Р Е Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 състав,
в публично
заседание на осми март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
при
секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 5402
по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят „А.6.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Л.Д., с молба от 29.06.2016 г. и с молба-уточнение
от 08.08.2016 г. моли за откриване на производство по несъстоятелност срещу
„Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С.. Твърди, че е в договорни
отношения с „Т.С.2.” ЕООД, произтичащи от: Договор за спогодба от 18.04.2016г.;
Договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223- 030/11.04.2008г. и
анекс №9 от 12.07.2013г. към договора за банков револвиращ кредит. „А.6.” ЕООД
има парично вземане от „Т.С.2.” ЕООД,
произтичащо от сключено писмено споразумение
(договор за спогодба от 18.04.2016г.), с което молителят и ответното
дружество са постигнали съгласие за уреждане отношенията им във връзка с
неизпълнението на други обвързващи ги договори. Същото по правната си
характеристика, изведена от съгласуваната обща воля на страните и
обективираните договорни клаузи, следва да се квалифицира като договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните, за да избегнат правен
спор - настоящ или бъдещ, изменят
съществуващите между тях облигационни правооотношения, след като са приели да
считат за действително правно положение помежду си, това което е прогласено в
спогодбата. Видно от съдържанието на конкретното споразумение, ответното
дружество е признало неизпълненото си парично задължение към кредитора „А.6.”
ЕООД, в размер на 110 723.42 лева, произтичащо от погасени от „А.6." ЕООД
като солидарен длъжник, задължения по договор за банков револвиращ кредит
(кредитна линия) №223-030/11.04.2008г., сключен между „Т.С.2.” ЕООД като
кредитополучател и „У.Б.” АД като кредитор на 11.04.2008г., в размер на 110
723.42 (сто и десет хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и две
стотинки), в т.ч. главница - 24 447.88 лева, просрочена главница - 17 124.47
лева, лихви - 68 023.65 лева и наказателни лихви - 1 127.42 лева. С договора за
спогодба ответникът е поел задължение за погасяване на задължението в
новоопределен срок, задължение за заплащане на възнаградителна лихва в
новоопределен размер. „А.6.” ЕООД се е съгласил да получи плащане в рамките на
уговорения нов краен падеж, като се е отказал от част от вземането. Сключената
извънсъдебна спогодба, наименована “договор за спогодба”, е действителна и валидно е обвързала страните, тъй като съгласно
чл. 20а, ал.1 ЗЗД и като всеки вид договор, тя има силата на закон между тях,
следователно и всяка от тях дължи изпълнение на задълженията си по нея. А
предвид правните й последици и преобразуващото й действие, спрямо
съществуващите правоотношения по договорите
за заем, поръчителство и цесия, именно спогодбата се явява и източник на
претендираното парично вземане от молителя, респ. на задължението на ответника.
Съгласно чл. 3 от договора за спогодба от 18.04.2016г. страните са се
договорили, че в случай че в срок до 01.05.2016г. година „Т.С.2.” ЕООД не
заплати на „А.6.” ЕООД сума в размер на 80 000 лева, то „Т.С.2.” ЕООД се
задължава да заплати на „А.6.” ЕООД задължението в пълен размер от 110 723.42
лева. „Т.С.2.” ЕООД не е погасило в срок (включително и към датата на подаване
на настоящата молба) каквато и да е част от задължението си, поради което
дължимата главница по договора за спогодба е
в размер на 110 723.42 лева. Съгласно чл. 4
договора за спогодба от 18.04.2016г. длъжникът се е задължил да заплаща на
кредитора възнаградителна лихва в размер на 5% годишно, върху размера на
непогасените суми. Възнаградителната лихва за периода от 18.04.2016г. до
06.06.2016г. е в размер на 768.91 лева, видно от
Справка-изчисление на възнаградителната лихва, което прилага към настоящата
молба. Твърди, че съгласно чл. 5 договора за спогодба от 18.04.2016г. са се
договорили, че в случай че „Т.С.2.” ЕООД не заплати на „А.6.” ЕООД сума в
размер на 80 000 лева, в срок до 01.05.2016г., то „Т.С.2.” ЕООД се е задължило
да заплати на „А.6.” ЕООД неустойка за забава в размер на 0,1% дневно върху
размера на сумата от 110 723.42 лева, считано от датата на подписване на
договора за спогодба - 18.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Дължимата неустойка за забава за периода от 18.04.2016г. до 06.06.2016г. е в
размер на 5 613.06 лева, видно от
