№ 12571
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110114496 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо производство”
на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете Г. А. Ч., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Й. Д. В.,
ЕГН **********, срещу А. Г. Ч., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищцата. С влязло в
сила решение бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното
си дете в размер на 400 лева. Поддържа, че се нуждае от по – висок размер на
издръжката. Моли да бъде увеличен размерът на първоначално определената
издръжка от 400.00 лева на 650.00 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответника.
С Решение № 7482/12.05.2023г. на СРС, 117 състав, влязло в сила на
12.05.2023г., ответникът е осъден да заплаща на детето си Г. месечна издръжка
1
в размер на 400.00 лева.
Детето посещава допълнителни дейности – спорт, народни танци,
латино танци и приложни изкуства, като са заплатени суми, както следва: за
месец май 2025г. – общо 122.00 лева; за месец октомври 2024г. – общо 140.00
лева; за месец ноември 2024г. – общо 148.00 лева.
Видно от представените и приети по делото заверени копия на
амбулаторни листове, детето е посещавало лекар, както следва: на
29.07.2024г., с поставена диагноза: гърчове при треска; на 21.10.2024г., с
поставена основна диагноза: остър назофарингит /хрема/; на 13.08.2024г., с
поставена основна диагноза: остър назофарингит /хрема/; на 10.07.2024г., с
поставена основна диагноза: гърчове при треска; на 06.06.2024г., с поставена
основна диагноза: остър ларинготрахеит; на 08.04.2024г., с поставена основна
диагноза: вирусна инфекция /неуточнена/; на 18.03.2024г., с поставена
основна диагноза: остър тонзилит, неуточнен; на 09.02.2024г., с поставена
основна диагноза: варицела без усложнения; на 19.12.2023г., с поставена
основна диагноза: други конюнктивити; на 04.12.2023г., с поставена основна
диагноза: алергия, неуточнена; на 24.11.2023г., с поставена основна диагноза:
вирусна инфекция, неуточнена; на 30.10.2023г., с поставена основна диагноза:
остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена; на 25.09.2023г., с
поставена основна диагноза: остър назофарингит /хрема/; на 03.06.2025г., с
поставена диагноза: хипертрофия на аденоидите, с придружаващи
заболявания: хронично серозно възпаление на средното ухо.
Ответникът няма декларирани имоти. Същият притежава лек автомобил
марка „Пежо“, модел „307 СВ“, с рег. № СА 8421 НА. Осигурителният му
доход е в размер на 3750.00 лева. Ответникът работи в Институт по
математика и информатика – БАН, като за периода от месец април 2024г. до
месец май 2025г. е получил среден месечен брутен доход в размер на 4626.53
лева.
С оглед изискванията на чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е
изготвен социален доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално
проучване, по данни на родителите, Г. е здраво дете, без остри хронични
заболявания и/или тежки физически увреждания. Бащата съобщава, че винаги
изплащал месечна издръжка за детето. Освен постановената издръжка, за
периода от месец септември 2023г. до месец юли 2024г. плащал допълнително
2
за частна детска ясла суми в размер от 320 лева до 400 лева на месец. Споделя,
че когато детето е при него по режим на лични контакти, той участва в
закупуването на дрехи, играчки. Съобщава също, че води детето на културни
мероприятия, за които също заплаща. Допълва, че се е включвал в
заплащането на допълнителни занимания на детето в детската градина до
месец януари 2025г. Майката споделя, че бащата изплаща редовно
постановената издръжка от 400 лева. Тя съобщава, че бащата не се включва в
нищо допълнителни извън месечната издръжка. По време на разговора с
детето то съобщава, че обича да ходи на детска градина, обича да рисува, като
съобщава, че в детската градина посещава допълнителни занимания – спорт,
рисуване, приложни изкуства, латино и народни танци. Детето споделя, че се
вижда с баща си. Към настоящия момент непосредствени грижи за
отглеждането на детето полага неговата майка. Майката споделя, че работи на
трудов договор към фирма „Раабе България“ на длъжност „експерт обучение в
сферата на образованието“. Бащата е доцент по информатика и математика,
трудово ангажиран е към БАН и хоноруван преподавател към СУ „Св.
Климент Охридски“ с месечно възнаграждение в размер на 2915 лева. Детето
Г. посещава ДГ 154 „Сбъдната мечта“, първа група. Посещава допълнителни
занимания в детската градина, като ходи на народни и спортни танци и
приложни изкуства.
Съдът не кредитира представените от ищцата касови бонове, тъй като от
същите не се установява заплатената стока и/или услуга, както и в полза на кое
лице са заплатени.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването на издръжката
е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и
на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от
3
16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е безусловно, що се
касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако
след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 400.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от над две години дефинитивно са се увеличили и
потребностите на детето от средства за храна, облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че към настоящия момент детето посещава ДГ 154
„Сбъдната мечта“, първа група, както и допълнителни дейности в детското
заведение – спорт, народни танци, латино танци и приложни изкуства.
Предвид възрастта на Г., тя боледува от вирусни и други инфекции, но детето
е здраво, без остри хронични заболявания и/или тежки увреждания, видно от
проведеното социално проучване, при извършването на което и двамата
родители са заявили посоченото обстоятелство. Бащата изплаща редовно
присъдената месечна издръжка, което не се оспорва от ищцата – същото е
заявено от майката при изготвянето на социалния доклад. Ответникът е
трудово ангажиран, със среден месечен брутен доход в размер на 4626.53 лева
и осигурителен доход в размер на 3750 лева. Няма декларирани недвижими
имоти, притежава лек автомобил. Не са налице данни същият да е с влошено
здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго лице. При
проведеното социално проучване бащата заявява, че освен месечната
4
издръжка на детето в размер на 400 лева, заплащал и допълнителни разходи
/допълнителни дейности в детската градина, за частна ясла, дрехи, играчки,
културни мероприятия/, което се оспорва от страна на ищцата. В хода на
съдебното производство обаче ответникът не е ангажирал доказателства,
подкрепящи и обосноваващи твърденията му за посоченото финансово
участие в издръжката на детето /извън определената такава от 400 лева/. Като
съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са
се увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът намира, че
във възможностите на ответника е да заплаща на детето си месечна издръжка
в размер на 450.00 лева.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответника и
нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично основателен. С
оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на ежемесечната
издръжка, дължима от ответника на малолетното му дете от 400.00 лева на
450.00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба
/10.03.2025г./, до настъпване на законова причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като в останалата част до пълния предявен размер от
650.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
450.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от двете страни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е доказала сторени
разноски в общ размер 2625 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лева, видно от представения договор за правна защита и
съдействие и извлечения от банкова сметка; 25 лева – държавна такса и 100
лева – адвокатски хонорар за о.с.з. Ответникът чрез процесуалния си
представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Според чл. 21 от
5
Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства по глава
IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното възнаграждение е 600
лева. Делото не представлява фактическа и правна сложност, като при защита
по дела с повече от две заседания се дължи допълнително възнаграждение. В
настоящия случай е проведено едно съдебно заседание, като съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 2 от ГПК, ищците по искове за издръжка не дължат заплащане на
държавна такса. Предвид изложеното, съдът намира направеното възражение
от ответната страна за основателно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, както и ищцата е заплатила недължими
държавна такса и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 46.15 лева – разноски в производството. Според разпоредбата на чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е доказал
такива в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от
184.61 лева – разноски в производството.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 72.00 /седемдесет и два/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
издръжката, определена с Решение № 7482 от 12.05.2023г. на Софийски
районен съд, 117 състав, влязло в сила на 12.05.2023г., по гр. д. №
20221110164989 по описа за 2022г., като я УВЕЛИЧАВА от 400,00
/четиристотин/ лева на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, А. Г. Ч.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Г. А. Ч., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Й. Д. В., ЕГН
**********1, месечна издръжка в размер на 450,00 /четиристотин и
6
петдесет/ лева, считано от датата на предявяване на исковата молба
/10.03.2025г./, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, за разликата над 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева до
пълния предявен размер от 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното си дете Г. А. Ч.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Г. Ч., ЕГН ********** да
заплати на малолетното дете Г. А. Ч., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Й. Д. В., ЕГН **********1, сумата в размер на 46.15
/четиридесет и шест лева и 15 ст./ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете Г. А. Ч.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й. Д. В., ЕГН
**********1, да заплати на А. Г. Ч., ЕГН ********** сумата в размер на
184.61 /сто осемдесет и четири лева и 61 ст./ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. Г. Ч., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 72.00 /седемдесет и два/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 02.07.2025г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7