№ 5512
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110170986 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. против „фирма” ООД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор от 24.05.2022г. е нищожна, както и да осъди ответника да
му заплати сумата от 145.41 лв., представляваща недължимо платени суми. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който признава предявените
искове. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем, който е договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит, като съгласно чл. 9 от ЗПК въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността а услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите
1
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави, се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. №
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради
естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Ищецът твърди, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения договор, предвиждаща, че в
случай не непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 145.41 лв., е нищожна.
Ответникът признава изцяло предявените искове. Ето защо, същите следва да бъдат
изцяло уважени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за връщане на дадено при начална липса на основание за получаването му
се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на
основание за получаването, респ. даването. В тежест на ищеца е да докаже даването, респ.
получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за задържането му.
Ответникът не оспорва изложеното в исковата молба, че действителния ГПР е по –
висок от максимално установения праг на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията
на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. Не се спори, че ищецът е заплатил сума в общ
размер на 671 лв. Чистата стойност на договора за кредит възлиза на 500 лв., поради което
ищецът е надплатил сума в размер на 171 лв.
С оглед изложеното по – горе, ответникът не установи да е налице основанието да
задържи посочената сума, поради което и този иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
2
По разноските.
Неоснователни са възраженията на ответника, че на ищеца не следва да се присъждат
разноски. С оглед установената нищожност на договора, в частност и на неустоечната
клауза, не може да се приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Основателни са обаче възраженията на ответника за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
материалния интерес, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата от 400 лв. за всеки от двата иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 900 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
от които 100 лв. държавна такса и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с
адрес (град), (адрес) срещу „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, че клаузата на чл. 11 от договор за кредит
№ (номер)от 24.05.2022г. е нищожна.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 55
ал. 1 ЗЗД сумата от 145.41 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № (номер) от 24.05.2022г., ведно със законната лихва от 29.12.2022г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 900 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3