РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120200395 по описа за 2025 година
Производството е по чл.58д и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. В. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.*******
ул.“******************против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с техническо средство или система серия К и
№9134388 издадено от ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на
основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Със жалбата се моли за отмяна на горепосочения фиш като
незаконосъобразен. Изтъкват се доводи, че неправилно нарушението е
квалифицирано по чл.182 ал.4 ЗДвП и не е налице повторност по смисъла на
закона. Счита, че неправилно е описана фактическата обстановка досежно
мястото на нарушението, отчитайки като извършено в населеното място, а не
такова при наличието на пътен знак В-26. Претендират се разноски, но по
делото няма представени доказателства за направени такива. По молба на
жалбоподателя съдът събра допълнителни писмени доказателства и
доказателствени средства.
1
В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно
призован и се явява. Поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган надлежно призован,
представител не се изпраща. Изпраща се становище, с което се моли да не
бъде уважавана жалбата и да бъде потвърден издадения електронен фиш. Не
се претендират разноски.
По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП (лист 2 и гърба на лист 32 от делото). Жалбата
изхожда от легитимиран субект и е срещу годен за обжалване акт и пред
надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството
пред съда е редовно образувано. Разгледана по същество жалбата се явява
частично основателна по следните съображения:
Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.05.2024г, в 12,36 часа, в град Бургас, ПП І-6 км.494+910, до
магазин „Егло България“ в посока от Пети километър към кв.Ветрен, при
ограничение на скоростта въведено с пътен знак В-26 до 50 км/ч, водач на л.а.
марка „Шкода“ модел „Румстър“ с рег.№А **************управлявал с
наказуемата скорост от 72 км/ч. Скоростта била установена с помощта на
мобилната система TFR1-M с фабричен номер 644 с отчетен толеранс на
измерената скорост от 3%. Мобилната камера била ситуирана в служебен
автомобил с рег.№А ******** паркиран на посоченото по-горе място за
времето от 11,30 до 13,30 часа (лист 37 от делото). Изготвен бил клип №91755
(снимков материал на гърба на лист 31 от делото).
Установен бил собственикът на моторното превозно средство (лист
32 от делото)-С. В. А. с EГH ********** от гр.Бургас. Последният на
22.01.2025г получил ЕФ серия К и №9134388 (гърба на лист 32 от делото). На
04.02.2025г входирал жалба в БРС (лист 2 от делото).
Като е взел предвид изготвения клип 91755, както и справката за
нарушител (лист 33 от делото) административнонаказващият орган счел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП за това, че е
управлявал със скорост над допустимата от 50 км/ч в населеното място. Взел
предвид, че нарушението е извършено в условията на повторност с влезлия в
2
законна сила електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
техническо средство или система серия К и №6269451 издаден от СДВР,
видно от който жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
Фишът серия К и №6269451 на СДВР влязъл в сила на 03.01.2024г. Това
обстоятелство дало основание на административнонаказващия орган на
основание чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДвП да наложи на жалбоподателя в
обжалвания фиш наказание в размер на 200 лева (глоба в двоен размер).
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Нарушението е било заснето с мобилна камера за видеоконтрол.
Същата е била преминала последваща проверка и е била технически изправна
(лист №36 от делото). Системата за видеоконтрол представлявала одобрен тип
средство за измерване видно от удостоверение находящо се на лист №35 от
делото. Одобрението било удължено видно от писмо на гърба на лист 10 от
делото. В настоящия случай нарушението е констатирано без участието на
контролен орган, съставен е ЕФ за установяване на административно
нарушение, тъй като санкцията на чл.184 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП
предвижда само едно наказание–глоба.
Съдът приема, че нарушение има, но във фиша е отразено неправилно.
По несъмнен начин е установен субектът на
административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят не е инициирал
декларация по чл.188 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Приложен към преписката е
протокол съгласно Приложение №1 към чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-
532/12.05.2015г. (лист 37 от делото). Не са направените възражения по
отношение на мястото където е била разположена мобилната камера съдът
приема, че тя е била разположена в полицейския автомобил, който бил
паркиран на паркинга на магазин „Егло България“. Когато камерата е
включена, тя следвало да приеме сигнал едновременно от три спътника и едва
тогава започва да работи. След като камерата дала GPS координатите, пътният
полицай ги изпратил в Пътно управление –Бургас към А“ПИ“ и оттам са дали
точните координати в километри. Изписаните в ЕФ километри са дадени като
3
информация от А“ПИ“ Районно пътно управление-Бургас, които АНО няма
възможност да промени.
Установеното в хода на съдебното следствие несъответствие между
обжалвания ЕФ и ЕФ серия К и №6269451 издаден от СДВР (връчен на
16.12.2023 г и влязъл в сила на 03.01.2024г), относно факта за извършване на
нарушението в условията на повторност, настоящият състав приема за
незаконосъобразно, което ограничава правото на защита на нарушителя. Това
е така, тъй като в атакувания ЕФ извършването на нарушението в условията
на повторност е било установено, без наличието на обективни причини за
това. Нарушението в обжалвания ЕФ е по чл.21 ал.1 от ЗДвП, а в цитирания в
него ЕФ серия К и №6269451 е по чл.21 ал.2 от ЗДвП, обстоятелство, което
изключва наличието на повторност. Този извод следва от дефиницията за
„повторност“ в §6 т.33 от ДР на ЗДвП където на нарушителя следва да му бъде
наложено наказание за същото по вид нарушение. Очевидно, че нарушенията
по чл.21 ал.1 и ал.2 ЗДвП са различни от обективна страна, следователно не
могат да бъдат еднакви по вид. И в двете нарушения се санкционира
превишаването на допустимата скорост, но докато в ал.1 на чл.21 ЗДвП това
важи само за населеното място, то в ал.2 на същия член е задължително това
да е въведено с пътен знак В-26 и то не само за населеното място. Настоящият
състав счита, че не е налице повторност, тъй като с двата електронни фиша са
наложени наказания на жалбоподателя, но не за еднакви по вид нарушения
– чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е едно и също като
вид, когато е без значение дали е нарушена максимално предвидената скорост
на движение в населено място или извън населено място. Нарушението е все
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране на скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/час, като същите са посочени в съответната таблица.
Наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението. Нарушителят се защитава по фактите и ако не е налице факта
на повторност на нарушението, то това представлява съществено процесуално
нарушение. Освен това нарушение съдът констатира и още едно, а именно
посочвайки място на нарушението като такова в населеното място, без да е
посочено, че скоростта е ограничена защото е наличен знак В-26, който я
ограничава на 50 км/ч. Тогава и правната квалификация на нарушението
щеше да е по чл.21 ал.2 ЗДвП, и да е налице повторност.
4
От друга страна в хода на съдебното дирене се обоснова изводът, че
нарушението по чл.21 ал.1 ЗДвП не е безспорно доказано. Мястото на
нарушението не е населено място, тъй като поземления имот, в който е
изграден магазин „Егло“ не попада в строителните граници на гр.Бургас. Няма
извършена процедура за промяна на предназначението на земеделските земи в
обхвата на пътя от бензиностанция ОМВ до магазин „Егло“ и следователно не
съществува юридически акт, с който тази територия да е включена в
границите на гр.Бургас. И това е така, тъй като при условие, че този участък
попадаше в границите на града, не е било необходимо да се поставя
допълнителен знак В-26 ограничаващ скоростта до 50 км/ч, защото ЗДвП
императивно въвежда ограничение на скоростта при движение в населеното
място. Съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г на ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС, в което се прие, че в производство по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощия да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни
правомощието си и да преквалифицира описаното изпълнително деяние, за
което е санкциониран жалбоподателя А., тъй като не се прилага закон за по-
тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които описват
времето, мястото, авторът и начинът на извършване на деянието. По никакъв
начин не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода
на административнонаказателния процес, тъй като нито се прибавят, нито
отпадат факти от първоначалното обвинение. Фактическата обстановка, така,
както е описана в обжалвания фиш, изцяло се запазва, като се подвежда под
друг еднакво наказуем състав на нарушение. Съгласно ПВС №7 от 1976г
съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
5
положението му факти.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняването
на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, в такова по чл.21 ал.2 от ЗДвП и да измени
основанието за налагане на наказание по чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП в чл.182 ал.2 т.3
ЗДвП. Размерът на наказанието глоба съгласно разпоредбта на чл.182 ал.2 т.3
ЗДвП е фиксиран от 100 лева и следователно е същото по размер наказуемо,
както по чл.182 ал.1 т.3.
Настоящата инстанция следва да измени атакувания електронен фиш в
посочения смисъл, като счете за безспорно доказано нарушението на чл.21
ал.2 ЗДвП и на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП да измени в частта касаеща
размера на наказанието глоба като го намали от 200 лева до размера от 100
лева, и да отмени квалификацията за повторност по чл.182 ал.4 ЗДвП на
основание чл.63 ал.3 т.1 ЗАНН.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд, на основание чл.63
ал.2 т.4 и чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с техническо средство или система серия К и №9134388 издадено
от ОДМВР-Бургас, с което на С. В. А. с ЕГН ********** с адрес в
*******************, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП НАМАЛЯВА наказанието глоба от 200 (двеста) на
100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с техническо средство или система серия К и №9134388 издадено
6
от ОДМВР-Бургас в ЧАСТТА МУ, в която нарушението е квалифицирано
като повторно на основание чл.182 ал.4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7