Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. П. Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1829 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.09.2018
г. по гр.д. № 32553/14 г., СРС, ІІ ГО, 52 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100,
ал. 2 ЗС, че Н.Б.Т. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 3908,82 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна
енергия на топлоснабден имот - апартамент № 26, находящ се гр. София, район
"Възраждане", ж.к."*******, за абонатен номер 276786, за периода
от м. 05.2011 г. до м. 04.2013 г., заедно със законната
лихва върху тази
сума от 30.01.2014 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н.Б.Т. дължи на „Т.С."
ЕАД сумата 474,03 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода
от 30.06.2011 г. до 09.01.2014 г., удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по гражданско дело № 5072/2014 г. по описа на СРС, 52-ти
състав, като е отхвърлил иска с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл.
200, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 3908,82 лева до пълния
предявен размер от 3965,91 лева за периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2013 г.,
както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения
размер от 474,03 лева до пълния предявен размер от 505,49 лева за периода от
30.06.2011 г. до 09.01.2014г. Осъдил е Н.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ТПК сумата 1443,05 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно уважената
част от исковете. Осъдил е „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 13,86 лева,
представляваща съдебни
разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат П.П. от САК, със съдебен адрес: *** в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата и развити в три основни пункта. Развиват се доводи, че
претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка
между страните, тъй като подадената молба-декларация до топлопреносното
дружество за откриване на партида е заявена от друго лице, че ответникът се
явява само собственик на топлоснабдения имот, но по делото липсват
доказателства, че използва ТЕ и това ползване е за неговото домакинство, че приложима
е нормата на чл.62, ал.2 от ЗЗП, като по делото липсват доказателства, че
ответникът е поръчал топлинна енергия/ТЕ/ по смисъла на този текст, с развити доводи
в тази насока, че по делото не е доказана реална доставка на ТЕ. Твърди се още,
че по делото не са посочени материалите, които се предоставят на вещите лица. Моли
процесното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за всички инстанции, включително и настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния дректор К.Г.чрез пълномощника по делото
юрисконсулт М.Ш.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от 3965,91 лв. главница за потребена ТЕ за
периода м.05.2011 г. до м.04.2013 г., за изтекла мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.06.2012 г.
до 09.01.2014 г. в размер на 505, 49 лв., ведно със законната лихва въху главницата
от 30.01.2014 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чийто клаузи съгласно
чл. 106 и 106а от ЗЕЕР (отм.) и чл. 150 от ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Съгласно тези ОУ е доставил за процесния период на
ответникът топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична
престация - да заплати установената покупна цена, обективирана в представените
по делото фактури. Твърди, че процесиите парични задължения са срочни, тъй като
в общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., одобрени от ДКЕВР, е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, като след
изтичането на срока изпада в забава. Моли съда да постанови решение, въз основа
на което да бъде установена дължимостта на посочените парични притезания и
законната лихва върху главното парично вземане от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.04.2014
г., до окончателното му из плащане.
Ответникът Н.Б.Т., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
Преди всичко следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че доводите, че липсва валидна облигационна връзка между
страните, тъй
като подадената молба-декларация до топлопреносното дружество за откриване на
партида е заявена от друго лице, че приложима е нормата на чл.62, ал.2 от ЗЗП,
като въведени за пръв път едва във въззивната жалба, се явяват преклудирани по
смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“
Независимо от това, съдът ще изложи мотиви в тази
насока.
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
действащ за по-голямата част от периода и по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора. По делото не се спори, че ответникът се явява собственик на
процесния топлоснабден имот. Законът не
се интересува от факта дали собственикът на топлоснабдения имот използва ТЕ и
това ползване е за неговото домакинство, каквито изложени доводи има във
въззивната жалба. Относно твърдението, че по делото липсва валидна облигационна
връзка между страните, тъй като подадената молба-декларация до топлопреносното
дружество за откриване на партида е заявена от друго лице, то това твърдение е
и невярно. Видно от приложеното по делото като писмено доказателство ксерокопие
от молба-декларация до Директора на ТР“София“, то същата е подадена именно от
ответника Н.Б.Т.,
като е посочено и неговото
ЕГН **********, т.е. налице е достатъчна
индивидуализация.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл, но в случая, такова е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139
-чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването /
отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
Относно развитите доводи за приложение на чл.62 от
ЗЗП, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Ето защо доводите на въззивниците, че е налице хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
Фактът на
предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от ФДР,
документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от
ищеца, изравнителни сметки, приетите по делото СТЕ и ССЕ. Според
СТЕ, след въвеждане на системата за дялово разпределение ФДР правилно е
изготвяло изравнителните сметки съобразно действащата нормативна уредба, като
за исковия период са изготвени изравнителни сметки, по които общо сумата за доплащане през
процесния период е в размер на 334,72 лева. Стойността на общата сума за
потребената топлинна енергия по фактури за абоната за процесния период е в
размер на 3574,07 лева. Според ССЕ, размерът на цената на топлинната енергия за
процесния период, определена въз основа на прогнозните суми по фактурите и
сумите по изравнителните сметки възлиза на 3908, 82 лева, а размерът на лихвата
за забава в размер на законната лихва върху месечните суми за периода до
09.01.2014г. е 474, 03 лева. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
вещите лица изготвят своите заключения въз основа на събраните по делото
доказателства и предоставените им такива, като за това носят и съответната
наказателна отговорност.
Предвид изхода на делото и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.09.2018 г. по
гр.дело № 32553/14г. на СРС, ІІ ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА Н.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат П.П. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния дректор К.Г.чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Ш.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „ПМУ-София 98" ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.