Р
Е Ш Е Н И Е
№
260013 / 8.6.2023г.
гр.
Перник, 08.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2210 по описа на ПРС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба, подадена от С.А.Д., като страна /ответник/ по
гр. дело № 2210/2018 г. по описа на съда /приключило с влязло в законна сила
съдебно решение/ с правно основание чл. 409 ГПК с искане за издаване на
дубликат от изпълнителния лист, издаден на *****г. в нейна полза срещу
„Топлофикация – Перник“ АД за сумата от 650 лв. – общ размер на присъдените
разноски, поради неговото изгубване.
В
молбата се твърди, че първообразният изпълнителен лист, издаден по делото и
получен от нейния пълномощник към този момент – адв. В.К. на 02.10.2018 г. бил
изгубен. Опитите на пълномощника да го открие се оказали неуспешни. За това
молителката не била уведомена своевременно. С тези доводи се отправя искане за
уважаване на молбата.
Претендира
разноски за адвокатски консултации и хонорари в размер на 750,00 лева.
Ответникът
намира предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, както и
поради наличие на произнасяне от съда с Решение № 1977/16.01.2020 г. по същия
спор, като на молителката е отказано издаване на изпълнителен лист.
Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявена
е молба по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист въз основа
на влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 2210/2018 г., с което в полза на
молителя са присъдени разноски. С Решение 1977/16.01.2020 г., постановено по
настоящото дело молба с идентично искане
е оставена без уважение.
В
разпоредбата на чл. 409 ГПК е предвидена възможността съдът, издал
първообразния изпълнителен лист, по писмена молба на молителя, да издаде
дубликат, в случаите, при които издаденият лист е бил унищожен или изгубен. В
цитираната правна норма законодателят лимитативно изброява основанията, при
които е допустимо издаването на дубликат от изпълнителен лист.
Насрещната
страна се противопоставя на искането с твърдението, че производството е
недопустимо. По този въпрос съдът се е произнесъл с определението за насрочване
на делото като се е позовал на съдебна практика постановена по реда на чл. 290 ГПК поради което не следва да повтаря същите аргументи, възприети от решение на
ВКС.
Предмет
на доказване по делото е, че първообразния изпълнителен лист е изгубен, което е
в тежест на молителя. Доказването може да стане с всички доказателствени
средства.
По
делото е безспорно, че с влязло в сила Решение № 845/29.08.2018 г. предявените
от „Топлофикация - Перник“ АД искове са отхвърлени и в полза на ответника – С.А.Д.
са присъдени разноски в общ размер на 650,00 лева. За тази сума на *****г. е
издаден изпълнителен лист в полза на С.А.Д.. Същият е получен на 02.10.2018 г.
от адв. В.К..
Молителят
е представил като писмено доказателство единствено писмо № 3431/31.10.2022 г. -
изявление на насрещната страна, че за периода от 2020 – 2022 г. не са заплащани
суми по изпълнителен лист в полза на адв. В.К., за който е получил изгубения
изпълнителен лист.
Независимо,
че молителят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдените си, че
издаденият изпълнителен лист е изгубен, същият се е позовал на съдебна практика
- Решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г. о., ГК и Решение
№ 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV г. о., ГК, в които
се приема, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен
от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е
образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или
погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани
твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.
Предвид
установеното по делото и относимата съдебна практика, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, съдът следва да уважи молбата.
По
разноските:
Молителят
е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива принципно му
се дължат. Същият обаче е бил освободен от задължението за заплащане на държавна
такса и не е доказал да е заплатил за процесуално представителство – по делото
като пълномощник на молителката се яви дъщеря ѝ. Ето защо в разноски не
следва да бъдат присъждани.
Ответникът
е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се дължат.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в
размер на 25,00 лева в полза на съда.
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на С.А.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, в качеството ѝ на страна /ответник/ по гр. дело № 2210/2018
г. по описа на съда /приключило с влязло в законна сила съдебно решение/ дубликат
от изпълнителния лист, издаден на *****г. в нейна полза срещу
„Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ж. к. Мошино за сумата от 650,00 лева – общ
размер на присъдените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Топлофикация–Перник“
АД да заплати в полза на Районен съд Перник сумата от 25,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник за държавна такса, както и 5,00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Перник.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________