ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131 04.02.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На четвърти февруари две хиляди и
деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 334 по описа
на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по молби на страните за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските.
I. С молба от 17.12.2018г. адвокат Б.Г.
в качеството си на пълномощник на ищцата Д.Й.М. сочи, че съгласно представения
по делото договор за правна защита и съдействие че ищцата не е заплатила
адвокатско възнаграждение, а адвокатът й е предоставил безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Поради това
загубилата спора страна следва да заплати това възнаграждение на адвоката, а не
на ищцата. Счита, че изложеното представлява очевидна фактическа грешка, тъй
като съдът правилно е формирал воля за понасяне на разноските по делото от
ответниците, но я е обективирал неточно. Искането е с правно основание чл.247
от ГПК.
При условията на
евентуалност ищцата прави искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като възнаграждението за предоставената
безплатна правна помощ, бъде присъдено на адвоката, а останалите съдебни
разноски – на ищцата. Молбата е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.
В предоставения
срок за отговор ответниците оспорват така отправените искания. Считат, че липсва
очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице соченото противоречение между
формираната воля на съда и обективирането й в диспозитива на решението. Намират
за недопустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, като
сочат следните основания : в исковата молба е направено искане за присъждане на
заплатеното адвокатско
възнаграждение; представеният списък на разноските, в които е включено и
претендираното адвокатско възнаграждение, също е за направените разноски; в пълномощното, представено при завеждането
на делото, липсва позоваване на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а договорът за правна
защита и съдействие, макар и изготвен едновременно с пълномощното, е представен
едва в последното съдебно заседание; в последното по делото съдебно заседание
пълномощникът на ищцата отново претендира сторените
разноски, като не е правил искане за присъждане на разноски на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв; липсват обстоятелства, обосноваващи предоставянето на
безплатна правна помощ по реда на ч.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
II. На 20.12.2018г. ответниците
„Интер престиж“ ЕООД, „Туристическа компания – 2000“ ЕООД и С.М.М., действащи
чрез процесуалния си представител адвокат С.М., отправят искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде отхвърлена претенцията
на ищцата за присъждане на разноски. Молбата е с правно основание чл.248 от ГПК.
Ответниците сочат,
че заплатените такси за вписване на исковата молба, издаване и скица и
удостоверения не представляват разноски по делото, поради което не се включват
в отговорността на ответника по чл.78 ал.1 от ГПК. Оспорват наличието на
основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, както и начина на определяне на размера на адвокатското
възнаграждение. Считат, че разноски за адвокатски хонорар не следва да бъдат
присъждани, тъй като такъв не е заплатен от ищцата.
В предоставения
срок за становище пълномощникът на ищцата оспорва молбата на ответниците.
Твърди, че адвокатът има право на самостоятелна преценка за наличието на
основания за предоставяне на безплатна правна помощ, а адвокатското
възнаграждение е определено съгласно минимума на Наредба № 1/ 2004г., въпреки
че делото е с правна и фактическа сложност. Сочи, че отговорността за разноски
е деликтна и загубилата спора страна следва да обезщети всеки разход, който е
нормална последица от предявяването на иска за защита на нарушени права, в това
число и разходите за вписване на исковата молба, налагащо снабдяване със скица
и удостоверение за данъчна оценка на имота.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
В исковата молба
се съдържа искане за присъждане на ищцата на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. При предявяването
на иска е представено пълномощно от 04.07.2017г. за представителна власт на
адвокат Б.Г. за ищцата Д.М.. Договор между ищцата и адвоката за правна защита и
съдействие е представен едва в последното по делото съдебно заседание на
25.10.2018г. Същият е отново с дата 04.07.2017г., като в него не е договорен
размер на адвокатско възнаграждение и начин на плащане, а се съдържа
удостоверяване, че договорът се сключва на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата /ЗАДв/. В хода на устните състезания по спора процесуалният
представител на ищцата е направил изявление, че претендира сторените разноски,
за което представя списък по чл.80 от ГПК.
С постановеното по
делото съдебно решение № 368/ 23.11.2018г., съдът е уважил предявения от ищцата
иск и е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сумата от 17 008,20 лв.,
представляващи разноски съгласно списък. В мотивите на съдебния акт е отразена
воля на съда, че с оглед разрешението на правния спор на ищеца следва да се
присъдят поисканите разноски в размер на 17 008,20 лв. съгласно списък.
