Решение по адм. дело №280/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. О. А., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица]срещу Отказ на ВПД Началник РУ на МВР Търговище № УРИ 199300 – 4305 от 28.04.2025 г., с което на оспорващия е отказано за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради противоречие допуснати процесуални правила, нарушение на материалния закон и неспазване на целта на закона. Поддържа се и становище за немотивираност на оспорения акт. Отправя се искане за отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат А. Н. от АК – Търговище, който изцяло поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Излага доводи, обосноваващи допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Навежда, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличие на основателна причина при оспорващия за снабдяване с исканото разрешение. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът – ВПД Началник на РУ на МВР -Търговище, в съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрк. Д. М., излага становище за неоснователност жалбата.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление вх. № 199300 – 2394/ 05.03.2025 г. от А. О. А., до Началника на РУ – Търговище, с искане за издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с цел самоотбрана, на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Към заявлението са приложени: декларация от А. О. А. относно съхраняване на придобитите оръжия и боеприпаси, съгласно условията по чл. 98, ал. 1 и 2 от ЗОБВВПИ – в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства или отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата; писмени мотиви на заявителя за издаване на разрешително за носене и употреба на късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него; квитанция за заплатена такса в полза на служба КОС при РУ Търговище; карта за предварителен медицински преглед на А. О. А., издадена от специалист психиатър, на 17.02.2025 г., с отразяване по отношение на психическото състояние на лицето „без особености“ и заключение за психическа годност на лицето за притежание, съхранение, носене и боравене с бойно късоцевно оръжие.

В писмените мотиви, заявителя сочи, че придобива оръжие марка „Макаров“, след смъртта на баща си, на 01.12.2024 г., предадено за съхранение в служба КОС. Това оръжие има сантиментална стойност за лицето, тъй като се предава в рода от години. Излага се още, че оръжието е необходимо и за самоотбрана, в предвид осъществяваната от лицето дейност – управител на фирма за изкупуване и събиране на просрочени кредити. Също така, служител е и в адвокатско дружество, което налага да носи ценни книжа.

Въз основа на подаденото заявление, е образувана преписка № 1993р – 5157/ 10.03.2025 г.

Установява се от приложените л. 10 и 11, докладни, че от инспектор при РУ – Търговище, на 11.03.2025 г. е извършена проверка на обстоятелствата по чл. 98, ал. 1 и 2 и чл. 58, ал. 1, т. 2 и 8 от ЗОБВВПИ, при която е констатирано че на адреса, обитаван от А. О. А., на стена е монтирана метална каса, която се заключва със секретно устройство. Не са констатирани нарушения. С. А. А. не са водени заявителски материали и досъдебни производства. Това лице не е регистриран като извършител по ЗЗДН.

Представено пред административния орган е удостоверение от НСлС, за това че към 13.03.2025 г. срещу А. О. А. няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства.

Видно от приобщената на л. 18 от делото справка за съдимост, към 23.04.2025 г., А. О. А. не е осъждан.

Установява се от приобщената на л. 20 диплома, че А. О. А. е със завършено висше образование, с квалификационна степен „магистър“, по специалност „Право“.

Видно от приобщеното на л. 19 удостоверение, издадено от Министерство на правосъдието , считано от 12.12.2018 г., А. О. А. е с придобита юридическа правоспособност.

Съгласно приложеното на л. 22 от делото удостоверение от 28.01.2025 г., А. О. А. е завършил курс за боравене с огнестрелно оръжие.

Установява се от приобщените на л. 21 от делото разрешение и приложение към същото, че от РУ – Търговище е издадено на А. О. А. Разрешение № 20160267332 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, със срок на валидност до 17.09.2028 г. Видно от приложението към разрешението, вписано е оръжие с номер 164239.

С писмо рег. № 199300 – 3130/ 26.03.2025 г., от началника на РУ – Търговище, от заявителя е изискано да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на исканото разрешение.

На 16.04.2025 г., от А. О. А. са представени писмени мотиви, съдържащи изложение на причините, поради които желае да се снабди с исканото разрешение. Видно от съдържанието, основният посочен аргумент е самоотбрана, в предвид осъществяваната от лицето дейност, свързана със събиране на парични задължения, във връзка с което получава заплахи от длъжници. Последното поражда основателно притеснение за живота и здравето му.

На 23.04.2025 г. е изготвена докладна, със становище на А. О. А. да не бъде издавано разрешение за придобиване на късоцевно оръжие и боеприпаси. Това заключение е обосновано с липсата на обстоятелства, които да мотивират нуждата на лицето да разполага с огнестрелно оръжие. Не са налице доказателства за реална заплаха на живота, здравето и имуществото му. При извършена проверка е установено, че от лицето не са подавани жалби срещу посегателства или престъпления против личността.

Във връзка с подаденото от А. О. А. заявление, на 28.04.2025 г., И. А. - ВПД Началник на РУ- Търговище постановява отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

За да постанови оспорения отказ, прието е от решаващия административен орган, че липсва основателна причина за издаване на заявеното разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. Няма обстоятелства, които да мотивират нуждата на лицето да разполага с огнестрелно оръжие, с цел самоотбрана.

Оспореният отказ е съобщен на адресата на 07.05.2025 г., видно от направеното върху акта отбелязване.

Съгласно приложената на л. 53 от делото Заповед № 8121к – 12559/ 04.10.2023 г., И. Н. А. е временно преназначен на длъжност Началник на РУ – Търговище, при ОД на МВР – Търговище.

В хода на съдебното производство от оспорващия са представени: жалба до Министъра на правосъдието срещу ЧСИ, с район на действие ОС – Шумен; съдебно решение по гражданско дело, заведено от А. О. А. срещу ЧСИ, с район на действие ОС – Шумен, по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищеца парично обезщетение, законна лихва и съдебно – деловодни разноски; списък на длъжниците на „Инвест финанс енд брокерс“ ЕООД, към 09.07.2025 г.

Съгласно служебно изисканата информация от РС – Търговище, към 15.07.2025 г., не е постановяване принудително настаняване на А. О. А., по реда на Закона за здравето.

Съгласно служебно изисканата информация от МБАЛ – Търговище, към 21.07.2025 г., А. О. А. не е хоспитализиран в лечебното заведение, поради употреба на наркотични вещества.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Визираната норма предвижда възможност са обжалване на заповедите за налагане на принудителни административни мерки при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

С оглед горните данни, налага се извода, че с подаване на жалбата чрез административния орган на 20.05.2025 г., е спазен 14 – дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, допустимата жалба, е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

С оспорения акт, на А. О. А. е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, началниците на районните управления на МВР са измежду изрично изброените органи, които са оправомощени да издават разрешения, респ. откази за съответната дейност по ЗОБВВПИ.

От представената по делото Заповед № 8121к – 12559/ 04.10.2023 г., И. Н. А. е временно преназначен на длъжност Началник на РУ – Търговище, при ОД на МВР – Търговище.

установява, че заместник-директорът на ОДМВР –комисар Й. К., е такова оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ

Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен орган. Изхождайки от постоянния и постоянния адрес на оспорващия и адреса на съхранение, които на територията на област Търговище, оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа.

Физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, като по аргумент от т. 1 огнестрелни оръжия за самоотбрана могат да се придобиват късоцевни огнестрелни оръжия - пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

В разглежданата хипотеза, спорният по делото въпрос се свежда до обосноваността на заявлението на оспорващия с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на същото, е необходимо посочване от заявителят на някоя от визираните в хипотезата на т. 10 причини, както и да са представени надлежни доказателства за основателността на същата.

