Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8748 по описа на ВРС за
2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.227, ал.1,
б. „в“ ЗЗД на Н.М.В.,
ЕГН********** и П.В.Ж., ЕГН**********, срещу М.П.В.,
ЕГН********** и В.П.В., ЕГН **********, за отмяна на дарение, оформено с НА №*г., том *, издаден по н.д. №*г. на н-с при ВРС, по силата на
което ищците са дарила в полза
на ответниците собствения на ищците апартамент,
находящ се в ***, ведно с избено помещение №* и 2.7600% ид.ч. от общите
части, който имот по актуална
схема, издадена от АГКК-В., съставлява имот №* по КК и КР по Заповед №*г. на ИД на АГКК-В., с ганици имот №* и №* (на същия етаж); №* (под обекта), както
и №* (над обекта),
поради недаването на издръжка, от която ищците
и дарители имат нужда.
Ищците твърдят, че по силата на договор №*г. с ОбНС – В.
са закупили и придобили в собственост процесният апартамент, находящ се в ***. Твърдят също, че
чрез договор за дарение, оформен
с НА №*г., том *, издаден по н.д. №*г. на н-с при ВРС, са прехвърлили
безвъзмездно на ответниците
(и техни синове) пълната си собственост
върху същия апартамент.
Твърдят още, че
с напредване на възрастта са се
увеличили нуждите им от помощ
и издръжка, особено след влошаване на здравословното им състояние от
и след 2012г. (конкретно сочат заболяванията на всеки от
тях, за които
са били диагностицирани
в периода 2012г. – 2017г.). Така ищците вече трудно
успявали да посрещат личните си и материални нужди от лекарства,
лекарствени изделия и дори в ежедневието, поради което многократно
молили за помощ ответниците (и техни синове), но безрезултатно.
На
03.12.2018г. на
ответниците била връчена и изрична писмена покана, която ответниците отказали да получат.
И след нея
те не осигурили
помощ, издръжка и подкрепа на ищците.
По изложените причини се твърди,
че е налице хипотезата на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, поради което
и отказаната издръжка се моли за
отмяна на дарението в полза на ответниците.
На ответниците са
връчени редовно съобщението по чл.131 – 133 ГПК с приложенията и указанията на
съда и призовката за о.с.з. за разглеждане на делото. Въпреки това те НЕ
депозират писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в осз.
не се явяват, не се представляват,не изразяват писмено становище по делото.
В настоящия случай всички горепосочени съобщения са върчени на адреса по чл.38 ГПК, получени са лично от „лице
от домашните“ по см. на чл.46, ал.2 от ГПК, приело съобщенията със задължението
да ги предаде на ответниците. Ето защо връчванията на тези съобщения са
законосъобразни.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи напълно обосновен извод за вероятна основателност на предявения
иск.
С
оглед изложеното съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
За пълнота следва
да се отбележи, че характерът на исковете не променя приложимостта на чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, защото липсва изрична законова забрана за постановяване на
неприсъствено решение по такива искове (каквато е налице например при брачни
искове, при искове по чл.74 ТЗ и други).
Въпреки
изхода по делото разноски на ищците не се следват, поради липса на
доказателства за сторени такива, а и поради липса на искане.
Същевременно обаче,
предвид произнасянето на съда по чл.83, ал.2 ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да платят в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
държавна такса по исковете в размер 189.39лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по исковете на Н.М.В., ЕГН**********
и П.В.Ж., ЕГН**********, предявени срещу М.П.В., ЕГН********** и В.П.В., ЕГН**********, дарението, оформено с НА №*г., том *, издаден по н.д. №*г. на нотариус при ВРС, по силата на
което ищците са дарила в полза
на ответниците собствения на ищците апартамент,
находящ се в ***, с площ 61.05кв.м. ведно
с изба №* и с 2.7600% ид.ч. от общите
части, който апартамент по актуална
схема, издадена от АГКК-В., съставлява имот №* по КК и КР на гр. В., по
Заповед №*г. на ИД на АГКК-В., с ганици имот №* и №* (на същия
етаж); №* (под обекта), както и №* (над обекта), поради недаването на издръжка, от която ищците и дарители имат нужда, на осн. чл.227, ал.1,
б. „в“ ЗЗД и
чл.238 ГПК.
ОСЪЖДА отв. М.П.В., ЕГН********** и В.П.В., ЕГН**********, да заплатят в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса по исковете в размер 189.39лв., на
осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………