Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр.Каварна 23.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненският районен съд в публично заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
При секретаря ****разгледа докладваното от съдията Гр.д.№365/2019год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД гр.Варна улица „****“ № **,ЕИК **** представлявано от В.В.-Управител,чрез пълномощник юрисконсулт В.Я. срещу Х.Г.У. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД с цена на иска 480.55 лева-главница и 85.64 лева-лихва за забава.
С петитума на исковата молба ищеца отправя искане към съда,на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 от ГПК за признаване на установено,че Х.Г.У. ЕГН ********** в качеството си на потребител на В и К услуги,които се отчитат по партида с абонатен номер ***,дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД сума в общ размер на 480.55/четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева,представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.05.2015г. до 21.02.2019г. на адрес гр.Варна улица „***“ № **;сума в общ размер на 85.64/осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 26.05.2016г. до 21.03.2019г.;законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.03.2019г. до окончателното и плащане,за които суми е издадена заповед № 103 от 17.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 254/2019г. по описа на КРС ,като се претендират и направените по делото разноски.
Твърди се, че ищцовото дружество, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставя такива на Х.Г.У. ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.адрес. Ползваните услуги се отчитат по партида абонатен номер ***.Сочи се, че съгласно ОУ за предоставяне на В и К услуги потребителите са длъжни да заплащат ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след който срок потребителят изпада в забава. Релевира се, че е образувано ч.гр.д. № 254/2019 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 103/17.04.2019г. по реда на чл. 410 ГПК, в която е разпоредено ответникът да заплати на В и К оператора претендираните суми.На 16.05.2019г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414 ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответник.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано,представител не се явява.Депозирано е молба от юрисконсулта на ищцовото дружество,в която се изразява становище,че иска е доказан,както по основание,така и по размер.Счита за безспорно установено по делото,че при наличието на облигационно отношение между страните,основано на договор при общи условия,ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща потребените ВиК услуги.В молбата се изразява становище,че този факт се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ответника редовно призован,не се явява,не се представлява,депозирал е писмено становище,чрез упълномощения процесуален представител по отношение на предявения положителен установителен иск,с което оспорва изцяло основателността на исковата претенция по основание и размер.
Съдът на основание чл.235 ал.2 от ГПК,след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2 ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,предоставя В и К услуги на Х.Г.У. ЕГН ********** за имот на адрес ***,който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер ***.Съгласно чл.5 т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,което длъжникът/сега ответник/ не е направил.Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия,ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,след изтичане на който срок той изпада в забава.На 22.03.2019г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Варненски Районен съд срещу Х.Г.У. ЕГН **********,въз основа на което делото е изпратено по подсъдност в Районен съд-гр.Каварна и е образувано частно гражданско дело № 254/2019г. по описа на КРС.
На 17.04.2019г. съдът издал заповед № 103 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която разпоредил Х.Г.У. ЕГН ********** да заплати на кредитора/сега ищец/ сумата от 921.41 лева,представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.04.2012г. до 21.02.2012г.;сумата от 321.41 лева,представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 22.06.2012г. до 21.03.2019г.;законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.03.2019г. до окончателното плащане,както и сторените съдебно-деловодни разноски,изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.На 16.05.2019г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414 ал.1 от ГПК.На 30.05.2019г. заявителят/ сега ищец/ е уведомен,че на основание чл.415 ал.1 от ГПК предвид подаденото възражение от Х.Г.У. ЕГН ********** може да предяви иск за установяване на вземането си.Предвид възражението на Х.Г.У. ЕГН ********** и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС,настоящите искове са предявени за фактури за периода от 26.04.2016г. до 21.03.2019г. по отношение на главниците и лихвите за забава/за част от сумите,предмет на заповед № 103 от 17.04.2019г. по ЧГД № 254/2019г. по описа на КРС/.Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № *** до 21.03.2019г.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява,че начисленото главно задължение по процесните фактури,издадени в периода от 26.04.2016г. до 22.02.2019г. е в размер на 480,55 лева..размера на лихвата за забава върху всяко едно от установените месечни задължения на ползвани В и К услуги,считано от съответния им падеж до 21.03.2019г. е в общ размер на 85,64 лева.В изследваните регистри описани в раздел III на ССчЕ няма данни за извършени плащания по процесните фактури и те фигурират в регистрите на дружеството,като неплатено задължение от ответника към ищеца в общ размер на 566.19 лева,в това число 480,55 лева-главница и 85,64 лева начислени лихви за забавени плащания към 21.03.2019г.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени доказателства,които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид направеното възражение в заповедното производство от ответника ищцовото дружество има правен интерес от предявяването на установителен иск,по силата на който да се признае за установено спрямо ответника,че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 480.55/четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева,представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.05.2015г. до 21.02.2019г. на адрес гр.Варна улица „***“ № **;сума в общ размер на 85.64/осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,представляваща остатък от лихва за забава върху тази главница за периода от 26.05.2016г. до 21.03.2019г.;законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-22.03.2019г. до окончателното и плащане,за които суми е издадена заповед № 103 от 17.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 254/2019г. по описа на КРС.
По основателността на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума в искова молба вх.№ 2358/28.06.2019г.
За да бъде уважена тази претенция,установителна такава,съдът намира,че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки,а именно:между страните по настоящото дело в твърдяния от ищеца срок от 25.05.2015г. до 21.02.2019г. ,да е било налице валидно правоотношение,ищеца да е страна по това валидно правоотношение,да е изпълнил поетите от него задължения-да предоставя,респективно да е предоставил твърдяните от него В и К услуги на ответника,ответника като страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца размер насрещна престация и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл.410 от ГПК да е издадена съответна заповед за изпълнение.
В производството по установяване съществуването на главното си вземане,кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника,размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост,вкл. и изпълнението на насрещните престации,обуславящи тази изискуемост.
Възникналото облигационно отношение се регулира от Закона за водите,Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за доставяне на В и К услуги,като съгл. чл.69 ал.1,същите влизат в сила в 1м. срок от публикуването им.Съобразно предвидените в чл.6 т.2 във връзка с чл.31 ал.2 от Общите условия,потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането.Тук е мястото да се отбележи,че съгласно Общите условия,ВиК операторът издава ежемесечни фактури,т.е. той е задължен да издава фактури и подпис от страна на потребителя не е необходим.В подкрепа на извода,че ищцовото дружество е начислявало законосъобразно задължения за консумирана вода на ответника е факта,че при извършването на засичането на водомера в карнета фигурира подпис на на лицето,присъствувало на отчитането от инкасатора/25.04.2016г.;23.02.2018г.,26.03.2018г./.Ответната страна не е оспорила истинността на представените с исковата молба карнети в преклузивния срок-срока за отговор по чл.131 от ГПК,поради което губи тази възможност.
Предвид на това,че отношението е възникнало при действието на Общите условия-по аргумент от чл.8,ал.1-4 от Наредба № 4,не е налице необходимост да бъде сключен писмен договор със заварените потребители.
В хода на производството по делото,с оглед на представените и приети като писмени доказателства по делото и неоспорени от ответната страна фактури издадени в периода от 26.04.2016г. до 22.02.2019г.,регистър карнет за отчитане на потребеното количество вода за периода от 25.05.2015г. до 26.03.2019г.,констативни протоколи 5 броя,справка за недобора на частен абонат за периода от 26.04.2016г. до 21.03.2019г.,Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор,бе безспорно установено,че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения като от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените ВиК услуги за периода 25.05.2015г. до 21.02.2019г.,което е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици,в изпълнение на които ищецът е поискал производството по ч.гр.д. №254/2019г. по описа на Каварненски Районен съд.
Съгласно чл.5 и чл.24 ал.1 от ОУ потребителя е длъжен да осигурява достъп на служители на ВиК оператора за отчитане на потребеното количество вода,при невъзможност или когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно и за двете страни време,в срок не по-дълъг от 6 месеца от последното отчитане.При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и когато отчитането на консумираното количество вода не винаги е ставало реално,,законосъобразно е прилагано от страна на ищцовото дружество процедурата на чл.35 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. във връзка с чл.24 от ОУ,т.е закона допуска вписването на „служебни кубици“,като е съставен и съответния констативен протокол.В настоящия случай не е установено наличие на оспорване на служебно вписаните количества по смисъла и в сроковете съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. и ОУ.
Посочената сума с искова молба вх.№2358/28.06.2019г. в общ размер на 480.55/четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева,представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.05.2015г. до 21.02.2019г. на адрес гр.Варна улица „***“ № **.,не е заплатена в срок,поради което е определено и обезщетението за забава върху всяко едно от установените в т.1 от ССчЕ месечни задължения на ползвани В и К услуги,считано от съответния им падеж до 21.03.2019г. в общ размер на 85,64 лева,т.е. претендирания от ищеца размер на лихвата за забава.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в хода на настоящото производство съдебно-деловодни разноски,както и присъждане на съдебно-деловодните разноски в заповедното производство,което съдът намира за основателно.Съдът приема,че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на иска,с оглед на което следва да заплати сторените от ищеца разноски по делото в размер на 75/седемдесет и пет/лева,от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева допълнителна държавна такса по исковото производство,както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в размер на 75/ седемдесет и пет/ лева и окончателния размер на възнаграждението на вещото лице по изготвената ССчЕ-200/двеста лева или общ размер на съдебно-деловодните разноски в исковото и заповедното производство-350/триста и петдесет/ лева
Водим от изложените съображения,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ООД гр.Варна улица „****“ № **,ЕИК **** има съществуващо вземане срещу Х.Г.У. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** в качеството си на потребител на В и К услуги,които се отчитат по партида с абонатен номер *** , за сума в общ размер на 480,55/четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева,представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 25.05.2015г. до 21.02.2019г. на адрес гр.Варна улица „***“ № **;сума в общ размер на 85.64/осемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,представляваща остатък от лихва за забава върху главница за периода от 26.05.2016г. до 21.03.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата/480,55лв./,считано от датата на подаване на заявлението/22.03.2019г./ до окончателното изплащане на задължението,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 103 от 17.04.2019г. по ЧГД № 254/2019г. по описа на Каварненски Районен съд
ОСЪЖДА Х.Г.У. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ООД гр.Варна улица „****“ № **,ЕИК **** сумата от 350/петстотин и петдесет/ лева,представляваща направени съдебно-деловодни разноски по настоящото дело и заповедното производство,изразяваща се в заплатена държавна такса,възнаграждение на вещото лице по изготвената ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: