№ 1093
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен К.
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен К. Търговско дело № 20221100901913
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл.86
ЗЗД.
Ищецът „Йована“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че въз основа на
негово искане за ползване на интернет банкиране от 19.12.2008 г., ответникът
„Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД/, му е предоставил достъп до услугата „електронно банково
обслужване/ интернет банкиране за индивидуални корпоративни клиенти“,
чрез която дружеството – ищец е получило възможност да оперира с
откритите на негово име разплащателни сметки при ответника.
Излага, че на 29.10.2019 г., оправомощеният държател на титуляря на
сметката на „Йована“ ЕООД - Й.Д.З., е осъществила платежна операция, след
извършена положителна идентификация, посредством коректно въвеждане на
код за достъп до системата - комбинация от потребителско име и парола.
Посочва, че извършеният превод имал за цел частичното погасяване в размер
на 500 000 лв. от цялото задължение на „Йована“ ЕООД към дружеството
„Пионер семена България“ ЕООД по Фактури с 11408/03.01.2019 г.; № 11511
от 15.01.2019 г.; № 11546 от 22.01.2019 г.; 11598 от 30.01.2019г.; 11615 от
31.01.2019 г.; 11624 от 01.02.2019 г.; 11654 от 07.02.2019 г.
Детайлно описва, че оправомощеният държател, по смисъла на общите
1
условия за електронно банково обслужване /интернет банкиране за
индивидуални корпоративни клиенти/, в полето „IBAN” на платежното
нареждане е въвел IBAN на банковата сметка на дружеството „Пионер семена
България“ ЕООД, посочена в издадените фактури, а именно: IBAN: **** в
„Ситибанк Европа“ АД, като след попълване на всички необходими полета и
реквизити на електронното платежно нареждане, г-жа З. потвърдила и
подписала същото чрез софтуерен токън „m-Token Postbank”.
Ищецът сочи, че от справка в счетоводството на контрагента „Пионер
семена България“ ЕООД на 01.11.2019 г. г-жа З. е установила, че дружеството
не е получило такъв по размер превод от „Йована“ ЕООД. След изрична
справка - отчет по сметка през електронното банкиране, оправомощеният
ползвател е установила, че преводът е изпратен по различна от посочената във
фактурите банкова сметка: IBAN: ****, на която дружеството „Пионер семена
България“ ЕООД не било титуляр.
Излага твърдения, че управителят на дружеството – ищец, З.М.З., след
консултация със служители на „Юробанк България“ АД, в първия работен ден
(на 04.11.2019 г.) е подал молба в деловодството на банката, с която писмено
сигнализира за извършена неразрешена платежна операция до сметка,
различна от сметката на получателя, въведена в електронното платежно
нареждане. В същия ден оправомощеният държател – г-жа З. също подала в
деловодството на банката Формуляр за подаване на жалба, във връзка със
същата, неразрешена платежна операция.
Ищецът направил опит да попречи на банковата операция да бъде
довършена, като информирал банката на получателя „УниКредит Булбанк“
АД , че същата е неразрешена, от където му отговорили, че преводът е
осъществен успешно, като сумата вече е постъпила по посочената банкова
сметка.
В исковата молба се сочи, че дружеството – ищец е информирало отново
„Юробанк България“ АД за неразрешената платежна операция и е поискало
възстановяване на преведената сума по посочена в заявлението банкова
сметка, със заявление вх. № 655 от 12.11.2019 г. „Йована“ ЕООД. В отговор
банката изпратила до ищеца писмо от 18.11.2019 г., с което посочила, че
платежната операция била разрешена по смисъла на ЗПУПС и изпълнена в
съответствие с изискванията на закона, поради което не били налице
2
предвидените в ЗПУПС основания, ангажиращи отговорността , както и че у
банката са възникнали съмнения за измама.
Твърди, че на 16.12.2019 г. ответникът „Юробанк България“ АД е
извършил 3 бр. преводни нареждания с основание „частично връщане на сума
от превод, нареден с измама“ в общ размер на 278 314.60 лв., като останалата
част, до общия размер от 500 000 лв., а именно 221 685.40 лв. все още не му е
възстановена.
При изложената в исковата молба фактология, ищецът счита, че
банковата операция е наредена с измама, при осъществен неоторизиран
достъп до системата за електронно банкиране на „Юробанк България“ АД от
трето лице, като посоченият IBAN е заменен с друг, в друга банка и с друг
титуляр, различен от посочения титуляр в платежното нареждане, поради
което счита, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 76, ал. 1, т. 1
ЗПУПС да осигури недостъпност на персонализираните средства за сигурност
на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежни
услуги. Твърди, че Банката е длъжна да прилага защитни мерки за
предотвратяване на достъп до предлаганите от нея услуги от страна на трети
лица, и да сключи застраховки съгласно чл. 10 т. 1 и 2 и др. от Директива ЕС
2015/2366 на ЕП за платежните услуги на вътрешния пазар и релевантните
към ЗПУПС актове на Европейското законодателство, както и ЗПУПС и
подзаконовите актове по приложението му. Счита, че като икономически по-
силен субект, банката следва да носи риска в случай на осъществен пробив в
сигурността, последван от неразрешена банкова операция.
При тези твърдения, моли съдът да осъди "Юробанк България'' АД да
заплати на „Йована“ ЕООД сумата, в размер на 221 685.40 лв., ведно със
законната лихва от 04.11.2019 г. до окончателно изплащане на горепосочената
сума.
Ответникът "Юробанк България'' АД е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
Счита, че главният иск е с правна квалификация чл. 55 ЗЗД, а не чл. 79
ЗПУПС, тъй като, в случая, ищецът не отрича в исковата молба, че процесното
платежно нареждане е създадено от негов представител (Й.Д.З.), след което
плащането е одобрено с m-Token Postbank от мобилния телефон на
представителя, т.е. налице е изрично и недвусмислено съгласие за изпълнение
3
на платежната операция, като отговорността за евентуалното неточно
въвеждане и/или потвърждаване на данните относно банковата сметка на
получателя е лично и единствено на ищеца.
Твърди и че искът не следва да бъде насочен срещу него, а срещу
титуляря на сметка с IBAN ****, по която неоснователно е постъпила
паричната сума. Сочи, че банката – ответник, в случая, е изпълнила надлежно
ролята си на посредник между ищеца-наредител на платежната операция и
получателя на паричния превод, като при това - поради изпълнението на
всички условия за неговото извършване, и прилагане на всички методи и
средства за задълбочена идентификация на титуляря и автентикация на
наредената платежна операция, не е имала никакви основания да се съмнява в
нейното надлежно извършване от титуляря. С тези твърдения иска от съда да
прекрати настоящото производство като образувано при липса на абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняването му, а именно –
пасивна легитимация на посоченото като ответник лице.
Евентуално, счита предявените искове за неоснователни, при следните
твърдения:
Не се оспорва, че между страните са установени договорни отношения,
по силата на Договор за разплащателна сметка, с IBAN **** — продуктов
пакет „Динамика“, който включва и безплатната регистрация и ползване на
услугата „Интернет банкиране“, и отделно сключен договор за услугата
„Интернет банкиране“, по силата на който достъп до сметката, посредством
електронно банкиране, имат двама оправомощени държатели: З.М.З. и Й.Д.З..
Излага се, че на 29.10.2019 г. в 14:31:42 часа от потребителския профил
на „ЙОВАНА“ ЕООД в системата за електронно банково обслужване
„Интернет банкиране” на Банката след извършена положителна електронна
идентификация на Й.Д.З. чрез коректно въвеждане на код за достъп до
системата (комбинация от потребителско име и парола) от IP адрес 62.73.92.28
времева сесия на достъпа от 14:23:36 до 14:34:32, часова зона в 14:30:14 е
съставено преводно нареждане за кредитен превод с номер ********* за
сумата 500 000 лв. от сметката на „Йована“ ЕООД с IBAN BG **** към
сметка с IBAN ****, с посочен получател „Пионер Семена България“ ЕООД.
Нареждането било потвърдено със софтуерен Token („т-токеn Postbank“) на
потребителя Й. Др. З., инсталиран на дата 18.09.2019 г. в 14:06:50 часа на тел.
4
****. Ответникът посочва, че в процеса по потвърждаване на превода чрез
софтуерен токън, банковата сметка на получателя и сумата на превода е била
визуализирана на екрана на мобилното устройство на Й.Д.З., като се е
изискало потвърждение и съответно платежната операция е била надлежно
потвърдена/подписана. Платежната операция била и допълнително
потвърдена от Й. З., тьй като служител на Банката е осъществил контакт с нея
на телефона – ****, и тя повторно е дала съгласието си за превода,
вследствие на което, в 14:33:25 часа на 29.10.2019 г., платежната операция е
била успешно изпратена за изпълнение в системата на Банката.
Излага твърдения, че в случая не се касае за неразрешена платежна
операция, тъй като от посоченото в исковата молба пряко и безспорно се
установява, че трансакцията е била осъществена чрез използването на
услугата „интернет банкиране“ от профила в нея на Й. З. и е била потвърдена
от последната с инсталираното на нейния личен мобилен телефон приложение
„софтуерен токън“, с правилното въвеждане на всички персонализирани
средства за сигурност (кодове за достъп, пароли, биометрични данни и др.)
както и, че получател на превода е титулярят на сметка ****, въпреки
посоченото в платежния документ име на получател, тъй като водещият
идентификатор на получателя е именно международният номер на банкова
сметка „IBAN”, по арг. от чл. 11, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ във връзка с чл.
90, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗПУПС). Наред с това, в банковата система (основна,
„интернет банкиране“ и всички подсистеми и приложения за сигурност) не
била налице каквато и да е следа от достъп или външна намеса от трето,
неупълномощено лице, в процеса на съставяне, запаметяване, подписване,
одобряване и потвърждаване на процесното платежно нареждане, поради
което за банката не е имало друга възможност или някакво съмнение в тази
операция, освен да я изпълни (както е и длъжна по закон и съобразно
договорните си отношения с клиента), така както е наредена.
Сочи се, че въз основа на диспозитивната разпоредба на чл. 67, ал. 4 на
ЗПУПС, в чл. 10 на разд. XIII от ОУИБ, неразделна част от подписания от
ишеца Договор за предоставяне и ползване на услугата „интернет банкиране“,
изрично било договорено с клиентите, които не са потребители по смисъла на
ЗПУПС, че в отношенията им с банката като доставчик на платежни услуги
относно ползването на услугата „интернет банкиране“, определени
разпоредби от цитирания закон, вкл. нормата на чл. 78 от ЗПУПС, няма да се
5
прилагат, следователно по делото следва да се прилагат общите правила за
разпределяне на доказателствената тежест на чл. 154 ГПК и ищецът следва да
установи твърденията си, че операцията е неавтентична.
Ответникът излага съмнения, че е възможно да се касае за
вътрешнофирмена измама - чрез създаване и използване на неверен документ-
фактура, в която е посочен чужд номер на сметка, което от своя страна да е
станало причина да е въведен този номер на сметка от ползвателя, което няма
нищо общо с действията на банката, тъй като преводът е разрешен, а
посочването на другата банкова е резултат на въвеждането в заблуда, които
обстоятелства лежат извън компетентността на ответника и за които същият
не може да следи и да отговаря. Дори да не е налице вътрешнодружествена
измама, то ответникът сочи, че представителят на ищеца е действал при груба
небрежност, като неколкократно е потвърдил нареждането на превода в полза
на сметката с непознат IBAN или не е положил дължимата грижа за
осигуряване неразкриването на ползвания Код за достьп и на кодовете за
ползване на софтуерния токън/ не е осигурил антивирусен софтуер на
ползваното мобилно устройство, поради което следва да понесе последиците
от извършеното имуществено разместване, за което отговорност не следва да
носи банката.
