Р Е
Ш Е Н
И Е № 148
20.02.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия
: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 510 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Г.В.Т. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***-2-1, адв.Х. М., против
„Юробанк и Еф Джи България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1766, ул.“Околовръстен път” №260, представляван от
изпълнителния директор Д. Б. Ш. и прокуриста М. И. В., иск
с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.01.2011г.
сключил договор с ответната банка за срочен депозит с начално салдо от 1500лв.
и той внесъл 1003,40лв., с които сумата по договора станала 2503,40лв. До
10.06.2013г. от лихви и негови вноски по депозита сумата нараснала до 4198лв.
На 10.06.2013г. този депозит бил закрит и средствата прехвърлени по друга
сметка. На 10.06.2013г. ищецът внесъл 1000лв. в банката, които не били отразени
по сметките му. Тези пари не бил теглил от сметките си в банката, а ги внесъл
на ръка от лични спестявания. През месец юли 2013г. по тази сметка имал
наредени 1000лв. от друга негова сметка. На 11.07.2011г. ищецът сключил с
ответната банка едногодишен договор за депозит в лева, като внесъл сумата от
1000лв. След година на 11.07.2012г. подновил за още една година договора за
депозит, като внесъл на каса 440лв. и с тази сума и с начислената лихва сумата
по депозита станала 1500лв. На 26.04.2013г. имало нов превод по сметката в
размер на 1000лв., като били прибавени и 198лв. лихва от друг негов депозит,
212,75лв. – внесени на ръка от ищеца и 89,25лв. – олихвяване по депозита и
сумата станала общо 3000лв. На 11.07.2013г. от тази сметка били извършени
вътрешно банкови преводи, както следва : 1000лв. по едната сметка, 1000лв. по
друга сметка и 589,25лв. по трета сметка/ всички сметки са цитирани със своя
номер в исковата молба/, а 410,75лв. били прехвърлени по друга сметка /няма
цитиран номер на тази сметка, по която била прехвърлена последната сума/.
Ищецът твърди, че тези 3000лв. нито ги бил теглил, нито получавал от други
сметки, като това била сумата, с която е ощетен от банката. По сметката,
открита на 07.05.2013г., ищецът имал четири вноски, всяка на стойност 1000лв.
Тази сметка била закрита на 15.05.2015г., като от същата изтеглил 4150,76лв.
Междувременно в месец май 2014г. ищецът внесъл още 1000лв., а през месец юни
същата година Г.С.А. му обяснил, че имал голяма полза да внесе още 1000лв.,
което направил още тогава. Тогава Г.А. унищожил договора на ищеца, по който
имал 5198лв., а последният подал оплакване до управителя Х.Т.А.. По-късно
ищецът разбрал, че Н.З.Я. вместо да поднови договора от 2012г. за 2013г.,
прехвърлил 3000лв. – по 1000лв. през месеците май, юни и юли 2013г. На
10.06.2013г. по една от банковите сметки /цитирана в исковата молба/ ищецът
трябвало да има 5198лв., представляващи налични 4198лв. и 1000лв. – междубанков
превод от друга негова сметка. Вместо това А. отклонил 1000лв. и по тази сметка
останали 4198лв. По същата сметка били наредени 1000лв. на 11.07.2013г. от
друга сметка на ищеца. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение,
с което да бъде осъден ответника да възстанови на ищеца сумата от 3000лв., с
която последният бил ощетен за периода м.май – м.август 2013г. Допълнително
ищецът уточнява, че претендира тази сума по договор, сключен между страните,
като предявява в условията на евентуалност и иск за неоснователно обогатяване.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че иска е процесуално недопустим,
поради изтичане на абсолютния давностен срок от 5 години по чл.110 от ЗЗД,
поради което делото следва да се прекрати. Алтернативно прави възражения за
нередовност на исковата молба, поради изключително непоследователните, неясни,
объркани и неподредени твърдения с множество противоречия и взаимно изключващи
се обстоятелства, водещи до неясен петитум. Освен гореизложените възражения
ответникът оспорва предявените искове и по основание и размер, като счита, че
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани по подробно
изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
На
19.04.2010г. между страните е сключен договор за срочен депозит в лева при
промоционална лихва за първоначалния срок. На 26.07.2011г. между страните е
сключен договор за депозит с нарастваща лихва в лева. На 26.04.2012г. страните
подписват договор за срочен депозит „1+1+1“ в лева. На 26.07.2012г. ищецът
сключва с ответната банка договор за срочен депозит „2х3“ в лева. На
07.05.2013г. и на 10.06.2013г. са подписани договори за спестовна сметка
„Активни пари“. На 15.03.2010г. страните подписват договор за срочен депозит в
лева при промоционална лихва за първоначалния срок; на 16.11.2010г. – договор
за депозит с нарастваща лихва. На 10.06.2014г. между страните са сключени
договор за спестовна сметка и договор за депозит с регулярно изплащане на
лихвата. С отговора на исковата молба ответникът представя и съответните извлечения
от сметките на ищеца, както и платежни документи, с които са внасяни от
последния суми по различните му банкови сметки в различни периоди от време.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.С.А. и Н.З.Я. се установява,
че са служители на ответната банка. И двамата свидетели са обслужвали ищеца в
качеството му на клиент на банката. Според тях, ищецът е имал много сметки в
ответната банка, но повече от пет години не е вече техен клиент, тъй като е
закрил всичките си сметки. И двамата свидетели са категорични, че не може да се
направи конкретна банкова операция без присъствието на клиента. Последният
следва да нареди каква финансова операция да се направи и след като същата бъде
извършена от банков служител, на клиента се издавал документ за направеното.
Св.Я. в своите показания твърди, че по искане на ищеца са правили местене на
парите му от една сметка в друга, за да получи по-изгодна лихва.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че дава подробно
описание за движението на паричните средства на ищеца по неговите сметки в
хронологичен ред. По отношение на визираната дата 10.06.2013г. експертизата не
установява вноска от 1000лв. в нито една от сметките на ищеца. По отношение на
този влог вещото лице сочи, че по същия има движения - вноски и лихви и такси до 15.05.2015г.,
когато общо натрупаната сума от 4150,76лв. е изтеглена от ищеца и влога е
закрит. В своето заключение вещото лице проследява подробно движението по
сметките на ищеца, както за исковия период, така и за останалото време на
съществуването им. Крайният извод на експертизата е, че преводите на пари от
една в друга сметка на ищеца в приход и разход са еднакви като стойност, т.е.
няма липса на парични средства. Според вещото лице, внесените в брой от ищеца
суми плюс сумите от лихви, минус платените такси и данък върху лихвата възлизат
на 13588,09лв. – точно колкото са изтеглени от него от всичките му банкови
сметки. От направения от вещото лице анализ по рекапитулацията не се установява
отклонения на суми от сметките на ищеца в полза на банката, с които тя да се е
обогатила за сметка ан ощетяването му.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Не се спори, че между страните по делото са
съществували договорни отношения, възникнали във връзка със сключени договори
за влог или за депозит. Различните договори между страните са подписвани на
различни дати в периода от 2010г. до 2014г. и при различни условия. Не се спори
също така между страните, че през 2015г. са закрити сметките на ищеца в
ответната банка и оттогава са преустановени договорните отношения между тях. Спорен
е въпроса дали има неизпълнение на задълженията на служители на ответната банка,
които са довели до ощетяване на ищеца като неин клиент със сумата от общо от
3000лв. за периода м.май – м.август 2013г. Съдът намира в тази връзка за
основателно направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна
давност, доколкото ищецът твърди, че ощетяващите го неизпълнения на сключените
с банката договори са допуснати в периода от м.май до м.август 2013г., а
исковата молба, по която е образувано настоящото исково производство е
депозирана в съда на 25.02.2019г., т.е. към тази дата са изтекли повече от пет
години, което сочи на извод за изтекла погасителна давност. Същевременно от
събраните по делото доказателства не се установи наличие на неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника, които да са довели до ощетяване на
ищеца с процесната сума от 3000лв. по посочените от него договори за влог,
респ. депозити по банковите му сметки при ответника. Както от писмените
доказателства, представени и от двете страни, така и от депозираното експертно
заключение, а и от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че при
движенията на паричните средства по банковите сметки на ищеца не са допуснати
нарушения, с което последният да е бил ощетен с визираната в исковата молба
сума. При тези данни по делото съдът намира предявения иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД за неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли.
При условията на евентуалност ищецът е предявил и иск за неоснователно
обогатяване, който също остава недоказан, респ. неоснователен. От събраните в
настоящото производство доказателства не се установи наличие на неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца с процесната сума,
поради което и предявения при условията на евентуалност иск следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените в
настоящото производство разноски в размер общо на 250лв., от които 150лв. –
депозит за вещо лице и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Т. с ЕГН:**********
***, със съдебен адрес ***-2-1, адв.Х. М., против „Юробанк и Еф Джи България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1766,
ул.“Околовръстен път” №260, представляван от изпълнителния директор Д. Б. Ш. и
прокуриста М. И. В., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД :
да бъде осъден ответника да възстанови на ищеца сумата от 3000лв., с която
последният бил ощетен за периода м.май – м.август 2013г., поради неизпълнение
на договорни задължения, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Т. с ЕГН:**********
***, със съдебен адрес ***-2-1, адв.Х. М., против „Юробанк и Еф Джи България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1766,
ул.“Околовръстен път” №260, представляван от изпълнителния директор Д. Б. Ш. и
прокуриста М. И. В., при условията на евентуалност иск за
неоснователно обогатяване : да бъде осъден ответника да възстанови на ищеца
сумата от 3000лв., с която последният бил ощетен за периода м.май – м.август
2013г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.Т. с ЕГН:********** ***, със съдебен
адрес ***-2-1, адв.Х. М., да заплати на „Юробанк и Еф Джи България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1766, ул.“Околовръстен
път” №260, представляван от изпълнителния директор Д. Б. Ш. и прокуриста М. И.
В., направените деловодни разноски в
размер общо на 250лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.