№ 10213
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110157708 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца А. Н. И., ЕГН **********, срещу ответника
*************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ или трето ЗЗД и
чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** поради противоречие
със закона, противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., частично от общо 272,07
лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
паричен заем № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.09.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 05.12.2022 г. страните по
делото са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв. срещу задължението
същата да бъде върната на 9 погасителни вноски. В чл. 6 от процесния
договор било уредено задължението за потребителя да осигури едно
обезпечение под формата на физическо лице – поръчител или банкова
гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. Доколкото ищецът не
предоставил исканото обезпечение, му била начислена неустойка в размер на
466,13 лв. Сумите по договора били изцяло погасени чрез плащане на
12.12.2022 г. Поддържа, че процесният договор бил нищожен поради
1
неспазване на предвидената от закона форма. Сочи, че не бил налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. Липсвало ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои компоненти са
включени в него. Поддържа и че не е правилно посочен размерът на ГПР.
Излага, че в договора не е била посочена договорната лихва. Твърди, че
клаузата за неустойка е нищожна, тъй като била налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител,
отговарящ на изискванията в договора. Поддържа се, че потребителят не е
могъл да влияе върху съдържанието на договора. Сочи, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като излзиа извън предвидените
й функции. Поддържа, че е налице и заобикаляне на закона, доколкото
неустойката прикрива обезщетение за забава. Клаузата за неустойка не била
индивидуално уговорена, поради което е неравноправна. Излага, че
ответникът е следвало да я включи в ГПР. Грешното посочване на ГПР било
равнозначно на липсата на такъв. Същото представлявало заблуждаваща
търговска практика. Твърди, че нищожността на възнаградителната лихва
води до недействителност на целия договор. Липсвало посочени условия за
прилагането на ГЛП. Доколкото договорът е недействителен, то поддържа, че
се дължи само чистата стойност по кредита, с оглед което претендира
платените без основание суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез адв. Н. Ш., с който оспорва исковете
по основание и размер. Поддържа, че процесният договор за кредит бил
сключен между страните при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и
ГПР от 48,106 %. Поддържа, че процесният договор е валидно сключен при
спазване на законовите изисквания. Твърди, че неустойката била начислена в
резултат на неправомерно поведение на потребителя, като поддържа, че
клаузата, с която е уредена същата, била индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Излага, че евентуалната нищожност на клаузата за
неустойка не води до недействителност на целия договор. Оспорва
твърдението, че ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва. Сочи, че
във формулата за изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.
Оспорва твърдението, че неустойката прикрива възнаградителна лихва. Моли
2
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо,
второ и трето ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит с посоченото съдържание;
обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респективно оспорената
клауза за неустойка за непредоставено обезпечение, е недействителен на
посочените основания: поради противоречие със закона/ поради противоречие
с добрите нрави/ заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да установи
обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, както и да установи,
че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално
уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от ответника или дори да е
била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието и/. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.
първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже престирането на процесната сума в
полза на ответника и нейния размер. В тежест на ответника е докаже, че е
налице основание за получаване, респ. – за задържане на сумата. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
правни последици.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че страните по делото са сключили Договор за паричен заем № ******, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
500 лв. срещу задължението същата да бъде върната на 9 погасителни вноски.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения договор
за паричен заем № ****** от 05.12.2022 г. , че съгласно чл. 6 от договора,
страните са уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен по избор на
заемателя и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на
заемателя: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена
в полза на заемотодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира,
че му е известно да и се счита за уведомен, че в случай че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването
на договора, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 466,13
лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план
3
към настоящия договор за заем. Видно от погасителния план към договора за
кредит, заемателят следва да върне кредита на 9 месечни анюитетни вноски
по 117 лева всяка от тях или сума в общ размер на 1053 лева.
Видно от приобщения по делото приходен касов ордер на А. И. е
отпусната кредитната сума от 500 лева от ************* на 05.12.2022 г. От
приложен разходен касов ордер от 12.12.2022 г. , А. Н. И. е платила на
************* предсрочно сумата от 532,93 лева, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. Съгласно обективирана справка за извършени
плащания по договора за кредит в отговора на исковата молба се установява,
че с постъпилата сума от 532,93 лева е погасена главница в размер на 500 лева
и 26,91 лева – неустойка.
По иска за нищожност на неустоечната клауза за непредоставено
обезпечение, настоящият състав намира следното:
Клауза, по силата на която се предвижда дължимостта на неустойка в
полза на кредитора и съпоставянето с естеството на сключения договор за
заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Въведените изисквания създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не само правно,
но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева.
Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното съдът
приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията
между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне
на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано
висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.
Същевременно основателно от страна на ищеца по предявените искове
се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал.
4
4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не са
необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да
се включва в същия неустойката, е 48,106 %, а при включване на същата
размерът на ГПР многократно надхвърля законоустановения максимум по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
С Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23 е прието,
че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Съдът счита, че вземането за неустойка при
несключване на обезпечение на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено,
както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на
разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката
не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
5
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля
многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния
продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а
именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК В този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17.
Следователно договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск
за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за
кредит, поради противоречие на същия с посочените императивни
материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде
уважен на това основание.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане исковете за нищожност, предявени в
условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.
По исковата претенцията за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 10 лева, част от сума в размер на 272,07 лева, като платена без
основание:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
6
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС,
III ГО и решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
От писмените доказателства по делото се установява,че заемателят е
платил общо по договора за кредит сумата в размер на 532,93 лева. Съгласно
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед изложеното и предвид
изводите до които съдът достигна, съдът намира, че предявените осъдителен
иск е доказан по основание, а доколкото е предявен като частичен за сумата от
10 лева, в този размер е доказан и следва да бъде уважен. Като законна
последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, върху сумата от
10 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1400 лева, платен в брой съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие на л. 13 по делото. Направеното възражение за прекомерност / л.
73 по делото/ от ответната страна е основателно, предвид вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата в размер от 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 130 лв. за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И., ЕГН **********, срещу
7
ответника *************, ЕИК *********, иск с правна квалификация чл. 26,
ал. 1, предлож. първо ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 8 от Договор
за паричен заем № ******/05.12.2022 г., уреждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД *************, ЕИК
********* да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата от 10 лв. ( десет
лева), представляваща част от 272,07 лева, представляваща платена без
основание сума по Договор за паричен заем № ******/05.12.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2024 г.
върху сумата от 10 лева, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *************, ЕИК
********* да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата от 530 лв. (
петстотин и тридесет лева)– разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8