Решение по дело №190/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 191

гр. Видин, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и пети септември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 К. Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

190

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ /НТУ/ към АПИ, гр.София против решение № 181/04.05.2023г. по АНД №122/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № BG 17062022/5800/Р8-1193/09.12.2022г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Сочи се , че съдът не е взел предвид тежестта на нарушението. Сочи се , че от събраните доказателства се установява извършеното нарушение. Иска се да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. Претендира се ю.к.възнаграждение  и се прави възражение за прекомерност на заплатеното такова адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като е налице съществено процесуално нарушение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на ВРС като краен резултат е правилно , но по различни от изложените от съда съображения.

Безспорно е, че на 17.06.2022г. около 05:36 часа на граничен контролно-пропускателен  пункт „Кулата“ в направление излизане от територията на Р България е пристигнало ППС с рег. № РА****ВН, вид : влекач, марка и модел ДАФ ФТ ХФ 105.410 с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от К.П..

След извършена проверка от страна на митнически служители е прието, че на 08.06.2022г. в 23:58 часа по път I – 1, отсечка км 23+ 485, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20201 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Поради горните обстоятелства, свид. Д, приел, че е налице нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, като за констатираното нарушение съставила АУАН против нарушителя.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП , с което му е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

Нарушението е установено на излизане от територията на страната на ГКПП Кулата, като АУАН е съставен от служител на Митница София.

В АУАН е посочено, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението. Видно от преписката е, че към акта са приложени две снимки, едната от които представлява черен фон, на който се чете регистрационен номер на автомобил, с автоматично генерирани дата и час, а на другата се вижда товарен автомобил, за който се твърди, че е процесният, управляван от наказаното лице. На двете снимки има автоматично генерирани освен дата и час и други буквени и цифрови символи.

В акта е посочено, че е нарушен чл.179,ал.3а от ЗДвП. Той е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен на 17.06.2022г. Писмени възражения по него не са постъпили. В НП като нарушен е посочен същият текст.

При така установената фактическа обстановка според съда актът и НП са изготвени от компетентни органи, съгласно чл.37,ал.1,б.“а“ от ЗАНН, вр. чл.167,ал.3б от ЗДвП и чл.47,ал.1,б.“а“, вр. ал.2 от ЗАНН, вр. чл.189е,ал.12 от ЗДвП и приложените по делото заповеди за оправомощаване.

Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и без да е безспорно доказано извършването на административното нарушение от наказаното лице.

Административнонаказващият орган е приел, че ответникът по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Според този текст водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съгласно чл.10б,ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

С чл.10,ал.1 от ЗП се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси, а именно на база време и на база изминато разстояние за преминаване по платената пътна мрежа: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

От установените по делото обстоятелства въз основа на събраните доказателства с оглед приложимите правни норми е видно , че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

 При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от описаното в НП е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено „път I – 1, км 23 + 485“, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, а в доказателствата, приложени към преписката, които представляват т. нар. доклад по чл.167а,ал.3 от ЗДвП се съдържа неясна снимка, от която не може да се разбере, какво точно е снимано и къде е направена снимката от една страна, а от друга – от описанието към снимковия материал също не става ясно дали се отнася за този автомобил и за какво точно нарушение. Предполага се, че въпросният клип касае конкретния случай, но това не е категорично ясно. Безспорно начинът на изписване на мястото на извършване на нарушението като „път I – 1, км 23 + 485“ индивидуализира еднозначно точка от земната повърхност, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Приложените снимка и описание към нея не са достатъчно ясно индивидуализиращи мястото на извършване на нарушението, а водят до предположение. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за път или участък от път, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа или не. Действително според разпоредбата на чл.167а,ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, които заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Въпреки това обаче, според съда при издаване на наказателното постановление не съществува пречка, административния орган да обвърже съответните точки от пътя, описани цифрово, с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин, като съответно не следва издаденото НП да почива на предположения. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е налице яснота относно мястото на извършване на нарушението. Видно от акта в същия е посочено , че нарушението е „на Жеглица“ , което в определена степен конкретизира мястото на нарушението , но тази конкретизация не е направена в наказателното постановление. Съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН мястото на нарушението е необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление , като в случая наказателното постановление не отговаря на посоченото изискване. За разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допусната нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН , така възможност не е предвидена за наказателното постановление.

Освен посоченото по – горе, следва да се има предвид и че не е категорично установен и авторът на нарушението, тъй като доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 17.06.2022г. на ГКПП Кулата, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и на 08.06.2022г., в друга част на страната.Липсват данни на 08.06.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установено по друг начин водачът на автомобила на тази дата, напр. чрез съпътстващите извършвания превоз превозни документи . Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата. Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението момент, не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 08.06.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения.

Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган водят и до необоснованост на НП. НП не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, поради което в тежест на издателя му е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Що се отнася до възражението, че към административно-наказателната преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП, която се ползва с доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, съгласно чл.189е,ал.9 от ЗДвП, то това безспорно е така, но доказателствата по принцип, включително и тези по делото, служат за доказване на определени обстоятелства, които следва да са отразени в наказателното постановление съобразно задължителното му съдържание , нито пък установяват авторството на наказаното лице. Изложените в съдебно заседание съображения , че е направено запитване до собственика на автомобила относно водача на датата на извършване на нарушението не се подкрепят с доказателства, нито че именно наказаното лице е посочено като водач , нито че въобще е отправено запитване.   

Изложените доводи в касационната жалба за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН следва да бъдат споделени , тъй като не са налице обстоятелства за приложение на посочената разпоредба-касае се за типично но рода си нарушение , а не малозначително такова , но посочените по-горе съображения обосновават правилността на решението на ВРС, с което е отменено НП, като краен резултат.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. НП е незаконосъобразно, поради което и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                          Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/04.05.2023г. по АНД №122/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено Наказателно постановление № BG 17062022/5800/Р8-1193/09.12.2022г. на Директора на НТУ към АПИ.

 Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                              2.