Справка-изчисление на неустойката за забава, което прилага към настоящата
молба. С покана, връчена на 02.03.2015 г.,
молителят е поканил „Т.С.2.” ЕООД да изпълни поетите в договора за спогодба
задължения в тридневен срок от получаване на писменото искане. Към днешна дата
е изтекъл допълнително даденият срок за погасяване на задължението, но въпреки
това длъжникът не е предприел каквито и да е действия за изпълнение на поетото
задължение за погасяване на задължението. Поради неизпълнение договорните
задължения от страна на длъжника, са настъпили основанията за изискуемост на
предмета на договора и извънсъдебно разваляне на последния. В изпратената до
длъжника покана изрично е посочено, че последната следва да се счита за писмено
уведомление за настъпилата изискуемост и за прекратяване на договора за
спогодба, който едностранно е развалил. Ответното дружество дължи връщане на
сумата в размер на 117 105,39 лева, в т.ч. главница в размер на 110
723.42 лева, възнаградителната лихва за периода от 18.04.2016г. до
06.06.2016г. в размер на 768.91 лева и неустойка за забава за периода от
18.04.2016г. до 06.06.2016г. в размер на 5 613.06 лева. Съгласно
изложеното до тук, в полза на молителя са налице изискуеми и безспорно
установени вземания по основание и размер от „Т.С.2.” ЕООД в общ размер на
сумата от 117 105,39 лева. По сметките на
„А.6.“ ЕООД не са постъпили каквито и да е суми в изпълнение на горепосочените
договори. Длъжникът не оспорва възникналите задължения, от което може да се
направи обосновано заключение, че причината за неизпълнение се крие в липсата
на активи на дружеството, с които да посрещне изискуемите вземания на своите
кредитори. Същевременно, доколкото му е
известно, дружеството - длъжник не изпълнява задълженията си и към другите си
кредитори. Последният публикуван годишен финансов отчет по партида на „Т.С.2.”
ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията, е към 31.12.2011 г. От обикновенна съпоставка между
текущите активи и пасиви е очевидна неплатежопособността на длъжника. Размерът
на текущите пасиви надвишава краткотрйните активи. Ответното дружеството въобще
не притежава каквито и да е краткотрайни активи, като всичките му вземания са
дългосрочни (над 1 година). За последните четири години дружеството не е
извършвало търговска дейност и няма реализирани каквито и да е приходи. В
ответика не постъпват каквито и да е парични потоци. Липсата на текущи
материални активи и парични средства препятства възможността на дружеството да
покрива краткосрочните си задължения. Предвид всичко изложено до тук, счита, че
е налице хипотезата на чл. 607а, ал.1 във вр. с чл. 608 от ТЗ и на основание
чл. 607а, ал.2 във вр. с чл. 742 от ТЗ. За „А.6.”
ЕООД, в качеството му на кредитор на „Т.С.2.” ЕООД, възниква правен интерес от
предявяване на молба с правно основание чл. 625 ТЗ. Налице са всички
материално-правни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 и 2 от ТЗ, търговецът е
неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане. Длъжникът се презумира неплатежоспособен, когато е спрял плащанията. В
конкретния случай счита, че по отношение на дружеството-длъжник са налице и
трите хипотези на неплатежоспособност по чл.608, ал.1, 2 и 3 ТЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 742 от ТЗ търговецът /еднолично дружество с ограничена отговорносот/ е
свръхзадължен, когато неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения. В конкретния случай счита, че по отношение на
дружеството-длъжник са налице предпоставките за свръхзадълженост по чл. 742 от ТЗ, т.к. наличното му имущество е по-малко от изискуемите му задължения. Безспорно
вземанията на „А.6.” ЕООД произтичат от търговски сделки, т.к. страните по
двата договора са търговци /субективен критерий/. Предвид всичко изложено до
тук, в качеството му на кредитор на „Т.С.2.” ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и предвид това, че
длъжникът е неплатежоспособен, спрял е плащанията към кредиторите си и не
изпълнява свои изискуеми парични задължения по търговски сделки, както е и
свръхзадължен, МОЛИ съда на основание чл. 625 ТЗ във връзка с чл.607а, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с което да
обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Т.С.2.” ЕООД към
06.06.2016г. и определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допуснете обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи дата на
първото събрание на кредиторите. Прилага писмени доказателства по опис.
С молба от 08.08.2016 г. молителят „А.6.“ ЕООД, с ЕИК ******* уточнява, че главното
основание за откриване производство по несъстоятелност е неплатежоспособността
на „Т.С.2.” ЕООД, а евентуалното основание е свръхзадълженост на длъжника.
Длъжникът „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131,
ал.1 ГПК. Твърди, че „Т.С.2.“ ЕООД
е неплатежоспособно и не е в състояние да изпълни задължения към частни
кредитори и държавата за публични вземания. Дружеството не може да плати
задълженията си към кредиторите, защото няма активи за покриване на
краткотрайните, средносрочните и дългосрочните задължения на дружеството. Също
така, дружеството не разполага с парични средства или имущество, защото кризата
е унищожила наличните парични запаси и активи, няма никаква дейност и никакви
приходи. Счита, че началната дата на неплатежоспособността е 25.10.2016 г.,
предвид че на тази дата са направени последните плащания към кредиторите.
Налице са материалноправните предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ – „Т.С.2.“
ЕООД не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка, затрудненията му не са временни и не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл. 631 ТЗ/. Налице са основанията на чл. 607а, ал. 1 и чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като „Т.С.2.“
ЕООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по изложените по-горе
съображения. Моли съда на основание чл. 630 от ТЗ да постанови решение, с което
да обяви неплатежоспособността на „Т.С.2.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: *** и да открие производство по несъстоятелност, с произтичащите от това
последици.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В подкрепа на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, молителят представя
следните доказателства: Справка-изчисление
на възнаградителната лихва; Справка-изчисление на неустойка за забава; Договор
за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № 223-030/11.04.2008 г., сключен
между „У.Б.“
АД като кредитор, „Т.С.2.“ ЕООД като кредитополучател и А.С.С. като солидарен
длъжник; Анекс № 9 от 12.07.2013
г. към Договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ №
223-030/11.04.2008 г.; Извлечение от банкова сметка, *** „У.Б.“ АД, с
титуляр „А.6.“ ЕООД, за периода от 01.01.2013 г. до 18.04.2016
г.
По делото са представени
следните 2 (два) броя фактури, издадени
от доставчика „А.6.“ ЕООД, с получател „Т.С.2.“ ЕООД,
във връзка с „услуга с бетон-помпа“, а именно: Фактура № 218/19.09.2013 г., за сумата от 5 820,00 лв. с ДДС и
Фактура № 240/17.11.2013 г., за
сумата от 6 264,00 лв. с ДДС.
С Договор за спогодба от 18.04.2016 г., сключен
между „А.6.“
ЕООД и „Т.С.2.“ ЕООД, страните
приемат за безспорни, следните обстоятелства: А) На 12.07.2013 г. „А.6.“ ЕООД е встъпил като солидарен длъжник на страната
на кредитополучателя „Т.С.2.“ ЕООД, по договор за банков револвиращ кредит
(кредитна линия) №223-030/11.04.2008г., сключен между „Т.С.2.“ ЕООД като
кредитополучател и „У.Б." АД като кредитор на 11.04.2008г.; Б) През периода от 12.07.2013г. до
18.04.2016г. „А.6.“ ЕООД е заплатило на „У.Б.“ АД по договор за банков
револвиращ кредит (кредитна линия) №223-030/11.04.2008г., сумата в размер на
110 723.42 лева, в т.ч. главница - 24 447.88 лева, просрочена главница - 17
124.47 лева, лихви - 68 023.65 лева и наказателни лихви - 1 127.42 лева; В) „Т.С.2.“ ЕООД признава че „А.6.“
ЕООД е заплатило на „У.Б." АД по договор за банков револвиращ кредит
(кредитна линия) №223-030/11.04.2008г., сумата в размер на 110 723.42 лева в
т.ч. главница - 24 447.88 лева, просрочена главница - 17 124.47 лева, лихви -
68 023.65 лева и наказателни лихви - 1 127.42 лева; Г) „Т.С.2.“ ЕООД и „А.6.“ ЕООД водени от желанието си да установят
занапред по безспорен начин отношенията помежду си като солидарни длъжници по
договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223- 030/11.04.2008г., се
съгласяват, че установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници се променя и е
както следва: задължението на „Т.С.2.“ ЕООД към „А.6.“ ЕООД е в размер на 110 723.42
лева; Д) Предвид уговореното в б.
