Р Е Ш Е Н И Е
№ 1177
гр.Пловдив, 17.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
2532/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от К.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1030-000084
от 23.01.2019 г., издадено от Началник Група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция, с което на
основание чл. 177 ал.5 предл. първо, вр. ал.1 т.2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на
1500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
В жалбата се излага искане за
отмяна на така наложеното административно наказание, при условията на
евентуалност – неговото намаляване.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.01.2019 г. около 11:15 часа
в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ – в продължението № 171, свидетелят А.К., заемаща
длъжността „***”, спряла за проверка лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“,
с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К.Л.. Същата извършила справка в
оперативната дежурна част /ОДЧ/, от която се установило, че водачът не
притежава свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и контролен талон към него.
Предвид извършените констатации
свидетелката К. съставила на жалбоподателя АУАН бл. № 990253/17.01.2019 г., с
който му вменила нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Свидетелката иззела свидетелство
за регистрация на МПС – част II. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на така
съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел – А.К.. Съдът кредитира същите доколкото се явяват
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 990253/17.01.2019 г. и справка
за нарушител.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 150 ЗДвП. Съгласно посочения текст всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В настоящия случай, от приетата по делото
фактическа обстановка, безспорно се установи, че жалбоподателят Л. е управлявал
пътно превозно средство – лек автомобил, като е участвал в път, отворен за
обществено ползване. От приложената по делото справка за нарушител се установи
и другият съставомерен белег на нарушението по чл. 150 ЗДвП, а именно, че
водачът не е правоспособен. Също така от посоченото писмено доказателства
следва, че жалбоподателят е бил санкциониран, че управлява МПС, без да е
правоспособен водач, като НП за посоченото нарушение е влязло в сила на
07.07.2018 г., респ. несъмнено е налице и квалифициращия признак, а именно:
деянието да е извършено повторно.
Поради изложеното съдът намира, че правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъществено от него нарушение по чл. 150 ЗДвП, санкционирано на основание чл.
177 ал.5 предл. първо, вр. чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 18-1030-000084 от 23.01.2019 г., издадено от Началник Група при
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция, с което на К.Г.Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 177 ал.5 предл. първо, вр. ал.1 т.2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 1500
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Районна
прокуратура Пловдив, за извършване на проверка дали деянието не разкрива
признаците на престъпление.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС