№ 469
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500196 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2
ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от
Кооперация „***“ с ЕИК*** чрез адв. М.К. срещу Определение № 260004/ 26.
01. 2022 г. по описа на РС – Никопол по гр. д. №20204420100485, постановено
по реда на чл. 248 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като неоснователно е
прието, че разноските на длъжника в заповедното производство следва да
бъдат в размер на 220 лв., и че не са дължи ми разноските за явяване в
исковото производство на процесуалния представител на ответника.
Отправено е искане за отмяна на определението като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател
разноски в заповедното и исковото производство общо в размер на 1746
лв.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по частната жалба В. А.Е. е изразил становище чрез
процесуалния си представител адв. Б.К., че частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Отправено е искане за присъждане на
деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
1
:
ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок п о чл.
248, ал.1 и е ДОПУСТИМА.
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 260042/ 15. 11. 2021 г. по гр. д. №20204420100485 по
описа на РС- Никопол предявеният от В. А.Е. с ЕГН********** иск срещу
ЗК“***“ – с. *** с ЕИК*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 14, ал.1 ЗК
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответната
кооперация дължи на ищеца сумата от 2 780, 63 лв., представляваща
неизплатен дялов капитал, дължим към датата на напускане на ответната
кооперация през 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 03. 09. 2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по рда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 345/
2020 г. по описа на РС- Никопол е ОТХВЪРЛЕН КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С решението съдът е осъдил ищеца В. А.Е. да заплати на ответната
кооперация сумата от 1746 лв. разноски в заповедното производство и в
исковото производство съобразно представен списък от ответника по чл. 80
ГПК.
По делото в срока по чл. 248 , ал.1 ГПК е постъпила молба от ищеца В.
А.Е. с искане за изменение на решението в частта на присъдените в полза на
ответника разноски, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в заповедното и в исковото
производство и бъде отхвърлено искането за присъждане на сумата от 600 лв.
за явяване на процесуалния представител на ответника.
От представения списък по чл. 80 ГПК на ответника е видно, че общо
са претендирани направени разноски в размер на 1746 лв., от които : 420 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 528 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение в исковото производство с ДДС; 600 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за явяване и 200 лв. изплатени за депозит за вещо
лице.
Ищецът е изразил становище за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в заповедното , исковото производство и за явяване, като е
отправил искане в производството по чл. 248 ГПК за изменение и намаляване
2
на тези суми.
Районният съд с обжалваното определение е приел , че
възнаграждението в заповедното производство за адвокат следва да бъде в
размер на 220 лв. с ДДС, 528 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 200 лв.
депозит за вещо лице в исковото производство. Районният съд е изменил
решението си, като е отхвърлил искането на ответника за присъждане на
сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение за явяване на процесуалния
представител.
Частният жалбоподател претендира за увеличение на размера на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство на 420 лв. с ДДС и
за присъждане на сумата от 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
явяване на процесуалния представител.
По отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство районният съд неправилно е приел, че следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 7 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в
производства по частни жалби възнаграждението се определя въз основа на 1/
3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и
интереса на страната, но не по- малко от предвиденото в чл. 11 от наредбата.
В заповедното производство процесуалният представител на кооперацията
адв. М.К. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което не може да се квалифицира като частна жалба и съответно да бъде
приложена нормата на чл. 7, ал.1, т.7 от наредбата.
Съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
наредбата съгласно която за защита в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. Половината от
претендираните стойности от 2780, 63 лв. е 1390, 31 лв., съответно
адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата е 327,
33 лв., с ДДС е 392, 79 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение за явяването на
процесуалния представител е приложима нормата на чл. 7, ал.9 от наредбата,
съгласно която при защита по делото с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Това означава,
3
че за първите две съдебни заседания не е предвидено адвокатско
възнаграждение за явяване на процесуалния представител и такова е
предвидено за следващо трето и повече заседания. Видно от доказателствата
по делото процесуалният представител адв. М.К. се е явила в съдебни
заседания, които са проведени на 22. 03. 2021 г.; на 28. 04. 2021 г.; на 03. 06.
2021 г.; на 13. 07. 2021 г. и на 12. 10. 2021, общо пет открити съдебни
заседания. За първите две съгласно чл. 7, ал.9 от наредбата не се предвижда
възнаграждения за явяване на адвоката, следователно остават три съдени
заседания, като общо възнаграждението е в размер на 300 лв., съответно с
ДДС е в размер на 360 лв.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че на процесуалния
представител на ответника с оглед изхода на делото са дължими следните
деловодни разноски: сумата от 392, 79 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение
в заповедното производство; сумата от 528 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение в исковото производство; сумата от 200 лв. депозит за вещо
лице и сумата от 360 лв. с ДДС за явяване. Следователно определението на
районния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде отменено в
ЧАСТТА, в която съдът е изменил решението в частта за разноските и е
присъдил деловодни разноски в заповедното производство в размер на 220
лв. адвокатско възнаграждение и е отхвърлил искането за присъждане на
деловодни разноски за явяване на процесуалния представител на ищеца в
размер на 600 лв., като следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 392, 79 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 360 лв. за явяване на процесуалния представител на
ответника на основание чл. 7, ал.9 от наредбата. Определението в частта, в
която съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото
разноски в исковото производство в размер общо на 728 лв.( 528 лв.
адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице) следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 278, ал.4 вр. чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба в настоящото производство следва
да заплати на частния жалбоподател сумата от 15 лв. заплатена държавна
такса при подаване на частната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 248 вр. чл. 274, ал.1,
4
т.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260004/ 26. 01. 2022 г. по описа на РС –
Никопол по гр. д. №20204420100485 в ЧАСТТА, в която Решение №
260042/ 15. 11. 2021 г. по гр. д. № 20204420100485 по описа на РС –
Никопол е изменено в частта относно присъдените деловодни разноски и
съдът е осъдил В. А.Е. с ЕГН********** да заплати на ЗК“***“ – с. *** с
ЕИК *** сумата от 220 лв. с ДДС разноски по ч. гр. д. № 345/ 2020 г. на
НРС и е отхвърлил искането за присъждане на сумата от 600 лв. с ДДС за
явяване на процесуалния представител на ответната кооперация в
съдебни заседания, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.4 ГПК В. А.Е. с ЕГН********** да
заплати на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** сумата от 392, 79 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 345/ 2020 г. на
НРС и сумата от 360 лв. с ДДС за явяване на процесуалния представител
на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** в съдебни заседания на основание чл. 7,
ал.9 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260004/ 26. 01. 2022 г. по описа на
РС – Никопол по гр. д. №20204420100485 в останалата част относно
присъдените в полза на ЗК“***“ – с. *** с ЕИК *** деловодни разноски в
исковото производство по същото дело общо в размер на 728 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5