Решение по дело №1150/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1506
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20202120101150
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1506                                                      03.07.2020 г.                                          гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                        XXXVIII - ми граждански състав

На шестнадесети юни                                                            две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Председател: Невена Ковачева

                                                                                                           

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 1150/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по исковата молба на Т.В.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3030,99 лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 335,15 часа извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.  

Ищецът чрез процесуалните си представители твърди, че се e явявал за изпълнение на служебните си задължения 45 минути преди да встъпи в дежурство, през което време изпълнявал служебните си задължения да се подготви за инструктаж, да се запознае с оперативната обстановка, да участва в инструктажа, а след приключване на дежурството оставал още 60 минути, през което време извършвал дейности по сдаване на дежурството, изготвяне на доклад и отчет пред началника. Ищецът твърди, че това допълнително време от общо 1 час и 45 минути не е било вземано предвид от работодателя и не е формирало трудовото му възнаграждението до 11.05.2019 г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това допълнително отработено време.       

Ответникът чрез процесуален представител е посочил, е исковете са неоснователни. Посочено е, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС. Изложено е, че посочените са включени в т. нар. „отработено време”, а 60-минутната или 90-минутна почивка не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време”. Твърди се, че в ежедневните ведомости е обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените почивки за всеки служител от наряда. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 ЗМВР във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.). Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.    

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността главен надзирател в Затвора Бургас. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.

Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за главните надзиратели в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, време за хранене – 90 минути, време за отдих – до 4 часа през нощта, физиологични почивки – по 15 минути на всеки четири часа. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 198 смени, всички от които 24-часови дежурства, разпределени по години. По време на официален празник са положени 8 дежурства. Вещото лице също така е установило, че за периода от 17.02.2017 г. до 01.07.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 17.02.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 35 броя 24-часови смени, общо 19 часа и 30 минути, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 3030,99 лева за 335 часа и 15 минути положен извънреден труд.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице К. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Димитър Иванов  е посочил, че работи в Затвора на длъжност главен надзирател. Той отивал в затвора в 7.15 ч. и до 7.30 ч. се обличал и подготвял за работа. От 7.30 ч. до 7.45 ч. главният надзирател приемал от издаващия надзирател информация за случилото се предходното денонощие, а в 7.45 ч. започвал инструктажа на наряда, който продължавал до 8.00 ч. Инструктажът на наряда се водел от главния инспектор по охранителната дейност, понякога от началника на Затвора или от главния надзирател. Задължително по време на инструктажа, освен че се предавала оперативната обстановка, се проверявало дали надзирателите отговарят на изискванията за униформа, дали са запознати с изискванията на поста, на който застъпват, и се поставяли задачи за дежурството на всеки един пост поотделно. След това новият наряд отивал да приема постовете. Главният надзирател и командирът на отделение, заедно с постовите, отивали да приемат зони с повишена сигурност. На отвода в 8.00 часа присъствали нарядът, който издава, новият главен надзирател и старият главен надзирател. Обменяла се информация за издаването на постовете. Отводът са правел за средно 15 минути. Имало постове, които се приемат за 15-20 минути, имало и други, които се приемат за 1 минута. След това главният надзирател, който издава смяната, пишел доклад и отивал при началника да му докладва как е минало дежурството, което отнемало около 10 минути. След това се попълвала документация, която се отнасяла в деловодството. В 9.00 часа напускали сградата, понякога в 9.05-09.10 часа.

Това били задълженията за всички главни надзиратели. Имало технологичен процес, който трябвало да се спазва – стъпка по стъпка.

Свидетелят е посочил, че в събота, неделя и в празнични дни, както и вечер не се ходи на доклад при началника, защото него го няма. След 01.07.2019 г. не е променен часа на инструктажа. Винаги са влизали в 7.45 часа. Когато е събота и неделя, не се ходи на доклад при началника, но времето до 9 ч. се запълва с приемането и издаването на оръжието в оръжейната.

Свидетелят Дамян Манолов е посочил, че работи в затвора на длъжност началник  сектор “Надзорно-охранителна дейност”. Изложил е, че няма заповед или разпореждане, която налага ищецът да се явява в 7 ч. или в 7.15 ч. на работа. Регламентът за работното време е свързан със заповед за работното време. Съгласно заповедта за работното време главният надзирател следва да се яви на работното си място в 7.45 ч. за провеждане на инструктаж. От м. юли 2019г. началният час на инструктажа бил 7.50 ч.

Съгласно изискванията на правилника Манолов провеждал ежедневния инструктаж всеки ден без събота и неделя. В събота и неделя го превеждал главният надзирател. По време на ежедневния инструктаж инструктиращият запознавал дежурното отделение, което застъпва, за оперативната обстановка за изтеклото денонощие и за събития, които са се случили в предходните дни. Инструктира ги за мероприятията, свързани в текущия ден и, ако има някакви особености, ги запознава с тях. В рамките на 3-5-7 минути е инструктажът, в зависимост от това дали има събитие, или няма. Не се налага всекидневно да се инструктират за едно и също нещо, само отчасти, тъй като режимът в затвора е един и същ.

Главният надзирател, който застъпва, се запознавал с оперативната обстановка на самия инструктаж от този, който провежда инструктажа. Този, който сдава смяната, ако има нещо да добави към инструктиращия за случилото се в предходната смяна, го правел по време на инструкцията. На инструктажа присъствали главният надзирател, който приема, и този, който сдава смяната, командирът на отделение на затвора, който застъпва на смяна, командирът на отделение на ареста, който застъпва, и надзирателите, които започват смяната.

Сдаването на дежурството било около 8.20 ч., тогава приключвало освобождаването на дежурното отделение. Главните надзиратели се явявали при началника на затвора на доклад след 8.20 часа. Работното време на началника било от 8.30 часа, а събота и неделя и през празнични дни, вечер също, не се явявали при началника.

По отношение на зоната за повишена сигурност нямало заповед главният надзирател да присъства. Преценка на главния надзирател е колко време да продължи приемането на зоната, дали една или пет минути.

Главният надзирател след всяко дежурство предавал доклад, като практика било докладът да се пише преди сдаване на смяната в 7.30 ч. Ако нещо станело в промеждутъка преди 8 часа, можел да допише доклада. Докладът съдържал около 10-15 ръкописни реда. Извънредни събития се описвали като събития, но не и в подробности. Началникът на затвора се запознавал с доклада на главния надзирател, след което го разписвал. Запознавал се и с докладните записки една по една и главният надзирател, който застъпва, отивал в деловодството да ги входира. Докладните записки, в които имало нарушение или някакво събитие, само те стигали до началника на затвора.

Свидетелят е посочил, че е участвал в комисия преди година, когато правили проучване и засичали времето за инструктаж, което той отразил като 10 минути, което било максималното време за инструктаж.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8 ч. сутрин до 8 ч. сутрин на следващия ден. Не се спори и относно обстоятелството, че до м. юли 2019 г. инструктажът е започвал в 7.45 часа, а след това – в 7.50 часа, като продължавал до 8.00 ч. Това обстоятелство се потвърждава от събраните гласни доказателства. В цитираната по-горе заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора да започват 15 минути преди началото на работното време, т. е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му. Съдът счита, че това е времето преди 8 ч., което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.15 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15 минути. В показанията на свидетеля Иванов са налице противоречия в тази част – същият е посочил, че от 7.30 ч. до 7.45 ч. главният надзирател приемал от издаващия надзирател информация за случилото се предходното денонощие, а след това е отбелязал, че на отвода в 8.00 ч. също се предава информация от сдаващия на приемащия главен надзирател. Поради това в тази част съдът кредитира показанията на свидетеля Манолов, които са непротиворечиви и сочат, че информацията и запознаването с оперативната обстановка от предходното денонощие се извършва по време на самия инструктаж.

След 8.00 ч. сдаващият главен надзирател също има задължения, които е необходимо да изпълни – в 8.00 часа се прави отвод, на който присъства нарядът, който издава, новият главен надзирател и старият главен надзирател, приемат се постовете, което се прави за средно 15-20 минути. Показанията на двамата свидетели в тази част се подкрепят и не си противоречат. След това главният надзирател отива при началника да му докладва как е минало дежурството, което отнемало около 10 минути. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 30 минути, които са необходими на главния надзирател, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.

Ето защо съдът намира, че са установени по делото общо 45 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време, преди м. юли 2019 г., а след това – общо 40 минути. Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба на 17.02.2020 г. са заплащани по 30 минути на дежурство, като се дължи възнаграждение за още 10 минути, а за разликата до претендираните 1 час и 45 минути  извънреден труд на всяка 24 – часова смяна искът следва да бъде отхвърлен. За периода 17.02.2017 г. - 30.06.2019 г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 45 минути на дежурство.

Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:

За 2017 г. от 17.02.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил общо 60 смени от по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 8,54 лева на час. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на дежурство е 384,30 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 4 пъти, за което за 2017 г. се следват 2,85 лева на час. Положени съобразно приемане/сдаване на дежурство са общо 1 час и 30 минути, съответно се дължи възнаграждение в размер от 4,28 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2017 г. сума в размер на общо 388,58 лева за общо 45 часа извънреден труд.

За 2018 г. ищецът е положил 70 смени по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 9,02 лева на час. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на дежурство е 473,55 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 1 път (сдаване), за което за 2018 г. се следват 3,01 лева на час или за 30 минути в размер от 1,51 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 475,06 лева за общо 52 часа и 30 минути извънреден труд.

За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 29 дежурства по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 10,04 лева на час. Задължението за посочения период за 45 минути допълнително на дежурство е 218,37 лева. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 35 дежурства по 24 часа. Задължението за посочения период за 10 минути допълнително на дежурство е 58,57 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 3 пъти (3 сдавания и 2 приемания), за което за 2019 г. се следват 3,35 лева на час или за 1 час и 25 минути в размер от 4,75 лева, които следва да бъдат прибавени към сбора от възнаграждението за извънреден труд, за да стане увеличението по време на официални празници двойно. Ето защо се дължи за 2019 г. сума в размер на общо 281,69 лева за общо 27 часа и 35 минути извънреден труд.

За 2020 г. за периода до 16.02.2020 г. са положени 4 дежурства по 24 часа. Средното почасово възнаграждение, увеличено със 150 %, е в размер на 11 лева на час. Задължението за посочения период за 10 минути допълнително на дежурство е 7,33 лева. Няма положено дежурство на официален празник.

С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 1152,66 лева за 125 часа и 45 минути извънреден труд.       

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 171,13 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 61,97 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Т.В.С., ЕГН * адрес: *** сумата от 1152,66 лева (хиляда сто петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 125 часа и 45 минути извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 17.02.2020 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 3030,99 лева.    

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Т.В.С., ЕГН * адрес: *** сумата от 171,13 лева (сто седемдесет и един лева и тринадесет стотинки) за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Т.В.С., ЕГН * адрес: *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 61,97 лева (шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева