Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262131 02.08.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2174 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Д.С.Д., ЕГН ********** против Л.С.К., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с два превода
на 20.03.2019 г. /4400 лв./ и на 22.04.2019 г. /1300 лв./ превел по банковата
сметка на ответницата сумата от общо 5700
лева. Той не я познавал, нямали контакт помежду си, нито били обвързани от
някакво облигационно правоотношение. Липсвало основание за извършените преводи,
а със сумата ответницата се обогатила за негова сметка. Парите не били
възстановени, поради което се моли за присъждането им, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
подаден отговор, с който искът се оспорва.
Изложените
в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение. С
ищеца не се познавала лично, но дала съгласието си да бъде използвана нейна
банкова сметка, ***. Не отрича, че е получила сумите, но причината за преводите
не се основавала на грешка или недоглеждане.
Съпругът
на ответницата бил автомонтьор по професия и през месец март 2019 г. бил
потърсен от ищеца във връзка с ремонт на автомобил марка Мерцедес. Тъй като
съпругът й не притежавал банкова сметка, ***, по която се разбрали да бъдат
преведени въпросните суми, за да могат да бъдат закупени авточасти, необходими
за извършване на ремонта. След получаване на сумите, авточастите били закупени
от съпруга, като уговорката била ремонтът да се извърши за срок от четири
месеца от получаване на сумите. Отремонтирането на автомобила започнало, но
поради причина, че съпругът й претърпял инцидент, който му пречел да работи
един месец, ремонтът се забавил. Изнервен от така развилите се събития, ищецът
се обадил на съпруга и му казал да приключи ремонтните дейности, защото искал
да дойде да си взема колата. Без да се обади предварително, изпратил друго лице
с необходим превоз и вдигнал колата от сервиза. Като разбрал за случилото се,
съпругът се обадил, за да се разберат за по-нататъшни действия, но ищецът
отказал. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже
плащане на ответницата на исковата сума от общо 5700 лева чрез два банкови
превода.
В тежест на ответника, при
условията на пълно и главно доказване, е да установи наличие на конкретно
основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума и задържането
й.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата относно: получаване от страна на ответницата на сумата
от общо 5700 лева с два банкови превода по нейна сметка от 20.03.2019 г. на
22.04.2019 г. /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 262459/22.04.2021 г. –
л.41-42/.
Съдът приема тези факти за
доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Ответникът, чиято е док. тежест
пълно и главно да установи конкретно основание за получаване на сумите, не
провежда такова, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада.
Ангажираните гласни док. средства, чрез разпит на свидетеля К. /съпруг на
ответницата/, не променят горния извод, дори напротив. Следва да се съобразят
при условията на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост от изхода
на делото, като при анализа им, съдът приема, че същите са лишени от
необходимата конкретика, а и противоречат на част от изложените твърдения в
ОИМ. Твърди да е ремонтирал три автомобила по искане на ищеца, като никога нямало
проблеми помежду им – извършвал ремонтите според уговореното и ищецът идвал да
си взема МПС. Сочи, че процесните суми били преведени по банковата сметка на
съпругата му, т.к. нямал своя, през есента на 2020 г. /след което, че не е
сигурен в това си твърдение/. Касаело се за ремонт на „втора кола“, която ремонтирал
и ищецът дошъл лично да си вземе, без каквито и да е възражения, но не помни
точно кога.
При това доказателство, пълно и
главно доказване на конкретно основание за получаване на исковите суми, не е
проведено – няма категоричност за дата /момент/ на сключване на евентуален
договор за ремонт на МПС. Св. сочи превеждане на сумите през 2020 г. /макар да
не е сигурен/, а те са платени през 2019 г., при което възлагане и постигнати
конкретни уговорки в определен момент с точен предмет, не се установява. МПС не
е индивидуализирано по какъвто и да е начин. Не става ясно за какво точно като
пера и разграничение са били предназначени тези суми, нито се доказва
изпълнение на евентуален договор, което да води до извод за валидно и ясно
основание за получаване и задържането им. С оглед горното и при това единствено
доказателство, съдът не приема да са установени предпоставки за задържане на
платените суми, поради което същите подлежат на връщане. Само за пълнота се
посочва /макар обсъждането на тези св. показания да се явява безпредметно/, че според
показанията на св. Х. /без родство/ предаден за ремонт на съпруга на отв.
автомобил – не е бил отремонтиран, като отделно – ищецът платил на ръка сума
над 5400 лева на св. К. в присъствието на свидетеля за ремонт, без да му бъдат
издадени документи и същевременно споделил, че преведените средства на
ответницата по банковата сметка било извършено погрешка и щели да му бъдат
възстановени. Тези показания принципно се ценят с по – висока док. стойност,
т.к. са последователни, подробни, ясни, непротиворечиви и логични.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ответникът не проведе
доказване на твърденията си за конкретно основание за имущественото
разместване, нито предпоставки за задържане на сумата, дължи
връщане на получените парични суми, тъй като се е обогатил неоснователно с тях
за сметка на ищеца.
Основателно е и искането за
присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, като последица.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за
направени такива от: 228 лв. – ДТ; 5 лв. – ДТ обезп. заповед и 1200 лева –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Л.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Д.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: общо 5700 лева /пет хиляди и седемстотин лева/ - главница,
представляваща сбор от суми по извършени два банкови превода на 20.03.2019 г.
/4400 лв./ и на 22.04.2019 г. /1300 лв./, постъпили по сметка на Л.С.К., получени без основание, ведно
със законната лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 10.02.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо
1433 лева /хиляда четиристотин
тридесет и три лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.12/:
IBAN: *** -
„ПИБ“ АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