О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..…….../……..………2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 381 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 3474/15.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Г., срещу
Решение № 5801 от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 14551/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 35-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между
страните, че М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. И.З., не дължи на въззивника, сумата в размер на 2584.24 лева, представляваща
начислена корекция на електроенергия по фактура № **********/04.09.2019 г., за
обект – апартамент, с адрес на потребление: гр. Варна, бул. „Христо Ботев“, бл.
18, вх. 5, ап. 141, с кл. № ********** и аб. № **********.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемият е депозирал отговор с вх. № 8508/31.01.2020
г. на въззивната жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат
подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново
решение, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество ел.енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на
електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се
визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър
ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи
заплащането и́. Излага се, че елекетрическата енергия е
родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Сочи се, че е
засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за неоснователността на
същата. Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли за потвърждаването му.
Поддържа, че липсва основание ответното дружество да начисли и
претендира процесната сума като дължима, доколкото правилата на ПИККЕ са
отменени от ВАС, отделно не се установява по несъмнен начин, че извършената
проверка е законосъобразна и че материализираните факти и обстоятелства в констативния
протокол, издаден от БИМ, отговарят на обективната действителност, а именно –
че начисленото количество ел. енергия е реално доставено и потребено от
абоната, както и че са налице предпоставките за извършване на корекционна
процедура, тъй като липсва причинно-следствена връзка. Излага се, че правата на
абоната да упражни контрол върху показанията, отчетени от СТИ са ограничени,
тъй като същото е собственост на въззивното дружество и не е достъпен за
абоната. Моли се за оставянето на въззивната жалба без уважение и за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 3474/15.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Г., срещу
Решение № 5801 от 17.12.2019 г., постановено по гр.д. № 14551/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 35-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 381/2020 г. на ОС-Варна за 08.04.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.