"г" от настоящия преамбюл, „Т.С.2.“ ЕООД признава, че има изискуемо,
безспорно, задължение към „А.6.“ ЕООД в размер на 110 723.42 лева, на основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД, което произтича от погасени от „А.6.“ ЕООД на „У.Б.“ АД по
договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223-030/11.04.2008г.,
сумата в размер на 110 723.42 лева, в т.ч. главница - 24 447.88 лева, просрочена
главница - 17 124.47 лева, лихви - 68 023.65 лева и наказателни лихви - 1
127.42 лева. По силата на сключения договор за спогодба, „Т.С.2." ЕООД и „А.6.“
ЕООД приемат за безспорно, че задължението на „Т.С.2.“ ЕООД към „А.6.“ ЕООД,
произтичащо от погасени от „А.6.“ ЕООД като солидарен длъжник, задължения по
договор за банков револвиращ кредит (кредитна линия) №223-030/11.04.2008г.,
сключен между „Т.С.****“ ЕООД като кредитополучател и „У.Б.“ АД като кредитор на
11.04.2008г., е в размер на 110 723.42 лв. (сто и десет хиляди седемстотин
двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки). Съгласно чл.2 от Договора, в
случай че „Т.С.2." ЕООД заплати на „А.6." ЕООД в срок до 01.05.2016 г.
(първи май две хиляди и шестнадесета) година, сума в размер на 80 000 (осемдесет
хиляди) лева, то „А.6.“ ЕООД се отказва от вземането си към „Т.С.2." ЕООД
за всички суми по настоящия договор, надвишаващи сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева. В случай че в срок до 01.05.2016 г. (първи май две хиляди и
шестнадесета) година „Т.С.2." ЕООД не заплати на „А.6." ЕООД сума в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева, то „Т.С.2." ЕООД се задължава да
заплати на „А.6." ЕООД задължението в пълен размер от 110 723.42 лв. (сто
и десет хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки)
(чл. 3). „Т.С.2." ЕООД се задължава да заплащат на „А.6." ЕООД
възнаградителна лихва в размер на 5% (пет процента) годишно, върху размера на
задължението. Възнаградителната лихва е дължима ежегодно не по късно от
тридесет и първи декември на съответната година (чл. 4 от Договора). В случай
че „Т.С.2." ЕООД не заплати на „А.6." ЕООД сума в размер на 80 000
(осемдесет хиляди) лева, в срок до 01.05.2016 г. (първи май две хиляди и
шестнадесета) година, то „Т.С.2." ЕООД се задължава да заплати на „А.6."
ЕООД неустойка за забава в размер на 0,1% (нула цяло и една десета върху сто)
дневно върху размера на сумата от 110 723.42 лв. (сто и десет хиляди
седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки), считано от
датата на подписване на настоящия договор до окончателното изплащане на сумата
(чл. 5 от Договора).
По делото е представена Покана, с която „А.6.“
ЕООД е уведомило „Т.С.2.“
ЕООД, че във връзка със сключен помежду им Договор за спогодба на 18.04.2016 г., към
дата 01.05.2016 г. „Т.С.2.“ ЕООД не е заплатило на „А.6." ЕООД сума в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева, поради което към дата 03.05.2016 г.
задължението на „Т.С.2." ЕООД към „А.6." ЕООД е в размер 110 723.42
лв. (сто и десет хиляди седемстотин двадесет и три лева и четиридесет и две
стотинки) и не е погасено. Длъжникът е поканен в срок от три дни от получаване
на поканата, да заплати на „А.6." ЕООД задължението в размер на 110 723.42
лева, ведно с дължимата неустойка за забава в размер на 0,1% дневно, считано от
18.04.2016 г. Отбелязано е, че поканата е получена от „Т.С.2.“ ЕООД на
03.05.2016 г.
По делото е представено Уведомление до НАП по реда на чл. 78 от ДОПК, относно предстоящо
откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Т.С.2.“
ЕООД.
Във връзка с
издадено на вещото лице съдебно удостоверение, от ТД на НАП-София,
Офис Витоша,
по делото са представени следните документи: ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за период 2011 г., 2012 г.,
2013 г., 2014 г. и 2015 г. на „Т.С.2.“ ЕООД.
Представено е Удостоверение за публичните задължения на длъжника с изх. № 220201700026171/27.01.2017 г., от което е видно, какви
са по вид и размер констатираните изискуеми публични държавни вземания.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение като неоспоренo,
обективно и компетентно даденo, се възприема изцяло от съда. Вещото лице след
запознаване и анализ на приложените към делото документи и доказателствен
материал, както и с предоставени от ТД на НАП офис
Витоша с п-мо изх. № 17-10-00-398 от 27.12.2016 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
периода 2011 г - 2015 г, ведно със заверени разпечатки на Счетоводен баланс и
ОПР за отчетните 2013 г, 2012 г и 2011 г., е дало следното заключение: Във
връзка деклариране от страна на „Т.С.2.” ЕООД с подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2015 г. и 2014 г, че:
«За данъчния период данъчно задълженото лице не е извършвало дейност и не е
отчитало приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство»,
експертизата е извършила анализа за отчетните 2013 г., 2012 г. и 2011 г.
въз основа на предоставените от НАП, ГФО за тези периоди. Поради отсъствие на
фирма „Т.С.2.” ЕООД от адреса, обявен в Търговския регистър, както и
непредоставяне на вещото лице счетоводни документи, касаещи отразяване на
взаимни вземания и задължения между фирма „А.6." ЕООД и фирма „Т.С.2.”
ЕООД, вещото лице е извършило своите констатации само въз основа на
предоставените и приети по делото документи и доказателствен материал. Съгласно
Баланса на фирма „Т.С.2.” ЕООД към 31.12.2013 г общият размер на задълженията
му към доставчици възлиза на 53
хил.лв.
С п-мо вх. №148580 от 18.11.2016 г. „А.6.”
ЕООД е приложил по делото два броя фактури за извършени услуги от „А.6.” ЕООД,
възложени от фирма „Т.С.2.” ЕООД за услуга с бетон помпа на обща
стойност 12 084,00 лв. по фактури, както следва: дан. ф/ра
№**********/19.09.2013 г. за сумата от 5 820 лв.; дан. ф/ра №**********/17.11.2013
г за сумата от 6 264 лв. Съгласно записаното в писмото от управителя И.Д. на „А.6.”
ЕООД, фактурите са заведени в счетоводството на двете дружества и са включени в
дневниците по ДДС за покупко-продажби. Поради факта, че последният представен
пред НАП и НСИ ГФО от фирма „Т.С.2.” ЕООД, в който дружеството е отчело
извършване на дейност е към 31.12.2013 г., след което са подадени ГДД, че фирма
„Т.С.2.” ЕООД не е извършвала дейност и не са изготвяни и представяни ГФО. Така
описаното вземане на „А.6." ЕООД в молбата пред СГС, възникнало на
основание двустранно подписан Договор за спогодба от 18.04.2016г, послужило
като основание за искане за обявяване на фирма „Т.С.2.” ЕООД в
неплатежоспособност не може да бъде отразено преди датата на подписване на
Договор за спогодба от 18.04.2016г, т.е. в последно представения баланс към 31.12.2013
г.
Съгласно Балансите на фирма „Т.С.2.”
ЕООД към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г и към 31.12.2011 г, основен дял в
структурата на активите на фирма „Т.С.2.” ЕООД към
31.12.2013 г са имали вземанията над 1 година, възлизащи на
5 967 х.лв., представляващи 99.6 % от общите активи; към
31.12.2012 г преобладаващ дял са имали краткосрочните вземания, възлизащи
на 3 128 х.лв представляващи 55.4 % от общите активи, докато
към 31.12.2011 г преобладаващ дял са имали дълготрайните
материални активи, възлизащи на 1 560 х.лв., представляващи 37.4 % от
общите активи.
Съгласно Балансите на фирма „Т.С.2.“ ЕООД към
31.12.2013 г, към 31.12.2012 г и към 31.12.2011 г, основен дял в структурата на
пасивите са имали краткосрочните задължения на дружеството, както следва: към 31.12.2013 г възлизащи на 2
132 х.лв представляващи 35.6 % от общите пасиви; към 31.12.2012 г възлизащи на 2
194 х.лв., представляващи 38.8 % от общите пасиви; към 31.12.2011 г възлизащи на 1 820 х.лв.,
представляващи 43.7 % от общите пасиви. Съгласно Баланса на фирма „Т.С.2.” ЕООД
към 31.12.2013 г., общият размер на
задълженията на дружеството възлиза на 2 924 хил.лв., в т.ч. дългосрочни
задължения – 792 хил. лв. и краткосрочни задължения – 2 132 хил. лв. Индивидуализация
на задълженията по контрагенти не може да бъде направена, поради непредоставяне
на вещото лице на аналитични разшифровки.
По делото е приложен Анекс № 9 от
12.07.2013 г към Договор за банков револвиращ кредит/кредитна линия № 223-030
от 11.04.2008 г между У.Б. АД, фирма „Т.С.2.” ЕООД, солидарен ипотекарен
длъжник и обезпечител по реда на ЗДФО Александър Симеонев Симеонов и встъпващ в
дълг като солидарен длъжник и обезпечител по реда на ЗДФО „А.6.” ЕООД. Съгласно
този анекс „А.6.” ЕООД встъпва в дълга на кредитополучателя фирма „Т.С.2.” ЕООД,
възлизащ към датата на анекса на просрочена главница 409578,47 евро и
просрочена главница 37 585,85 евро, като е договорен краен срок за издължаване
на задължението 25.11.2013 г. Във връзка с договореното в приложения Анекс № 9 от
12.07.2013 г към Договор за банков револвиращ кредит/кредитна линия № 223-030
от 11.04.2008 г., е видно, че така посочената в Баланса на фирма „Т.С.2.” ЕООД
към 31.12.2013 г, сума 792 хил.лв. като дългосрочно задължение към финансови
институции е некоректно посочена, тъй като тя е била вече изцяло дължима към
25.11.2013 г.
Съгласно Баланса на фирма ,,Т.С.****“
ЕООД към 31.12.2013 г, дружеството е отчело наличие на активи в размер
на 5 989 хил.лв., от които: Дълготрайни активи в размер на 5
988 хил.лв., в т. ч. дълготрайни материални активи – земи 21 х.лв.; дългосрочни
финансови активи 5 967 х.лв.; дългосрочни инвестиции 498 х.лв.; вземания от
клиенти над 1 г. - 3 102 х.лв.; др.вземания над 1 г. - 2 367х.лв. и Краткотрайни активи в размер на 1 хил.
лв. – парични средства. Индивидуализация на дългосрочните инвестиции, както и
вземанията от клиенти и други вземания над 1 година, не могат да бъдат
индивидуализирани, поради непредоставяне на счетоводни документи от страна на
фирма „Т.С.2.” ЕООД.
Съгласно Балансите на фирма „Т.С.2.”
ЕООД към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г. и към 31.12.2011 г., общата балансова
стойност на притежаваните активи от фирма „Т.С.2.” ЕООД към 31.12.2013 г., към
31.12.2012 г. и към 31.12.2011 г. са били
достатъчни за покриване на всички негови задълженията - текущи и
нетекущи пасиви.
Общата балансова стойност на наличните краткотрайни
активи на фирма „Т.С.2.” ЕООД към 31.12.2012 г и към 31.12.2011 г са били достатъчни за покриване на
неговите текущи задължения, докато към 31.12.2013 г. балансова стойност на
наличните краткотрайни активи не са били
достатъчни за покриване на неговите текущи задължения. На вещото
лице не са предоставени счетоводни документи, въз основа на които да бъде
извършена констатация кога е извършено последно плащане от страна на фирма „Т.С.2.”
ЕООД по търговски сделки и публично правни задължения.
Съгласно Балансите на фирма „Т.С.2.”
ЕООД към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г
и към 31.12.2011 г, изчислените показателите за ликвидност и автономност,
са както следва: коефициент на обща
ликвидност
– 0,0005,
1,4344, 1,4297; коефициент на бърза ликвидност – 0,0005, 1,4344, 0,8473; коефициент
на незабавна ликвидност – 0,0005, 0,0087, 0,1676; коефициент
на абсолютна ликвидност – 0,0005, 0,0087, 0,1676; коефициент
на финансова автономност – 1,0482, 0,8491, 0,5533; коефициент
на задлъжнялост –
0,9540,
1,1776, 1,8073. Ликвидността е показател за способността на
фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на
общата ликвидност се приема коефициент 1.00. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние
на фирмата - нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият
капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения,
за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ
норматив на финансова автономност се приема коефициент
0.33.
Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. От
анализа на Собствения капитал на фирма „Т.С.2.” ЕООД съгласно Баланса към
31.12.2013 г., вещото лице е констатирало, че е отразена сума в увеличение на
собствения капитал в размер на 518 хил.лв. като допълнителни резерви, която
сума е допринесла за тази висока стойност на коефициента на автономност към
31.12.2013 г. над 1. Поради непредоставяне на счетоводни документи, не може да
бъде проследен произхода на тези счетоводно отразени допълнителни резерви в
размер на 518 хил.лв.
Съгласно Баланса на фирма „Т.С.2.”
ЕООД към 31.12.2013 г, дружеството е отчело наличие на Дългосрочни финансови
активи 5 967 х.лв., в т. ч. дългосрочни инвестиции 498 х.лв.; вземания от клиенти над 1 г. 3 102 х.лв. др.вземания над 1 год. 2 367 х.лв. Индивидуализация на
дългосрочните инвестиции, както и вземанията от клиенти и други вземания над 1
година не могат да бъдат индивидуализирани, поради непредоставяне на счетоводни
документи от страна на фирма „Т.С.2.” ЕООД. В периода от 2011 г до 31.12.2013 г
има намаление на притежаваните от дружеството дълготрайни и краткотрайни материални запаси, но поради непредоставяне на
счетоводна документация не може да бъде направена индивидуализация на
продажбите, кога и в полза на кое лице са извършени. Съгласно Балансите и
Отчета за приходи и разходи към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г и към 31.12.2011
г, финансовите резултати на дружеството, са както следва: 2013 г. отчетена загуба в размер на -48 хил. лв.; 2012 г. отчетена печалба в размер на 1 111 хил. лв.; 2011 г. отчетена загуба в размер на -72 хил. лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира молбата за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „Т.С.2.“ ЕООД, за ОСНОВАТЕЛНА.
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от
сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и
чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 613 ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадълженост на
длъжника по смисъла на чл. 742 ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. чл. 631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на
чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност
могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът, или кредитор на длъжника по
търговска сделка, НАП за публичноправни задължения към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника. В конкретния случай, съдът е бил сезиран с
молба от кредитор на длъжника за задължения, произтичащи от търговски сделки.
Установено е и качеството на търговец по смисъла
на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е
неплатежоспособно – „Т.С.2.“ ЕООД, е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, и управител и представляващ Д.С..
С оглед липсата на доказателства за
цялостно изпълнение на задълженията от страна на длъжника, съдът по
несъстоятелността приема, че съществуват изискуеми и установени по основание
парични задължения, съгласно чл.608 ТЗ. По силата на оборимата презумпция,
въведена в разпоредбата на чл.608 ал.2 ТЗ, длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, като е спрял плащанията. Следва да се приеме също така, че
дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори – чл.608, ал.3 ТЗ, това също
предполага състояние на неплатежоспособност. Не се доказва неплащането на
задълженията да се дължи на временни затруднения или ответникът да разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 ТЗ, като на основание чл.154
ал.1 ГПК, в тежест именно на длъжника е да докаже тези обстоятелства.