Посоченият списък
на разноските по чл.80 от ГПК, представен от процесуалния представител на
ищцата в последното съдебно заседание, удостоверява разноски по делото,
направени от доверителя до момента : такса за вписване на исковата молба –
734,20 лв., такса за издаване на данъчна оценка – 10 лв., такса за снабдяване
със скици – 40 лв., такса за снабдяване с удостоверение – 10 лв., адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на
16 214 лв.
При така
установените факти съдът намира, че не е налице соченото от ищцата разминаване
между формираната от съда воля относно дължимите разноски и обективирането на
тази воля в диспозитива на съдебния акт. Съдът не е изложил мотиви относно
безвъзмездния характер на предоставената на ищцата правна помощ и не е
установил наличието на хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Поради това не е
налице допусната явна фактическа грешка при произнасянето за отговорността за
разноски и молбата на ищцата в тази насока е неоснователна.
Молбите на
страните за изменение на решението в частта за разноските са депозирани в
преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Молбата на
пълномощника на ищцата е неоснователна по следните съображения : Съдът дължи
произнасяне само по надлежно отправените в процеса искания. До приключването на
устните състезания по делото ищцата, действаща чрез пълномощника си, претендира
единствено направените /сторените съдебни разноски, като не е отправила искане
за определяне и присъждане на адвоката на възнаграждение за предоставената от
него на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв безплатна правна помощ. Поради това
съдът приема, че не надлежно сезиран с искане за определяне и присъждане на
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв, като за такова надлежно сезиране
не може да бъде прието включването на цитираната разпоредба в описанието на
вземането в списъка по чл.80 от ГПК. Ето защо не е налице основание за исканото
от процесуалния представител на ищцата изменение на решението в частта за
разноските.
Молбата на
ответниците за изменение на съдебното решение в частта за разноските е частично
основателна по следните съображения :
На основание чл.78
ал.1 от ГПК загубилата спора страна отговаря за направените от насрещната
страна разноски, но само в обема, в който такива са направени. Тъй като ищцата
по делото реално не е заплатила адвокатско възнаграждение, то такива разноски не
следва да й бъдат присъждани.
Исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, подлежи на вписване съгласно чл.114
б.“а“ от ЗС. Вписването на исковата молба е било указано на ищцата с
разпореждане на съда № 2771/ 29.09.2017г. Разпоредбата на чл.114 ал. последна
от ЗС установява забрана да бъде даден ход в съдилищата на искова молба, която
не е вписана. Поради това съдът приема, че всички разходи за вписване на
исковата молба, в това число заплатените такси за вписването и за снабдяване
със скици и удостоверения, представляват разноски
по производството по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК и се включват в обема на
отговорността за разноски на загубилата спора страна.
По изложените
съображения постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като на ищцата се присъдят само направените от нея разноски по
производството в размер на 794,20 лв., включващи 734,20 лв. – такса за вписване
на исковата молба в СВ, такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка,
40 лв. – такса за снабдяване със скици, 10 лв. – такси за издаване на съдебно
удостоверение.
Мотивиран от
горното, на Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адвокат Б.Г., действащ като
пълномощник на ищцата Д.Й.М., за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение № 368/ 23.11.2018г., евентуално за изменение на
това решение в частта за разноските, като разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 16 214 лв. бъдат присъдени на адвокат Б.Г.,
вместо на ищцата Д.М..
ИЗМЕНЯ постановеното по делото съдебно решение № 368/
23.11.2018г. в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА следното :
ОСЪЖДА „Интер
престиж“ ЕООД с ЕИК *********, „Туристическа компания – 2000“ ЕООД с ЕИК
********* и С.М.М. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** – адвокат С.М.,
да заплатят на Д.Й.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** – адвокат Б.Г.,
сумата от 794,20 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски
съгласно списък.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на ищцата Д.Й.М. на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 16 214 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.М., действащ като
пълномощник на ответниците „Интер престиж“ ЕООД, „Туристическа компания – 2000“
ЕООД и С.М.М., за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските в останалата част – като бъде оставено без уважение искането на
ищцата за присъждане на деловодни разноски в размер на 794,20 лв.
Настоящото
определение е
неразделна част от решение № 368/ 23.11.2018г., постановено по гр.д. № 334/
2017г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :