Р Е Ш Е Н И Е № 393 /16.7.2020г.
гр. Ямбол, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание
на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от
съдия В. Спасова гр. дело № 1353/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Ай Тръст” ЕООД гр.София, представлявано от юрисконсулт В. Г., срещу П.Г.Д. *** която твърди, че същата е сключил на 12.05.2017 г. договор за заем с „Кредисимо“ ЕАД във формата на електронен документ за сумата 1000 лв., която й е била предоставена и усвоена от нея на 13.05.2017 г. на каса на „Изипей“ АД. Освен това е избрала да обезпечи изпълнението на задълженията по договора като осигури поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице- ищеца, който се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му срещу възнаграждение от 73,73 лв. на месец съгласно подписан между тях договор за поръчителство. На 12.05.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за поръчителство. Длъжникът не е изпълнил задължението си да върне сумата по кредита, като е извършил частични плащания с просрочие. Търсен е бил от заемодателя, който е направил административни разноски за това. На 12.10.2018 г. ищецът е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от кредитополучателя суми, поради което възстановяването им от негова страна е дължимо. Ответницата е уведомена за това плащане, както и че дължи сумите на ищеца заедно с възнаграждението му по договора за поръчителство. От съда се иска да бъде прието за установено задължението й да заплати на ищеца 689,75 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 51,19 лева - административни разноски; 56,09 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.; 88,79 лева - наказателна лихва за периода от 13.10.2017 г. до 03.10.2018 г., 94,81 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски и разноските по заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете в писмена молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез особения й представител оспорва предявените искове. Счита, че липсва уведомление от страна на поръчителя до длъжника за отправено до първия искане от страна на кредитора за плащане, както и за самото плащане; няма доказателства за размера на платените от поръчителя суми и за размера на дължимите лихви. Освен това договорът за кредит счита недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК като сключен в противоречие с разпоредби на ЗПК – чл.11, ал.1 т.10, чл.19 –не е посочен годишен процент на разходите и в него не е включена вноска гарант, надхвърляща 100 % от заетата сума. Налице е връзка между кредитора и поръчителя, тъй като ищцовото дружество е собственост „Кредисимо“ АД.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит № ***/12.05.2017 г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника, с Приложение №1 към него, за сумата от 1000 лв., със срок на договора -12 месеца и брой на погасителните вноски -12 в размер на 93.23 лв., като лихвеният процент по кредита е 21,24 %, а ГПР - 50%. Общият размер на плащанията е 1118,76 лв. Налице е погасителен план.
По реда на чл. 192 от ГПК е представена от „Изипей“ АД- гр.София Разписка от 13.05.2017 г., видно от която „Кредисимо“ АД е предоставило на ответника на основание „Кредисимо плюс“ сумата 1000 лв., която е изплатена на лицето срещу подписа му в разписката.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2017 г., сключен между страните по делото, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение №1 към договора –по 73.74 лв. на месец. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка *** „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ и чл. 4 ал.1 от договора за кредит- когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 12.05.2017 г. и между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД е сключен договор за поръчителство. Поръчителят се е задължил да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. В чл.3 ал.2 се съдържа уговорката, че „Ай Тръст“ ЕООД остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът е предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от него. Съгласно чл.4 ал.1 от този договор, аналогичен на чл.3 ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения. В чл.3 ал.2 от договора за поръчителство с ответницата е прието, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най –късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на всеки вид задължение поотделно, вкл. за направените от кредитора разноски за събиране на вземанията му. Съгласно ал.4 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за размера на платените вземания и за задълженията му към поръчителя.
По делото са представени доказателства за изпълнение на тези задължения- разпечатка на електронни уведомления, изпратени от „Ай Тръст“ на ответницата на 08.10.2018 г. и 15.10.2018 г. С първото се съобщава отправеното от кредитора искане за плащане от поръчителя, а с второто- извършеното плащане. Посочен е размерът на процесните задължения, платени от ищеца на кредитора и задълженията на длъжника към ищеца.
Ищецът е представил Протокол № ***/04.06.2018 г. за това, че административните разходи за събиране на вземания от длъжника са в размер 51.19 лв. Представено е Удостоверение за погасени задължения от 04.04.2019 г., издадено от „Кредисимо“ ЕАД за това, че след изпратено искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на 12.10.2018 г., „Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител и солидарен длъжник по договорите за поръчителство за задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ***, е погасил всички дължими суми от кредитополучателя по договора за кредит. След изпълнението на задължението за плащане от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на така сключените договори, „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към длъжника, тъй като задълженията са погасени от поръчителя.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че задълженията произтичащи от процесния договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство не са погасени в пълен размер от длъжника. С постъпилите плащания в периода 03.06.2017 г.-12.10.2017 г. в общ размер на 739лв. са погасени четири пълни вноски по договора за кредит и по договора за поръчителство и част от възнаграждението по последния за петия месец (погасени: главница- 310,25 лв., договорна лихва до 31.08.2017 г.-62,67 лв., възнаграждение за предоставяне на поръчителство- 366,08 лв.). Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК остатъкът от задължението на ответника е в общ размер на 865,24 лв., от които главница 689.75лв., договорна лихва за периода 01.09.2017 г. - 30.04.2018 г.-56,09лв., наказателна лихва в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 13.10.2017 г. - 03.10.2018 г. - 68,21 лв., административни разноски – 51,19 лв. Остатъкът от възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство е 518.68 лв. (от общо дължимо 884,76 лв.) Извършено е прихващане между „Кредисимо“ АД и ищеца със Споразумение за насрещно прихващане от 31.10.2018 г. по Приложение №1, съдържащо и задълженията на ответницата към „Кредисимо“ АД в посочения в исковата молба размер. Искането за плащане от кредитора е от 08.10.2018 г., последвало е Допълнително споразумение от 12.10.2018 г., с което срокът за плащане е продължен до 31.10.2018 г., когато е сключено Споразумението за насрещно прихващане.
Не е спорно, че по ч.гр.д.№ ***/2018 г. на ЯРС е издадена заповед за изпълнение по заявление на ищеца за процесното вземане, връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. чл.143 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.
Съгласно чл. 143 ал.1 изр.1 и 2 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
По делото е безспорно подаването на заявление от ответника за сключване на договор за кредит по електронен път и сключването на такъв. Установено е получаването на сумата от 1000 лв. от последния на каса на „Изипей“ АД по договор за кредит. С оглед на тези обстоятелства между страните по него е възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума. Длъжникът не е извършил плащане в пълен размер на главницата. Дължи и възнаградителна лихва. Предвид сключения договор за поръчителство с ищеца, налице и задължение за плащане на договореното възнаграждение. Касае се договор, който изрично не е уреден от закона, но чието сключване е допустимо съобразно чл.9 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на ответната страна за нищожност на договора поради противоречие с чл.11, ал.1 т.10, чл.19 на ЗПК. Посочен е годишния процент на разходите. Възнаграждението на поръчителя произтича от отделен договор и не е част от задължението по договора за кредит. Т.е. неоснователни са доводите, че в ГПР не е включена „вноска гарант“. Общият размер на възнаграждението не надхвърля 100 % от заетата сума (както се твърди в отговора), а и видно от исковата молба е направен отказ на ищеца от вземането му над претендираната сума от 94,81 лева до оставащия дължим размер от 518.68 лв.
Що се отнася до възражението, че искането на кредитора до поръчителя не е било съобщено на длъжника, както и плащането от поръчителя, по делото са представени доказателства за такова съобщаване, извършено по уговорения електронен път.
Във връзка с възражението на ответника за неустановения размер на платените от поръчителя суми, след проверка в счетоводствата на дружествата за извършените от поръчителя плащания вещото лице е установило извършено от тях прихващане на насрещни вземания, между които и процесните. Съгласно чл. 103 от ЗЗД прихващането е допустим от закона способ за погасяване на задължения, поради което настоящият състав приема, че е настъпил погасителния ефект на извършеното между кредитора и поръчителя прихващане (в този смисъл Решение по възз.гр. дело № 274/ 2019 г. на ЯОС).
Доводите на ответника във връзка с факта, че кредиторът е собственик на капитала на дружеството- поръчител не се споделят от съда, доколкото се касае за отделни юридически лица, със самостоятелна правосубектност, които при липса на законова забрана могат да встъпват в договорни правоотношения помежду си и да изпълняват поетите едно спрямо друго задължения, вкл. за плащане на парични суми, съответно –да ги прихващат.
С оглед на това е налице хипотезата на чл. 143 ал.1 от ЗЗД, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Ответникът дължи връщане на неплатената част от заетата сума, договорни лихви, разходи и договореното възнаграждение на поръчителя, тъй като съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Дължи обезщетение за забава в изчисления от вещото лице размер, за която сума искът следва да се уважи, а за разликата до претендираната следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.Д. ***, ЕГН **********, дължи на „Ай Тръст” ЕООД гр.София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, ЕИК *********, сумите от: 689,75 лева - главница, 51,19 лева - административни разноски; 56,09 лева - договорна лихва за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г.; 68,21 лева - наказателна лихва за периода от 13.10.2017 г. до 03.10.2018 г., 94,81 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 24.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***/26.10.2018 г. по ч.гр.д. №***/2018 г. на ЯРС, а искът за наказателна лихва за периода от 13.10.2017 г. до 03.10.2018 г. за разликата над 68,21 лв. до 88,79 лева като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Г.Д. *** да заплати на „Ай Тръст” ЕООД гр.София направените по делото разноски в размер на 611,88 лв. и направените по заповедното производство разноски в размер на 73,43 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: