Решение по дело №12778/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261851
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100512778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

гр.София, 16.12.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско  отделение, ЧЖ, I състав, в закрито заседание на шестнадесети декември

две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА            

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА БОГДАНОВА                                                                        ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 12778                                                      по описа

за 2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.

         Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД против Постановление за приети по делото разноски от 24.09.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401590 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 400 лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и не е уважено искането по отношение таксата за издаване на изпълнителен лист в размер на 8,91 лв., която не е предмет на принудително събиране и не е трябвало да бъде присъединявана към разноските по делото.

         Жалбоподателят твърди, че приетият от ЧСИ хонорар е незаконосъобразно изчислен. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение следва да е в размер само на 200 лв.-за образуване на изпълнително производство. Твърди се, че не се дължи адвокатско възнаграждение по т.2-за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като жалбоподателят-длъжник е изплатил всички дължими суми на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Поддържа още, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителна правна или фактическа сложност.

Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното възнаграждение до неговия минимум от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.

Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, с което оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Претендира разноските направени в настоящото производство, за което представя списък по чл.80 ГПК, обективиран във възражението.

По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

         Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20208510401590 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 235805 от 07.10.2019 г. по гр.д. № 65414/17 г. на СРС, 35 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото производство „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат К.И.Б.-САК сумата в размер на 44,76 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

         С договор за цесия от 24.07.2020 г. адвокат Б. е прехвърлила вземането си на „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, което дружество и с молба от 27.08.2020 г. е образувало процесното изпълнително дело.

         Представено е пълномощно, договор за правна защита и съдействие. Видно от договора със същия е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., чието плащане следва да бъде извършено по банков път. Представено е платежно нареждане, удостоверяващо превеждането на сумата от 400 лв. Представена е и разписка, удостоверяваща внасянето на дължимата държавна такса от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

         В хода на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20208510401590 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС и е посочил изпълнителен способ.

         На 31.08.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания изпълнителен лист от 44,76 лв. и 408,91 лв.-разноски по изпълнителното дело, както и 138,44 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 10.09.2020.

         На 08.09.2020 г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и сумата представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

         С обжалваното постановление от 24.09.2020 г., ЧСИ е отказал да редуцира приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.

         Не се спори, че сумите по изпълнителния лист са платени изцяло от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ П. да намали разноските по изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното производство, а именно обжалваното постановление от 24.09.2020 г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., което искане е било оставено без уважение, ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.

Следователно подадената частна жалба е допустима.

По съществото на жалбата:

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

Материалният интерес по изпълнителното дело за взискателя е в размер на общо 44,76 лв.

Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.-200 лв., и за вземания над 1000 лв.-1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7.

 Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице доброволно изпълнение.

Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до който размер ще следва да бъде намалено.

Жалбата е основателна и по отношение на претендираните и приети от съдебния изпълнител разноски в размер на 8,91 лв., но само по отношение на размера на сумата, но не и по дължимостта й.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът дължи разноските направени от взискателя за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, споделяйки съдебната практика, обективирана в Определение № 617/16.12.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Т.е. разноските в размер на 5 лв., съответно комисионна на банката от 0,91 лв. за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, безспорно представляват разноски за изпълнението и се дължат от длъжника.

Съдебният изпълнител обаче погрешно е приел, че тези разноски са в размер на 8,91 лв., доколкото сумата от 5+0,91 лв.=5,91 лв. и в този размер е претендирана от взискателя.

С оглед на горното общо дължимите разноски от длъжника в изпълнителното производство следва да бъдат намалени от 408,91 лв. на 205,91 лв., от която сума: сума в размер на 5 лв. за заплатена държавна такса по сметка на СРС за издаване на изпълнителен лист, сума от 0,91 лв.-комисионна заплатена на банката при превода на държавната такса, сума в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26 съответно на 30,08 лв. с ДДС, предвид размера на събраната сума 250,67 лв. /44,76+200+5,91/.

Длъжникът не дължи и таксата в размер на 15 лв., съответно 18 лв. с ДДС за наложен запор, тъй като този изпълнителен способ не е приложен.

Горното е в съответствие с посочената по-горе задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС, ОСГТК.

Или общо дължимите такси по изпълнението по Тарифата към ЗЧСИ възлизат общо на сумата от 70,08 лв., от която 48 лв.-авансови такси и 30,08 лв.-пропорционална така по т.26.

По искането за присъждане на разноски в настоящото производство. Същото е неоснователно. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Разноски не се дължат и на ответната по жалбата страна. В производството по разноските /каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.

         Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 24.09.2020 г. на ЧСИ М. П., с което е отказано редуциране на приетите по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и разноски по изпълнението и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК на  „Т.С.“ ЕАД, *** дължимите в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208510401590 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС от длъжника „Т.С.“ ЕАД разноски по изпълнителното дело от 408,91 лв. на 205,91 лв. /двеста и пет и 0,91 лв./, от която сума: за адвокатско възнаграждение 200 лв. /двеста лв./ и 5,91 лв.-разноски за държавна такса за изпълнителен лист, както и намалява разноски за такси по Тарифата към ЗЧСИ от 138,44 лв. на 70,08 лв. /седемдесет и 0,08 лв./, от която сума: пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители 30,08 лв. с включено ДДС /тридесет и 0,08 лв./,  дължими авансови такси 48 лв. с ДДС /четиридесет и осем лв./. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

        

 

                                               2.