В случая, както в мотивите, представени със заявлението от оспорващия е изложено, че конкретното оръжие има сантиментална стойност за лицето, тъй като се предава в рода му от години. Излага се още, че оръжието е необходимо и за самоотбрана, в предвид осъществяваната от лицето дейност – управител на фирма за изкупуване и събиране на просрочени кредити, което налага срещи с агресивни хора. Също така, служител е и в адвокатско дружество, което налага да носи ценни книжа и документи, свързани с големи материални интереси. В допълнително направеното уточнение, са визирани конкретни случаи на отправяне на заплахи от конкретно посочени физически лица.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК задължава издателя на административен акт да го мотивира, като изложи в него фактически и правни основания. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.

В случая оспорения административен акт е издаден в писмена форма и при спазване нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочена е както правното основание за отказа – чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, така и фактическите основания – липса на установени конкретни данни за непосредствена опасност или потенциална заплаха за личността или имуществото на заявителя. Тези установени и посочени от органа фактически основания са в кореспонденция с правните такива и са дали основание на издателят на акта да постанови своя отказ. В оспорения акт, издателят му, макар и лаконично, от издателя са изложени фактически основания за да постанови своя отказ. Гореизложеното обуславя извод за , че оспорения акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

При проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, се установява, че последния е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Правната теория и съдебната практика, константно и непротиворечиво приемат, че съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е можело да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

Административният орган е длъжен да се произнесе по заявлението с мотивиран акт, като за всеки конкретен случай следва да съобрази представените от заявителя доказателства и твърдения, да извърши служебна проверка и като вземе предвид събраната информация да направи мотивиран извод за наличието, респ. липсата на основание за издаване на исканото разрешение, на всички посочени в него основания, в случая – за самоотбрана.

В конкретния случай оспорения акт е издаден в противоречие с нормата на чл. 35 от АПК. Последната задължава административния орган да издаде акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди всички изложени от заявителя доводи, в подкрепа на основателността на искането.

Видно е, че по административната преписка ведно с подаденото заявление са подадени и доказателства, вкл. и данни дейността на лицето и за заплахи срещу личността на заявителя от конкретни лица, които не са проверени, респ. и обсъдени от административния орган. Липсва и препращане към мотивите на докладната, съдържаща мнение за отказ за издаване на разрешение. Не са посочени и обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, не е извършен анализ и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта, водят до неговата непълнота. Административният орган има задължението, не само да посочи представените към заявлението за издаване на разрешение на притежание на оръжие доказателства, но и да ги анализира и обсъди за да изясни в цялост фактическата обстановка по случая, преди да издаде своя акт. Липсата на произнасяне по конкретно наведени от заявителя основания и по представените доказателства, обуславя издаване на акт, който в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК.

Оспореният отказ е изготвен при неизяснени факти и обстоятелства, касаещи процесното искане за разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана. Неспазването на изискването на чл. 35 от АПК води до такъв порок на оспорения акт, който не може да се отстрани в хода на последващото съдебно производство, поради забраната да се премахне задължението на органа за изпълнение на административнопроизводствените правила, вменени му от закона.

Поизложените съображения, налага се извода, че оспорения отказ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл.146, т. 3 от АПК.

На основание гореизложеното, съдът намира Отказ на ВПД Началник РУ на МВР Търговище № УРИ 199300 – 4305 от 28.04.2025 г. за незаконосъобразен и следва като такъв, същата да бъде отменен.

Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, следва преписката да се изпрати на ВПД Началник на РУ – Търговище, за ново произнасяне по заявлението на оспорващата страна при съобразяване с изложените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона относно посочване и обсъждане на представените в административното производство данни и писмени доказателства, техните проверка и анализ, и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на оспорващия не следва да се присъждат предвид липсата на искане в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А. О. А., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица], Отказ на ВПД Началник РУ на МВР Търговище № УРИ 199300 – 4305 от 28.04.2025 г., с което на оспорващия е отказано за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган - ВПД Началник на РУ – Търговище, за ново произнасяне по заявление вх. № 199300 – 2394/ 05.03.2025 г. от А. О. А., за издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с цел самоотбрана, на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ, съобразно мотивите в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.