№ 481
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502775 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано e след постановяването на Решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. дело №
165/2021 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение № 1065/08.10.2020 г. по в. гр. д. №
2159/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз основа
на въззивна жалба от „Енерго Про Продажби” АД против Решение № 2579 от 24.06.2020
година, постановено по гр.дело № 1389/2020 г. по описа на ВРС, с което е в отношенията
между страните, че ищецът Д. Н. Д. не дължи на жалбоподателя сумата от 11229.31 лева,
представляваща начислена корекция на сметка за ел. енергия, за периода 15.02.2018 г. –
14.02.2019 г., по фактура № **********/ 19.11.2019 г., на партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с. Д., обл. Варна, общ. П., на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, тъй като не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Сочи се, че начислената сума представлява цената за потребеното в
обекта на ищеца количество ел. енергия в размер на 58081 кВч. и се дължи на основание чл.
1
200, ал. 1 от ЗЗД. Отправеното искане е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска –
отхвърлен.
Постъпило е писмено становище от Д. Н. Д., чрез адв.С., с което се обосновава искане
съдът да потвърди атакуваното решение.
В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният
представител на въззивника отправя моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски. Моли да бъде съобразено заключението на проведената експертиза, че
за периода от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. сумата за изразходвана ел енергия е възможно да
бъде на стойност 2564.92 лева, а сумата за технологичен разход е 1185.23 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба
Д. Н. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Енерго - Про Продажби”
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 11229.31 лева, начислена корекция на сметка за ел. енергия, за периода 15.02.2018
г. – 14.02.2019 г., по фактура № **********/19.11.2019 г., на партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с. Д., обл. Варна, общ. П..
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия в посочения обект на
потребление. Твърди, че по информация от ответното дружество е извършена от „ЕРП –
Север“ АД проверка на СТИ на адреса на, за което е съставен протокол от 04.02.2019 г., в
резултат на което е извършена корекция на електроенергия за периода 15.02.2018 г. –
14.02.2019 г. Оспорва законосъобразността на корекционната процедура, както и начина и
методиката за начисляване на процесната сума по своя партида. В заключение сочи, че не е
потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, поради което моли за
уважаване на иска с присъждане на разноски.
Ответникът - „Енерго - Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество,
по силата на договор за продажба на ел. енергия. Потвърждава твърдението в исковата
молба, че на 14.02.2019 г., в изпълнение на чл. 44 от ПИКЕЕ, е извършена техническа
проверка на СТИ на потребителя като излага становище за законосъобразност на
корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Сочи още, че
начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и
потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на
ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 от ЗЗД. Отправя искане за
2
отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие
на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на
измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално
основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с
ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за
продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен
период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в
невизуализирания регистър на СТИ.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и
доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“
по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1105491/ 14.02.2019 г. се
установява, че служители на дружество са извършили последваща техническа проверка на
измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за
проверка, поради установен отчет в тарифа 1.8.3 в размер на 058081 kWh. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за
експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили
проверката, лично от абоната - Д. Н. Д. и от един свидетел – Н.Н.Д.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична
експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 058081,6 kWh.
Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, а същият не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 18.11.2019 г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект
с аб. № ********** и кл. № **********, в размер на 58081 kWh., за периода 15.02.2018 г. до
14.02.2019 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура от 19.11.2019 г. на
стойност 11229.31 лева с вкл. ДДС, представляващи служебно начислено количество ел.
3
енергия за обект № ********** и кл. № **********, в размер на 58081 kWh., за периода
15.02.2018 г. до 14.02.2019 г.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа
експертиза, видно от заключението на която е, че СТИ е от одобрен тип, преминал е
метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2014 г., срокът на метрологична годност е
6 години – монофазен, тип – МЕ 162; процесната корекция е извършена след прочит на
регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно
вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране на СТИ със
специализирана техника и известна парола за достъп до второ ниво, с което в т. нар.
„невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия;
извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел.
енергия от КЕВР за съответните подпериоди.
В изпълнение на дадените с Решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. дело № 165/2021 г.
на ВКС, IV ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК при повторното
разглеждане на делото настоящата съдебна инстанция е допуснала провеждането на
комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Съобразно релевираните от
процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за непълнота на
заключението досежно стойността на доставимата съобразно пропусквателната способност
на СТИ електроенергия за посочения от ответника период на допълнителното начисление,
обективиран в периода на фактурата, в производството е проведена и допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира
заключенията на двете експертизи, изготвени при повторното разглеждане на делото
/комплексна и допълнителна съдебно-техническа/, като обективно и компетентно дадени, и
базиращи се на фактическата установеност по делото. Същите пълно и обосновано дават
заключение по релевантните за спора обстоятелства относно моментът и начинът на
натрупване на показанията в т.3 на процесното СТИ, както и касателно възможното
количество, което може да бъде потребено от абоната за период от една година.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза се
установява, че електромерът Carat Digitron М02. с фабричен № 1115 0314 0058 7569 е
монтиран на абоната на 17.09.2014 г. нов, без преди това да е обслужвал друг обект.
Показанията по първа и втора тарифа са били нулеви, като първоначално е бил програмиран
да отчита потребената електроенергия в посочените две тарифи. Вещите лица установяват
от записаните показания в лога на устройството, че 13 дни след монтажа - на 01.10.2014г.
20.45ч. СТИ чрез софтуерна настройка е параметризирано да отчита част от преминаващата
през него електроенергия в невизуализиран него. От този момент нататък, по 18.86 часа
всеки ден, преминаващата през него електроенергия се натрупва в невизуализирания
регистър ТЗ. Цялата електрическа енергия преминала през електромера е доставена,
измерена и потребена от абоната, но тъй като регистър ТЗ не се визуализира, той не е
отчитан при месечните отчети. Отчитана и съответно заплащана е била само
елекроенершята от регистри Т1 и Т2. Количеството от 8,437kw/h електроенергия за битов
4
абонат е допустимо, но малко вероятно постоянно да се консумира. Вещите лица дават
заключение, че същото е потребено за много по-дълъг период от време – 1598 дни.
При изслушването на експертите в съдебно заседание поддържат заключението си в
смисъл, че установената средна консумация от близо 8.5 кв.ч. теоретично може да премине
през електромера за едногодишния период на фактурата, за който е извършено
допълнителното начисление, тъй като е в рамките на допустимата максимална мощност, но
е отвъд границите на номиналната, тъй като се касае за непрекъснато натоварване, а не за
пиково такова.
По делото е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена,
подписана и защитена в открито съдебно заседание от вещите лица инж. С.Д. и инж. К.М.,
макар в титулната й част да е пропуснато името на втория експерт. От заключението на
същата се установява, че консумираната ел. енергия, предявена за заплащане по фактурата
от 19.11.2019г. е натрупана за периода от последната параметризация на 01.10.2014г. до
датата на демонтажа 14.02.2019г. и е общо 58 081 kWh на стойност 8262.79 лева с ДДС, а за
периода на корекцията /фактурата/ 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г. дължимата сума за
изразходена електроенергия е 2564.92 лева с ДДС, а за технологичен разход е 1185.23 лева с
ДДС.
Вещите лица при изслушването си в съдебно заседание заявяват, че посочената
стойност е получена чрез метаматически изчисления за релеватния период на база цялото
потребление, отчетено от СТИ до момента на неговия демонтаж. В заключение обосновават
становището си, че е невъзможно толкова голямо количество да бъде потребено за една
година, както и че е очевидно, че това се е случило през много по-дълъг период от този по
проверката.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
част от преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова
тарифа, следва да се посочи, че едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в „скрити“ регистри на средството за търговско измерване,
да начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на
проверката – 14.02.2019 г. цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално
отношение, за въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност
за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в
ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №
60235/09.11.2021 г. по гр. дело № 165/2021 г. на ВКС, IV ГО, с което на настоящата въззивна
инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се приема, че
5
при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно
въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия,
но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера
регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по
реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено
по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при
липса на специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения
на ВАС по дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на правилата за
договора за покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него дължи
заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
комуто е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 183 от ЗЗД.
От заключението на проведените при повторното разглеждане на делото комплексна и
допълнителна експертизи се установява с категоричност, че процесното количество
8,437kw/h е преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на
потребление, като вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в
невизуализиран регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен
отчет.
В същото време от трите приети в производството и неоспорени от страните
експертизи се обосновава безпротиворечивият извод, че записаното количество
електроенергия в регистър Т3 е натрупано за много по-дълъг период от едногодишния, за
който е начислено и претендирано от ответника. От заключението на комплексната
софтуерна и техническа експертиза е видно, че това се е случило в рамките на 1598 дни – от
01.10.2014г., когато е извършена софтуерната параметризация, до датата на демонтажа на
електромера – 14.02.2019 г. От посоченото обстоятелство, ценено съвкупно с приетия за
доказан по делото факт, че e извън номиналната възможност на инсталацията на абоната
през нея да бъде пренесена електроенергия в размер на 58081 kw/h за една година, следва да
се приеме, че въззивникът не е доказал твърдението си, че отчетената ел.енергия е доставена
в периода от 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., за който е издадена фактура №
**********/19.11.2019 г., напротив същото е опровергано от доказателствената съвкупност
по делото.
Гореизложеното не означава, че ищецът не дължи изобщо заплащане на отчетената в
Т3 и потребена от него електроенергия, тъй като при доказаност на основанието за
възникване на договорното му задължение съдът е длъжен да приложи съответно
6
разпоредбата на чл.162 от ГПК и да определи размерът на задължението, като посоченото
разрешение се споделя от актуалната съдебна практика, обективирана например в Решение
№ 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение №
60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение №
60191/22.12.2021 г.по гр. № 3651/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В посочения смисъл, от заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установява, че средноаритметично изчислената дължима сума за изразходена
електроенергия за претендирания от ответника периода от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г.
възлиза на 2564.92 лева с ДДС. Тъй като сумата се дължи по общите правила на договора за
продажба, цената по нея следва да се определи съобразно приложимата цена на
електроенергията, определена от КЕВР за процесния период. Доставянето и потребяването
от абоната в посочения времеви интервал е доказано по основание и до размер, поради
което отрицателният установителен иск за нея следва да бъде отхвърлен с отмяна на
първоинстанционното решение в частта, установяваща недължимост на сумата от 2564.92
лева. Доколкото ответникът не е доказал съществуването на парично задължение над
посочената стойност за този период, за разликата над него до пълния претендиран размер от
11 229.31 лева, или общо за 8664.39 лева /11 229,31лв.-2564.92лв./ претенцията следва да
бъде уважена, а решението – потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на отрицателния
установителен иск в частта над сумата от 8664,39 лева до 11 229.31 лева, на отмяна подлежи
и произнасянето в частта за разноските над подлежащите на присъждане 1027.03 лева до
присъдения размер от 1331.06 лева, като в останалата част същото следва да бъде
потвърдено.
Ищецът, настоящ въззиваем е претендирал и доказал извършването съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство в размер на 900 лева, от които 700 лева за адвокатско
възнаграждение и 200 лева депозит за СТЕ, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид
отхвърлената част от въззивната жалба следва му бъдат възстановени 694.43 лева от тях.
При предходното въззивно разглеждане на делото по в. гр. д. № 2159/2020 г. по описа на ОС
– Варна страната е доказала заплащането адвокатски хонорар в размер на 866.87 лева, като
с оглед уважената част от иска му следва да му бъде присъдена сумата от 668.87 лева. Пред
касационната инстанция по гр. дело № 165/2021 г. на ВКС същата е представила
доказателства за заплащането на 500 лева адвокатско възнаграждение, което с оглед
уважената част от исковете следва да бъде репарирано от насрещната страна до размера от
385.79 лева. Така изчислен размерът на подлежащите на присъждане разноски в полза на
въззиваемата за двете въззивни и касационното производства възлиза на сумата от 1749,09
лева.
Пред настоящата съдебна инстанция, както и в останалите три производства,
въззивникът е претендирал присъждането на адвокатски хонорар в размер на по 2076 лева с
ДДС за всяко от тях, който с оглед основателността на основателността на възражението на
7
насрещната страна за неговата прекомерност, следва да бъде редуциран до минималният
предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. на ВАДвС, а именно до сумата от 1040.26 лева с
ДДС. Така за настоящото второ по ред въззивно производство, с оглед уважанета част от
въззивната жалба на страна следва да бъдат заплатени съдебно-деловодни разноски в размер
на 237.61 лева, за първоинстанционното производството по гр.дело № 1389/2020 година, по
описа на ВРС – 271.87 лева, за предходното въззивно дело № 2159/2020 г. по описа на ВОС –
288.91 лева, а за касационното производство по гр. дело № 165/2021 г. на ВКС - 295,76
лева. Общо дължимата сума в полза на въззивното дружество за заплатени съдебно-
деловодни разноски пред четирите съдебни инстанции възлиза на сумата от 1094.15 лева.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2579 от 24.06.2020 година, постановено по гр.дело №
1389/2020 година по описа на ВРС, в частта, с която в отношенията между страните, е
прието за установено че ищецът Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д., обл.
Варна, не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от
2564.92 /две хиляди петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/
лв., представляваща разликата между уважената претенция за недължимост на сумата от
8664,39 лева до пълния претендиран размер 11229.31 лева, начислена корекция на сметка за
ел. енергия, за периода 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., по фактура № **********/ 19.11.2019 г.,
на партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с.
Д., обл. Варна, общ. П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, с която „Енерго
- Про Продажби” АД е осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Д. Н. Д. в частта над сумата от 1027.03 /хиляда двадесет и седем лева и
три стотинки/ лв. до присъдения размер от 1331.06 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д., обл.
Варна, отрицателен установителен иск с правно чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията с ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс - Г, че не му дължи сумата от 2564.92 /две хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща горницата над уважената претенция
за недължимост на сумата от 8664,39 лева до пълния претендиран размер 11 229.31 лева,
представляваща начислена допълнителна сметка за ел. енергия, за периода 15.02.2018 г. –
14.02.2019 г., по фактура № **********/ 19.11.2019 г., на партида с клиентски №
********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с. Д., обл. Варна, общ. П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2579 от 24.06.2020 година, постановено по гр.дело №
1389/2020 година по описа на ВРС в останалите части.
8
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д., обл. Варна сумата от 1749,09 /хиляда
седемстотин четиридесет и девет лева и девет стотинки/ лв., представляваща извършените в
двете въззивни и в касационното производство по делото разноски, на основание чл. 78 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д., обл. Варна да заплати
на Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 1094.15 /хиляда
деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ лв., представляваща сторените в четирите
производства по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9