Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 10.01.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1371 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по реда на чл.463, ал.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Д.Х., Г. Д. Х. и „Х.Т.“
ЕООД, и тримата действащи чрез адв.В.Ж., - длъжници в производството по изп.д.№
20177660400178 по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и район на действие
при СтОС, срещу постановление за разпределение от 21.05.2018 г.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното разпределение
е незаконосъобразно, т.к. посочените за дължими разноски по раздел І,
т.1,2,3,4,5,6 са изцяло незаконосъобразни и недължими; т.к. не е спазен реда по
чл.135 и чл.136 от ЗЗД; т.к. неправилно е определен размера на вземането на
„ПИБ“ АД към 21.05.2019 г. – 49 202,28 лв., както и не са отчетени
заплатените суми в банката след образуване на изпълнителното дело; т.к.
неправилно е определен размера на вземането на „У.Б.“ АД към 21.05.2019 г. по
раздел V.т.1 – 4 494,62 лв. по изп.д.№ 178/2017 г. и 4 137,83 лв. по
изп.д.№ 270/2017 г. по описа на ЧСИ М.; т.к. неправилно е определен размера на
вземането на „У.Б.“ АД към 21.05.2019 г. по раздел V.т.2 – 8 422,30 лв.,
като същото не е посочено по изп.д.№ 178/2017 г.; т.к. неправилно е определен размера на вземането
на „У.Б.“ АД към 21.05.2019 г. по раздел V.т.2 – 7 754,19 лв., като същото
не е посочено по изп.д.№ 270/2017 г.; т.к. не са посочени всички задължения към
„У.Б.“ АД, с което се лишават страните от възможността да оспорят надлежно и
обосновано размера на всяко едно от тях поотделно; и т.к. не са посочени
конкретните дължими данъци към Община С.З..
В законоустановения срок е подадено възражение от „П.И.Б.“
АД – присъединен взискател в производството изп.д.№ 20177660400178 по описа на
ЧСИ К.А., с който жалбата е оспорена като неоснователна, т.к. оплакванията на
жалбоподателите били необосновани, поради което се претендира оставянето й без
уважение.
В законоустановения срок е подадено възражение и от „У.Б.“
АД – взискател в производството изп.д.№ 20177660400178 по описа на ЧСИ К.А., с
който жалбата е оспорена като неоснователна, т.к. протоколът за разпределението
бил надлежно оформен; посочените в раздел І т. 1,2,3,4,5,6 били подробно
описани по вид и основание съгласно ТТРЗЧСИ, редът на привилегиите по чл.136 от ЗЗД бил спазен, а разпределението вярно отразявало съществуващите привилегии,
техния ред, размера на сумата, която се прилага при съразмерно удовлетворяване
на хирографарните кредитори, а конкретно дължимите данъчи към Община С.З. били
посочени съгласно издадените от общината справки от 06.02.2019 г.
Претендира се оставяне на жалбата без уважение.
Срещу постановлението за разпределение от 21.05.2018
г. е подадена жалба и от „П.И.Б.“ АД – присъединен взискател в производството
по изп.д.№ 20177660400178 по описа на ЧСИ К.А..
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно
поради нарушение на чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД и чл.174 от ЗЗД, т.к.
разпределената за банката сума от 49 202,28 лв. не уточнявала каква част
от нея е главница, каква част- лихва с посочване на нейния вид и период на
начисляване, и каква част – съдебни разноски и разноски по изпълнението на
ипотекарния кредитор.
Твърди, че в нарушение на чл.174 от ЗЗД в
разпределената в полза на банката сума не били включени съдебните разноски в
заповедното производство в ч.гр.д.№ 2264//2019 г. на СтРС и разноските по изпълнението
в изпълнителнителните производства по изп.д.№ 412/2019 г. на ЧСИ К.А. и изп.д.№
178/2019 г. на ЧСИ К.А..
Претендира за отмяна на обжалваното постановление за разпределение
и задължаването на ЧСИ да състави ново, с което в полза на банката бъдат
разпределени и сумите за съдебни разноски и разноски по изпълнението.
Претендира се и присъждането на направените в
настоящото производство разноски .
В законоустановения срок насрещните страни по жалбата
не са представили възражения.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ
К.А. изразява становище за неоснователност на жалбата на Г.Д.Х., Г. Д. Х. и „Х.Т.“
ЕООД и за частична основателност на жалбата на „П.И.Б.“ АД по отношение на
невключените в разпределената на основание чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД сума за
съдебни разноски в заповедното производство. По отношение претенцията за
включване на разноските по изпълнението, ЧСИ посочва, че до момента от
взискателя не са представени документи, удостоверяващи да е направил разноски
по изп.д.№ 178/2017 г. и по изп.д.№412/2019 г.
В проведеното открито съдебно заседание от всички
страни се явява, респ. представляват единствено „П.И.Б.“ АД и „У.Б.“ АД.
Длъжниците Г.Д.Х., Г. Д. Х. и „Х.Т.“ ЕООД, както и
присъединените взискатели Н.Г.Б.,*** не се явяват и не се представляват.
Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт „П.И.Б.“
АД поддържа жалбата си и пледират за уважаване на жалбата и отмяна на
обжалваното разпределение и задължаването на съдебния изпълнител да извърши
ново, в което да бъдат отстранени извършените нарушения на правото на
предпочтително удовлетворяване на банката като първи по ред ипотекарен
кредитор. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство
разноски. Жалбата на длъжниците се оспорва като неоснователна и се пледира
оставянето й без уважение.
„У.Б.“ АД се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото оспорва жалбата на длъжниците и пледира за оставянето й без уважение.
Изразява становище, че в настоящото производство не следва да бъдат присъждани
разноски.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От материалите
по приложеното копие на изп.д.№ 178/2017 г. на ЧСИ К.А. се установява, че
изпълнителното производство е било образувано на 08.02.2017 г. по молба на „У.Б.“
АД – гр.София срещу солидарните длъжници Г.Д.Х., Г. Д. Х. и „Х.Т.“ ЕООД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 30.01.2017 г. по ч.гр.д. № 582/2017 г.
по описа на Старозагорски районен съд, за сумата от 100 000,00 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2017 г. до
изплащане на вземането, 12 271,43 лв. – договорна лихва за периода от 30.08.2014 г. до 23.01.2017 г., 2 245,43 лв. – държавна такса и
2 656,88 лв.- адвокатско възнаграждение.
С образуването на изпълнителното производство ЧСИ е
извършил цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, като е
наложил възбрани върху следните недвижими имоти: дворно място с площ от 81,00
кв.м., находящо се в гр.С.З., кв.“****съставляващо УПИ V – 5284 в кв.18, ведно
с построената в имота сграда - склад;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.504.420.1.7, находящ се в
с.С.В., общ.Н., представляващ жилище с площ от 109 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.519.152.1.3, находящ се в гр.С.З., ул.“***и самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 68850.519.152.1.10, находящ се в гр.С.З., ул.“***.
На длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение, съответно на 13.02.2017 г. на Г.Д.Х. и Г. Д. Х., и на 15.02.2017 г.
на „Х.Т.“ ЕООД.
Предприети са и други действия на принудително
изпълнение- запори върху вземания от трети лица, наложена е била възбрана на
недв.имот в с.Т., общ.Р., на основание чл.453 от ГПК държавата е била
присъединена като взискател за публичните задължения на всеки от солидарните
длъжници.
От наложените запори върху вземания от трети лица за
периода от месец ІІ.2017 г. до месец ІХ.2018 г. са постъпили следните суми,
както следва: от „Б.ДСК“ ЕАД – 0,96 лв., от „В.А.“ ЕООД – общо 1 157,62
лв., „К.-ВП“ ЕООД – 1 611,08 лв., от които сума в размер на 196,00 лв. е
била наредена за изплащане на взискателя, а останалите суми са били наредени за
изплащане на ЧСИ К.А. за такси и разноски.
На 02.03.2017 г. ЧСИ е извършил опис на възбраненото находящо
се в гр.С.З., кв.“****съставляващо УПИ V – 5284 в кв.18, ведно с построената в
имота сграда - склад и същото е изнесено
на публична продан, при начална цена от 45 000 лв., с ДДС.
На проведената публична продан имотът е бил продаден,
като с постановление за възлагане от 05.05.2017 г. е бил възложен на обявения
за купувач наддавач, за цена от 45 001, 00 лв., с ДДС, като
постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.05.2017 г.
С констативен протокол от 14.06.2017 г. ЧСИ К.А. е
разпределил постъпилата сума от 45 001,00 лв., както следва: 2 339,51 лв. с ДДС – за такса по т.26
съразмерно на вземанията на взискателите, 588,00 лв. с ДДС – за обикновени
такси по т.3, 4, 5 ,10, 11 и 12, 462,93 лв. за ДДС, дължим върху облагаемата
площ на земята, 3,70 лв. – за допълнителни разноски по т.31 к, 54,74 лв. – за
Община С.З. за дължим ДНИ и 41 552,12 лв. за взискателя „У.Б.“ АД.
На 09.08.2018 г. взискателят е представил по делото
нов изпълнителен лист от 19.06.2018 г., издаден въз основа на определение №
1202/11.10.2017 г. по т.д.№ 102/2017 г. на СтОС, с което тримата длъжници Г.Д.Х.
и Г. Д. Х. и на „Х.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят на „У.Б.“ АД сумата от
6 775,95 лв. – съдебни разноски.
На длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение на 20.08.2018 г., а на 20.09.2018 г. е извършен опис на възбранените
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.519.152.1.3, находящ се в
гр.С.З., ул.“***и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68850.519.152.1.10, находящ се в гр.С.З., ул.“***, които са били изнесени на
публична продан.
Тъй като имотите са били ипотекирани в полза на „П.И.Б.“
АД за принудителното изпълнение е бил уведомен кредитора.
На проведената публична продан имотите са били
продадени, като с постановление за възлагане от 11.02.2019 г. са били възложени
на обявения за купувач наддавач, за цени съответно от 79 900,00 лв. за
апартамента и от 15 513,00 лв. за гаража, като липсва отразяване за датата
на влизането им в сила.
По молба на Н.Г.Б. ***, на 28.01.2019 г. същият е бил
присъединен като взискател към изп.д.№ 178/2017 г. въз основа на удостоверение
изх.№ 1136/25.01.2019 г. на ЧСИ И. М., с рег.№ ** на КЧКИ и район на действие
при БОС, от което се установява, че по нейно изп.д.№ 270/2017 г. е приложен
изпълнителен лист от 05.11.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 5558/2018 г. на СтРС, с
който Г.Д.Х. е осъден да заплати на Н.Г.Б. сумата от 14 000,00 лв.
главница, ведно със законната лихва от 01.11.2018 г., 280,00 лв. – държавна
такса и 90,00 лв. – такси и разноски по изпълнението от ТТРЗЧСИ.
По молба на Д.Т.Д. ***, на 28.01.2019 г. същият е бил
присъединен като взискател към изп.д.№ 178/2017 г. въз основа на удостоверение
изх.№ 1135/25.01.2019 г. на ЧСИ И. М., с рег.№ ** на КЧКИ и район на действие
при БОС от което се установява, че по нейно изп.д.№ 270/2017 г. е присъединен
изпълнителен лист от 06.11.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 5561/2018 г. на СтРС, с
който Г.Д.Х. е осъден да заплати на Д.Т.Д. сумата от 16 000,00 лв.
главница, 320,00 лв. – държавна такса и 90,00 лв. – такси и разноски по
изпълнението от ТТРЗЧСИ.
На 14.02.2019 г. ЧСИ К.А. е получил уведомления с изх.№ 10-11-1351/06.02.2019 г. и изх. №
10-11-1352/06.02.2019 г. на Община С.З.,
с което е бил уведомен, че за гаража, находящ се в гр.С.З., ул.“***всеки от Г.Т.Х.
и Г.Д.Х. има задължения в размер на по 64,88 лв., от които 23,13 лв. – ДНИ и
41,75 лв. – ТБО, а за апартамента, находящ се в гр.С.З., ул.“***всеки от Г.Т.Х.
и Г.Д.Х. има задължения в размер на по 353, 71 лв., от които 126,12 лв. – ДНИ и
227,59 лв. – ТБО.
По молба на „У.Б.“ АД, на 05.03.2019 г. банката е била
присъединена като взискател по изп.д.№ 178/2017 г. въз основа на удостоверение
изх.№ 3447/25.02.2019 г. на ЧСИ И. М., с рег.№ ** на КЧКИ и район на действие
при БОС, от което се установява, че нейно изп.д.№ 270/2017 г. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 581/2017 г.
на СтРС, с който Г.Д.Х., Г.Т.Х. и „Х.Т.“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на
„У.Б.“ АД сумата от 50 500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва от
25.01.2017 г., 10 675,14 лв. – законна лихва от 25.01.2017 г. до
25.02.2019 г., 12 830,56 лв. – лихви по изпълнителен лист, 3 042,56
лв. - - разноски по изпълнителен лист, 1 775,95 лв. - -адвокатски хонорар.
Към делото бил присъединен и изпълнителен лист от 07.11.2018 г., издаден по
т.д.№ 189/2017 г. на СтОС, с който тримата длъжници заплатят солидарно на „У.Б.“
АД сумата от 4 782,51 лв.- главница, 6 299,05 лв. – такси и разноски
по изпълнението, в т.ч. 5 245,55 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 10.05.2019 г. „П.И.Б.“ АД – гр.София е представила
на ЧСИ К.А. копие от изпълнителен лист от 25.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 2264/2019
г.
Видно от материалите по приложеното копие на изп.д.№
412/2019 г. на ЧСИ К.А., изпълнителното производство е било образувано на
13.05.2019 г. по молба на „П.И.Б.“ АД – гр.София срещу солидарните длъжници Г.Д.Х.,
Г. Д. Х. и „Х.Т.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2264/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, за сумата
от 22 745,94 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 24.04.2019 г. до изплащане на вземането, 2 173,43 евро – наказателна
лихва за периода от 04.01.2019 г. до 23.04.2019
г., 61,36 евро – разноски, 977,43 лв. –
държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
С образуването на делото е извършено цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжниците, наложени са запори на
вземания от трети лица и са връчени покани за доброволно изпълнение.
Делото е било присъединено към изп.д.№ 178/2017 г.
На 14.05.2019 г. ЧСИ е получил удостоверения за
наличие на публични задължения, съгласно които Г.Д.Х. има задължение в размер
на 20,00 лв., Г.Т.Х. има задължения в размер на 9344,63 лв.
С обжалвания протокол за разпределение от 21.05.2019
г. ЧСИ е приел, че на разпределение подлежи сумата от 95 413,00 лв.,
постъпила от продажбата на двата недвижими имота-апартамент и гараж, която
следва да се разпредели между присъединените взискатели, а именно – изп.д.№
178/2017 г. на ЧСИ К.А. с взискател „У.Б.“ АД; изп.д.№ 270/2017 г. на ЧСИ И. М.
с взискател „У.Б.“ АД; изп.д.№ 412/2019 г. на ЧСИ К.А. с взискател „П.И.Б.“ АД;
Н.Г.Б., съгласно удостоверение, издадено от ЧСИ И. М. по нейно изп.д.№ 270/2017
г., присъединен само по отношение на длъжника Г.Д.Х.; Д.Т.Д., съгласно
удостоверение, издадено от ЧСИ И. М. по нейно изп.д.№ 270/2017 г., присъединен
само по отношение на длъжника Г.Д.Х.; НАП – ТД, гр.Пловдив с взискател
Държавата по отношение и на двамата длъжника; Община С.З., съгласно
справки с изх.№ 10-11-1351/06.02.2019 г. и изх. №
10-11-1352/06.02.2019 г.
Приел е, че на основание чл.460 от ГПК, във връзка с
чл.136 от ЗЗД събраната сума се разпределя, както следва:
І. Съгласно чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД:
1. Обикновените такси по ТТРЗЧСИ, дължими по изп.д.№
178/2017 г. на ЧСИ К.А. в общ размер на 828,00 с ДДС/по т.3-6 броя, т.4 – 19
броя, т.5- 13 броя, т.11- 3 броя, т.12.-1 брой и т.13-1 брой/.
2. допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ -, дължими по изп.д.№
178/2017 г. на ЧСИ К.А. – 98,57 лв. / т.31а, т.31д и т.31к/.
3. Обикновените такси от ТТРЗЧИ, дължими на взискателя
по изп.д.№ 178/2017 г. на ЧСИ К.А. – 288,00 с ДДС /по т.3- 2 бр., т.4 – 1 бр. и
т.5 – 11 бр./.
4/ Допълнителни разноски от ТТРЗЧСИ, дължими на
взискателя по изп.д.№ 178/2017 г. на ЧСИ К.А. – 166,25 лв. /по т.31а, т.31д и
т.31к/.
5. Пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ , дължима
на взискателя по изп.д.№ 178/2017 г. на ЧСИ К.А., свързана с принудителното
изпълнение по отношение на продадените имоти – 2 115,00 лв. с ДДС.
6.Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съответстваща
на събраната сума на взискателите е в размер на 4840,10 лв. с ДДС.
На основание чл.73, ал.4 от ГПК от таксата за
изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис или по
настоящото изп.д.№ 178/2017 г. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи, т.к.
същата е по-малка от внесената от взискателя такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ
/т.26-618,40 лв./215,18 лв. + 403,22 лв./ - т.20 – 2115,00 лв./.
Дължимата такса по т.26, съответстваща на събраната
сума за присъединения взискател Община С.З. общо е в размер на 100,46 лв. с
ДДС.
Дължимата такса по т.26, съответстваща на събраната
сума за присъединения взискател ТД-НАП общо е в размер на 933,08 лв. с ДДС, от
които за вземането от Г.Х. – 921,08 лв. с ДДС, а за вземането от Г.Х. – 12,00
лв. с ДДС.
Дължимата такса по т.26, съответстваща на събраната
сума за присъединения взискател „П.И.Б.“ АД е в размер на 3 806,56 лв. с
ДДС.
ІІ- Съгласно чл.136, ал.1 т.2 от ЗЗД
1.
На Община С.З.,
съгласно справки с изх.№ 10-11-1351/06.02.2019 г. и изх. №
10-11-1352/06.02.2019 г. :
-
За дължими ДНИ по
отношение на Г.Х. – 149,25 лв.
-
За дължими ДНИ по
отношение на Г.Х. – 149,25 лв
ІІІ. Съгласно чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД
1.
На ипотекарния
взискател по изп.д.№ 412/2019 г. по описа на ЧСИ К.А. „П.И.Б.“ АД –
49 202,28 лв.
ІV. Съгласно чл.136, ал.1 т.6 от ЗЗД
1.
На НАП по
отношение на Г.Т.Х. – 9 344,63 лв.
2.
На НАП по
отношение на Г.Д.Х. ***
-
За дължими ТБО по
отношение на Г.Т.Х. – 269,34 лв.
-
За дължими ТБО по
отношение на Г.Д.Х. – 269,34 лв.
V.
Съгласно чл.460,
изр.ІІ-ро от ГПК, във връзка с чл.136, ал.2 от ЗЗД
1.
След приспадане
на горните суми по отношение на Г.Х. подлежи на разпределение сумата в размер
на 8 719,64 лв.:
-
По изп.д.№
178/2017 г. с взискател „У.Б.“ АД / 51,546 % от цялото хирографарно вземане/ -
4 494,62 лв. /с включена, но не дължима такса по т.26 в размер на 215, 18
лв. с ДДС/ .
-
По изп.д.№
412/2019 г. с взискател „П.И.Б.“ АД /1,000 % от цялото хирографарно вземане/-
87,19 лв.
-
По изп.д.№ 270/2017
г. на ЧСИ И. М. с взискател „У.Б.“ АД / 47,454 % от цялото хирографарно
вземане/ - 4 137,83 лв. / с включена такса по т.26 в размер на 213,09 лв.
с ДДС/;
2.
След приспадане
на горните суми по отношение на Г.Х. подлежи на разпределение сумата в размер
на 18 953,35 лв.:
-
По изп.д.№
178/2017 г. с взискател „У.Б.“ АД / 44,437 % от цялото хирографарно вземане/ -
8 422,30 лв. /с включена, но не дължима такса по т.26 в размер на 403,22
лв. с ДДС/ .
-
По изп.д.№
412/2019 г. с взискател „П.И.Б.“ АД /0,86 % от цялото хирографарно вземане/-
163,00 лв.
-
По изп.д.№
270/2017 г. на ЧСИ И. М. с взискател „У.Б.“ АД / 40,912 % от цялото
хирографарно вземане/ - 7 754,19 лв. / с включена такса по т.26 в размер
на 387,70 лв. с ДДС/
-
Н.Г.Б., съгласно
удостоверение , издадено от ЧСИ И. М. по нейно изп.д.№ 270/2017 г. / 6,625 % от
цялото хирографарно вземане/ - 1 255,66 лв. - /с включена такса по т.26 в
размер на 101,20 лв./
-
Д.Т.Д., съгласно
удостоверение, издадено от ЧСИ И. М. по нейно изп.д.№ 270/2017 г. / 7,166 % от
цялото хирографарно вземане/ - 1 358,20 лв. - /с включена такса по т.26 в
размер на 107,84 лв./
Разпределението е било предявено на
страните на 13.06.2019 г.
От заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че към
21.05.2019 г. вземанията на „У.Б.“ АД по издадените изпълнителни листи,
предявени за принудително събиране в производството по изп.д.№ 178/2017 г.,
включително и направените в изпълнителното производство разноски, които са
установени с акт на ЧСИ К.А., заплатени са от взискателя, след отчитане на събраната до тази дата суми и изпратени
като частични погашения, са в общ размер от 113 010,45 лв., без включена
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а именно: главница – 84 084,22 лв., законна
лихва – 16 513,21 лв., неолихвяема сума – 9 843,77 лв., разноски,
установени с акт на ЧСИ – 454, 25 лв., от които обикновени такси /2 бр. по т.3, 1 бр. по т.4 и 11 бр. по т.5 от
ТТРЗЧСИ/ - 288,00 лв., с ДДС, допълнителни такси /по т.31б.“а“, б.“д“ и б.“к“
от ТТРЗЧСИ/ - 166,25 лв., с ДДС, такса по т.20 от ТТРЗЧСИ – 2 115,00 лв.
Вземанията на „У.Б.“ АД по присъединеното изп.д.№
270/2017 г. на ЧСИ И. М. са в общ размер на 91 386,94 лв., а именно: І. По
изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 581/2017 г. на СтРС :
главница – 50 500,00 лв., законна лихва от 25.01.2017 г. до 21.05.2019 г.
– 11 867,50 лв., лихви по изпълнителен лист – 12 830,56 лв., разноски
по изпълнително дело – 3 042,56 лв., адв. хонорар изп.дело – 1 775,95
лв.; ІІ. По изпълнителен лист от 07.11.2018 г., издаден по т.д.№ 189/2017 г. на
СтОС: главница – 4 782,51 лв., разноски по изп.лист – 1 053,50 лв.,
такса по т.26 ТТРЗЧСИ 766 – 5 534,35 лв.
Вземането на „П.И.Б.“ АД към 21.05.2019 г. е в общ
размер на 55 247,98 лв., а именно: главница – 44 487,19 лв., законна
лихва от 24.04.2019 г. до 21.05.2019 г. – 33,65 лв., неолихвяема сума –
5 511,87 лв., такси и разноски ЧСИ ** – 930,50 лв., адв.хонорар/юкв –
100,00 лв., такса по т.26 ТТРЗЧСИ 766 – 3 884,77 лв.
Вземането на Н.Г.Б. срещу Г.Д.Х. към 21.05.2019 г. е в
общ размер на 16 500,11 лв., а именно: главница – 14 000,00 лв.,
законна лихва от 01.11.2018 г. до 21.05.2019 г. – 781,67 лв., неолихвяема сума
ДТ – 280,00 лв., такси и разноски по изпълнението от ТТРЗЧСИ ** – 90,00 лв.,
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 766 – 1 348,44 лв.
Вземането на Д.Т.Д. срещу Г.Д.Х. към 21.05.2019 г. е в
общ размер на 17 849,04 лв., а именно: главница – 16 000,00 лв.,
неолихвяема сума ДТ – 320,00 лв., такси и разноски по изпълнението от ТТРЗЧСИ **
– 90,00 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 766 – 1 439,04 лв.
Вземанията на Община С.З. срещу Г.Д.Х. и Г.Т.Х. към
21.05.2019 г. за местните данъци и такси за продадените два недвижими имота са
в общ размер на 937,64 лв., а именно: данък недвижими имоти – 298,50 лв., такса
битови отпадъци – 538,68 лв., такса по т.26 ТТРЗЧСИ 766 – 100,46 лв.
Публичните вземания на държавата срещу Г.Д.Х. и Г.Т.Х.
към 21.05.2019 г. са в общ размер на 10 297,71 лв., от които по отношение
на Г.Х. – 9 344,63 лв., по отношение на Г.Х. -20,00 лв.,, такса по т.26
ТТРЗЧСИ – 933,08 лв.
Къв 21.05.2019 г. начислените от ЧСИ К.А. такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, които не са били авансово заплатени от взискателите са в
общ размер на 746,57 лв., от които обикновени
такси в общ размер от 648,00 лв. /по т.3 – 36,00 лв., т.4 – 228,00 лв.,
т.5 – 312,00 лв., т.12 – 36,00 лв., и т.13 – 36,00 лв., и допълнителни разноски
по т.31 б.“а“ и б.“к“ – 98,57 лв.
Пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима
върху сумата, получена от публичните продани на двата недвижими имота е в общ
размер на 5 852,84 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че двете жалби са
допустими, т.к. са редовни, подадени са от процесуално легитимирани лица, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледани по същество намира жалбите за основателни,
поради следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми
се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели.
Съдебният контрол върху разпределението на сумите по
изпълнителното дело е обусловен от подробно изложение по пера на сумите, които
съдебния изпълнител разпределя.
Макар в ГПК да липсва норма, предвиждаща необходимото съдържание
на разпределението, без съмнение е, че то представлява формален акт на съдебния
изпълнител, поради което следва да е изготвено в писмена форма и да е подробно
мотивирано – да бъдат посочени всички твърдения, на които съдебния изпълнител
основава крайните си изводи.
В разпределението следва да бъдат посочени освен
взискателите, така и по вид, основание и размер конкретните вземания на
взискателите, които се приемат за погасяване, които от тях се ползват с
привилегия и каква точно, респективно кои са хирографарни, дали същите се
погасяват изцяло или частично, респективно каква част от тях остава
неудовлетворена.
В разпределението следва да бъдат посочени подробно по
вид, основание и размер дължимите такси в изпълнението, които се приемат за
погасяване, а и оставащите такива след разпределението на посочените суми.
В случай, че има предходни погасявания, следва да бъде
посочено подробно как същите се отразяват на задълженията.
Този цялостен обем от информация е необходимо да бъде
удостоверен от съдебния изпълнител в разпределението по чл.460 от ГПК, за да се
формира предметът на един възможен съдебен контрол, доколкото е недопустимо
изводите за извършване на разпределението да се извеждат от неговото тълкуване
или по друг начин.
В настоящия случай обжалваното разпределение не
съдържа целия необходим обем от информация, т.к. в съдържанието му ЧСИ К.А. е
посочил само кръга на взискателите, чиито вземания ще бъдат включени, но не и
вземанията, които приема за погасяване, индивидуализирани по вид основание и
размер; таксите и разноските по изпълнението, които приема за погасяване,
индивидуализирани по вид, основание и
размер; начина, по който са се отразили на размера на задължението предходните
погасявания от постъпилите от публичната продан на промишления поземлен имот и
от запорите на третите задължени лица суми.
В производството по чл.463, ал.1 от ГПК съдът не е
ограничен от оплакванията в жалбата против разпределението, а може и служебно
да изследва неговата законосъобразност по отношение кръга на взискателите,
размера на вземанията и техните привилегии и допуснати процесуални нарушения
при извършване на разпределението. /в този смисъл реш.№ 122/05.07.2017 г. по
в.гр.д.№ 376/2017 г. на Апелативен съд –Пловдив/
В конкретния случай съдът констатира, че при
извършването на обжалваното разпределение
съдебния изпълнител е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в
непосочване на вземанията, които приема за погасяване, индивидуализирани по вид
основание и размер; таксите и разноските по изпълнението, които приема за
погасяване, индивидуализирани по вид,
основание и размер; и начина, по който са се отразили на размера на
задължението предходните погасявания от постъпилите от публичната продан на
промишления поземлен имот и от запорите на третите задължени лица суми, което е
достатъчно основание за неговата отмяна.
Освен това обаче от съдържанието на разпределението
може да се направи извод и за наличието на други допуснати нарушения на закона.
Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
Редът за предпочтително удовлетворение на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията
в еднакъв ред.
Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД с
право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаване и принудително изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от
тези разноски, т.е. не всички разноски по изпълнението попадат в приложното
поле на цитираната норма.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР на ОСГТК на ВКС, в този ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, т.к. по изпълнителното дело не се извършва общо
разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни
изпълнителни способи.
Такива необходими разноски поначало са таксите за
образуване на изпълнително дело, за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, за изпращането на призовки, уведомления и книжа, за
налагането на запор върху движими вещи или вземания или на възбрана на недвижим
имот, извършване на опис и публична продан на вещта.
От привилегията на чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД се ползват
обаче само разноските на първоначалния взискател, които е направил във връзка с
реализирането на изпълнителния способ, от което се разпределят постъпилите
суми.
Не се ползват с такава привилегия разноските,
направени от присъединен взискател, нито дължимите на ЧСИ такси, които не са
авансово заплатени от първоначалния взискател и се отнасят до реализирането на
изпълнителния способ.
Действително чл.79, ал.2 от ГПК допуска в случаите,
когато таксите по изпълнението все пак са останали невнесени от взискателя, те
да бъдат събрани от длъжника.
От това правило обаче не следва изводът, че същите
намират място в първия ред на специалните привилегии по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД, т.к. тази специална привилегия принадлежи само на първоначалния взискател
по отношение на необходимите разноски по осъществяването на изпълнителния
способ, чиито постъпления се разпределят.
Такова качество ЧСИ безспорно няма, поради което
вземането за тези разноски следва да се включи при разпределянето на сумите за
хирографарните кредитори.
От обжалваното разпределение се установява, че в
раздел І ЧСИ К.А. е включил освен платените от взизскателя „У.Б.“ обикновени
такси в размер на 288,00 лв., с ДДС и допълнителни разноски в размер на 166,25
лв., така и дължими в производството по изп.д.№ 178/2017 г. обикновени такси в
общ размер от 828,00 лв. с ДДС и допълнителни разноски в общ размер от 98,57
лв., които обаче не са били авансово предплатени от взискателя или не са се
отнасяли до реализирането на изпълнителния способ, от което са били
разпределяни постъпленията.
Включването на тези вземания в реда на специалната
привилегия по чл.136, ал.1 т.1 от ЗЗД е незаконосъобразно и е повлияло пряко на
законосъобразността на по-нататъшното разпределение, в частност в частта му,
касаеща хирографарните вземания в раздел V.
Основателен е и доводът за незаконосъобразност на
разпределението, изтъкнат и в двете жалби, касаещ разпределената по реда на
чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД в полза на присъединения взискател „П.И.Б.“ АД сума.
Съгласно цитирания законов текст със специална
привилегия се ползват вземанията, обезпечени със залог или ипотека-от
стойността на заложените или ипотекирани имоти.
Според чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава освен
вземането и лихвите, за двете години, предшестващи връчването на призовката за доброволно
изпълнение на собственика, също така и съдебните разноски и разноските по
изпълнението.
В обжалваното разпределение ЧСИ К.А. е разпределил в
полза на „П.И.Б.“ АД сума в размер на 49 202,28 лв., а съгласно
доказателствата по делото общия размер на вземането, което се е ползвало със
специалната привилегия по чл.136, ал.1 т.3 от ЗЗД е бил 50 419,14 лв.,
включващ 44 487,19 лв. – главница, 333,65 лв. – законна лихва от
24.04.2019 г. до 21.05.2019 г., 13,57 лв. – възнаградителна лихва, 4250, 86 лв.
– наказателна лихва, 120,01 лв. – разноски за уведомяване, 977,43 лв. –
държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски
по изпълнението в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение по
изп.д.№ 412/2019 г. на ЧСИ К.А..
От материалите по присъединеното изп.д.№ 412/2019 г.
на ЧСИ К.А. не се установява взискателят да е направил други разноски по
изпълнението „П.И.Б.“ АД, но в производството са начислени такси и разноски по
ТТРЗЧСИ, по отношение на които важи казаното по-горе в мотивите.
Незаконосъобразността на разпределението в тази му
част отново влече като последица незаконосъобразност на разпределението в
последващата му част, в частност в частта му, касаеща хирографарните вземания в
раздел V, т.к. съвсем различен ще е размерът на сумата, която ще подлежи на
разпределение за всеки от длъжниците Г.Д.Х. и Г. Д. Х., а оттам и различни ще
бъдат разпределените суми за съразмерно погасяване на вземанията на отделните
кредитори.
По всички изложени съображения съдът намира, че двете
жалби са основателни, а обжалваното с тях разпределение от 21.05.2019 г. е
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото
върнато на съдебния изпълнител с указания за изготвяне на ново разпределение,
при спазване на указанията, дадените в мотивната част на настоящото решение.
Относно разноските:
Съдът намира, че предвид характера на настоящото
производство, а именно контрол за законосъобразността на разпределение, т.к.
никоя от страните не е станала повод за делото, то разноски не се дължат и
следва да останат за всяка от страните, както ги е направила.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.463, ал.1
от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление за разпределение от 21.05.2018 г. по изп.д.№
20177660400178 по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и район на действие
при СтОС, предявено на 13.06.2019 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и район на
действие при СтОС за извършването на ново разпределение при съобразяване на
указанията, дадени в мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.