, скелета, от които свидетелят имал нужда и затова ходил при
него. За първи път ходил в имота през 2001г. Настилката била от пръст, нямало
насаждения. Когато го потърсил през 2014г., мястото било празно. Казал, че го
продал на една фирма. Скоро като ходил до имота видял, че до имота на В. има
една автомивка. Зад автомивката имало три къщички и граници с на В. имота.
Лицето на имота било главния път. След предявяване на скицата на л.21 от делото
свидетелят посочва, че имот №24 е на В. и е около 500-600 кв.м., заградено с
метални врати. Автомивката била в имот № 23, Б. сервиз в имот №29,
гумаджийницата в имот № 30. Дърва имало в имот № 26. Непосредствено до имота на
В. продавали дърва. В дъното на имот № 24 имало навес. Когато си говорили,
ставало въпрос, че този имот е негов и че иска да го продаде. Казва, че
посещавал имота в годината шест пъти със сигурност през месец февруари, март,
когато му трябва нещо за ремонт и лятото задължително юни, септември, октомври.
Не бил обръщал внимание дали в имота има ток и вода.
Съгласно заключението на единичната СТЕ
експертът е установил следното :
По отношение на индивидуализацията на
процесния имот 10135.2522.24 през годините : За местността, в която попада процесният имот са действали КП
на Крайбрежието на гр.Сталин от 1956г.; КП на м. „Акчелар” от 1977г.; ПНИ на СО”Акчелар”, одобрен със Заповед
№РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областен управител Варна. Процесният ПИ 10135.2522.24 по КК на
район „Приморски” не е отразен в КП от 1956г. От комбинирания цифров модел
вещото лице е установило, че територията му включва част от ПИ 211 и ПИ 210 по
КП от 1956г. В разписните листи няма данни за вписан собствени на ПИ 211, а за
собственик на ПИ 210 е вписан И.Х.Н.. ПИ 10135.2522.24 по КК на район
„Приморски” е идентичен с части от ПИ 450, ПИ 451, ПИ 452, ПИ 454 и ПИ 453 по
Плана на старите имотни граници, като в разписните листи тези имоти са вписани
с неидентифициран собственик. ПИ 10135.2522.24 по КК на район „Приморски” е
идентичен с ПИ 1040 по КП от 1977г., който е с площ от 627 кв.м. и граници : ПИ
1039, ПИ 2736, имот с незатворен контур и път , като в разписните листи имота е
записан – за ГНС. ПИ 10135.2522.24 е идентичен с ПИ 10135.522.25 по ПНИ като в
КР същият е записан с неидентифициран собственик. Към момента на
разпоредителната сделка по нот. акт 118 от 1956г. кадастрален план на м.Акчелар
и м.Сотира не е съществувал, поради което експертът е посочил, че няма как да
се определи точната граница между двете съседни местности. Експертът е установил
от комбинирания цифров модел, че процесният 10135.2522.24 попада върху ПИ 211 и
ПИ 210 и територията му е част от територията на тези два имота, но че
границите и съседите на имота не съответстват на съседите описани в нот. акт
118 от 1956г. Посочил е, че границата на общия имот, образуван от ПИ
10135.2522.24 и ПИ 10135.2522.25 съответства на границите на имот, образуван от
ПИ 210,ПИ 211 и ПИ 212 , които са с обща площ 1668 кв.м. като техните граници
не съответстват на съседите, описани в
нот. акт 118 от 1956г., поради и което е направен извода, че имота,
описан в нот. акт 118 от 1956г. с площ от 1800 кв.м. не съответства на имота, описан
в исковата молба. Направен е също извод, че имота, описан в нот.акт 67 от
1967г. не може да се идентифицира с имота, описан в исковата молба. Имотът,
описан в исковата молба е идентичен с имота по КНА 11 от 12.02.2014г.
По отношение на индивидуализацията на
съседния на процесния имот 10135.2522.25 през годините: ПИ 10135.2522.25 по КК
на район „Приморски” не е отразен в КП от 1956г. От комбинирания цифров модел
вещото лице е установило, че територията му включва част от ПИ 212, ПИ 211 и ПИ 210 по КП от 1956г. В разписните
листи няма данни за вписан собственик на ПИ 212 и ПИ 211, а за собственик на ПИ 210 е вписан И.Х.Н..
ПИ 10135.2522.25 по КК на район „Приморски” е идентичен с части от ПИ 450, ПИ
451, ПИ 452 и ПИ 447 по Плана на старите имотни граници, като в
разписните листи тези имоти са вписани с неидентифициран собственик. ПИ
10135.2522.25 по КК на район „Приморски” е идентичен с ПИ 1039 по КП от 1977г. , който е с площ от
1033 кв.м. и граници : ПИ 1037 на Н. Г.Д.; ПИ 1038 на Е.С. и П.С.; ПИ 1046 на П.М.;
ПИ 1041 на Й. Д., Н. Т.а и П.П.; ПИ 1040 – на ГНС и имот с незатворен контур и
път, като в разписните листи имота е записан на И., Н. и А. С. с н.а.
130-1965г. ПИ 10135.2522.25 е идентичен с ПИ 10135.522.25 по ПНИ на СО Акчелар
като в КР същият е записан на наследници
–И., Н. и А. С. с н.а. 161/1968г.
След оглед на място на процесния имот и
съседния 10135.2522.25 вещото лице е установило,че между двата имота няма
материализирана граница и се ползват като общ имот. Северната граница на общия
имот е паянтова ограда с ПИ 10135.2522.26 и полумасивна ограда с ПИ
10135.2522.27, като коловете, за които е закрепена оградната мрежа е от
страната на съседите, като от начина на застрояване вещото лице счита, че
оградите са построени от съседите. На западната граница с ПИ 10135.2522.13 и ПИ
10135.2522.14 е изградена полумасивна ограда като бетонните колове, за които е закрепена оградната мрежа
е от страната на съседите, като от начина на застрояване вещото лице счита, че
оградите са построени от съседите. На южната граница е изградена масивна
ограда, която е изцяло в ПИ 10135.2522.23 като части от тази ограда са стена на
масивна стопанска сграда и постройка –автомивка в ПИ 10135.2522.23 като от
начина на застрояване вещото лице счита, че е построена от съседите. Източната
граница на имота е полумасивна ограда с два входа. Вътрешната част на имота е
изоставено лозе и в нея има овощни дървета – бадем, орех и три ябълки. Имота в
частта откъм улицата се ползва за продажба на дърва за огрев и тор. В имота има
построени навес от дървен материал с площ 35 кв.м. , попадащ в средата на ПИ
10135.2522.24, две паянтови постройки –
едната с площ от 10 кв.м. от дървен материал, попадаща в ПИ 10135.2522.24 и преместваема постройка тип контейнер с площ
8 кв.м. на южната граница. В имота има кладенец, който попада в ПИ
10135.2522.25. В имота има стълб на ел.провод, който е желязна конструкция и
попада в ПИ 10135.2522.24 . В имота има бетонова и макадамова настилка с обща
площ 150 кв.м., чиято година на полагане на може да бъде установена. ПИ
10135.2522.24 граничи на север с част от заснетия имот, съвпадаща с ПИ
10135.2522.25, ползвана за търговия с оборска тор като на място няма изградена
ограда; на запад с частта от ПИ
10135.2522.25, която е изоставено лозе с овощни дървета като на място няма
изградена ограда; на юг – граничи с ПИ 10135.2522.23 – автомивка и на изток
граничи с улица като границата е материализирана с паянтова ограда.
Съгласно заключението по проведената
тройна СТЕ се установява следното: Плановете, действали и действащи към
настоящия момент за територията, в която попадат ПИ 10135.2522.24 и ПИ
10135.2522.25 са КП „Крайбрежието” от 1956г. с актуализирана част около 1962г.;
КП м.”Свети Никола” и м.”Акчелар” от 1977г.; ПКП на с.о. „Акчелар”, съдържащ
кадастрален план на ползвателите и плана на старите имотни граници и регистри
към тях, неразделна част към ПНИ, одобрен 2006г.; Плана на новообразуваните
имоти и регистри на с.о. „Акчелар , одобрен със Заповед
№РД-06-7706-319/29.11.2006г. на Областен управител на област Варна и КК и КР на
гр.Варна, район „Приморски”, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК-София. Имоти с идентификатори 10135.2522.24 и 10135.2522.25 попадат
основно в имоти по актуализирания около 1962г. КП на Крайбрежието от 1956г. в
пл. № №210- площ 657 кв.м., 211 – площ 510 кв.м., 212 – площ 548 кв.м., при
граници и съседи: имоти №№209; 208; 213;220; 221;222 и 223, за който
актуализиран план няма разписни листи. След изследване на оригиналната картна
основа от
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на
отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото
надлежно упражняване.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените във
въззивната жалба оплаквания, каквито не са релевирани в приетата за разглеждане
въззивна жалба вх. № 40936/20.07.2017г. Твърдяната
незаконосъобразност на решението на районния съд, при липса на посочени
конкретни пороци, водещи до горното, дава основание за квалифицирането на тази жалба
като бланкетна.
И след като не се установи и
нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1
от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага
извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически и правни
изводи съдът препраща, на основание чл.272 от ГПК.
По отношения на
оплакванията, въведени с въззивна жалба вх. № 40936/20.07.2017г.
настоящият съдебен
състав намира следното:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да
докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ищците основават претенцията си за
собственост на процесния недвижим имот въз основа на твърдения за изтекла в
полза на наследодателите им и в тяхна полза придобивна давност.
Основание за придобиване на правото на
собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок на
необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. По делото не са наведени
фактически твърдения в персонален аспект за принадлежността на правото на
собственост върху имота, към момента на установеното от ищците и техните
наследодатели владение върху същия, като съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. Въпросът относно принадлежността на правото на
собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищеца е
релевантен за повдигнатия спор. Последното произтича от нормата на чл. 68 от
ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено,
следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо
който го свои. В случая ищците не твърдят да са владяли и своили имота по
отношение на определено физическо лице. Насочват иска си по отношение на ответниците,
тъй като отв. В.А. претендира да е собственик на процесния имот по силата на
давностно владение, за което право се е снабдил с КНА, а останалите ответници
са придобили правото на собственост от него по силата на договор за продажба. И
двете страни са ангажирали гласни доказателства за установяване на твърдяното
от тях владение върху процесния имот, които обяснимо са противоположни.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за
последователност и обективност на показанията на свидетелите, водени от ищците
и установяват упражнявано от ищците и техните наследодатели владение върху
процесния имот през периода 1994г. – 2015г. Св. Н. е била допусната в имота на
ищците, сега с имоти с №№ 10135.2522.24 и 10135.2522.25, от И. и С. С. и го е
обработвала от 1997г. до 2010г., като в него е сяла зеленчукови култури и
плодни дръвчета. Същата има спорадични впечатления и за следващ период, като
категорично не познава и не е виждала в имота някой от ответниците, а
същевременно познава детайлно съседните имоти и техните собственици. Св. К.
живее от 1994г. и към настоящия момент в собствен имот с идент. 10135.2522.22 и
има преки и непосредствени впечатления за процесния имот. Същият сочи, че имотът
е бил обработван от д-р С. и жена му, а впоследствие от баба и дядо, които сяли
зеленчуци и дървета в него. По-късно бил в наемни правоотношения с Н. като е
заел 300 кв.м. от лицевата част на имота, където е продавал дърва до 2009г.
Показанията му кореспондират с показанията на Т. Н., с която през периода
2006г. – 2009г. заедно са държали имота. И двамата свидетели подробно описват
състоянието на целия имот на ищците, с изградените в него съоръжения и
насаждения, като соченото от тях в тази насока се установява и от заключението
на вещото лице по единичната съдебно-техническа експертиза. Св. П. взела
мястото под наем през октомври 2011г. от Н., с който контактувала първоначално
като ползвала 400 кв.м. от цялото място с площ от 2 дка. Посочва, че е ползва
имот №25 и №24. Сключеният договор за наем от 2012г. е регистриран в МЗХ през
2012г., тъй като наемателката извършва търговия с дървен материал и дърва за
огрев, като за неин склад е регистриран имот 10135.2522.25. И тримата посочени
свидетели описват имота с площ от около 2 дка, а при предявяване на скицата
посочват, че са ползвали 10135.2522.24 и 10135.2522.25 като цял имот и не
правят разграничение това да са два отделни имота. Изнесените от тях данни се
установяват и от вещото лице Костов, който излага в заключението си между двата
имота няма материализирана на място граница и се ползват като общ имот.
Установява се също, че в имот 10135.2522.24 попада железен стълб с високо
напрежение, което се сочи от свидетелите на ищците, докато и тримата разпитани
свидетели на ответниците заявяват, че такъв стълб в имота няма. Водените от
ответниците свидетели посочват, че В. бил заградил 600 кв.м. като сочат имот
10135.2522.24. Впечатленията на същите са спорадични, а данните, които излагат
общи и неубедителни, поради което не могат да обусловят извод В.А. да е
упражнявал владение върху процесния имот през периода от 2004г. до 2014г.,
респективно да е придобил правото на собственост върху имота. А ако той не е
разполагал с право на собственост, то не е могъл валидно да прехвърли права на
останалите ответници.
По изложените съображения съдът преценя
предявения от ищците срещу ответниците положителен установителен иск за
собственост на процесния имот на твърдяното придобивно основание - изтекла в
полза на праводателите им С.С. и И. С. и в тяхна полза придобивна давност за
периода от 1994г. до датата на подаване на исковата молба през 2015г. при
посочените от тях квоти, за основателен и като такъв следва да се уважи.
Съобразно Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. С оглед на
основателността на предявения установителен иск искането за отмяна на КНА №11,
том I, рег. № 410, дело №11/2014г. на нотариус Я.Н., който акт е вписан в СВ
под № 117, том VI, дело № 1121/2014г., вх. рег. № 2422/13.02.2014г., с който ответникът
В.П.А. е признат за собственик по давност на процесния имот се явява
основателно и следва да бъде уважено.
Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден в обжалваните му части.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид изхода на въззивното обжалване, въззивниците следва да заплатят при условията
на разделност на въззивника А.С.С. направените разноски в размер на 1500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по въззивно производство.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2699 от 03.07.2017г., постановено по гр.дело №
13670/2015г. на Районен съд - Варна, ХХV-ти състав, в частите, с които е
прието за установено по отношение на С.К.С., ЕГН ********** и Й.Д.С., ЕГН **********,***,
В.П.А., ЕГН ********** *** и „Абсолют реал сървиз” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, с.о. „Ален мак” 532, вх.А, ет.1,ап.4,
че А.С.С., ЕГН ********** ***, Р.И.С., ЕГН ********** ***, С.Н.С., ЕГН **********
с адрес *** и М.Н.П., ЕГН ********** *** са собственици на ПИ с идентификатор
10135.2522.24 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, район „Приморски”, кв.
„Виница”, м-ст „Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с площ от 613 кв.м.,
при граници: имоти № № 10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, при квоти
съответно ½ ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за останалите трима, на
основание изтекла в полза на наследодателите им С.Н.С., починал на 20.10.2006г.
и И.А. С., починала на 14.04.2006г. , наследодателя на последните трима - Н. С.С.,
починал на 21.02.2012г. и в тяхна полза придобивна давност за периода от 1994г.
до 2015г., на основание чл.124, ал.1 ГПК и е отменен КНА от 12.02.2014г. № 11,
том I, рег. №410, дело №11/2014г. на нотариус №11 Я.Н., вписан в СВ под акт
№117, том VI, дело № 1121/2014г., вх.рег. № 2422/13.02.2014г., с който В.П.А.,
ЕГН ********** е признат за собственик по давност на ПИ с идентификатор
10135.2522.24 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, район „Приморски”,
кв.”Виница”, м-ст” Акчелар”, с номер по предходен план 1040, с площ от 613
кв.м., при граници: имоти № № 10135.2522.23; 10135.2555.221; 10135.2522.25, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА
С.К.С., ЕГН ********** и Й.Д.С., ЕГН **********,***, В.П.А., ЕГН **********
*** и „Абсолют реал сървиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, с.о. „Ален мак” 532, вх.А, ет.1,ап.4, да заплатят при условията на разделност на А.С.С., ЕГН **********
*** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: