Решение по дело №84/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК)

Образувано е по повод подадена жалба от Р. Д. Т. с [ЕГН] от [населено място], обл.Монтана, [улица]против Заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, с която поради липса на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане от полицейска регистрация и в резултат от направен анализ/профил на лицето, на основание чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация приета с ПМС №336/24.10.2014г. изменена с ПМС №191/22.07.2015г. в сила 28.07.2015г. и Заповед №8121з-267/10.03.2015г. е постановен отказ от снемане на полицейска регистрация №15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ – Монтана към ОД на МВР – Монтана, извършена на жалбоподателя. В жалбата се излагат доводи, че издадената Заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация е незаконосъобразна и неправилна, като постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се, че са нарушени правата му на гражданин на РБ и същата е в разрез с нормите и принципите на Конституцията на РБългария. Счита, че реабилитацията му води до снемане от полицейска регистрация, тъй като няма никаква индиция от какъвто и да е риск за извършване на противообществени прояви или умишлени деяния. Снемането от полицейска регистрация ще е пропорционална на правото му на личен и семеен живот за в бъдеще време и не е в противоречие с рамките на европейското законодателство. Счита, че именно полицейската му регистрация за в бъдеще време обуславя прекомерност и накърняване на личната му сфера спрямо други лица и органи, както и свободното му движение за в бъдеще време в рамките на Европейския съюз. Твърди, че няма абсолютно никаква необходимост от съхраняване на тази полицейска регистрация с лични данни, след като службите на МВР имат достъп до системата от БДС с данните му. Полицейската регистрация накърнява достойнството му и е в разрез с принципите на Конституцията на РБългария и счита, че срока за съхранение за в бъдеще време на тази регистрация не е разумен и подходящ с оглед личността му при настъпилата реабилитация. Моли за отмяна на оспорената заповед и претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, представлява се от надлежно упълномощения адв. В. В. от АК – Монтана, като поддържа жалбата. Подробни доводи в съответствие с наведените в жалбата развива по съществото на делото, като моли за отмяна на оспорената Заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР по която е постановен отказ от снемане на полицейска регистрация №15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ – Монтана към ОД на МВР – Монтана. Претендира сторените по делото разноски по представен списък.

Ответната страна - Директор на ГД „Национална полиция“ издал оспорената заповед, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Г. Р., която оспорва жалбата. Подробни доводи в насока правилност и законосъобразност на оспорената заповед съобразно решение по дело С-118/2022г. на СЕС развива в представена по делото писмена защита. Твърди, че в оспорената заповед са посочени фактически и правни основания за нейното издаване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта:

Обжалваната заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 12.02.2025г., видно от отразеното върху нея, а жалбата е депозирана директно в Административен съд - Монтана на 25.02.2025г. и е заведена с вх.№422. Жалбата е подадена от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да го оспорва, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Доказателствата по делото са писмени, като са приети, огласени и приобщени заверени копия от административната преписка.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. Д. Т. с [ЕГН] от [населено място], обл.Монтана, [улица] поискал със заявление адресирано до ОД на МВР – Монтана и заведено с вх. № УРИ-301000-17587 от 01.11.2024г. видно от л. 35 по делото, да му бъде заличена полицейската регистрация във МВР, тъй като е бил осъден по НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Във връзка с подаденото заявление в ОД на МВР – Монтана била образувана преписка по която била извършена проверка и изготвено предложение от Директора на ОД на МВР – Монтана до Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР с изх.№301р-23351 от 12.12.2024г., видно от л. 33-24 по делото. Предложението е мотивирано с отказ от снемане на полицейска регистрация №15168/26.01.2021г. извършена на Р. Д. Т. във вр. с ДП №278/2020г. по описа на ОДМВР – Монтана, сектор ПКП, поради това, че не отговаря на условията по чл.68, ал.6 от ЗМВР. В Обстоятелствената част на предложението е посочено водено НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица образувано въз основа на материалите от ДП №278/2020г. по описа на ОДМВР – Монтана по което е извършена полицейската регистрация №15168/26.01.2021г. на РУ – Монтана, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. По одобреното споразумение Р. Т. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Споразумението е влязло в законна сила на 20.04.2021г., като на 16.05.2024г. Р. Т. е реабилитиран на основание чл.86, ал.1,т.1 от НК. Към предложението е приложен препис от протокола от о.с.з. проведено на 20.04.2021г. в който е одобрено постигнатото споразумение по НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица и електронна справка за съдимост.

По постъпилата в ГДНП преписка от ОД на МВР – Монтана е извършена допълнителна проверка с цел съставяне на профил на заявителя Р. Т., като видно от приложената справка рег. №3286р-4806 от 27.01.2025г. е посочено, че Т. е извършител по ЗМ №40 от 20.02.2006г. на РУ Оряхово при ОД на МВР – Враца за деяние по чл.290 от НК и по ЗМ №278/2020 на ОД на МВР – Монтана, за деяние по чл.339, ал.1 от НК, по което е извършена полицейската регистрация. При извършената проверка в АИС „Административно – наказателна дейност“ на Р. Т. има издадени шест АУАН, шест НП по тях и 11 фиша, като актовете са за различна по вид и тежест нарушения в това число и за виновно причиняване на ПТП, с наложени различни по размер глоби/санкции, за което е приложена справка за нарушител/водач.

При тези данни е издадена и оспорената в настоящето производство Заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, в която е посочено, че поради липса на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане от полицейска регистрация и в резултат от направен анализ/профил на лицето, на основание чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация приета с ПМС №336/24.10.2014г. изменена с ПМС №191/22.07.2015г. в сила 28.07.2015г. и Заповед №8121з-267/10.03.2015г. е постановен отказ от снемане на полицейска регистрация №15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ – Монтана към ОД на МВР – Монтана, извършена на Р. Д. Т..

От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите, че Р. Д. Т. има извършена полицейска регистрация рег. №15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ – Монтана ОДМВР – Монтана, за деяние по чл.339, ал.1 от НК за държане на боеприпаси без надлежно разрешително по ДП №278/2020г. по описа на ОДМВР – Монтана, по което е образувано НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица приключило с одобрено споразумение влязло в законна сила на 20.04.2021г., с което Т. е признат за виновен в това, че на 07.07.2020г. в жилището си намиращо се в [населено място] на [улица] държал 154броя патрони с калибър 5,6мм/22 LR, представляващи боеприпаси по см. на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение по реда на чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ, като случая не е маловажен – престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“ по което на осн. Чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Срещу Т. е водено и друго наказателно – досъдебно производство за деяние по чл.290 от НК, лъжесвидетелстване, наред с това същият има профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 6 АУАН, 6 НП по тях и 11 фиша, за различни по вид и тежест нарушения вкл. За виновно причиняване на ПТП с наложени различни по размер глоби/санкции.

Така личността на Р. Д. Т. се определяла като рискова за обществото по отношение противодействието и опазването на обществения ред, като продължаването на обработването на данните следвало да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 6 и 9 от ЗМВР. Административният орган имал установено в закона правомощие служебно периодично да проверява необходимостта на съхранението – чл. 20 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Не били установени нововъзникнали факти и обстоятелства, за да се приеме, че целта на извършените полицейски регистрации била отпаднала, а срокът, в който се съхранявали бил подходящ и разумен. В мотивите си административният орган обсъжда и че реабилитацията не била сред лимитативно изброените основания по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Посочено е решението на Съда на ЕС от 30.01.2024 г. по преюдициално дело С- 118/2022 г., като са изброени фактите на постановеното осъждане на жалбоподателя, водено ДП по което обаче липсва наличие на влязла в сила присъда, и водени административно наказателни производства.

С оглед компетентността на издателя на оспорената Заповед по делото е приложена Заповед №8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на Вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица за издаване на заповед за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена със заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

Заповедта е обективирана в писмена форма, съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. При издаването й са изпълнени разписаните в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация изисквания по чл. 19, ал. 4, т. 2 от същата, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията. Изложени са мотиви от фактическа и правна страна.

Независимо от горното, съдът намира, че актът е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:

По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От анализа на съображение 34 от директивата се налага извод, че обработването за посочените в чл. 1, § 1 цели следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и § 3 от Директива 2016/680, където са регламентирани срокове за съхранение и периодична проверка на необходимостта от съхранение на лични данни.

Предпоставките за снемане на полицейска регистрация на национално ниво са изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като сред тях не е предвидена възможност за снемането й поради настъпила реабилитация по право или в случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК (когато съдът одобри споразумение за решаване на делото), какъвто безспорно е и настоящият случай. На практика националната уредба дава неограничено право за обработване на данни от компетентните органи за целите по чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му извън изброените в закона случаи (когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.)

В конкретния случай няма спор, че на жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР заради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.339, ал.1 от НК по ДП №278/2020г. по описа на ОДМВР – Монтана, по което е образувано НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица приключило с одобрено споразумение влязло в законна сила на 20.04.2021г., за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“ като на осн. Чл.66, ал.1 от НК изтърпяването е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК Р. Д. Т. е реабилитиран по право. При тези данни и при посочената нормативна уредба ответният орган е извел извод, че в разглеждания случай разпоредбите от националното право не могат да намерят приложение. Вярно е, че съобразно законодателното разрешение в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, не е налице нито едно от посочените основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано. Поради това и тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето до смъртта на това лице. Същевременно, съхранението от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, попадат в приложното поле на Директива 2016/680. Съгласно чл. 4, § 1, буква "в" от директивата държавите-членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с разписаните в чл. 1, § 1 от нея цели, за които се обработват. Тази разпоредба изисква държавите-членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум" с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква "д" от Директива 2016/680 държавите-членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Доколкото чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 предоставя на държавите-членки възможност да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, в решението си от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 СЕС възприема становището, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка, трябва в съответствие с чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от тази директива в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата в крайна сметка да се позволи изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. В решението на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви "в" и "д" от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква "б" и чл. 16, § 2 и 3 от директивата в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. От анализа на съображение 50, 51 и 71 от решението на СЕС следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на правото на изтриване и на правото на ограничаване на обработването от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и реабилитирано по право. Още повече, че по смисъла на НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще негативните му последици, една от който е, че лицето се третира по - нататък като „неосъждано“.

Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. В този смисъл се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена.

В съображение 68 от Решението си Съда на ЕС посочва че, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ и разумен срок, без да се уточнява какъв като размер трябва да е този срок на съхранение. С оглед на това решаващият орган е длъжен да прецени необходимостта от продължаване на съхранението на данните в регистрацията на жалбоподателя за целите, за които са били обработени, като съобрази настъпилата реабилитация и изтеклия до момента период от датата на регистрацията, постановяването на присъдите и нейното изтърпяване. За спазване принципите на Директивата административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. Проверката за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР дължи да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, в т. ч. естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, т.е. профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа в това число справка в Единната информационна система за противодействие на престъпността /съобразно чл. 378, ал.2 от ЗСВ/ относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

В съдържанието на акта сочи, че е извършен необходимият анализ в посочения по-горе смисъл като е счетено, че данните определят личността на Р. Д. Т. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.

С оглед наличните по делото доказателства съдът намира, че посочените от органа съображения не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на Р. Т. е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР.

При безспорно установените по делото факти, че след едно осъждане на Т. с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №53/2021г. по описа на РС – Берковица приключило с одобрено споразумение влязло в законна сила на 20.04.2021г., срещу него няма образувани нови прокурорски преписки или водени досъдебни или наказателни производства, за посоченото ЗМ №40 от 20.02.2006г. на РУ Оряхово при ОД на МВР – Враца за деяние по чл.290 от НК, липсват каквито и да са събрани доказателства налице ли е повдигнато обвинение, приключило ли е разследването по него, но видно от приложената справка за съдимост, липсва влязла в сила присъда за такова по вид престъпление, което не се явява и тежко по см. на чл.93,т.7 от ДР на НК, поради което съдът счита, че необосновано в обжалваната заповед е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на Р. Д. Т. тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. В тази връзка неправилно са взети предвид извършените от заявителя нарушения по ЗДвП който се явяват административни и като такива са деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и не могат да се преценяват при обсъждане на въпроса за снемане на регистрацията по ЗМВР, която е криминалистична и се извършва единствено по отношение на лица които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по см. на чл.3, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. В този смисъл произнесената заповед е материално незаконосъобразна и противоречаща с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Предвид обстоятелството, че въпросът не може да бъде решен от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, се явява основателна и следва да бъде уважена – за сумата в общ размер 410,00 лева /четиристотин и десет/, от тях 10,00 лева внесена държавна такса за образуване на делото и 400,00 лева договорен и заплатен адвокатски хонорар по приложен договор за правна помощ и съдействие. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума от 750,00лв. предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение второ от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №3286з-362 от 27.01.2025г. издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация №15168 от 26.01.2021г. по описа на РУ – Монтана към ОД на МВР – Монтана, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР на Р. Д. Т. с [ЕГН].

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за ново произнасяне в едномесечен срок по Заявление с вх. № УРИ-301000-17587 от 01.11.2024г. по описа на ОД на МВР – Монтана подадено от Р. Д. Т. с което е отправено искане за снемане на полицейска регистрация, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" на МВР да заплати на Р. Д. Т. с [ЕГН] от [населено място], обл.Монтана, [улица]сумата от 410,00 лева /четиристотин и десет/ сторени разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Монтана до Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.