РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100367 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Община Своге, представлявана от
кмета. Към исковата молба е представена от ищцата и уточнителна молба Вх.
№ 3448 от 23.11.2023 г. В исковата молба, съобразно уточненията, се твърди,
че ищцата е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор
65869.55.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Своге,
общ. Своге, Софийска област, местност „Алилица“, одобрени със Заповед №
РД-18-827/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 663
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, номер по предходен план: 000298, при граници и съседи на
имота: имот с идентификатор 65869.55.25 и от три страни имот с
идентификатор 65869.55.21. Сочи се, че от приложените към исковата молба
скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър – Софийска област и Протоколно решение № 1 от 19.01.2009 г. на
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се установява, че процесният имот е
отразен като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ). Ищцата излага, че майка й – Ц. П. И., бивш жител
1
на гр. **, починала на ** г., е установила самостоятелна фактическа власт
върху оградения с трайни материални граници имот, манифестирайки
занапред владение на имота изключително и само за себе си от 1952 г. в едни
и същи граници, като владението й е протичало явно, непрекъснато и
необезпокоявано, с намерение за своене, отглеждала е животни в имота,
косила го е и е прибирала сеното за животните, садила е зеленчуци,
отглеждала е плодни дръвчета. Твърди още, че приживе майка й разделила
имотите си на всички свои деца, като на ищцата през 1975 г. предоставила
процесния имот и всяко от децата на Ц. И. владее за себе си предоставените
му недвижими имоти със знанието и съгласието на останалите и нямат
спорове помежду си. Оттогава и до момента ищцата твърди, че осъществява
владението върху имота в същите граници и по същия начин, без прекъсване,
спокойно и необезспокоявано, и с намерение за своене, като е демонстрирала
категорично и явно намерението си за своене на целия имот изключително и
само за себе си, през целия период на владение. Поради това се позовава да е
придобила процесния имот по силата на изтекла 10 годишна придобивна
давност, като присъединява към своето владение и това на праводателката си.
Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищцата е
собственик на процесния имот по давностно владение, което е започнало през
1975 г.
На ответната страна са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата. С оглед постъпилата уточнителна молба Вх. № 3448 от
23.11.2023 г. по входящия регистър на Районен съд Своге, на ответника е
изпратен препис от същата и от приложената към нея скица, като с
определението от 24.11.2023 г. отново са дадени указания на ответника, че
има право да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или
неупражняването на права. В указания срок не е подаден писмен отговор.
В производството са събрани писмени доказателства, представени от
ищцата и неоспорени от страна на ответника, поради което съдът ги
възприема като автентични и верни, и са разпитани двама свидетели,
показанията на които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви, допълващи се взаимно и убедителни, а и
липсват данни, които да ги оборват.
2
В открито съдебно заседание ищцата аргументира застъпваната от нея
теза, а ответникът не взе участие в производството.
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор 65869.55.26 е ограден и в
последните близо петдесет години той е владян от ищцата в настоящото
производство, след като приживе майка й Ц. И. е поделила имотите, които е
притежавала между всички свои деца, като на ищцата през 1975 г. е
предоставила процесния имот и всяко от децата на Ц. И. владее и до
настоящия момент за себе си, предоставените му недвижими имоти със
знанието и съгласието на останалите, като същите нямат спорове помежду си.
През целия този период от време никой не е оспорвал владението й, като то е
било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи
вещта като своя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая
такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който
ищцата твърди, че е собственик, е отразен в кадастралната карта като земи по
чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Както е посочено и в доклада по делото, съдът намира за неотносими
твърденията за установена от 1952 г. фактическа власт от майката на ищцата.
В случая ищцата се позовава да е придобила целия имот на оригинерно
придобивно основание, а не част от него по наследствено правоприемство.
При това положение не може да става дума, че майката на ищцата е неин
праводател, за да може да намери приложение разпоредбата на чл. 82 от ЗС,
поради което ищцата не може да присъединява към своето владение това на
своята майка.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита, че
3
В. Б. Ц. е придобила правото на собственост по давност за периода след 1975
г., по-точно през 1985 г., тъй като са били налице обективният и субективният
елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от
страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата
следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването
на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по
настоящото дело това е доказан факт.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез
лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети
или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие
правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е
неприложим, тъй като макар имотът да има земеделски характер, не е бил
обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за
земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците.
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие правото на собственост на соченото основание. При това
положение искът следва да се уважи изцяло.
Ищцата не претендира разноски за производството, поради което такива
не следва да й бъдат присъждани, макар да има право на това, с оглед изхода
на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК).
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от В. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община
Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7, представлявана от
4
кмета Е. К. И., че В. Б. Ц. е собственик на поземлен имот с идентификатор
65869.55.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Своге,
общ. Своге, Софийска област, местност „Алилица“, одобрени със Заповед №
РД-18-827/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 663
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, номер по предходен план: 000298, при граници и съседи на
имота: имот с идентификатор 65869.55.25 и от три страни имот с
идентификатор 65869.55.21.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна
сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5