Наред с горното, изтъква, че съгласно чл. 2 от раздел Шести на ОУИБ
отговорността, както при въвеждане на IBAN- номера в процеса на създаване
на платежното нареждане, чрез системата на „интернет банкиране“, така и при
неговото потвърждаване чрез допълннтелното приложенне за сигурност
софтуерен токън е само и единствено на титуляря – ползвател, като в случай
на неточност на посоченнте от оправомошення държател уникални
идентификатори, отговорността на банката за неизпълненнето или неточното
изпълнение на съответната платежна операция не може да бъде ангажирана.
Счита, че банката е положила дължимата грижа на добрия тьрговец и е
изпълнила договорните си задължения да осигури и опази сигурността на
личните данни и на персонализираните средства за сигурност на ползвателя на
услугата „интернет банкиране“. Счита, че внедрените от банката решения и
мерки за сигурност на разплащанията в интернет са в пълно съответствие с
изискванията на ЗПУПС и регулациите на Европейския Банков Орган и
Европейския парламент. Съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския
6
Парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния
пазар /PSD2/, в рамките на услугата „електронно банкиране“ банката прилага
допълнителни мерки, свързани с мониторинг на високорискови платежни
операции, както и уведомяване на клиентите при осъществяване на достъп в
профила на услугата от непознат Iр-адрес с оглед предприемане на незабавни
действия по деактивиране на достъпа от страна клиента в случай, че е налице
неразрешено влизане в системата. Дори хипотетично да се приеме, че в случая
е имало някакъв технически проблем, то единствената логическа и техническа
възможност била той да е свързан с компютърната конфигурация на клиента, а
банката-ответник не е имала допълнително задължение, както не е имала и
възможността, и не е разполагала с физически и логически средства и
механизми, за да е в състояние да установи и провери обстоятелствата,
свързани с въвеждането на IBAN-номера на сметката на получателя, респ.
неговото евентуално неправомерно манипулиране, още по-малко е била
длъжна или е могла да установи евентуалното наличие на технически проблем
или инсталиран и действащ зловреден софтуер в клиентската компютърна
конфигурация или мобилния телефон (чрез който е потвърдена платежната
операция), чрез който софтуер злонамерени лица евентуално да са се опитали
получат достъп до профила на клиента в системата на „интернет банкиране“ и
да манипулират незабелязано номера на банковата сметка на получателя на
превода.
Сочи, че при изплащане на част от сумите, предмет на платежната
операция, като основание е посочено, че преводът е станал при измама, като
ищецът първоначално е твърдял, че това е станало при грешка. Пояснява, че
сумите са върнати от страна на банка „УниКредит Булбанк“ АД, след изрично
искане от страна на ответника.
Оспорва изцяло акцесорната претенция на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за законна лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира
разноски в производството.
Ищецът „Йована“ ЕООД депозира допълнителна искова молба в
установения за това срок, с която оспорва извършените в отговора възражения
по допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че в
отговора на искова молба, ответникът не излага обстоятелства, изключващи
отговорността на банката - измама, умишлено или при груба небрежност
7
неизпълнение на някое от задълженията по чл. 75 от ЗПУПС от страна на
платеца, поради което счита, че отговорността на банката следва да бъде
ангажирана. Посочва, че релевантно е при иницииране на процесния кредитен
превод, чрез използване на сертификата си в системата на банката за
електронно банкиране, ищцовото дружество да е действало чрез измама,
каквото не се твърди и доказва от страна на ответника. Поддържа изложеното
в исковата молба.
"Юробанк България'' АД е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с който оспорва изложеното в нея и поддържа твърденията и
доказателствените си искания, направени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори относно наличието сключен между тях
договор за платежни услуги, при представените общи условия; че на
29.10.2019г. от сметка на ищеца с IBAN **** е извършен превод в размер на
500 000 лева (петстотин хиляди лева) към сметка с IBAN ****, изпълнен от
банката; както и че представителят на ищеца е уведомил банката на
04.11.2019 г устно и писмено за трансакцията.
По делото е изслушано заключение на съдебно компютърна експертиза,
която съдът кредитира като обосновано. ВЛ е установило, че нямя някакъв
технически проблем, или някакво съмнително действие, като процесиите
трансакции са редовни и осъществени. Съгласно пояснението дадено в
заседанието на 23.05.2025 г., подписването на конкретна платежна операция е
действие, с което се финализира предварително подготвен през банкирането
банков превод, като се използва приложение с.мартфонm-Token. като
потвърждението на платежната операция преминава през три етапа, а
именно:известяване чрез PUSH нотификация към смартфона, след натискане
на бутон за превод на сумата; вход в m-Token. изискваш въвеждане на
предварително въведения при първоначална регистрация PIN; екран, в който
се изписва 1BAN номерът, към който ще се изпраща превода, сумата и двата
бутона, с който да се потвърди или да се отхвърли. При натискане на бутона
„Потвърждавам" преводът се изпълнява и с това на практика се реазизира
8
„подписване".
Вещото лице е посочило, че степента на защита на процесния превод е
двуфакторна, като установява участие на титуляра на сметката за създаване и
потвърждаване на нареждането с фактор „знание“ и фактор „притежание“ / ,
„характерна особеност“, които позволяват идентифицирането му по
уговорения между страните и изискван от закона ред. За вход в онлайн
банкирането са приложени потребителско име и парола, като те са известни
единствено на оправомощения ползвател, действащ от името на титуляря на
сметката /потребител с активни права за интернет банкиране/.
Потвърждаването на операцията чрез m-Token също отговаря на изискванията
на двуфакторна идентификация. В крайна сметка банката предоставя на
клиентите „заключени врати", а клиентът държи „ключовете", които ако
неволно раздаде по някакъв начин, банката не може да предотврати нежелан
вход.
При извършената проверка в системата на банката ВЛ е установило две
изходящи от институцията обаждания на тел № ****. Екпертът е свалил и
съдържанието на записа от 29.10.2019 г., проведен в 14,31 ч., преди да бъде
извършен осъществен превода, като стенограмата приложена по
делото(л.126), потвърждаваща плащането, съответва на съдържанието на
записания разговор.
На 28.10.2019 г.в 15,14 г. е бил нареден превод на ищеца за сумата
800 000 лв. по сметка с IBAN: **** с посочен получател „Пионер семена
България“ ЕООД, който е бил отказан от клиетна. По късно – в 15,15 ч. на
същата дата е нареден превод в размер на 500 000 лв. по сметка с IBAN: ****,
който е изпратен.
На 29.10.2019 г. е осъществен успешен превод на сумата 500 000 лв. по
сметка с IBAN: **** с посочен получател „Пионер семена България“.
Последните констатации оттносно плащанията съвпадат и със
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
По делото са изслушнати показанията на св. Й. З. – счетоводителят,
който е наредил плащането, съпруга на управителя на ищцовото дружество.
Тя дава показания, че има папка съдържащи данните на дружеството, към
които прави преводи, като сметките проверява цифрено и буквено, дори да са
генеририрани автоматично в системата. На 28.10.20219 г. е наредила превод
9
на 500 000 лв. Планирано е било извършване на плащане около 3 мил лв. на
„Пионер семена България”ЕООД. През м.10.2019 г. е направила един превод –
този от 28.10.2019 г., който е бил получен от контрахента. На 29.10.2019 г. е
заявила извършване на втори превод от 500 000 лв., като е попълнила данните
на „Пионер семена България”ЕООД, но от банката е било изпълнено по друга
сметка. Наредената сума е била вярн, но IBAN-а е бил сменен.
Съгласно показанията на св. И.Д., ръководител звено в центъра за
обслужванена клиенти на ответника, целта на телефонните разговори,
осъществявани на предварително предоставен от клиетна номер, преди да се
изпълни даден превод, е той да бъде потвърден от клиента, след което да се
изпълни. Банката разполага със запис, който записва разговорите, като може
да се види датата и часа на събитието. На 29.10.2019 г. след около две-три
минути след иницииране на превода било извършено обаждане към клиента.
Банката не извършва обаждания за вече осъществени преводи. Те се
осъществяват преди превода. Преводът е бил „ринг”, като служителите първо
се обаждан на тези наредители, тъй като те са по-спешни. Системата за
сигурност спира част оп преводите, коато ги прецени като несигурни, въз
основа пра алгоритъм и правила изготвени от отдел „Кибер и транзакционна
сигурност”. Преводът от 28.09.2019 г. не е биа спиран и да е бил регистриран в
системата за сигурност.
По делото са депозирани документи – платежни нареждания и
извлечение от банковата система, които са използвани от ВЛ при изготвяне на
техните заключения.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
В съответствие с чл. 78, ал.1 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна
услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че
е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната
услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на
платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и
за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
Твърденията, че банката е изпълнила неразрешена от ищеца платежна
операция, основани на това, че наредената сума е постъпила не по сметка на
10
контрагента, а на трето лице в банка, различна от банката, обслужваща
сметките му, като при попълването и потвърждаването на платежните
нареждания в тях е бил посочен един IBAN, а при подписването им и
изпращането им на банката – друг, са сводими под хипотезата на посочената
правна норма(РЕШЕНИЕ № 139 ОТ 27.08.2024 Г. ПО Т. Д. № 2767/2022 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и, ал. 3 ЗПУПС, платежната
операция е неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за
изпълнението й, като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между
платеца и доставчика на платежни услуги.
Чл. 67, ал. 4 ЗПУПС постановява, че когато ползвателят на платеж на
услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на
платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се
прилагат чл. 68. ал. 1. чл. 70. ал. 4 и 5. чл. 78, 80, чл. 82. аз. 2 и 3. чл. 85, 91, 92,
чл. 93. ал. 1 и чл. 94. 3 както и да договорят срок, различен от предвидения в
чл. 77.
Ищецът е ЮЛ и следователно не попада в приложното поле на § 1. т. 40
от ДР на ЗПУПС и съответно не е "потребител ", правещо възможно
изключването на посочените по-горе правила.
С действащите Общи условия на Банката към датата на извършване на
процесния превод /29.10.2019 г./, страните са уговорили, че в случай че
титулярят на сметката не е потребител по смисъла на ЗПУПС. на основание
чл. 46. ат. 5 и чл. 67. ат. 4 ЗПУПС, спрямо сметките му не се прилагат
разпоредбите на Глава IV от ЗПУПС и чл. 68. ал. 1 и чл. 78. ограничението в
обхвата на загубите, които може да понесе титулярят/оправомощеният
държател, свързани с неразрешени платежни операции, съгласно чл. 80. чл. 82.
ат. 2 и 3. чл. 91. чл. 92 и чл. 93 ЗПУПС. като банката не носи отговорност
спрямо титуляря на сметката и/ или оправомощениядържател на основание
цитираните разпоредби и титуляря не може да предявява претенции спрямо
банката на основание на тях и/или разпоредбите в настоящите общи условия.
Следователно въз основа на нормата на чл. 67. ал. 4 ЗПУПС е налице
договорно дерогиране на разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС.
В настоящия случай въз основа на събраните доказателства съдът
намира, че в хода на производството не се установи, че процесната операция е
11
неразрешена.
Платежното нареждане от 29.10.2019 г. е създадено от представител на
ищеца (Й.Д.З.), след което плащането е одобрено с m-Token Postbank от
мобилния телефон на дружеството. При осъщественото от банката телефонно
обаждане З. е потвърдила осъществяването на транзакцията по отразените в
електронния докумет данни. Вписаната в преводното нареждане банкова
сметка с IBAN **** е идентична с тази, по която ищецът е вече е нареждал
плащане предния ден – 28.10.2019 г. и което е оттеглил по-късно, за да
извърши плащане по коректната банкова сметка. В този ден са извършени
активни действия – по нареждането и по неговото оттегляне, осъществени
спрямо банковата сметка отразена и и платежното нареждане от следващата
дата, което не съвпада със сочения от ищеца механизъм относно действие на
трето лице, което в периода от момента на създаване на платежното до негово
изпращане да е извършило замяна на IBAN -а с друг, в друга банка и с друг
титуляр, различен от посочения титуляр в платежното нареждане, която е и
едниствено теоретично възможната в случая, макар да няма данни за това,
съгласно СТЕ. Това мотивира съда да приеме, че се касае за грешка на
упълномощен представител на ищеца при попълване на данните относно
банковата сметка на получателя на сумата, като на 28.10.2019 г. грешката е
била отстранена и действието е било оттеглено, но на 29.10.2019 г. плащането
е било наредено.
Във връзка с това не следва да се кредитират показанията на
заинтересования свидетел З., която е съпруга на управителя и лице извършило
операцията. Те противоречат на останалите доказателства относно това, че на
28.10.2019 г. е наредила само една транзакция – тази за 500 000 лв., при
установеното първо по време и в последствие оттеглено нареждане за сумата
от 800 000 лв., като съгласно показанията на свидетелката тя е едниственото
лице, извършващо банкови плащаня.
В съответствие с чл. 90, ал.1 и ал.2 от ЗФУПС, когато платежно
нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален
идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор. Доставчикът на платежни
услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на
платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни
12
услуги уникален идентификатор. Тъй като банката не носи отговорно за
въведененото с исковата молба действие, то дали тя е изпълнила или не други
свои задължения при установената грешка от наредителя, е извън предметния
обхват на настоящото дело. В такъв смисъл и действията на банката по
извършване на заплащания на ищеца, евентуално може да са относими към
задълженията по чл.90 ЗФУПС, не могат да обосноват тезата на ищеца
относно това дали транзакцията е наредена или не.
Горното налага извода за неоснователност на предявените искове.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски, отразени в списъка по чл.80 ГПК: депозит за СТЕ – 1000 лв.;
допълнителен депозит за СТЕ – 700 лв.; депозит за ССЕ – 1 400 лв.; ДТ за
удостоверения 3 бр. – 15 лв.; ЮК възнаграждение – 300 лв. или общо 3 415 лв.
Воден от гореизложеното СГС
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „Йована“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, п.к. 8600, ул. „Ямболен” № 95,
представлявано от З.М.З., чрез адвокат А. А., гр. София,п.к. 1303. ул.
„Странджа" № 4. вх. № 1. ет. 4 срещу срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766. ул.
”Околовръстен път“ № 260 иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за
сумата 221 685,40 лв., представляваща стойността на неразрешена операция
осъществена на 29.10.2019 г. към банкова сметка: IBAN: ****, както и за
мораторна лихва за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 66 634,11 лв. за периода
04.11.2019 г. до 19.10.2022 г.
Осъжда „Йована“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, п.к. 8600, ул. „Ямболен” № 95, представлявано от
З.М.З., чрез адвокат А. А., гр. София,п.к. 1303. ул. „Странджа" № 4. вх. № 1.
ет. 4 да запати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1766. ул. ”Околовръстен път“ №
13
260 разноски в размер на 3 415 лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14