Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, ІІІ- ти брачен състав, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Румяна Григорова, като
разгледа докладваното от председателя гр. д. № 2057 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 119 от
Кодекса на международното частно право /КМЧП/.
Предявен
е иск от В.Х.Д. срещу Е.Т.С. за признаване и допускане изпълнението на
територията на Р. България на чуждестранно разпореждане на Окръжен съд на К.К., департамент Илинойс, Отделение за семейно право относно
родителски права над Д.В.Д. от 29.09.2020 г. по случай # 42030. Ищецът твърди, че от
фактическото му съжителство с Е.Т.С. на 22.07.2017 г. се е родил сина им Д.Д., за който редовно е полагал грижи. През лятото на 2019
г. майката е започнала да му отказва достъп до Д., поради което е подал молба
за установяване на времето за родителски грижи. На или около 14.09.2019 г. майката тайно от
ищеца е извела и преместила детето в България. Ищецът е подал спешна молба до
Отделение за семейно право на Окръжен съд на К.К.,
департамент Илинойс, който е постановил разпореждане на 29.09.2020 г. по случай
# 42030. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Ответницата
Е.Т.С. оспорва предявения иск. Твърди, че приложеният съдебен акт не
представлява „съдебно решение“ за установяване на произход и не подлежи на
признаване по съдебен ред, че акта не съдържа печат и саморъчен подпис на
съдебния състав, липсват доказателства, че е влязъл в сила, че ответницата не е
уведомена за съдебното производство, че ищеца никъде не е вписан като баща на
детето. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С
разпореждане на Окръжен съд на К.К., департамент
Илинойс, Отделение за семейно право относно родителски права над Д.В.Д. от
29.09.2020 г. по случай # 42030, съдът е
установил, че детето Д.В.Д., родено на 22 юни 2017 г. е с майка Е.С. и баща В.Д..
В. е упражнявал своите попечителски права над
малолетното дете Д., от раждането на Д.на 22 юни 2017 г. до момента, когато
детето е било едностранно отвлечено от Е. в България през септември 2019 г.
Обичайното местожителство на малолетното
дете е „Е.Г.В.“, Илинойс. Детето трябва да бъде върнато в Съединените щати под
опеката и владението на В.Д. в течение на седем дни от влизането в сила на
разпореждането. Този въпрос е постановен за задължително изпълнение при
завръщането на Е. на 5 ноември 2020 г. в 22,00 часа(10,00 часа вечерта).
В съдебното разпореждане от 29.09.2020
г. е посочено, че ищецът и неговия адвокат са се явили на заседанието по Zoom и
съдът има юрисдикцията и е запознат с материалите по делото.
От правна страна съдът намира иска за неоснователен.
Съдът е сезиран с иск за допускане на
изпълнението на чуждестранно съдебно разпореждане на територията на Р. България.
Между
Р. България и САЩ няма сключен двустранен договор за правна помощ по граждански
дела. САЩ не е страна и по Хагската конвенция от 19.10.1996 г. за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството в областта на родителската отговорност и мерките за защита на
децата, която е ратифицирана и приложима за България. Няма други международни
инструменти в областта на родителската отговорност, които да са подписани и
ратифицирани от България и САЩ едновременно. Предвид изложеното, в настоящия
случай съдът следва да приложи вътрешното си право. ГПК не съдържа разпоредби
касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави,
различни от държавите- членки на Европейския съюз. Приложим е Кодекса на
международното частно право - част четвърта, касаеща
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 117 от КМЧП
решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и
изпълнението им се допуска, когато: 1. Чуждестранният съд или орган е бил
компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото
основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството
на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. На ответника е бил
връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са
били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. Ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло
в сила решение на български съд; 4. Ако между същите страни, на същото
основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван
преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и
изпълнение се иска; 5. Признаването или допускането на изпълнението не
противоречи на българския обществен ред.
От удостоверение за връчване и клетвена
декларация за връчване е видно, че на ответницата е било редовно връчен препис
от исковата молба (жалбата).
В случая
от представените от самия ищец
доказателства не се установява
предпоставката по чл. 119, ал. 2 от КМЧП - влизане на чуждестранното разпореждане в сила.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че ищеца твърди, че общото му с
ответницата дете е родено на 22 юли 2017 г., докато чуждестранното
разпореждане, чието признаване и
изпълнение се иска се
отнася до детето Д., роден на 22 юни 2017 г., както и представеното по делото удостоверение за раждане на Д.А.З., роден
на *** г., в САЩ, Е.Г.В., от майка Е.Т.С. и с баща А.Х.З..
С
оглед изхода на делото, ищеца няма право на разноски. На ответницата следва да
бъдат присъдени направените разноски. Същата е заплатила възнаграждение на адвокат
в размер на 1100 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът счита за основателно, с оглед обстоятелството, че
минималния размер на възнаграждението по по чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и присъжда разноски в размер на 600 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Х.Д., ЕГН**********
за признаване и допускане изпълнението на територията на Р. България
на чуждестранно съдебно разпореждане на Окръжен съд на К.К.,
департамент Илинойс, Отделение за семейно право относно родителски права над Д.В.Д.
от 29.09.2020 г. по случай # 42030, като НЕ ПРИЗНАВА И НЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ на територията на Република България.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Х.Д.,
ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА
В.Х.Д.,
ЕГН********** да заплати на Е.Т.С., с ЕГН********** сума в размер на 600 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: