Р Е Ш Е Н И Е № 139
гр. Сливен 11.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Сливен, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 178 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по
реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Д.Е.А. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка/ЗПАМ/ № 22-0243-000034/18.02.2022 г. на Началник Районно управление Берковица
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Монтана, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. Ж от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка– "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок от 1
месец. "
В жалбата са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и
се иска отмяната му от съда. Оспорва се извършването на нарушението и възприетата
от административния орган фактическа обстановка.
В открито съдебно
заседание оспорващият се представлява от пълномощник – адв.
Хр. Х. ***, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът - Началник
на Районно управление Берковица при ОДМВР – Монтана не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата, въпреки дадената възможност.
Жалбата, като
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 22-0243-000034/18.02.2022
г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на
акта, в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
Серия GА, бл. № 590105 /18.02.2022г. /л.17/, като е установено, че на 18.02.2022
г. около 02.40 часа в община Берковица на път II клас
81 км. 58+472 м. в посока от гр. Монтана към гр.София, през проход Петрохан,
Д.А. управлява състав от ППС влекач Скания с рег. № *******и
прикачено към него полуремарке с рег.№ *******като
допуска следното нарушение: не съобразява поведението си с пътен знак В6
/забранено е влизането на ППС с маса с товар над 12тона/, поставен на път II - 81 км. 72+695 м.
и в с. Бързия км. 69+308 м. навлиза
след пътен знак В-6 в зоната му на
действие при въведена за движение със заповед №РД -11-32/2020г. на АПИ и ОПУ
Монтана. Актът е подписан от нарушителя Д.А. без възражения, което е изрично
посочено в него и е връчен на лицето на 18.02.2022 г.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на
основание чл. 171, т. 1, б. Ж от ЗДвП на жалбоподателя Д.А.,
като водач на МПС, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение, е наложена процесната
ПАМ. /л.28/. Прието е за установено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 29.04.2022 г.,
видно от отбелязването на гърба на същата./л.36/.
За удостоверяване
на компетентността да издаде оспорения административен акт ответникът представя
Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директора на ОДМВР – Монтана /л.46/, с
която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на
МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Монтана, да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
По делото е
приобщена справка картон на водача Д.А. /л.38/, както и заповед № РД-11-32/04.05.2020г.
на ОПУ Монтана, съгласно която е наредено на територията на ОПУ Монтана да се
ограничи движението на МПС и тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета с тегло над 12 тона по РП II - 81 проход “Петрохан“ чрез сигнализиране с пътни
знаци В17, В 18, В5 и В6. /л.14/.
Приобщена е и
справка изх. №11-00-38/11.05.2022г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ
Монтана /л.12/, съгласно която към 18.02.2022г. на републикански път II - 81
км. 58+472 посока гр.Монтана гр.София проход “Петрохан“,съответно РП II - 81
км. 72+695 и в с. Бързия км. 69+308 м. е имало действаща забрана за движение на
моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически
допустима максимална маса над 12 тона и сигнализиран със съответните пътни
знаци, която е с непрекъснато действие.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
В конкретния
случай заповедта е издадена от началник на Районно управление Берковица при
ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Монтана и въз основа на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, който има правомощия по силата на закона като
ръководител на службата за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 по ЗДвП. Следователно
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, се явява валиден акт.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. ж от ЗДвП в хипотезата на
налагане на ПАМ на водач, който при управление на моторно превозно средство
навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение извън населените места.
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв
следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 от АПК. В частност, за
да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря
на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред,
предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
В конкретния
случай оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на
заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти
по случая. Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на
задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и
връчването му. Заповедта е издадена въз основа на направените в акта фактически
установявания, които не са опровергани в съдебното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН е на
жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административно нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. В конкретния случай при съставянето на
АУАН водачът не е имал възражения по съдържанието му. Следователно водачът е
бил наясно с описаната в него фактология, извършеното
от него нарушение, за което в последствие му е била издадена ЗППАМ. Твърденията
на оспорващия, че е липсвал знак за ограничение за товарни автомобили остана
недоказано. В настоящото производство жалбоподателят не обори по надлежния ред доказателствената тежест на съставения АУАН, според който
именно той, като водач на МПС, навлиза след пътен знак
В-6 – забраняващ навлизането на съответното ППС при въведена временна забрана
за движение на МПС с ремаркета, както и след пътен знак В 18 – забраняващ
влизането на ППС с товар по-голям от 12 тона.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато
могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите,
които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като
административно производствените правила при издаване на процесната
заповед са спазени.
При
постановяването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират
неговата отмяна. Производството е протекло с участие на страната, като същата е
била наясно кои факти и обстоятелства са мотивирали прилагането на процесната ПАМ.
С оглед изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
й статут на отежняващ индивидуален административен
акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при
липса на съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда
задължение за всички участници в движението, включително водачи на МПС да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
Съдът намира, че в
случая правилно компетентните органи в лицето на служителите на "Пътна
полиция" са приели, че е налице нарушение, тъй като водачът не се е съобразил
с пътните знаци, и правилата за движение,
нарушавайки пътен знак В-6 и В-18 .
Нормата на чл. 171, т. 1 б. "ж" от ЗДвП
предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
на водач: който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените
места – за срок от един месец. Като е нарушил посочената забрана,
жалбоподателят А. е извършил административно нарушение, за което е понесъл и
надлежната санкция – предвидената принудителна административна мярка.
Изложените в
заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на
принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и
да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по
начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на водач на МПС, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън
населените места, а установената от административния орган фактическа
обстановка не е оборена с допустимите доказателствени
средства в хода на проведеното съдебно производство.
Съдът намира, че
оспорената заповед съответства и на целта на закона.
След като
жалбоподателят управлява описаното по-горе МПС, извън населено място, като е
навлязъл и се е движел в зоната на действие на пътен знак В-6 и пътен знак В-18, при въведена временна забрана за
движение, то административният орган не само е имал право, но и задължение да
издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1, б. "ж"от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.
е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено
изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП,
т. е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано
също, че се налага санкция по цитираната разпоредба.
Оспорващият, в
качеството си на участник в движението, е бил длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата и в частност забраната, въведена с пътен знак В-6 "Забранено е влизането на пътни
превозни средства с ремаркета"и на пътен знак В-18 /забранено е влизането
на ППС маса с товар по - голяма от означената – 12 тона/, сигнализиращ процесния участък.
При наличие на
посочените фактически основания за издаването на акта, законосъобразно е
наложена принудителната административна мярка, която е с период на действие в
предвидения от закона срок.
С оглед
изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща
правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради
което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Ответникът в
настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен
състав на Административен съд – Сливен,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Е.А. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0243-000034/18.02.2022 г. на Началник Районно управление Берковица при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Монтана, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. Ж от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка– "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок от 1
месец ", като неоснователна.
Решението на
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Административен съдия: