№ 18301
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110156757 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***** против Е.
Х. П., ЕГН ********** обективно кумулативно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 13 595,00 лева – главница по разплащателна сметка с IBAN
BG11FINV*** за погасяване на съществуващи задължения по Договор №
000LD-R***/*** г. за банков кредит, с краен срок за погасяване на всички
дължими суми – 01.02.2033 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2024
г. до изплащане на вземането, сумата от 1216,44 лева – възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2023 г. до 26.11.2023 г. включително, сумата от 63,25 лева
– мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 26.11.2023 г. включително,
сумата от 225,49 лева – начислена законна лихва за периода от 27.11.2023 г. до
10.01.2024 г. включително, сумата от 150,00 лева – разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по Договора, дължими на основание т. 19 от
Договора за кредит, сумата от 60,00 лева – разходи във връзка с неизпълнение
на задълженията по Договора, дължими на основание т. 17 от Договора за
кредит,
В исковата молба се твърди, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен
еднократно от Кредитополучателя на 15.02.2023 г. по банкова сметка, открита
на името на ответника. Сочи, че по усвоеният кредит няма погасявания по
главница и лихва, като кредитът е в просрочие, считано от дата 01.03.2023 г.
или от общо 315 дни към дата 10.01.2024 г. Изтъква, че били просрочени 9
вноски по главница, като общия размер на просрочената сума е 547,42 лева,
като считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита – 27.11.2023
г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора на просрочените
вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна
1
изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от
усвоената сума е в размер на 13595,00 лева.
Заявява, че общият размер на просрочената сума по лихва е 1099,44
лева, като считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита –
27.11.2023 г., общият размер на просрочената договорна лихва, включващ
сбора от просрочените вноски по договорна лихва, съгласно погасителния
план към датата на предсрочна изискуемост и обявения за предсрочно
изискуем остатък от текущо начислена договорна лихва е в размер на 1216,44
лева. Изтъква, че съгласно Раздел II, т. 4 от договора за кредит,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на действащия
към датата на начисляване Референтен лихвен процент „Пазарна среда“ за
лева прилаган от банката, увеличен с надбавка от 8,5160 пункта. Твърди, че
съгласно Раздел II, т. 5 от договора за кредит, към датата на сключване на
договора за кредит, референтентният лихвен процент „Пазарна среда“ за лева,
прилаган от банката е в размер на 1,8840% годишно, а съгласно т. 6 от
договора за кредит на същия раздел, методиката на банката за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК – РЛПпс е неразделна част
приложение към договора за кредит.
Посочва, че съобразно Раздел II, т. 8 от договора за кредит, към датата
на сключване на договора за кредит, ГПР е в размер на 12,09 %, като общата
сума, дължима от кредитополучателя е 22684,67 лева, включваща общия
размер на кредита по т. I, както и всички разходи на банката по кредита,
включващи лихви, такси и комисионни за открИ.е и обслужване на банковата
сметка, по която се обслужва кредита.
Изтъква, че поради неизпълнение на условията на т. 15, б. „а“ от
Договора за кредит, до ответника била изпратена покана за предоставяне не
информация чрез ЧСИ за целевото използване на отпуснатите средства, като
на последният е предоставен двуседмичен срок. Поддържа, че
кредитополучателят не се бил явил в посочения срок, поради което било
изпратено писмено предизвестие за доброволно изпълнение чрез ЧСИ, с което
бил предоставен 7 дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията,
като към днешна дата все още няма извършено плащане за погасяване на
просрочените задължения. С оглед на гореизложеното и съобразно т.10.1.1, б.
„б“ от ОУ на ПИБ АД, Договора за кредит бил обявен за изцяло предсрочно
изискуем на дата 27.11.2023 г.
Посочва, че предвид бездействието на ответника, на основание чл. 418 ГПК на
дата 11.01.2024 г., банката в качеството й на кредитор депозира заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист, като въз основа на депозираното заявление е
образувано ч.гр. д. № 20241110102443 по описа на СРС, 66 състав. Посочва, че
с Разпореждане № 10942/22.01.2024 г. на СРС, получено от ищеца на
30.01.2024 г., СРС е отхвърлил изцяло искането на Банката за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с мотива, че
предсрочната изискуемост не е била обявена по надлежния ред. Поддържа, че
въз основа на горепосоченото Разпореждане, издадено по ч.гр.д. № 2443/2024
2
г., Банката е депозирала в СРС, частна жалба, съгласно която е образувано
ч.гр.д. № 1769/2024 г., ГО, ЧЖ-IV-Д по описа на СГС. Сочи, че на 12.07.2024 г.
СГС постановява Определение № 1105/12.07.2024 г., с което разяснява на СРС
да даде указания на ищеца за предявяване на осъдителен иск. Счита, че е
налице правен интерес от предявяване на настоящите претенции.
Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира и разноски.
Ответникът Е. Х. П., чрез назначения му особен представител твърди, че
не дължи претендираните суми. Посочва, че между страните не е бил
сключван процесния договор. Оспорва представения договор и приложенията
към него, тъй като са представени само неподписани копия от тях. Сочи, че
договорът не доказва наличието на облигационна връзка, тъй като не е
подписан от ищеца, а в случай, че се установи, че е налице сключен договор
между страните, твърди, че заемната сума по процесния Договор не е
предоставяна на ответника и по никакъв начин ищецът не доказва усвояването
им, тъй като не са ангажирани доказателства. Счита, че щом главницата по
Договора не е била усвоена от кредитополучателя, то нейното връщане не се
дължи и съответно всички лихви и такси, свързани с отпускането на кредита
не са дължими. В условията на евентуалност, счита, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а и т.
10 от ЗПК, поради което ответникът дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, без лихвите, такси и разноски по кредита. Посочва, че
договорът, методиката и ОУ, представени от ищеца, се намират в
противоречие със ЗПК и ЗЗД, с оглед на което процесният договор се явява
нищожен. Заявява в условията на евентуалност, ако ищецът докаже, че
заемната сума е била усвоена от ответника, счита, че последния дължи
връщане само на вноските непогасена главница, чийто падеж е настъпил към
датата на постановяване на решението по делото. Сочи, че предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а с волеизявление на една от страните,
което е израз на упражнено потестативно право на кредитора. Твърди, че в
настоящия случай, кредиторът не е направил волеизявление и съответно
предсрочна изискуемост не е налице. Също така, счита, че връчването на
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е
извършено в съответствие със закона. Сочи, че вноските, чиито падеж не е
настъпил към датата на образуване на постановяване на съдебното решение и
за чиято предсрочна изискуемост кредитополучателят не е бил уведомен, не
са дължими. Поддържа, че връчването на особения представител не води до
надлежно упражняване на потестативното право, тъй като същия няма
представителна власт да получава изявления по материалното
правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. В случай, че уважи
исковата претенция, прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
3
От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено, че на 15.02.2023 г. между „*** и ответника Е. Х.
П. е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-***. По силата на този
договор на ответника е предоставен кредит в размер на 13 595,00 лв. с
уговорена цел – погасяване на задължения по предходен договор за кредит.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
(ССЕ), изготвено въз основа на счетоводните книги на ищеца, се установява,
че на същата дата, 15.02.2023 г., цялата сума по кредита е била преведена по
разплащателната сметка на ответника. С това Банката е изпълнила
задължението си да предостави уговорените средства. От същото заключение,
както и от допълнителното заключение по делото, се доказва, че веднага след
усвояването, ответникът се е разпоредил с част от средствата в разрез с
уговорената цел, като е превел сумата от 5 000,00 лв. към сметка в Revolut.
Поради това нецелево разходване, остатъкът от 8 595,00 лв. е бил блокиран от
Банката на същата дата в съответствие с Общите условия, тъй като е станало
невъзможно да се изпълни първоначалното предназначение на кредита. Тази
сума е останала блокирана до 13.05.2024 г., когато е била преведена по
наложен запор от частен съдебен изпълнител по друго производство.
Основното заключение на ССЕ категорично установява, че по процесния
договор за кредит не са извършвани никакви погасителни вноски от страна на
ответника от сключването му до датата на изготвяне на експертизата. Поради
това неизпълнение и нецелевото използване на част от средствата, за Банката
е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. От
представените Констативни протоколи от ЧСИ *** от 19.05.2023 г. и
24.10.2023 г. се установява, че ищецът е направил опити да връчи на ответника
Покана за предоставяне на информация и Писмено предизвестие за
доброволно изпълнение. След многократни посещения на адреса и неоткрИ.е
на длъжника, връчването е осъществено по реда на чл. 47 от ГПК чрез
залепване на уведомление, поради което съдът приема, че волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника и е
породило правното си действие преди завеждане на исковата молба.
Размерът на задълженията е установен от ССЕ, която изчислява, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда (12.01.2024 г.),
дългът на ответника възлиза на общо 15 310,18 лв., включващ пълния размер
на главницата от 13 595,00 лв., начислени договорни и наказателни лихви,
както и разноски по договора.
Възражението на ответника за липса на сключен договор е
неоснователно. Договорът е представен по делото и носи подпис на
ответника, доколкото последният не е бил оспорен от особения представител.
Съществуването на облигационната връзка се потвърждава и от заключението
на вещото лице, изготвено въз основа на счетоводните записвания на Банката
предвид постъпване на процесната сума по сметка на ответника.
