Р Е Ш Е Н И Е
№ 260700/28.6.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми наказателен състав,
в
публично заседание проведено на втори юни две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
742 по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.П.П., ЕГН **********,***, против Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ , с който му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв., на основание
чл.чл.179, ал.3, вр. 187 „а“ ал.1 от ЗДП.
В
жалбата се твърди, че ел. фиш е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и
съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въз. П., редовно
призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество
адв. Г., ВАК отново пледира за отмяна на ел.фиш, тъй като от представените
доказателства става ясно, че въз.П. е заплатил дължимата сума, представляваща
такса за годишна електронна винетка за съответния автомобил. Моли да му бъдат
заплатени направените съдебно деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата и изразява становище, че ел.фиш е правилен и законосъобразен и следва
да бъде потвърден. Представено е и писмено становище с подробно развити
съображения за правилност и законосъобразност на издадения ел. фиш, като е
направено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.04.2020 год.
въз.И.П.П. закупил електронна
винетка от „Теленор България“ ЕАД. Винетката била
годишна, със срок на действие от 00.00 ч. на 04.04.2020
г. до 03.04.2021 г. и касаела лек автомобил до 3, 5 тона с рег. № В 06 34 НР.
Посочена била националност на МПС- VU – Вануату.
На
28.04.2020 г., около 07:01 часа л. а. "Ауди" с рег. № В 06-34 НР, преминал
покрай устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-9, км 150+249, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Устройството отчело, че автомобила се движи без заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Поради това и след справка в системата на АПИ срещу собственика на
автомобила – въз. П. бил издаден ЕФ № **********, в който било описано
установеното нарушение. То било квалифицирано като такова по чл. 139 ал. 5 и
ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДП. На въз.П. било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300.00 /триста/лв. на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187, „а“ ал. 1
от ЗДП. За нарушението бил изготвен снимков материал от съответното
техническото средство, както и справка относно собствеността на автомобила и винетната такса. Във фиша било посочено, че въз.П. може да
се освободи от административно – наказателна отговорност, ако в 14 - дневен
срок от получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от
Закона за пътищата.В този срок не постъпило съответно плащане.
В
хода на съдебното следствие съдът приобщи към доказателствата по делото
представените и от двете страни документи, а именно справка от „Теленор“ с касов бон за закупуване на винетка на 03.04.2020
год., справка за нарушения, разписка за електронна винетка от 12.06.2020 год.,
заповед за утвърждаване на образец на ел.фиш и др., които кредитира като
относими към спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Съобразно събраните по делото писмени
доказателства съдът намира, че правилно е било прието, че въз.П. е допуснал
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Тази норма предвижда, че движението на ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. В чл.139 ал.6 от ЗДвП пък е
въведено задължение за водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство.
Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП предвижда такса за
ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/,
която се заплаща за преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея
или по техни участъци. Тази такса дава право на пътното превозно средство да
ползва за определен срок изброената категория пътища като размерът й се
определя от Министерския съвет. Нормата на чл.10 „а“ ал.3 от ЗП пък сочи, че винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния му
номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от собственика или ползвателя му. От приобщените по делото писмени
доказателства е видно, че въз.П. е заплатил винетна
такса в размер на 97.00 лева, но при въвеждане на данните от оператора на „ТЕЛЕНОР“
като националност на МПС вместо Р.България, е била въведена VU-Вануату. В чл.6
ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние, е предвидено, че електронната
винетка съдържа уникален идентификационен номер, данни за регистрационния номер
на превозното средство, държавата, в която е регистрирано, неговата категория,
датата на заплащане на такта и периода на валидност. При съпоставка на
приложимите и действали към момента на установяване на нарушението правни норми
и фактическите обстоятелства по делото, съдът намира, че правилно наказващият
орган е приел, че въз.П. е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДП,
доколкото неправилното въвеждане на държавата на регистрация на превозното
средство представлява неправилно въвеждане на данни и се приравнява на липса на
винетка за лекия автомобил и заплатена винетка за несъществуващо моторно
превозно средство. Правилно е било прието, че извършеното от въззивника следва
да се санкционира на основание чл.179, ал.3 от ЗДП, тъй като именно в тази
норма е предвидена санкция за водач, който управлява МПС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, като размерът на глобата е императивно предвиден.
Съдът
намира обаче, че при издаване на ел.фиш е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Разпоредбата на чл.189, „ж“ ал.1 от ЗДП дава
възможност при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДП, установено и заснето от
електронната система по чл.
167а., ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Изрично е предвидено, че образецът на електронния фиш
се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В настоящият казус от приложените по делото доказателства
се установява, че образецът на ел. фиш е бил утвърден със Заповед № РД-11-4/
23.01.2020г., издадена еднолично от Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочените в нея разпоредби на чл.21, „г“ т.1 и
т.6 от Закона са пътищата дават възможност на председателят на управителния
съвет на агенцията да организира дейността й, както и да организира и привежда
в изпълнение решенията на управителния съвет, като тези правомощия са идентични
с визираните в чл.11, ал.2, т.1 и т.7 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работата в агенцията. В
посочената вече заповед обаче не фигурира решение на управителния съвет,
свързано с утвърждаване на образец на ел.фиш, за да се приеме, че са спазени
изискванията на чл.189 „ж“ ал.1 от ЗДвП, които изрично сочат, че образецът се
утвърждава не от председателя на управителния съвет, а от управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". Поради това съдът намира, че при
издаване на атакувания фиш са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не е спазена предвидената в закона форма за
издаването му.
На следващо място съдът намира, че
настоящият случай по всички свои обективни характеристики може да бъде съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки
конкретен случай – вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена
опасност, морална укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчита същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена
опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно
е доказано, че П. е заплатил винетна такса за
превозното средство, макар и с неправилно въведена държава на регистрация, като
в последствие е заплатил още веднъж същата такса при правилно въвеждане на
държавата. От деянието му не са произтекли каквито и да било вредни последици
за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани.
Поради това и извършеното нарушение е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице
хипотезата на "маловажен случай" на административното нарушение. Не на последно място при произнасянето си съдът съобрази настъпилата
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 10 „а“ от ЗП. С ДВ бр.23 от 2021 год.,
е била приета нова ал. 3 „б“, в сила от 19.03.2021 год., в която е предвидено,
че
когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при
деклариране държавата, в която е регистрирано превозното средство, може да бъде
извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за
промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се
установи, че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно
средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен
номер, държава на регистрация или категория. Промяната в данните на
електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има
срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално
издадената винетка. Т.е. към настоящият момент съществува законово
регламентирана процедура за поправка на техническа грешка, каквато безспорно е
била допусната и в настоящият казус, която потвърждава извода за изключително
ниската степен на обществена опасност на нарушението.
Поради
изложеното дотук съдът намира, че ел.фиш следва да бъде отменен като неправилен
и незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и като
съобрази, че от страна на процесуалният представител на въз.П. и от страна на
ю.к.А. е направено искане за присъждане на направени разноски, съдът намира, че
следва да се произнася в тази насока.
По
отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че при този
изход на делото същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 год.) в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева /л.14/,
което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и няма искане от насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част. С оглед изхода на делото, а именно отмяна
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят
направените от него разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.
Предвид констатираните
основания за отмяна на ЕФ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ се явява неправилен и
незаконосъобразен и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на И.П.П., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв.,
на основание чл.187, „а“, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна
инфраструктура" да заплати на И.П.П., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: