№ 7373
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138891 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по обективно кумулативно
съединени искове, предявени от „ЗД Е.“ АД против С.О. иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЗД Е.” ЕД извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
между него и собственика на л.а. м. „БМВ”, съществува застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на
застрахователна полица № 00500100497757, с период на застрахователно покритие
06.01.2023г.- 05.01.2024г. Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователно
покритие, на 11.07.2023г., е настъпило застрахователни събитиепътнотранспортно
произшествие (ПТП), при което били нанесени щети на застрахования при ищеца лек
автомобил. Според ищеца, причина за настъпилото ПТП е, че автомобилът е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно. Собственикът на автомобила уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, за което е образувана щета № **********. Ищецът
сочи, че на 08.11.2023г. е платил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
10478,46 лева.
В исковата молба са развити съображения, че съгласно чл. 31 ЗП, общината е отговорна
за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди.
Ищецът сочи, че на 02.02.2024г предявил претенцията пред ответника, който не
1
изпълнил задължението си да възстанови платеното застрахователно обезщетение, от което
ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата 10478,46 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по
застрахователна полица №005001004977 за настъпило на 11.07.2023г. застрахователно
събитие, по повод което е образувана щета № ********** и сумата 472 лева,
представляваща обезщетение за забава.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът С.О. е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора ответникът оспорва
съществуването на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил и настъпването на застрахователно събитие. Същият оспорва
механизма на ПТП, настъпилите вреди и причинно- следствената връзка между механизма
на ПТП и вредите.
В отговора на исковата молба са наведени твърдения, че в изпълнение на законовите си
задължения, ответникът е предприел всички дължими действия по поддръжка на пътното
платно, като е сключила договор с дружеството „Т.Г.Х.“ ЕООД. Преди датата на настъпване
на процесното събитие последното е извършило ремонтни дейности в района на
произшествието.
С оглед изложеното счита, че в случая не са налице основания за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
В отговора на исковата молба е наведено възражение, че с поведението си застрахованият
водач е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Посоченото възражение е
обосновано с доводи, че с поведението си водачът на увреденото превозно средство е
нарушил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, създаващо
задължение на водачите на МПС при избиране на скоростта за движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко препятствие.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователен и моли да бъде
поставено решение, с което да отхвърли същите.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице
помагач "Т.Г.Х." АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Същото оспорва, че произшествието е настъпило на твърдяното в исковата молба
място. В отговора на исковата молба се релевират доводи, с които се оспорва, че ПТП е
настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответника или третото лице помагач.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
поставено решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
2
На 05.01.2023г. е скл. договор за застраховка "Каско", с клауза "Пълно Каско", между
"Финасити" ЕАД и "ЗД Е." АД, с предмет л.а. м. "БМВ", с рег. № ********** с период на
застрахователно покритие 06.01.2023г.- 05.01.2024г., скл. под формата на застрахователна
полица № 00500100497757.
В срока на застрахователно покритие, на 11.07.2023г, е настъпило застрахователно
събитие- пътно- транспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит
застрахователен риск, за което е образувана щета № **********. По посочената щета е
определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 478,46 лева, видно от
приложеното платежно нареждане от 08.11.2023г.
Относно механизма на ПТП и настъпилите вреди пред настоящата съдебна инстанция са
назначени съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на св. Е. Г..
Съгласно заключението на САТЕ произшествието е настъпило про следния механизъм: "
На 11.07.2023г. л.а. м. БМВ" се движил по ул. "П." в гр. София, с посока от ул. Н. към ул.
"З.З.", когато срещу № 31 преминал през необозначен участък от пътното платно с липсващи
павета, клатещи се и с разстояние между тях (дупка). От техническа гледна точка причината
за настъпване на процесното ПТП е преминаването на автомобила през необозначен
участък с извадени павета. Съгласно заключението на вещото лице по л.а. м. "БМВ"
са настъпили вреди по окачването и предна броня. Вещото лице дава заключение, че
посочените вреди се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната
пазарна стойност на настъпилите вреди е 10391,98 лева.
Съгласно показанията на св. Г., през 2023г. същият управлявал л.а. м. “БМВ” от пл.
“Драгалевци” в гр. София към кръговото кръстовище в кв. Драгалевци. Свидетелят сочи, че
по пътното платно имало участък, в който нямало паветата и се образувала дупка. Същият
разяснява, че този участък не бил обозначен и нямало видимост към него, поради наличието
на други превозни средства пред управлявания от свидетеля автомобил. Според
показанията на свидетеля, същият нямал възможност да предотврати удара, тъй като в
лентата за насрещно движение се движели други автомобили.
С покана, изх. № РК- 014- 22313/4/ 02.02.2024г., получена на 06.02.2024г., ищецът е
предявил щетата пред ответника и го е поканил да плати платеното застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Относно иска с правно основание чл. 410, т. 2 КЗ:
Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за
застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за
собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка
"Каско".
3
В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се
установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “БМВ”, м. “550 И“, с рег. № **********
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 00500100497757, с
период на застрахователно покритие 06.01.2023г.- 05.01.2024г.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез протокола за ПТП,
уведомлението за щета и показанията на св. Г..
Механизма на ПТП се установява от заключението на САТЕ и показанията на св. Г..
Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на
преминаване на лекия автомобил през участък на пътното платно с липсващи павета,
клатещи се и с разстояние между тях павета (дупка). Същите се намират в пряка причинни-
следствена връзка с механизма на ПТП.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 -
49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15
от ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка
на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не
е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8,
ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е
подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП,
включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия
на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по
недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност,
4
като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на
вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с
извършване на възложената работа.
Неоснователно е възражението на ответника за оспорване на механизма на ПТП,
обосновано с доводи, че същото е настъпило след преминаване на автомобила през
разместени павета на пътното платно, а не през дупка. Механизмът на произшествието е
установен от събраните по делото доказателства. Описанието на препятствието зависи от
личните възприятия на свидетелите и не влияе на пасивната материална легитимация на
ответника.
Във връзка с наведеното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на л.а. м. “БМВ” с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат,
поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или
бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на л.а.
м. “БМВ" е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата относно скоростта и
дистанцията. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/
2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
5
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е.
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и с решение № 115 от
9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т. д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност
на увреденото имущество е 10391,98 лева, а платеното от застрахователя- 10478,46 лева. С
оглед това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- действителната
стойност на увреденото имущество.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска до размер на сумата 10391,98 лева и
неговото уважаване до посочената сума. В частта над сумата 10391,98 лева до сумата
10478,46 лева.
Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главницата в
размер на сумата 10391,98 лева за периода от 06.03.2024г. до 27.06.2024г. възлиза на 457,74
лева. Изложеното обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск до
посочената сума. В частта над сумата 457,74 лева до сумата 472 лева предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил доказателства, че е
направил претендираните разноски и е поискал присъждането им своевременно. В
конкретния случай ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на сумата 438,01
лева, депозити за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева, и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Същият е представил
доказателства за действителното извършване на разноските и е поискал присъждането им
своевременно. С оглед изложеното, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 929,38 лева.
Относно разноските на ответника:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай ищецът е направил разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Същият е
поискал присъждането им своевременно. С оглед изложеното, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 0,92 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, **********, с ЕИК *************** да заплати на
7
“ЗД Е.” АД, с ЕИК *************, сумата 10391,98 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застрахователна полица № 00500100497757 за настъпило на
11.07.2023г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 28.06.2024г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ; сумата 457,74 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.03.2024г.-
27.06.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЗД Е.” АД, с ЕИК *************, против С.О., с адрес: гр.
София, **********, с ЕИК ***************, обективно кумулативно съединени искове за
застрахователно обезщетение, платено по застрахователна полица № 00500100497757 за
настъпило на 11.07.2023г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета №
**********, в частта над сумата 10391,98 лева до сумата 10478,46 лева, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва в частта над сумата
457,70 лева до сумата 472 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, **********, с ЕИК *************** да заплати на
“ЗД Е.” АД, с ЕИК *************, сумата 929,28 лева, представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “ЗД Е.” АД, с ЕИК *************, да плати на С.О., с адрес: гр. София,
**********, с ЕИК ***************, сумата 0,92 лева, представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.Г.Х.” АД като трето лице помагач на
страната на С.О..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8