РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Враца, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А.Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20251420100952 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е бързо такова-трудов спор и се движи по реда на чл.
310 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. С. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
********** срещу „Пътстройинжеринг“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. ********** искова молба за признаване за незаконно на уволнението
му, извършено със заповед № 18 от 05.02.2025 г. на законния представител на
„Пътстройинжеринг“ АД и за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна, иск
за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност-„шофьор на товарен
автомобил” в ответното дружество. Ищецът претендира деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на допълнително споразумение
№ 318-20/02.01.2025 г. към трудов договор № 318/04.05.2015 г. е бил назначен в
ответното дружество на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, с място на работа:
„Пътстройинженеринг“ АД гр. Враца. Поддържа, че незаконосъобразно е уволнен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда КТ)-поради липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В тази връзка излага,
че заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като в нея не са изброени знанията,
уменията или навиците, които липсват на работника и които са необходимо
задължително условие за ефективно изпълнение на работата, както и липсва описание
1
на трайното неефективно изпълнение на работата, а основанието за прекратяване на
трудовия договор е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие; че
извършеното уволнение е незаконосъобразно поради липса на фактическо и правно
основание, обуславящо прекратяване на трудовия договор на посоченото правно
основание предвид обстоятелството, че ищецът е дългогодишен служител на
ответното дружество и обстоятелството, че няколко дни преди прекратяването на
трудовия договор ищецът не е бил допускан на работното си място с цел упражняване
на натиск за прекратяване на трудовия договор по инициатива на ищеца-работник; че
ответникът работодател е упражнил недобросъвестно правата си в нарушение на
забраната по чл. 8, ал. 1 от КТ предвид обстоятелството, че позовавайки се на
създадената от самия него обстановка, ответникът е уволнил ищеца, позовавайки се на
липса на качества у последния; че уволнението е извършено в нарушение на закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, от която се ползва ищеца предвид здравословното си
състояние (същият страда от захарен диабет). Ищецът претендира разноски.
В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът „Пътстройинженеринг“ АД е
оспорил предявените искове като допустими, но неоснователни по следните
съображения: заповедта за уволнение е законна, подписана от законния представител
на ответното дружество и мотивирана, тъй като фактическите и правни основания за
издаването й са изложени в доклади от прекия ръководител на ищеца; ищецът не
изпълнява своите трудови задължения от години и с действията си пречи на
работодателя, поврежда предоставеното му от работодателя имущество и не спазва
правилата на трудовия процес; ищецът няма намерения да осъществява трудова
дейност, а само да печели от здравословното си състояние, обективирано в решение на
ТЕЛК; основната дейност на ответното дружество е строителство и ремонт на пътища,
включително зимно поддържане на пътища и това не предполага работниците и
служителите да бъдат в непрекъсната нетрудоспособност през зимния сезон, предвид
което работното поведение на ищеца не отговаря на нормативните изисквания.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
Видно от допълнително споразумение № 318-20/02.01.2025 г. към трудов договор
№ 318/04.05.2015 г. е бил назначен в ответното дружество на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“, с място на работа: „Пътстройинженеринг“ АД гр. Враца за
неопределено време (чл. 3) и на пълен работен ден (чл. 4). Съгласно уговореното в чл.
5 от трудовия договор брутната месечна работна заплата на служителя се определя в
размер на 1 077,00 лева, ведно с допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 8,80 % от основната месечна заплата.
По делото е представена длъжностна характеристика, получена от ищеца срещу
подпис на 04.05.2015 г. с конкретно изброени задължения на изпълнителите на
2
длъжността „шофьор на товарен автомобил“ и с посочена продължителност на
работното време: от 08:00 часа до 17:00 часа, с обедна почивка от 12:00 часа до 13:00
часа, като е предвидено, че при особени случаи (като снегопочистване и аварийно
асфалтиране) служителят ще работи по определен график, в който се уточнява ново
работно време.
Видно от експертно решение № 1188 от 128/03.08.2022 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, което има пожизнена
валидност, ищецът И. И. е със 71 % трайна нетрудоспособност поради диагнозата
„захарен диабет тип 1 с КДС – диабетна полиневропатия и ангиопатия диабетика“.
С докладна записка от 29.07.2024 г. Г. Ц. Т. – механик гараж при ответното
дружество е докладвал, че на 03.07.2024 г. ищецът е шофирал служебен автомобил с
рег. № СА 6817 МК, отклонил се е от маршрута си и по собствена инициатива, без
уведомление на ръководството и изрично разрешение, е изтеглил аварирал ТИР,
вследствие на което служебен автомобил с рег. № ** **** ** е бил повреден.
С докладна записка от 12.08.2024 г. Г. Ц. Т. – механик гараж при ответното
дружество е докладвал, че на 15.07.2024 г. ищецът е шофирал служебен автомобил с
рег. № М 3153 ВМ с несъобразена скорост и не е внимавал, поради което се е случило
възпламеняване на две задни гуми и шаси, като ищецът също така е отказал да
изпълнява възложените му задачи от прекия ръководител, т.е. да съдейства в
ремонтните дейности на поверения му автомобил.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Трудовото правоотношение с ищеца И. И. е прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
За да е налице горецитираното основание за упражняване на субективното
потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
работник или служител, съгласно трайната практика на Върховния касационен съд
(ВКС), например решение № 425 от 2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г. на Четвърто г. о. на
ВКС, решение по гр. д. № 55/2004 г. на Трето г. о. на ВКС и решение по гр. д. №
1862/2003 г. на Трето г. о. на ВКС, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение следва следва да съдържа конкретните данни, мотивирали волята на
работодателя да прекрати трудовия договор, за да могат да се разграничат двете
хипотези. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява
защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при
евентуално оспорване в съда. Липсващите качества следва да са в причинна връзка с
неизпълнението на конкретни тр. задължения. Когато в заповедта за уволнение не са
3
посочени липсващите качества, тя е незаконна на формално основание. В практиката
на ВКС по прилагането на това основание е посочено още, че липсващите качества у
работника, които са основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, може да са
както професионални, така и лични. Достатъчно е липсващите качества да са в
причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за
пълноценно изпълнение на трудовата му функция, без значение дали се касае за
професионални или за лични качества. Липсващите качества може да бъдат посочени
както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако
е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са
посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
В случая единствените известни на работника/служителя документи са двете
докладни записки на Г. Ц. Т. – механик гараж при ответното дружество, от които могат
да се изведат данни за дисциплинарни нарушения, но не и данни за липса на качества
на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, още по-малко пък е
налице уточнение дали става въпрос за лични или професионални качества. Липсват
уточнения и в заповедта за уволнение, в която е посочено, че ищецът поврежда
поверените му автомобили и прекалено често отсъства от работа поради временна
нетрудоспособност.
Също така съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът И. И. страда от
захарна болест и поради това се ползва от специалната предварителна закрила при
уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ, а по делото няма данни работодателят да е
искал, респективно да е получил предварително разрешение за уволнението от
компетентната инспекция по труда.
По изложените съображения съдът приема, че уволнението следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2012
г. от 23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд,
възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му
работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на
съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото
правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо
действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и т.н. Това принципно разрешение търпи изключение в практиката на
съда в една специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно
4
уволнение по срочен трудов договор. В тези случаи, когато уволнението е признато за
незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на
решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа
се отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на
предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а
възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
В разглеждания случай ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение
и следователно в случая съществува материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител.
С оглед основателността на главния иск за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта на работодателя, с която е извършено,
основателен се явява и акцесорният иск за възстановяването на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност-„шофьор на товарен автомобил” в ответното дружество.
Именно това е длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, съгласно
представения трудов договор и допълнителни споразумения към него.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на адв. Л. В., която е оказала
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв) сумата 1 077,00 лева – адвокатски хонорар, съвпадащ с размера по чл. 7, ал. 1,
т. 1 от НМРАВ, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 100,00 лева за държавна
такса (50,00 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и 50,00 лева за иска по чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ).
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. С. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. **********, извършено със заповед № 18 от 05.02.2025 г. на законния
представител на „Пътстройинжеринг“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. ********** и ОТМЕНЯ същата заповед като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ********** на
заеманата преди уволнението длъжност-„шофьор на товарен автомобил” в
„Пътстройинжеринг“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
5
„Пътстройинжеринг“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
********** да заплати на адв. Л. Ц. В. с личен адвокатски номер **********, с адрес
на упражняване на дейността гр. **********, сумата 1 077,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Пътстройинжеринг“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 100,00 лева,
представляваща държавна такса за образуване на делото.
УКАЗВА на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК на ищеца И. И., че следва в 1-
седмичен срок от получаването на настоящото решение да представи по делото своя
банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от 29.05.2025 г., на основание 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6