Неоснователно е и възражението за неусвояване на сумата. От
основното заключение на ССЕ се установява, че на 15.02.2023 г. цялата сума
по кредита в размер на 13 595,00 лв. е преведена по разплащателната сметка
4
на ответника с IBAN ***. На същата дата ответникът се е разпоредил с част от
средствата, като е превел 5 000,00 лв. към сметка в Revolut – действие, което е
в разрез с договорената цел на кредита.
Относно блокирането на остатъка от сумата, от допълнителното
заключение на ССЕ се изяснява, че останалите по сметката 8 595,00 лв. са
били блокирани от Банката на същата дата – 15.02.2023 г. Причината за това е,
че ответникът е подал искане за предсрочно погасяване на стария си кредит,
но след като е превел 5 000,00 лв. за друга цел, наличната сума е станала
недостатъчна за изпълнение на операцията по рефинансиране. Блокирането е
било в изчакване на вноска от страна на ответника за допълване на сумата до
необходимия размер за погасяване на стария кредит. Тези действия на Банката
са в съответствие с т. 11.1, б. „а“ от Общите условия към договора, които дават
право на Банката да прекрати усвояването при неизпълнение на задълженията.
Сумата е останала блокирана до 13.05.2024 г., когато е била преведена по
наложен запор от друг частен съдебен изпълнител. Тези факти опровергават
твърдението на ответника, че средствата не са му били предоставени,
напротив, той е имал фактическа власт върху тях и се е разпоредил с част от
сумата.
Възражението за нищожност на договора по реда на ЗПК е
неоснователно. Съдът намира, че договорът съдържа всички изискуеми от
закона реквизити съгласно чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Посочени са общият размер
на кредита, годишният лихвен процент и методиката за неговото образуване,
както и годишният процент на разходите. Клаузите са стандартни за този вид
договори и са изложени по ясен и разбираем начин.
По отношение на възражението на ответника относно настъпилата
предсрочна изискуемост, съдът намира за неоснователно, поради следното.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. /В този смисъл
Решение №50260/29.03.2023 по дело №4004/2021 г. на ВКС/
В случая в исковата молба (л.5) е инкорпорирано искане за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно Решение № 118 от 19.07.2024 г. на Върховния касационен съд,
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
5
кредит може да бъде надлежно връчено на назначения особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Този извод е в унисон с трайно
установената съдебна практика (№ 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г., I т.
о. и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., І т. о.).
В случая банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба чрез назначения
на ответника по делото особен представител на 09.04.2025г., като е
предоставила 7 дневен срок за изпълнение. Срокът е изтекъл на 16.04.2025г.,
поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 17.04.2025г.
При тези данни, съдът намира, че ответникът е в неизпълнение на
задълженията си по договора, поради което целият остатък по кредита е
станал изискуем. Размерът на задълженията е безспорно установен от
заключенията на ССЕ. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(12.01.2024 г.), задълженията на ответника възлизат на общо 15 310,18 лв.,
включващи: 13 595,00 лв. главница; 1 216,44 лв. възнаградителна лихва; 63,25
лв. обезщетение за забава (наказателна лихва); 225,49 лв. законна лихва и
150,00 лева – разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по
Договора, дължими на основание т. 19 от Договора за кредит и сумата от
60,00 лева – разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора,
дължими на основание т. 17 от Договора за кредит.
С оглед на изложеното, предявените искове се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
По отношение на разноските:
Ответницата иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да и бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждениe.
В исковото производство разноските възлизат в размер на 3084,12 лв.,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (л.118), представляващи 200 лв.
юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, 306,12 лв.
държавна такса в исковото производство, 1777,92 лв. възнаграждение за
особен представител, 800 лв. общо депозити за ССчЕ и допълнителна ССчЕ.
Не следва да бъдат присъждана сумата от 306,12 лв. държавна такса в
заповедното производство, доколкото заявлението е било отхвърлено с
Разпореждане № 10942/22.01.2024г. по ч.гр.д.№ 2443/24г., по описа на СРС, а
уважаването на настоящата искова претенция е с оглед настъпили факти в
хода на исковото производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **** П, че Е. Х. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79,
6
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 13 595,00 лв. (тринадесет хиляди
петстотин деветдесет и пет лева), представляваща главница по Договор за
банков кредит № 000LD-R-***/15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13 595,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1
216,44 лв. (хиляда двеста и шестнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2023 г.
до 26.11.2023 г. сумата от 63,25 лв. (шестдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2023 г.
до 26.11.2023 г., сумата от 225,49 лв. (двеста двадесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща лихва за периода от 27.11.2023
г. до 10.01.2024 г., сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
такса за договаряне на кредит, сумата от 60,00 лв., (шестдесет лева),
представляваща разходи във връзка с неизпълнение
ОСЪЖДА Е. Х. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД,
ЕИК ***, направените по делото разноски съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК в размер на 3084,12 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7