Тъй като длъжникът не предоставя счетоводни
документи, не могат да се анализират, съобразно изискванията на
счетоводната теория и на съдебната практика,
показателите, които характеризират платежоспособността на едно предприятие –
тези за ликвидността му, характеризиращи способността на дружеството да изплаща
текущите си задължения с наличните си краткотрайни /краткосрочни/ активи. Не
могат да се направят и изводи относно обстоятелствата дали затрудненията на
длъжника са временни, или не и разполага ли с имущество за покриване на
задълженията си, което би могло да бъде осребрено с цел удовлетворяване на
кредиторите в производството по несъстоятелност. Поради това са налице и
предпоставките за прилагане на последицата на чл.161 ГПК във вр. с чл.621 ТЗ и
съдът приема за доказани твърденията на молителя за наличие на състояние на
неплатежоспособност за един продължителен период от време. Нещо повече, длъжникът
не е изготвял ГФО за 2014 г. и за 2015 г. включително, което е допълнителна индиция за финансови
затруднения. Видно
от заключението на ССЕ, с подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2015 г. и 2014 г., „Т.С.2.“ ЕООД е декларирало, че:
„За данъчния период данъчно задълженото лице не е извършвало дейност и не е
отчитало приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство“.
Предвид горното, на основание чл.629б, ал.1
във вр. с чл.632 ТЗ, на длъжника и неговите кредитори, в съдебно заседание от 01.02.2017
г., е била дадена възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на
съответните суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 12
000 лв. Това не е сторено нито от молителя – инвокирал
производството по несъстоятелност, нито от друг негов кредитор. Поради това
настоящата инстанция намира, че следва да се постанови решение по реда на
чл.632, ал.1 ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност
и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до
предплащане на началните разноски по чл.629б
ТЗ.
Като начална дата на неплатежоспособността, съдът намира, че следва да
се приеме 31.12.2013 г., когато, както е
установило вещото лице, показателят за обща ликвидност е под единица (0,0005)
и наличните
краткотрайни активи на дружеството-длъжник не са били достатъчни за покриване на неговите
текущи задължения.
С оглед обстоятелството, че искането за откриване на производство по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема,
че дружеството е неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с
това основание.
Следва да бъде изпратено съобщение до
Софийска районна прокуратура за наличие на данни за евентуално извършване на
престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 НК и чл.227д, ал.1 във вр. с ал.3 НК, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй като началната
дата на неплатежоспособността е 31.12.2013 г., като считано от нея в
30-дневен срок представляващият орган не е поискал откриване на производство по
несъстоятелност. За целта следва да се изготви официално заверен препис от част
от книжата по делото, който да се изпрати на СРП за образуване на производство
от общ характер, ако прокуратурата - компетентният за това орган за борба с
престъпността, счете това за нужно.
Водим от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр.
с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.С.2.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.С., на
основание чл.630, ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С. – 31.12.2013 г., на основание чл. 630,
ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл.632, ал.1 ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С., на основание чл.630,
ал.1, т.2 ТЗ във вр. с чл.632 ал.1 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С., на
основание чл.632 ал.1 ТЗ.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.С., на
основание чл.632, ал.1 ТЗ.
СПИРА
производството
по несъстоятелност по т.д. № 5402/2016 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на
основание чл.632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ
и на ДЛЪЖНИКА - „Т.С.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.С., че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 12 000 лева (дванадесет
хиляди лева).
УКАЗВА на
основание чл.632, ал.4 ТЗ на „Т.С.2.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.С., че ако в
1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-мо дневен срок от вписването в
Търговския регистър на основание чл.633, ал.1 във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ и от
трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение
или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно
чл.613а, ал.2 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на НЕЗАБАВНО вписване в
Търговския регистър, за което да се предприемат необходимите мерки от
деловодителя, съгласно чл. 622 във вр. с чл.633, ал.1 ТЗ, както и на незабавно
изпълнение на основание чл.634 ТЗ.
ДА СЕ ИЗГОТВИ ПИСМО
ДО СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, придружено
от официално заверен препис от настоящото решение, след
влизането му в сила, посочващо кога е
настъпила неплатежоспособността, с отбелязване кога решението е влязло в сила,
препис молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за евентуално
образуване на производство от общ характер против управителя Д.С., тъй като след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2013
год., в 30 –дневен срок, не е поискал откриване на производство по
несъстоятелност, ако се счете, че са налице
достатъчно данни за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: