№ 4238
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110136957
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника КР. Н. ЦВ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в ...., апартамент
на втори надпартерен етаж, с аб. № 31101, като той не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, което ответникът не е сторил, поради което
претендира сумите, както следва: 2 860,90 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 461,29 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г.; 36,72
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., както и 8,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.12.2020 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 64713/2020 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021
г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът КР. Н. ЦВ. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не е доказано именно той да е ползвал
услугите на ищеца, респ. че лично е употребил твърдяното количество топлинна енергия. В
тази връзка оспорва да е клиент на топлинна енергия /отопление, БГВ и сградна инсталация/
1
през исковия период, тъй като не е живял в имота. Сочи, че радиаторите в жилището са
били демонтирани още през 1994 г., за което ищецът е бил уведомен. Заявява, че исковата
претенция следва да бъде насочена срещу лица, по отношение на които е дал съгласие за
поставяне на радиатори и топломери. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца,
тъй като липсва подписан писмен договор за доставка на такава, единствено в който случай
общите му условия биха били приложими. Оспорва валидността и действието на
представения договор № 179/13.08.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и
етжната собственост, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 149, чл. 149а и чл. 149б
ЗЕ, а освен това срокът му е изтекъл, не е подписан от него и не е спазено необходимото
мнозинство за сключването му. Оспорва относимостта на представения списък от общо
събрание на етажната собственост от 25.07.2002 г., тъй като не става ясно, че същият е
приложение към договор № 179/13.08.2002 г. Навежда довод за нищожност на последния
поради липсата на съгласие от страна на етажните собственици, като оспорва посочените в
списъка лица да имат качеството на етажни собственици. Оспорва действието на общите
условия на ищеца, както и същите да го обвързват. Оспорва начина на начисляване на
отделните суми, като счита, че не става ясно как са формирани те и какви компоненти
включват. Сочи, че няма данни по чие искане партидата е прехвърлена на негово име, както
и кога е станало това. Твърди, че не става ясно дали са издавани фактури и ако – на чие име
и кой ги е получил, а освен това не е доказано същите да са били публикувани на интернет
страницата на ищеца. Оспорва относимостта и доказателствената стойност на представените
от ищеца съобщения към фактури и извлечение от сметки, като счита, че същите касаят
абонатен номер, за който не става ясно, че съответства на процесния имот. Навежда довод за
изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 22.12.2017 г.
Оспорва да дължи разходи за компонент „сградна инсталация“, като и суми за услуга за
дялово разпределение. Оспорва и акцесорните искове за лихва. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
2
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответникът КР. Н. ЦВ. се легитимира като изключителен собственик на процесния
недвижим имот. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 17, том 225/1997 г. /л. 14-15 от делото/ се установява, че ответникът
КР. Н. ЦВ. е бил надарен от родителите си Цветанка Стойнева Кръстева и Никола Ц.
Кръстев с придобития от тях по време на брака им апартамент, находящ се в гр. София, в
жилищна сграда на ул. „Гео Милев“ № 25, на 2-ри надпартерен етаж, заедно с избено
помещение № 2, таванско помещение № 7 и 12,64 % идеални части от общите части на
сградата и дворното място, като изрично в т. 2 е удостоверено, че надареният се е съгласил и
е приел дарението на същия. По делото не се спори, че посоченият имот изцяло съответства
на процесния такъв, като този факт следва и от описанието му в представената молба на
съдия изпълнител при Софийски районен съд за вписване на възбрана /л. 18 от делото/,
входирана в Служба по вписванията на 09.10.2013 г., в която също е отразено, че
апартамент, находящ се на втори надпартерен етаж в сграда на ул. „Гео Милев“ № 25 в гр.
София, е собственост на ответника КР. Н. ЦВ.. Действително така обсъдените писмени
доказателства са годни да удостоверят собствеността върху процесния апартамент
съответно към 1993 г и към 2013 г., но доколкото по делото няма данни за осъществяването
на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху него, то съдът прави
извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
именно ответникът Ц. се легитимира като негов изключителен собственик. Ето защо,
именно той е имал качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било
необходимо. Нещо повече, ирелевантно е и кой реално - ответникът Ц. или трето за спора
лице е ползвал процесния имот в рамките на исковия период, тъй като нормативната уредба
в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на
топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника
относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС,
II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа
енергия при публично изестни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите
условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и
изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса
ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на
топлинна енергия /л. 39-40 от делото/, но в горното решение на ВКС се приема, че не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
3
Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са
представени в заверен препис /л. 39-40 от делото/. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното
предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно писменото
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело
№ 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона
механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на
исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент
съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 25.07.2002 г., списък към него,
договор от 13.08.2002 г., представените индивидуални справки и формуляри за отчет /л. 125-
133 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в
сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 352, вх. А, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“
ЕООД, а то от своя страна на подизпълнителя си – „.....
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение,
че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма
обвързващо действие, тъй като не е спазено необходимото мнозинство за взимане на
решение за неговото сключване и срокът му е изтекъл. Това е така, тъй като ответникът КР.
Н. ЦВ. нито твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано от
него по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето
защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника
предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответника. Нещо повече, по делото се
4
установява, че за процесния период дяловото разпределение в сградата – етажна собственост
се е извършвало именно от третото лице – помагач - „...., в качеството му на подизпълнител
на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от приетите и неоспорени документи за връчване
на изравнителни сметки и формуляр за отчет страните са изпълнявали поетите по договора
задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за
отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават
на съставени от него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват
доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че сами по себе
си извлеченията от сметки, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на
които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В
същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, както и за наличието на данни за заплащане на
същата в случай, че такива твърдения се излагат, по делото са приети заключения на вещите
лица по съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертизи.
В случая, не следва да бъде възприето възражението на ответника, че двете
заключения не следва да бъдат кредитирани, тъй като експертите са работили по
неприложени по делото материали. Това е така, тъй като принципно няма правно установена
пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данни от други източници,
включително и странични за делото материали. Обратно, по този начин /съпоставяйки
установеното от документите по делото с проверените от тях от други източници/ техните
изводи придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или
съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността съобразно тези
изводи, това следва да бъде изрично заявено /с процесуалното действие по оспорване
правилността на заключението/ и съответно към назначаване на повторна експертиза - арг.
от чл. 201 ГПК/. Видно от протокола за проведеното на 27.01.2022 г. открито съдебно
заседание, съдът е приел двете заключения като доказателства по делото, като същите са
били изрично оспорени от процесуалния представител на ответника – адв. Ангелова, но не
като неправилни, а тъй като са изготвено по документи, които не са приети като
доказателства по делото, или по счетоводни данни на ищеца. Наред с изложеното съдът
съобразява, че при допускане на експертизите по делото, в определението си от 13.09.2021 г.
задачите към вещите лица са били поставени по посочения от ищеца в исковата молба
начин, като на стр. 5 от нея по отношение на съдебно-техническата експертиза е направено
искане вещото лице – топлотехник да прегледа наличната документация при ищеца и
фирмата за дялово разпределение, а на стр. 6 от същата по отношение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза е направено искане вещото лице „счетоводител“ да
прегледа документацията в счетоводството на топлофикационното дружество, които
указания експертите по изслушаните и приети заключения са изпълнили. Нещо повече, в
конкретния случай съдебните експертизи следва да проверят твърдените от страните по
производството факти, като това може да стане след като приетите писмени доказателства
бъдат съпоставени с други материали и документи, които изрично не са представени от
страните като доказателства по делото. Данните от такива документи, които не са приети
като писмени доказателства по делото, биват инкорпорирани в доказателствената
съвкупност именно посредством заключенията на вещите лица, които са приети от съда.
Съгласно съдебно-техническата експертиза количеството постъпила топлинна енергия
в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана чрез определено от
ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
5
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния
период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление са начислявани въз основа на данните от 3 броя
отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, които през м.11.2017 г. са сменени с
такива с дистанционен отчет, и 1 брой щранг лира в банята, като отчетът е бил редовно
извършен. Сумите за битово гореща вода са били начсилени по данни от 1 брой водомер,
който също е бил редовно отчетен, а тези за сградна инсталация - на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 134 куб.
м. и този на етажната собственост – 1 292 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 2 860,89 лв., представляваща
сбор между начислените суми по фактури /1 476,81 лв./ и сумите за доплащане от абоната
по изравнителните сметки /1 384,08 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин потребената в имота топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. По отношение на начислена от ищеца топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да изясни, че
потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като ирелевантно се явява
реалното ползване или неползване на такава от собствениците и носителите на вещни права.
Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето
предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен
обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки
следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. С оглед на изложеното,
при така установените количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
6
правилното начисляване на топлинната енергия за имота на ответника и заключението по
съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно извършено,
ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника топлинна енергия. От
страна на КР. Н. ЦВ. не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми, поради
което следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия се равнява
на посочения по-горе размер от 2 860,89 лв., като връчването на абоната на издадени
фактури не представлява условие за пораждане на задължението за заплащане на сумите по
тях.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
22.12.2020 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 22.12.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендира главно вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.
2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че
най-късното месечно задължение в рамките на посочения период – това за м.10.2017 г. е
станало изискуемо на 16.12.2017 г., т. е. преди 22.12.2017 г., поради което то, както и
предхождащите го такива – за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г., м.08.2017 г. и
м.09.2017 г. са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018 г. и чрез включването им в нея е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. С оглед изложените по-горе съображения
относно кредитирането на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че размерът на
главното задължение за цена на топлинна енергия на ответницата следва да бъде определен
въз основа на него, а именно: 2 860,89 лв. От тази сума следва да се приспаднат сумите,
които са погасени по давност за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., които предвид
данните по таблиците от задача № 3 и № 4 от заключението, отразяващи фактурираното
количество топлинна енергия за процесния период и средномесечното изравнение след края
на отчетния такъв, възлизат на 90,77 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл.
162 ГПК, общият размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 2 770,12 лв., до който размер предявеният главен иск за цена на
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 2 860,90 лв., или за размера от 90,78 лв., и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., тъй като касае погасени по давност вземания.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
съгласно заключението по съдебносчетоводната експертиза се равнява на посочения от
ищеца размер от 36,72 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
7
общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се
отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.11.2017 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата погасителна
давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в горепосочения размер от 36,72 лв., поради което предявеният главен
иска за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие,
че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в
забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен
по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., попадащ в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 345,97 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г. До посочения размер предявеният акцесорен иск за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 461,29 лв., или за размера от 115,32
лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.12.2020 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,64 лв. за
периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
8
полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 109,86 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 596,70 лв. – платена държавна такса,
депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размера юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които
възлизат в размер на 67,59 лв. – депозити за СТЕ и СГрЕ и адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за възлагане
от 18.10.2021 г., фактура и платежно нареждане от 18.10.2021 г. /л. 160-161 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу КР. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ..., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че КР. Н. ЦВ. дължи на ... сумата от 2 770,12 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....,
апартамент на втори надпартерен етаж, с аб. № 31101, за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г.; сумата от 36,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 345,97 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г., за
които суми по ч. гр. дело № 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 2 770,12 лв. до пълния предявен размер от 2
860,90 лв., или за размера от 90,78 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 345,97 лв. до пълния предявен размер от 461,29 лв., или за размера от 115,32 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 8,64 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г.
ОСЪЖДА КР. Н. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 109,86 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 64713/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 596,70 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на КР. Н.
ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 67,59 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „.....
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10