Определение по дело №463/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за се произнесе, взе предвид:

С присъда № 30/28.02.2014 г., постановена по НОХД № 199/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал подс. Е. Н. А. с ЕГН *, от с.М., О.К., за виновен в това, че на 23.02.2014г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с рег. №* **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1/една/ година и 2 /два/ месеца и „поправителен труд” за срок от 1 година при 10% удръжки върху възнаграждението в полза на държавата.

На основание чл. 343г, във вр. с чл.343б,ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подс.Е. Н. А. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 13 /тринадесет/ месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да управлява това право, считано от 23.02.2014г.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наказнието „пробация” е приспаднато времето, през което подсъдимият Е. А. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. № 51/23.02.2014г. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на Районен съд –К. направените по делото разноски за вещо лице в размер на 60.00 лева.

Срещу така постановената присъда е подадена от подс.Е. А. чрез защитника му – А. Б. от АК-К. въззивна жалба, в която се твърди, че същата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Жалбата е бланкетна и не се сочи в какво се изразяват сочените пороци на присъдата. Иска се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание подсъдимия Е. А. не се явява. Представляващия го защитник – адв.Б. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като се измени първоинстанционната присъда в частта относно размера на наложеното наказание. Счита, че подсъдимият не можел да носи отговорност изобщо за динамиката на този вид престъпления, които се извършвали в страната, така както бил посочил съдът в мотивите си. Моли да се съобрази, че били налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че подсъдимият бил с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и в една млада възраст. Моли да не се приема като отегчаващо обстоятелство приложената негативна характеристична справка, тъй като тези справки от полицейски орган били много спорни и практиката на съдилищата била, че същите не могат да бъдат обективни. Моли да се намали наложеното наказание като размер съобразно разпоредбата на чл.42а от НК.

Прокурорът от О. П. – К. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна, като определеното наказание съответствало на извършеното деяние и на личността на дееца. Районният съд бил отчел всички смекчаващи вината обстоятелства и във въззивното производство по никакъв начин не се събрали нови доказателства, които да водят до извод за изменение на първоинстанционната присъда, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд по искане на подсъдимия е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, ал.1, т.2, като на основание чл.372, ал.4 и предвид направеното самопризнание на подсъдимия, за което е преценил, че се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че ще ползва същото, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.373, ал.3 от НПК първоинстанционния съд е приел в мотивите на присъдата за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Пред настоящата инстанция нови доказателства не бяха представени, поради което и настоящата инстанция приема за установена фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Е. Н. А. е роден на *г. в Г.К., живущ в с.М., О.К., б.г., неженен, със средно образование, работи в „П.Р.” ООД Г.Хасково, не е осъждан, с ЕГН *.

На 22.02.2014 г. свидетелите И.П. и Г.Х. – полицейски служители към РУ”Полиция”-К., били на работа за времето от 20.00 ча±а на посочената дата до 08.00 часа на 23.02.2014г. На 23.02.2014г. около 04.45 часа, в Г.К. на бул.”Беломорски” свидетелите забелязали лек автомобил „Опел”, модел „Астра” с рег.№ * **** **, криволичещ по пътното платно. Служителите на реда последвали автомобила, който влязъл и спрял на паркинга на бензиностанция „ОМВ”. Водачът на МПС слязъл и отишъл до магазина на бензиностанцията, а свидетелят Пеев тръгнал след него, като не го изпускал от поглед. Шофьорът си купил цигари и се върнал отново до описания автомобил, където му била извършена проверка и се установило, че това е подсъдимият Е. Н. А. с ЕГН * от с.М., О.К.. Той бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на алкохол. При направената проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с №* за наличие на етилов алкохол в издишания въздух, същото отчело положителен резултат от 1.47 промила на хиляда. Дееца обяснил, че е употребил алкохол същата нощ в „Клуб 69”, където чествали раждането на дете на негов братовчед. На подсъдимият А. бил издаден талон за медицинско изследване №0371571, както и бил съпроводен до ЦСМП Г.К., където му взели кръвна проба с протокол за медицинско изследване с абм. №22/23.02.2014 г. Извършената по делото химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на дееца доказала наличие на етилов алкохол в количество 1.39 промила на хиляда.

На подсъдимия Е. А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл.№138592/23.02.2014г.

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 51/23.02.2014г. на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР дееца бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ”Полиция”-К..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, и която обстановка не се оспорва от страните, следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, а именно: на 23.02.2014г. в Г.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с рег. №* **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено при спазване изисквания и съобразно реда на Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, който умисъл е обективиран в поведението на подсъдимия. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд при спазване на принципите за законност и индивидуализация на наказанието и съобразно целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, подробно е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК решаващия съд е определил наказание при условията на чл.58а от НК. Съобразно последно цитирания текст решаващия съд е приел, че в случая са налице условията на чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, след което е направил преценка съгласно чл.58а, ал.4 от НК, че чл.55 от НК се явява по-благоприятен за дееца в сравнение с определяне на наказанието „лишаване от свобода”, предвидено по чл.343б, ал.1 от НК, и намалено с една трета. Този извод е правилен, а не се и оспорва от страните, предвид, че в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК в процесния случай предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-нисък предел следва да се замени с по-леко по вид наказание, а именно – „пробация”, каквото и е определено и чиято продължителност единствено се оспорва. Или, предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК наказание „лишаване от свобода” до две години съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.б” от НК правилно и законосъобразно е заменено с наказанието 6пробация”. Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът е направил правилния и законосъобразен извод, че срока на наказанието следва да бъде под средния предвиден в закона размер и е наложил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, /при предвидена в закона продължителност от шест месеца до три години/, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца /при предвидена в закона продължителност от шест месеца до три години/ и поправителен труд за срок от една година при 10% удръжки върху възнаграждението в полза на държавата /при предвидена в закона продължителност от три месеца до две години/. Така определеното наказание напълно отговаря на извършеното от подс.Е. А. деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Във връзка с изложеното, съдът намира за неоснователни доводите изложени във въззивната жалба и пледоарията на адв.Б., че определеното наказание е явно несправедливо, с оглед обществената опасност на деянието и на дееца, за който били налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като следвало да се изключи представената негативна характеристична справка за дееца. Настоящия съдебен състав намира, че няма основание представената на досъдебното производство характеристична справка на подсъдимия да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не са налице обстоятелства внасящи съмнение в достоверността й, а и същата по никакъв начин не е опровергана от жалбодателя с представяне на друга справка, определяща го като лице с положителни характеристични данни и ползващо се с добри характеристични данни по местоживеене. Правилно е отчетено от решаващия съд при определяне на обществената опасност на деянието именно завишената динамика на този вид престъпления в страната, поради което и изложения в тази насока довод от защитника на подсъдимия се явява неоснователен. Съобразявайки изложеното и отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, следва да се направи извода, че размера на наказанието следва да бъде определен под средния предвиден такъв, както е сторил и решаващия съд. Или, по делото не се установи наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да дават основание размера на наказанието да бъде намален, като съдът не констатира и такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били съобразени от решаващия съд. Наказание в по-малък размер би било несправедливо занижени за извършеното от подсъдимия деяние.

На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.3 във вр. с чл.37, т.7 от НК, законосъобразно и правилно подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 13 месеца, по което обстоятелство междувпрочем по делото не се и спори, както предвид изхода на делото правилно да му възложени и направените по делото разноски.

Предвид всичко изложено искането направено с жалбата да се намали размера на наложеното наказание пробация, се явява неоснователно и незаконосъобразно.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30/28.02.2014 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 199 по описа за 2014 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.