Определение по дело №58477/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2425
Дата: 19 януари 2023 г. (в сила от 19 януари 2023 г.)
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20221110158477
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2425
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110158477 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира размер и период на
исковата претенция .
Ищецът и ответника са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо. Следва да бъде допуснато изготвянето на ССчЕ за отговор на
поставените в исковата молба задачи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101 ГПК в едноседмичен срок с писмена молба по
делото с препис за другата страна да конкретизира размер и период на исковата претенция.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите,
поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С., тел. *****.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССче в размер на 350 лева, платими
първоначално от бюджета на съда, на осн. чл. 83, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.02.2023 г. – 14:00 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
1
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ , за осъждане на
ответника „ДИРЕКЦИЯ“-МВР да заплати на ищеца Д. Й. К. дължимото и незаплатено
увеличение на основното му трудово възнаграждение с 20 на сто , считано от 01.07.2022г.
до 27.10.2022г./датата на завеждане на исковата молба в съда/.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 04.02.2017г. заема длъжност
„младши специалист“/ завеждащ складова база/ в сектор „въоръжение и охрана“ към отдел
„******“ при Дирекция „******“-МВР с основно месечно възнаграждение към 01.01.21г. в
размер на 1102лв.-заплата за длъжност и добавка за работа в МВР в размер на 5% от
заплатата за длъжност. Поддържа, че съгласно трудовия му договор има право на
допълнителни възнаграждения , предвидени в ЗМВР. Съгласно Преходните и заключителни
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.17г.
за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.1,
т.1 и ал.3,ЗМВР , пар.6 е предвидено увеличение с 20 на сто на размера на заплатата за
длъжност , считано от 01.07.22г. Твърди , че предвидените 20 на сто увеличение на размера
на заплатата за длъжността не е начислявано.
Ответникът оспорва исковата претенция, като счита по същество , че ищецът не
попада в хипотезата на пар.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 8121з-919 от 13.07.17г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните
служители по чл. 142, ал.1 , т.1 и ал.3 ЗМВР и размера на началните и минимални заплати
за длъжност на лицата , работещи по трудово правоотношение / обн. ДВ, бр.62,22г./.
Поддържа, че ищецът е с преобразувано правоотношение съгл. пар. 70 , ал.1, т.3 от
ЗИДЗМВР /ДВ. Бр. 81 от 2016г./.Поради това, че на осн. пар.70, ал.1, т.3 от ЗИДЗМВР /ДВ,
бр. 81,2016г./ служебното правоотношение на К. е преобразувано в трудово , считано от
01.02.17г., за което между страните е сключен трудов договор УРИ 5785з-563/04.02.17г.,
ищецът попада в хипотезата на пар.7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №8121з-919/13.07.17г. за размера на основните месечни възнаграждения на
държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР и размера на началните и
максимални заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение .
Твърди, че на ищеца не се дължи увеличение на заплатата , тъй като не е изпълнено второто
условие на пар.7 : размерът на заплатата му да не надвишава максималния размер на
съответната длъжност от щатното разписание , определени в раздели II, III, IV, V от
Приложение №3 към чл. 5 и чл. 6, ал.6 от Наредба № 8121з-919/17г. Поддържа още, че
заплатата на ищеца е увеличена с 1,5 на сто / 1187лева/ , считано от 01.09.22г. съгласно
Заповед № 5785з-4532/09.11.22г. на Директора на ДУССД , като увеличението за месеците
септември, октомври и ноември му е изплатено със заплатата за м. ноември 2022г.Моли за
отхвърляне на иска.

2
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че за процесния период страните
са били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в
увеличения размер, претендиран от ищеца.

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване
обстоятелствата, че в процесния период между страните е било налице трудово
правоотношение, че ищецът е престирал съобразно уговореното.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3