№ 13840
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110123966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. А. А. срещу ..., с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на
ответника на принудително изпълнение за вземания по изпълнителен лист от
9.01.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 1007/2011г. на Районен съд Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че в полза на ... срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 9.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1007/2011г. на Районен съд Пазарджик.
По молба на ответното дружество от 19.10.2022г. е образувано изп.дело №
20228820400461 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, като с молбата е представен
сключен с първоначалния кредитор договор за цесия с предмет вземанията по
изпълнителния лист. Ищецът оспорва валидното прехвърляне на вземанията, както и
навежда евентуално възражение за погасяването им по давност като твърди, че по
изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, спиращи или
прекъсващи давностния срок. С тези доводи обосновава правния си интерес от
търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа
също, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като в рамките на
изпълнителното производство са били предприети действия по принудително
изпълнение, които са прекъснали давността. Моли за отхвърляне на исковите
1
претенции и за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа
на издадена и влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
1007/2011г. на Районен съд Пазарджик, в полза на ..., ЕИК *********, срещу А. А. А. е
издаден изпълнителен лист от 9.01.2012г. за сумата от 1560,51 лв. главница по Договор
за потребителски кредит № . от 25.10.2007г., ведно със законна лихва от 8.03.2011г. до
окончателното плащане, сумата от 299,45 лв. договорна лихва за периода от
20.02.2008г. до 19.09.2008г., сумата от 557,30 лв. мораторна лихва за периода от
20.03.2008г. до 11.02.2011г. и сумата от 148,35лв. разноски.
Като доказателство е представен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.11.2021г., по силата на който ... - клон България, ЕИК *********, е
прехвърлило в полза на ... вземания от длъжници по сключени договори за кредит
съгласно Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора. Видно от
приложението, в списъка от прехвърлени вземания фигурират и вземанията от ищеца
по Договор за потребителски кредит № . от 25.10.2007г.
С уведомление от 17.10.2022г. ответникът по пълномощие от ... - клон България,
е уведомил ищеца, че е заменил цедента като кредитор за вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит по силата на сключения договор за цесия, като
уведомлението е връчено на адресата по куриер на 30.12.2021г., по данни от
представена товарителница.
От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ... понастоящем
е заличен търговец, вписването за което датира от 24.04.2018г. Установява се също, че
... - клон България, е създадено като клон на чуждестранното юридическо лице ...,
учредено във Франция, което е било едноличен собственик на капитала на заличеното
....
По молба на ... от 7.09.2015г., обективираща овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист срещу ищеца длъжник
първоначално е било образувано изп.дело № 20158820400954 по описа на ЧСИ Георги
Тарльовски. В рамките на посоченото изпълнителното дело се установява да са
предприети следните изпълнителни действия: с постановление на съдебния
изпълнител от 25.04.2016г. е наложена възбрана върху притежавани от длъжника
идеални части от недвижим имот, по молба на взискателя от 30.08.2017г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в ... със запорно съобщение от 22.11.2018г.,
по молба на взискателя от 3.04.2020г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника с
разпореждане от 29.07.2020г., който няма данни да е бил извършен. С молба от
19.07.2022г. ответникът ... е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството
2
му на цесионер на вземанията съгласно сключения с ... - клон България, договор за
цесия, посочвайки и изпълнителни способи за събирането им. С постановление от
29.07.2022г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на молба на ... от 19.10.2022г., съдържаща и искане за конкретни
изпълнителни действия, е образувано ново изпълнително дело, под № 20228820400461
по описа на ЧСИ Георги Тарльовски. По това дело са извършени следните действия: с
разпореждане на съдебния изпълнител от 12.12.2022г. е насрочен опис на движими
вещи на длъжника, който не се установява да е бил проведен, по молби на взискателя
от 5.10.2023г. и от 13.08.2024г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ...
със запорно съобщение от 14.08.2024г., последно сезираща съдебния изпълнител молба
от взискателя от 7.03.2025г. с искане за налагане запори на банкови сметки на
длъжника, каквито не са установени при справка в регистъра към БНБ. Няма данни
изпълнителното производство да е прекратено на някое от предвидените в закона
основания.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи
от правна страна:
От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ... е издаден
изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който срещу ищеца длъжник
е образувано и висящо изпълнително дело за събиране на дължимите суми. Установи
се също, че взискател по изпълнителното производство е ответникът, който съдебният
изпълнител е приел, че се ползва от изпълнителния лист съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК в
качеството си на частен правоприемник на дружеството кредитор за подлежащите на
събиране вземания по силата на извършена цесия. При тези данни съдът намира, че за
ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита за признаване със сила на
пресъдено нещо недължимостта на вземанията, респ. отпадането на възможността за
принудителното им изпълнение, като пасивно процесуално легитимиран по
предявените искове е ответникът, с оглед наведеното в исковата молба оспорване
качеството му на титуляр на изпълняемото право в отношенията между страните.
Следователно исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Ищецът оспорва вземанията на ответника, на първо място, с доводи, че
извършената цесия не е породила прехвърлителния си ефект. От представения по
делото договор за цесия се установи, че действително ответникът се легитимира като
цесионер на процесните вземания, прехвърлени му от правоприемника на кредитора –
.... Установи се и наличието на извършено упълномощаване на ответника от цедента за
уведомяване на длъжника за цесията. В тази връзка съдът съобразява, че няма пречка
уведомяването на длъжника да бъде направено и от цесионера по пълномощие от
3
цедента, каквото в случая е било дадено на ответника, доколкото съобщаването на
цесията няма характер на лично и незаместимо действие. Изпратеното от ответника
уведомително писмо до ищеца за извършената цесия се установи да е било връчено на
адресата, с което се явява изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да породи
цесията действие и спрямо длъжника.
На следващо място, оспорването си ищецът основава на твърдения за
погасяване на процесните вземания по давност. Следва да се отчете, че вземанията са
признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава
хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Когато вземанията са установени със заповед за
изпълнение по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди
обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, поначало може да оспори изпълнението само въз
основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта (т.е. след изтичане на
срока за възражение по чл. 414 ГПК), тъй като по-рано настъпилите факти, от които
извежда възраженията си срещу изпълняемото право, се явяват преклудирани. Като
основания за недължимост на вземанията длъжникът може да сочи всякакви
правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент,
включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му
способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за
служебно прилагане на давността.
Тъй като процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която не се твърди да е било подадено възражение от длъжника и същата
е влязла в сила, в случая ищецът може да се позовава на давност, изтекла след влизане
в сила на заповедта, като в доказателствена тежест на ответника е установяването на
обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване
течението на давностния срок.
При липсата на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно
на датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 9.01.2012г. За
процесните вземания, доколкото са признати със съдебно изпълнително основание, по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност.
Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени със
съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да бъдат оспорени
по исков ред освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК и
в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е подадено
4
възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи
вземането си по исков ред. Няма логика и основание кредиторът с неоспорено вземане,
който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416 ГПК и в двата
случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда
уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва
да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Влязлата в сила заповед за
изпълнение има правоустановително действие в отношенията между страните и се
ползва със стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради
което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи предвиденият в чл. 117,
ал. 2 ЗЗД давностен срок.
По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето
принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата
тълкувателна практика на ВКС. Съгласно разясненията, развити в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на
молба от взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва
погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по
време на висящия изпълнителен процес. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от
посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство
давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в
рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително
изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр.
Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника,
проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето
на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително
събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават
законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок. В
случай на прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
5
поискано или е предприето последното по време валидно изпълнително действие, а не
от деня когато производството е прекратено от съдебния изпълнител или е подлежало
на прекратяване.
Относно насочването на изпълнението върху вземания на длъжника в т. 5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, доколкото законът не свързва това действие със съществуването на вземането
или неговата изискуемост. Последното не е част от фактическия състав по налагането
на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона
последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие.
Съобразно така приетите от ВКС тълкувателни разяснения в процесния случай
след влизане в сила на заповедта за изпълнение давността е била прекъсната за първи
път с подадената от кредитора по изпълнителния лист (...) молба от 7.09.2015г. за
предприемане на принудително изпълнение за вземанията, доколкото същата съдържа
изявление за овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за определен
от него начин на изпълнение. Впоследствие в хода на образуваното изп.дело №
20158820400954 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, давностният срок е бил
многократно прекъсван с извършването на изпълнителни действия и с подаваните от
взискателя молби за иницииране на такива, датиращи съответно от 25.04.2016г.
(налагане на възбрана), 30.08.2017г. (молба на взискателя), 22.11.2018г. (налагане на
запор), 3.04.2020г. (молба на взискателя). Започналата да тече след 3.04.2020г. нова
давност, също петгодишна (арг. от чл. 117, ал. 1 ЗЗД), е била отново прекъсната на
19.07.2022г., когато датира молбата на ответника с искане за предприемане на
изпълнителни действия за събиране на цедираните му вземания. В тази връзка съдът
съобразява, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. по тълк.дело №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС, изпълнително действие, извършено по изпълнително дело,
по което е настъпила перемпция, има за последица прекъсване на погасителната
давност. Съобразно даденото от ВКС разяснение надлежно сезиращото съдебния
изпълнител искане от взискателя да приложи изпълнителен способ е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали съдебният изпълнител е образувал новото
искане в ново отделно изпълнително дело след прекратяване на старото по право.
Признатото на взискателя изпълняемо право с издадения му изпълнителен лист и
поисканият от него нов изпълнителен способ за удовлетворяване на това право
6
задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително
изпълнение, с които давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
независимо, че не е образувано ново канцеларско дело по сочения нов изпълнителен
способ след перемпцията. В рамките на образуваното второ изп.дело №
20228820400461 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, също се установиха действия с
прекъсващ давността ефект, датиращи съответно от 19.10.2022г. (молбата на ответника
за образуване на делото, съдържаща и искане за конкретни изпълнителни действия),
5.10.2023г. и 13.08.2024г. (молби на взискателя също с посочени изпълнителни
действия), 14.08.2024г. (налагане на запор) и 7.03.2025г. (молба на взискателя за нови
изпълнителни действия). Новият давностен срок, започнал да тече след последното му
прекъсване на 7.03.2025г. не е изтекъл към момента на приключване на съдебното
дирене в настоящото производство.
Въз основа на изложеното се налага извод за непогасеност на изпълняемото
право по давност, с оглед на което предявените отрицателни установителни искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ответника. Същият претендира разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в размер от 100
лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на това, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, същото е приключено в две съдебни заседания, като
освен писмени други доказателства не са събирани.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ..., срещу ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между
страните несъществуване правото на ... на принудително изпълнение за вземания за
сумата от 1560,51 лв. главница по Договор за потребителски кредит № . от
25.10.2007г., ведно със законна лихва от 8.03.2011г. до окончателното плащане, сумата
от 299,45 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2008г. до 19.09.2008г., сумата от
557,30 лв. мораторна лихва за периода от 20.03.2008г. до 11.02.2011г. и сумата от
148,35лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 9.01.2012г. по ч.гр.д.№
1007/2011г. на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. –
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8